№ 1563
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:И. Д. Дрингова
мл. с. Лазар Василев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от И. Д. Дрингова Въззивно гражданско дело №
20223100501142 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 12478/27.05.2022г., депозирана
от ответниците М. Б. И., ЕГН ********** и И. В. Б., ЕГН **********,
двамата чрез адв. С. С., с адрес гр. Варна, ул. „Б.Т.“ ***, срещу решение №
260125/28.02.2022г., постановено по гр. дело № 14759/2020г. по описа на ВРС,
XXXI-ти състав, с което са уважени предявените при обективно и субективно
съединяване искове с правно основание чл. 108 от ЗС от ищците В. С. П., К. Г.
А., С. Г. С., М. С. З., С. З. З., М. З. З. и М. М. С. 1/ за предаване владението на
собствените на ищците ид. ч. от имот с ид. № 10135.4501.2249 по КККР на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, с. о. „М.“, целият с площ от 563 кв. м., при
граници и съседи по к. к.: 10135.4501.2252, 10135.4501.9548, 10135.4501.2246,
10135.4501.2243; 2/ е отменен КНА № 79, т. І, рег. № 2441, д. № 316/2020г. на
нотариус с район на действие РС Варна вписан в СВ с вх. №
26348/19.10.2020г., акт № 97, т. LXX, дело № 15520/2020г., с който
ответниците са признати за собственици на процесния имот, на осн. чл. 537,
ал. 2 от ГПК и 3/ е отхвърлена претенцията им спрямо ищците за признаване
по реда на чл. 72, ал. 3 от ЗС правото им на задържане върху процесния имот
с ид. № 10135.4501.2249 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, с. о.
“М.“, целият с площ от 563 кв. м., при граници и съседи по к. к.
10135.4501.2252, 10135.4501.9548, 10135.4501.2246, 10135.4501.2243 до
1
заплащане на сумите за направени от тях, като добросъвестни владелци,
подобрения, а именно: изба, изградена през 1986г. с площ от 13.10 кв. м. на
стойност 4 000 лв., жилищни стаи и веранда - дървена конструкция,
изградени през 1986г. с площ от 22 кв. м. на стойност от 2 500 лв., външна
тоалетна дървена, изградена през 1986г. с площ от 2.5 кв. м. на стойност 250
лв., бетонни пътеки изградени през 1986г. с площ от 60 кв. м., ширина 1 м. и
стойност от 2 200 лв., кладенец изграден през 1986г. с пръстени и бетонна
пътека на стойност 1 500 лв., череши 2 бр. на по 20г. – 300 лв., малки череши
2 бр. на по 6г. – 250 лв., сини сливи 2 бр. на по 15г. – 140 лв., дюли 2 бр. на по
25г. – 80 лв., бадем 1 бр. на 25г. – 75лв., 2 бр. киви на по 18г. – 50 лв.,
лешници и финап 4 бр. – 90 лв., смокиня 1 бр. и 3 бр. дрян – 110 лв., асма 2бр.
чукани и желязна конструкция 500 лв. и круша петровка 1бр. на 30г. – 30 лв.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
решение. Считат, че са доказали право на собственост върху процесния имот,
на осн. § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ. Излагат, че с издадения КНА № 79, т. І, рег. №
2441, д. № 316/2020г. на нотариус с район на действие РС Варна вписан в СВ
с вх. № 26348/19.10.2020г., акт № 97, т. LXX, дело № 15520/2020г., е налице
едно правилно и законосъобразно нотариално удостоверяване. Намират, че
разполагат с право на задържане на процесния имот. Твърдят, че не е налице
неоснователно владение върху имота и ищците нямат правен интерес от
оспорване на КНА. Не е установено по делото, процесният имот да е
реституиран в полза на ищците, поради което за същите не е налице
процесуална легитимация да водят ревандикационен иск. Молят за
обезсилване на постановеното решение, а в условията на евентуалност за
отмяна, поради неправилност.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните
страни по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намират за правилно и
законосъобразно. Претендират разноски за въззивното производство.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по активно и пасивно
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС,
предявени от В. П., К. А., С. С., М. З., С. З., М. З. и М. С. срещу М. И. Б. и И.
