Присъда по дело №4292/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 11
Дата: 13 януари 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20215330204292
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
СъдебниВаля Тихомирова Голева

заседатели:Мадлен Саркис Чалгъджиян
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
и прокурора Ц. Ив. К. Н. Ал. К.
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Наказателно дело от общ
характер № 20215330204292 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.И.П., роден на ***** г. в гр. Х., обл.
Пловдив, живущ в с. Ч., обл. Пловдив, ул. **** **, български гражданин,
женен, с основно образование, земеделски производител, неосъждан, ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.07.2019г. в с.Ч., обл. Пловдив се е
заканил с убийство на Л.. Г. Х. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.
144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.И.П. /със снета по-горе самоличност/ за
ВИНОВЕН в това, че на 05.07.2019г. в с.Ч., обл. Пловдив се е заканил с
убийство на А.А.Л.. и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от
НК вр. чл.54 от НК го осъжда на ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ .
1
На основание чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия А.И.П. едно
общо най-тежко наказание, а именно ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ .
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното на подсъдимия А.И.П. общо най-тежко наказание в размер на
ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. А.И.П. от с.Ч.,
обл.Пловдив, ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ на Л.. Г. Х. от гр.Пловдив, ЕГН:
********** сумата от 1100,00 /хиляда и сто/ лева, направени разноски
в хода на съдебното и досъдебното производство за повереник.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. А.И.П. да
ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 352.80 лв. /триста
петдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лева, направени в хода на
досъдебното производство разноски по делото.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. А.И.П. да ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 50.00 /петдесет/ лева,
направени в хода на съдебното производство разноски по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред ПОС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда N 11/13.01.2022г., постановена по НОХД №
4292/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу А.И.П.. –
роден на ****. в гр.Х., обл.Пловдив, живущ в с.Ч., обл.Пловдив, ул.*****
****, български гражданин, женен, с основно образование, земеделски
производител, неосъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 05.07.2019г. в
с.Ч., обл.Пловдив, се е заканил с убийство на Л.Г.Х.. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление
по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала
обвинение срещу А.И.П.. и за това, че на 05.07.2019г. в с.Ч., обл.Пловдив, се е
заканил с убийство на А.А.Л.. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр. с
ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие в качеството на частен обвинител е
конституиран Л.Х..

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така
повдигнатите срещу подсъдимия обвинения, като счита последните за
доказани по категоричен начин, с оглед на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Прави анализ на събраните гласни доказателства,
като счита, че показанията на преките очевидци Х., Л., В.П. и К. са обективни
и кореспондиращи помежду си с показанията на свидетелите К. и С., като
всички показания обобщават фактическата обстановка, установена по делото
и описана в обвинителния акт. От всички тези показания се установява, че
подсъдимия е отправил реплики към пострадалите, а именно: „Следващият
път живи няма да си тръгнете оттук“. Прокурорът предлага на Съда да не
кредитира показанията на св.К.П. и И.П., които са в роднинска връзка с
подсъдимия и са заинтересовани лица, като прокурорът твърди, че тези
показания не кореспондират с показанията на останалите свидетели и не
отговарят на действителната фактическа обстановка. По отношение на
показанията на свидетелите Д.И., П.А. и Г.И., прокурорът счита, че те са били
далече от мястото на инцидента и не са могли да възприемат всички реплики.
Предвид на изложеното прокурорът приема, че подс.А.П. е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл.144 ал.3 вр.
с ал.1 от НК, както по отношение на частния обвинител Л.Х., така и по
отношение на А.Л.. Подсъдимият се бил заканил с убийство на двамата
свидетели, което било придружено и с действия по физическа саморазправа
към тях. Така заканите и поведението на подсъдимия възбудили основателен
страх у пострадалите свидетели за осъществяването им, тъй като
подсъдимият бил конфликтна личност и имал случаи на домашно насилие
спрямо неговата майка. Прокурорът счита, че подс.П. е осъществил деянията
при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, като в
по-късен момент отново хладнокръвно е отправил същата закана с убийство
1
спрямо частния обвинител Х. в сградата на УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив, в
присъствието на св.И.С.. Предвид на това моли Съда да признае подс.П. за
виновен и по двете повдигнати обвинения, като предлага за всяко едно от тях
Съдът да наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца,
като се определи едно общо най-тежко наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода. Предвид на чистото съдебно минало, прокурорът
предлага на Съда да отложи изтърпяването на това наказание с изпитателен
срок от три години, като на подсъдимия следва да бъдат възложени
разноските по делото.
Повереникът на частният обвинител Л.Х. – адв.И. също счита, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, като се
присъединява към изложеното от прокурора и не прави допълнителен анализ
на фактическата обстановка и събраните доказателства. По отношение на
изложеното от подсъдимия, повереникът счита, не няма данни за наличие на
афект или да е казал нещо, но в последствие да е премислил, защото
подсъдимият категорично отрича да е казвал такива изрази или да е нанасял
телесни повреди по отношение на пострадалите свидетели. Повереникът
навежда твърдения, че отправените от подсъдимия закани с убийство спрямо
пострадалите свидетели са предизвикали основателен страх от
осъществяването им, защото подсъдимият бил нанесъл и телесни увреждания,
а в по-късен етап отново отправил подобни закани в друга спокойна
обстановка. С оглед на изложеното моли Съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатите му обвинения, като му наложи справедливо
наказание и го осъди да заплати направените от частния обвинител разноски.
Частния обвинител Л.Х. поддържа изложеното от повереника си.
Защитникът на подс.А.П. – адв.Е. счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин, поради което моли Съда да оправдае
подзащитният му. В защитната си теза, адв.Е. сочи, че прокурорът е започнал
пледоарията си с показанията на св.И.С., който е възприел някакви действия,
извършени в по-късен момент и извън предмета на делото, защото за тях няма
повдигнато обвинение. Въпреки това прокурорът искал тези данни да се
ползват като доказателства за възникналия страх у пострадалия Х., но поради
това, че няма обвинение в тази част, то защитникът моли Съда да не
кредитира тези показания. Наред с това защитникът навежда твърдения, че по
делото са налице данни за по-леко престъпление, а именно нанасяне на леки
телесни увреждания на пострадалите Х. и Л.. Въпреки това, прокурорът е
повдигнал по-тежко обвинение – за две престъпления по чл.144 ал.3 вр. с ал.1
от НК, с оглед тежестта на наказанието, като в пледоарията си иска ниско по
размер наказание. Според защитника обвиненията срещу подсъдимия са с
неправилна квалификация, поради което последния е подведен под по-тежка
наказателна отговорност. Защитата навежда твърдения, че липсват
категорични доказателства за осъществяване на престъпленията от обективна
и субективна страна, поради което моли Съда да оправдае подзащитният му и
по двете обвинения.
2
Подс.А.П. иска от съда да бъде оправдан, защото счита, че не е извършил
нищо от твърдяното. Заявява, че се разминава с пострадалите и те минавали
без страх покрай него, защото не бил изричал заплахи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:

Подсъдимият А.И