В. Б. за приемане за установено, че ищците са собственици на ПИ с
идентификатор 10135.4501.2249 по КККР на гр.Варна, целият с площ от
563кв.м., при съседи: 10135.4501.2252, 10135.4501.9548, 10135.4501.2246 и
10135.4501.2243 и за осъждане на ответниците да предадат на ищците
владението върху процесния имот, както и искане да се отмени констативен
нотариален акт №97, т. LXX, дело 15520/2020г. вх. peг.26348 дв. вх. peг.26017
на Служба по вписванията - гр. Варна, с който ответниците са признати за
собственици по давностно владение на процесния недвижим имот.
В исковата молба се излага, че с решение №822/02.10.2001г. на ОбПК -
гр.Варна, като наследници на В.Д.К., б.ж. на гр.Варна, им е признато правото
на собственост в съществуващи стари реални граници по отношение на
недвижим имот, целият с площ от 8дка, представляващ нива от 5 дка и лозе
2
от 3 дка, находящ се в м.„М.то“, в землището на кв.„ВладиС.о“, гр.Варна,
съставляващ имот пл.№ 89 по Комбинирания план на м.“М.то“ от 1997г.,
попадащ в територия по §4 от ЗСПЗЗ. По сега действащата кадастрална карта
на гр.Варна имот пл.№ 89 по Комбинирания план на м.„М.“ от 1997г.,
землище на кв. „Вл. В.“ обхваща няколко поземлени имота, предоставени и
закупени от бивши ползватели или възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците
на В.К.. Един от тези имоти, попадащ частично в границите на горепосочения
стар имот пл.№ 89, е ПИ № 470 по ПНИ на с.о.„М.“, сега поземлен имот с
идентификатор 10135.4501.2249 по КК на гр.Варна, целият с площ от 563
кв.м., при съседи: 10135.4501.2252, 10135.4501.9548, 10135.4501.2246 и
10135.4501.2243.
Твърдят, че целият поземлен имот с идентификатор 10135.4501.2249 е
бил закупен неправомерно по реда на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ от
наследниците на бившия ползвател И. Б. И., поради което ищците са завели
отрицателен установителен иск за собственост. С решение №
484/14.02.2007г., постановено по гр.д. № 1627/2006г. по описа на ВРС,
XXXV-ти състав, оставено в сила от ВОС и влязло в законна сила на
27.02.2008г., съдът е приел за установено спрямо наследниците на И. Б. И. -
М. И. Б., В. И. Б. и К.Я. И., че настоящите ищци - В. С. П., К. Г. А., С. Г. С.,
наследниците на Злати Киров З., М. С. Г. и М. М. С. са собственици на
следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.„ВладиС.о“, съставляващ
поземлен имот № 470 по ПНИ на с.о.“М.“, с площ от 546кв. м., на осн.чл.97
ал.1 от ГПК /отм./.
След влизане в сила на горепосоченото съдебно решение, както и след
изменение на КККР на гр. Варна, за имот с идентификатор 10135.4501.470 със
заповед №18-4151-29.05.2015г. на Началника на СГКК-Варна, в полза на
ищците - всички наследници по закон на В.К., е била издадена заповед №ПР-
01/04.02.2016г. на кмета на район „Вл. В.“ при Община Варна, на основание
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязла в законна сила на 14.03.2016г., с която им
се възстановява правото на собственост по отношение на 546 кв.м. ид.ч. от
ПИ с ид.№10135.4501.470 по КККР на гр.Варна (идентичен с ПИ №470 по
ПНИ на с.о.„М.“), целият с площ от 606 кв.м., при граници и съседи:
10135.4501.1226, 10135.4501.9548, 10135.4501.469, 10135.4501.467. В
заповедта се посочва, че възстановяването на идеалните части от имота се
извършва в съсобственост с наследниците на И. Б. И..
Със съдебно решение № 520/13.02.2017г., постановено по гр.д. №
15210/2015г. на PC-Варна, XXIV-ти състав, влязло в законна сила на
19.03.2018г., съдът е отхвърлил предявения от съпрузите М. И. Б. и И. В. Б.
срещу наследниците на В.Д.К., б.ж. на гр.Варна, установителен иск за
признаване за установено между страните, че са собственици на целия
поземлен имот с идентификатор 10135.4501.470 от кк на гр.Варна, на
основание давностно владение, осъществено в периода от 16.02.1990г. до
деня на подаване на исковата молба - 08.12.2015г., на основание чл.124, ал.1
от ГПК.
С решение № 70/22.01.2020г. по в.гр.д.№1654 от 2019г. по описа на ОС-
Варна, процесният поземлен имот с идентификатор 10135.4501.2249 по КК на
3
гр.Варна, целият с площ от 563 кв.м., при съседи: 10135.4501.2252,
10135.4501.9548. 10135.4501.2246 и 10135.4501.2243 е допуснат до съдебна
делба между съсобствениците - настоящи ищци, при съответните квоти, като
съделителите М. И. Б. и И. В. Б. са били изключени от делбата, тъй като съдът
е установил, че те нямат собственост в процесния имот. Това съдебно
решение е влязло в законна сила на 30.06.2020г. и е било отбелязано
своевременно под № 81, т.XI, вх. peг.19503, к.д.3832, дв. вх.peг.19256 от
14.08.2020г. на Служба по вписванията - гр.Варна.
Въпреки наличието на три съдебни решения, водещи до извод, че М. И.
Б. и И. В. Б. нямат собственост в имот с идентификатор 10135.4501.2249 от
КК на гр.Варна, същите са се снабдили с констативен нотариален акт № 97,
т.LXX, дело 15520/2020г., вх.peг.26348, дв. вх.peг.26017 на Служба по
вписванията - гр.Варна, на основание чл.587, във вр. чл.588 от ГПК и гл.II и
III от ЗКИР, че са собственици на гореописания поземлен имот, придобивайки
го в СИО.
Междувременно ищцата В. С. П., в качеството си на наследник по закон
на В.Д.К., на 30.09.2019г. е подала заявление peг. № АУ096215ВН на Община
Варна, с което е поискала от Община Варна да издаде протокол за въвод във
владение за гореописания поземлен имот като извърши въвода ефективно, т.е.
с уведомяване и присъствие на лицата, които се намират в имота. Такъв въвод
във владение до настоящия момент няма осъществен и няма издаден
протокол за него.
Наличието на неправомерно издаден КНА №97, т.LXX, дело
15520/2020г., вх. peг.26348, дв. вх.peг.26017 на Служба по вписванията –
гр.Варна, в който акт са обективирани привидни права на собственост в полза
на ответниците по отношение на ПИ с идентификатор 10135.4501.2249 от КК
на гр.Варна, както и факта, че М. И. Б. и И. В. Б. все още владеят процесния
поземлен имот обусляват правния интерес на ищците от завеждане на
ревандикационен иск спрямо ответниците, както и искане по чл.537, ал.2 от
ГПК за отмяна на КНА №97 т. LXX, дело 15520/2020г.вх. peг.26348 дв.
вх.peг.26017 на Служба по вписванията - гр.Варна.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, с
който считат предявените искове за неоснователни. Възразяват, че държат
вещ, която не е идентична по площ, граници, местонахождение, с тази, която
се претендира в ИМ. Твърдят, че ПИ с идентификатор 10135.4501.2249 с
площ от 563кв.м. при граници по КК: 10135.4501.9548, 10135.4501.2252 и
10135.4501.2246, описан в нот. акт №79, т.1, peг.№2441, дело
№316/16.10.2020г. вписан в Службата по вписванията–Варна, акт №97,
т.LXX, дело №155208/2020г., стр.№70, вх.рег.№26348/19.10.2020г., е
идентичен с имота, предоставен за ползване на наследодателя им И. Б. И.,
б.ж. на гр.Варна, починал на 10.04.1991г., съгласно протокол №29 на ИК на
26.12.1985г. и удостоверение №17/02.01.1986г. за представяне на право на
ползване на земя с протокол №29/26.XII.1985г. на ИК на ВНС за одобряване
на лицата, включени в приложения списък №1 и списък №2.
Считат, че в решение №484/14.02.2007г. на ВРС, 35 с-в, по гр.д.
4
№1627/06г. на ВРС, неправилно се приема за установено, че ответниците не
са собственици на имот, представляващ реална част от имот с №470 в м.„М.“,
в гр.Варна, с площ от 546 кв.м., защото по делото не са приети и приложени
доказателства за заплащане на имота в посочения от закона срок.
Възразяват срещу твърдението, че съпоставен със сега действащата
кадастрална карта на гр.Варна, стар имот пл. № 89 по комбинирания план на
м.“М.“ от 1997г., землище в кв. „Вл.В.“ обхваща няколко поземлени имота,
предоставени и закупени от бивши ползватели. Един от тези имоти, попадащ
частично в границите на посочения стар имот с пл. № 89 е ПИ №470 по ПНИ
на с.о.“М.“, сега е поземлен имот с идентификатор 10135.4501.2249 по кк на
гр.Варна, целият с площ от 563 кв.м.
Твърдят, че наследодателката на ищците В.К. не е имала имоти в тази
местност. Земята е следвало да се върне стига тя да е в съответните реални
граници, но към датата на поисканата от ищците реституция -17.01.1992г., по
преписка със заявление №30191, всичко в местността „М.то“ е било
раздадено, препарцелирано, оградено, застроено и облагородено. Имотът,
владян от ответниците, не попада нито в цялост, нито частично, в стар имот
пл.№89 е ПИ №470 по ПНИ на с.о. „М.“.
С удостоверение №17/02.01.1986г. е предоставено право на ползване на
И. Б. И. на земя, в изпълнение на ПМС №11/02.03.1982 г. на МС на НРБ върху
имот, представляващ хавра с площ от 0.6дка. в местността „Завоя“ при
граници: Й.С. и Р.А.. Ответникът М. И. Б. е син и наследник на К. И.а и И. Б.,
брат и наследник на В. И., и съпруг на ответницата И. Б.. Парцелът е
предоставен на И. Б. от 02.01.1986г. с удостоверение №17 по ПМС 11 с право
на ползване на земя и тогава представлява хавра. През 1981г. са направили
големи промени в имота, които включват ограда, изчистване на мястото,
направа на кладенец, насъждения и постройка от 13,38кв.м. Наследодателите
на ответниците са стопанисвали имота от 1986г. Подавали са заявления,
декларации, плащали са данъци. На 29.06.1992г. парцелът е вписан, като в
молбата до кметство ВладиС.о са описани всички насъждения, както и
постройката. На 29.09.1994г. са заплатени за парцела общо 24300лв., от които
към кметство ВладиС.о - 3600лв., към община Варна - 2700лв. и към кметство
ВладиС.о основна цена 18000лв.
В два протокола с №29, докладна записка от 25.04.1982г. на
изпълнителния комитет на ОНС-Варна, е вписано, че мястото се дава на И. Б.,
по ПМС 11, в който списък са 320 човека. Позовават се на изготвена от
инж.Р.П. съдебно техническа експертиза от 03.10.2007г., от чието заключение
се установявало, че имотите от оценителния протокол, от 20.06.1994г. и тези
в КП от 1997г. и ПНИ на с.о. „М.“ са идентични.
В Агенция по вписвания от 1993г. до 2012г. се води като реална част,
парцел №470 на К.Я., М. Б. и В. Б.. Парцел №89 го няма. Посочват, че на база
всички свои документи относно имота са се сдобили с нотариален акт за
собственост върху него. Подали са жалба до областния управител, че мястото
не е изменяно от 2003г. Парцелът не е нито с номер 2249, нито е 563 кв.м.,
нито е 546кв.м.
5
Релевират възражение на основание чл.72-74 ЗС за упражняване право
на задържане на имота, за обезпечаване на вземането им за обезщетение за
направени от тях като добросъвестни владелци подобрения, а именно: изба,
изградена през 1986г. с площ от 13.10кв.м. на стойност 4000лв.; жилищни
стаи и веранда - дървена конструкция, изградени през 1986г. с площ от 22
кв.м. и стойност от 2500 лв.; външна тоалетна дървена, изградена през 1986г.
с площ от 2.5кв.м. на стойност 250 лв.; бетонни пътеки, изградени през 1986г.
с площ от 60кв.м., ширина 1м. и стойност от 2200лв.; кладенец, изграден през
1986г. с пръстени и бетонна пътека на стойност 1 500лв.; череши 2бр. на по
20г. – 300лв.; малки череши 2бр. на по 6г. – 250лв.; сини сливи 2бр. на по 15г.
-140лв.; дюли 2бр. на по 25г. - 80лв.; бадем 1бр. на 25г. - 75лв.; 2бр. киви на по
18г. - 50лв.; лешници и финап 4бр. - 90лв.; смокина 1бр. и 3бр. дрян - 110лв.;
асма 2бр. чукани и желязна констрекция - 500лв. и круша петровка 1бр. на
30г. - 30лв.
С обжалваното решение предявените искове от ищците са уважени
изцяло, а възражението за право на задържане на ответниците е отхвърлено.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С решение № 822/02.10.2001г. на ПК- гр. Варна е признато право на
собственост на наследниците на В.Д.К. в съществуващи стари реални граници
на земеделски имоти, представляващи нива от 5 дка, находяща се в терен по
пар. 4 на ЗСПЗЗ в м-ст „М.то“, землището на кв. „ВладиС.о“, гр.Варна, лозе
от 3 дка, находящо се в терен по пар. 4 на ЗСПЗЗ в м-ст „М.то“, землището на
кв. „ВладиС.о“, гр.Варна и двата съставляващи имот пл. № 89 по КП 1997г.
От удостоверение за наследници изх. № 549/19.04.2016г., издадено от
Община Варна, р-н „Вл. В.“ се установява, че В.Д.К. е починала на
07.01.1971г. и е оставила за законни наследници В. С. П., Г.Д.С., К. Г. А., С. Г.
С., М. С. З., С. З. З., М. З. З., М. С. Г. и М. М. С., ищци по настоящето дело. В
хода на първоинстанционното производство са починали М. С. Г. и Г.Д.С.,
които са замествени от законните си наследници М. М. С. и В. С. П..
С влязло в сила решение № 484/14.02.2007г. по гр.д.№ 1627/06 на ВРС
по отношение на ищците, респ. на техните наследодатели, по настоящото
дело е прието за установено, че М. И. Б., както и неговите брат и майка – В. И.
Б. и К.Я. И.а /последните двама починали към завеждането на настоящето
дело и явяващи се наследодатели на ответника М. И. Б./ не са собственици на
6
недвижим имот, представляващ реална част от имот пл. № 470, находящ се в
м-ст „М.то“, землището на кв. „ВладиС.о“, гр.Варна, с площ 546 кв.м., поради
липса на предпоставките на §4а от ЗСПЗЗ.
Със заповед № ПР-01 от 04.02.2016г. на кмета на р-н „Владислав В.“
при Община Варна е възстановено правото на собственост на наследниците
на В.Д.К. върху 546 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.4501.470,
целият с площ 606 кв.м. при условията на пар. 4б, ал.1 от ЗСПЗЗ, в
съсобственост с наследниците на И. Б. Б.. Заповедта е влязла в законна сила
на 14.03.2016г.
С влязло в сила решение № 520/13.02.2017г., постановено по гр.д.
№15210/2015г. по описа на ВРС, 24-ти състав са отхвърлени предявените от
М. И. Б. и И. В. Б., срещу В. С. П., Г.Д.С., К. Г. А., С. Г. С., М. С. Г. и М. М. С.
искове за установяване в отношенията между страните, че ищците са
собственици на ПИ с идентификатор 10135.4501.470 по КККР, одобрени със
заповед РД–18–30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АК, с площ от
606 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „М.” № 470, при граници: №
10135.4501.1226, № 10135.4501.9548, № 10135.4501.469, № 10135.4501.467,
на основание давностно владение, осъществено в периода от 16.02.1990г. до
деня на подаване на исковата молба – 08.12.2015г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
От решение №70/22.01.2020г. по в.гр.д.№1654/2019г. на ВОС, с което е
допуснат до делба поземлен имот, находящ се в гр.Варна, м.М., с
идентификатор 10135.4501.2249 по КК и КР на гр.Варна, с площ от 563 кв.м.,
при граници по кадастрална карта имоти с идентификатори 10135.4501.2252,
10135.4501.9548, 10135.4501.2246 и 10135.4501.2243, като от кръга на
съделителите са изключени участвалите в производството М. И. Б. и И. В. Б..
С КНА № 79, т. І, рег. № 2441, д. № 316/2020г. на нотариус В. Петров, с
район на действие РС Варна, койго акт е вписан в СВп с вх. №
26348/19.10.2020г., акт № 97, т. LXX, дело № 15520/2020г., с който М. И. Б. и
И. В. Б. са признати за собственици на поземлен имот, находящ се в гр.Варна,
м.М., с идентификатор 10135.4501.2249 по КК и КР на гр.Варна, с площ от
563 кв.м., при граници по кадастрална карта имоти с идентификатори
10135.4501.2252, 10135.4501.9548, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
От удостоверение за наследници изх. № АУ088375МЛ/12.09.2018г.,
издадено от Община Варна, р-н „Младост“ се установява, че И. Б. И. е
починал на 10.04.1991г. и е оставила за законен наследник сина си М. И. Б..
От удостоверение рег. № АУ119759ВН, издадено от Община Варна е
видно, че М. И. Б. и И. В. Б. имат първи граждански брак № 371/02.04.1972г.,
сключен в гр. Варна.
Със заповед № ПР-49/25.08.2016г. на кмета на р-н „Вл. В.“ при община
Варна е одобрена оценката на извършените подобрения в частта от 546 кв.м.
от имот № 470 от КП от 1997г, попадаща в ПИ с идентификатор
10135.4501.470 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 606 кв.м. в размер на
1115 лв.Заповедта е влязла в сила на 28.02.2019г. и сумата е внесена от В. С.
П. по посочената в заповедта набирателна сметка на р-н „Вл. В.“. От
приложената към заповедта експертна оценка е видно, че са оценени
7
трайните насаждения и кладенеца, находящи се в имота.
По делото е проведена и приета съдебно – агрономическа експертиза за
оценяване на трайните насаждения в имота. Прието е и заключението по
съдебна-икономическа експертиза, с което са остойностени строителните
подобрения в имота. Проведена е и тричленна съдебно-техническа
експертиза, съгласно която местност „Завоя“ не фигурира в землището на р-н
„Вл. В.“.
По делото са разпитани водените от ищците свидетели – В.А.П. /съпруг
на една от ищците/ и П.В.К. /без родство и дела със страните/, както и тези на
ответниците – К. М.а И.а /дъщеря на ответниците/ и К.Р.Р. /без родство и дела
със страните/, чиито показания съд ще обсъди при необходимост в мотивната
част на решението.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от
установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от
фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно:
право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение
за своене, както и липса на правно основание за това. Наведените твърдения
за това, че ищците са собственици на процесния имот, който се владее без
правно основание от ответниците, обуславят извод за допустимост на
предявения осъдителен иск за собственост.
В конкретния случай ищците, сега въззиваеми, твърдят собственически
права върху процесния недвижим имот въз основа на завършена
реституционна процедура и наследствено правоприемство. От събраните
писмени доказателства се установява, че страните по делото са обвързани от
СПН по няколко влезли в законна сила съдебни решения. Така с решение по
гр.д. № 1627/2006г. на ВРС е прието, че ответниците не са собственици на
недвижим имот, представляващ реална част от имот пл. № 470, находящ се в
м-ст „М.то“, землището на кв. „ВладиС.о“, гр.Варна, с площ 546 кв.м., поради
липса на предпоставките на §4а от ЗСПЗЗ. С последващо решение по гр.д.
№15210/2015г. на ВРС са отхвърлени предявените от ответниците срещу
ищците искове за установяване в отношенията между страните, че ищците са
собственици на ПИ с идентификатор 10135.4501.470 по КККР, с площ от 606
кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „М.” № 470, при граници: №
10135.4501.1226, № 10135.4501.9548, № 10135.4501.469, № 10135.4501.467,
на основание давностно владение, осъществено в периода от 16.02.1990г. до
деня на подаване на исковата молба – 08.12.2015г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Тези решения, както липсата на доказателства за идентичност на
8
предоставения за ползване имот и имот ПИ № 470, са обусловили извод за
липса на съсобственост между страните по в.гр.д.№1654/2019г. на ВОС, с
решението по което е допуснат до делба поземлен имот, находящ се в
гр.Варна, м.М., с идентификатор 10135.4501.2249 по КК и КР на гр.Варна, с
площ от 563 кв.м. между реституираните собственици /ищци в настоящето
производство/, като от кръга на съделителите са изключени М. И. Б. и И. В. Б.
/настоящи ответници/.
Силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка, поради която страните изгубват правото си на иск относно
същото материално право. Необходима последица от правоустановяващото й
действие се явява непререшаемостта на правния спор. Непререшаемостта
обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие
на силата на пресъдено нещо срещу опасността от противоречиво решение по
същия спор между същите страни. Наличието на съсобственост върху
определено имущество, участниците в съсобствеността и техните дялове, се
установява в делбеното дело с решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК. Влязлото в
сила решение по допускане на делбата има сила на присъдено нещо в
отношенията между страните по него, техните универсални и частни
правоприемници по въпросите между кои лица и при какви квоти е
съществувала съсобственост към момента на влизане на решението в сила.
Последващ съдебен процес относно правото на собственост върху допуснатия
до делба имот между съделителите и техните правоприемници е допустим
само ако след влизане в сила на решението по допускане или това по
извършването са се осъществили нови факти и обстоятелства, имащи
значение за принадлежността на правото на собственост. Тоест, следва да се
твърди наличие на ново придобивно основание, което да не е преклудирано с
влизане в сила на предхождащото го решение по допускане или извършване
на делбата, например съставяне на нотариален акт, с който, след извършена
обстоятелствена проверка, е признато придобИ.е на правото на собственост
върху същия имот по давност. В конкретния случай, решението за делба на
процесния имот е влязло в законна сила на 30.06.2020г., а на 16.10.2020г.
ответниците Великови са се снабдили с констативен акт за собственост за
същия имот въз основа на писмени доказателства, свързвани с
предоставеното право на ползване на земя. Следователно, не се касае за ново
придобивно основание.
При наличие на влязло в сила решение, с което е разрешен въпросът за
правото на собственост между същите страни върху поземлен имот, находящ
се в гр.Варна, м.М., с идентификатор 10135.4501.2249 по КК и КР на
гр.Варна, с площ от 563 кв.м., същият не може да бъде пререшаван, на
основание чл. 299 ГПК. Ето защо, произнасянето на районния съд с
установителен диспозитив е недопустимо, поради наличието на СПН, и
следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по нея прекратено.
Между страните липсва спор, а и от събраните гласни доказателства
безспорно се установява, че към датата на предявяване на иска процесният
недвижим имот се владее от ответниците. Не се установи по делото и
наличието на валидно правно основание за осъществяваното владение.
9
Установеното наличието на всички кумулативно изискуеми
предпоставки налага извод за основателност на предявения ревандикационен
иск и като такъв същият следва да се уважи.
По искането за отмяна на КНА:
Съобразно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по тълк.
д. № 3/2012г., ОСГК на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които
се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. С
оглед основателността на предявения ревандикационен иск, искането за
отмяна на КНА № 79, т. І, рег. № 2441, д. № 316/2020г. на нотариус В.
Петров, с район на действие РС Варна, който акт е вписан в СВп с вх. №
26348/19.10.2020г., акт № 97, т. LXX, дело № 15520/2020г., с който М. И. Б. и
И. В. Б. са признати за собственици на поземлен имот, находящ се в гр.Варна,
м.М., с идентификатор 10135.4501.2249 по КК и КР на гр.Варна, с площ от
563 кв.м., при граници по кадастрална карта имоти с идентификатори
10135.4501.2252, 10135.4501.9548, се явява основателно и следва да бъде
уважено.
По възражението за упражняване на право на задържане:
Съобразно разпоредбата на чл.72, ал. 3 от ЗС добросъвестният владелец,
респективно ползвателят по §4 от ЗСПЗЗ вр. § 4в от ЗСПЗЗ, разполага с право
на задържане. В настоящия случай, по делото не се установи ответниците да
са били ползватели по §4 от ЗСПЗЗ на процесния имот. От събраните по
делото писмени доказателства се установи, че на праводателя на ответниците
е предоставено право на ползване на хавра от 0,6 дка, находяща се в местност
„Завоя“. От заключението на тричленната СТЕ се установява, че такава
местност никога не е имало в район „Вл. В.“, където се намира процесния
имот. Липсата на идентичност между предоставения за ползване имот и
реститурания имот на ищците е установена също и във водените между
страните производства по отрицателния установителен иск и по допускане на
съдебна делба. Следователно, ответниците не разполагат с право на
задържане, поради което възражението им следва да бъде отхвърлено.
Същите имат възможност да искат репариране на сторените от тях разноски
за извършените подобрения в имота по реда на чл.74 от ЗС.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции
решението на ВРС следва да бъде потвърдено в останалите му части.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и предвид изхода на въззивното обжалване,
въззивниците следва да заплатят на въззиваемата В. С. П. направените
разноски в размер на 250 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по въззивно производство.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
10
ОБЕЗСИЛВА решение № 260125/28.02.2022г., постановено по гр. дело
№ 14759/2020г. по описа на ВРС, XXXI-ти състав, в частта, с която съдът се е
произнесъл относно установяване по отношение на М. Б. И., ЕГН **********
и И. В. Б., ЕГН **********, че В. С. П., К. Г. А., С. Г. С., М. С. З., С. З. З., М.
З. З. и М. М. С. са собственици на имот с ид. № 10135.4501.2249 по КККР на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, с. о. „М.“, целият с площ от 563 кв. м., при
граници и съседи по к. к.: 10135.4501.2252, 10135.4501.9548, 10135.4501.2246,
10135.4501.2243, на осн. чл.299 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д. № 1142/2022г. на ВОС в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260125/28.02.2022г., постановено по гр.
дело № 14759/2020г. по описа на ВРС, XXXI-ти състав в останалите му части.
ОСЪЖДА М. Б. И., ЕГН ********** и И. В. Б., ЕГН **********, и
двамата от гр. Варна, ул. „П.“ № 26 да заплатят на В. С. П., ЕГН **********
от гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ *** сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ ,
представляваща направените съдебно деловодни разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11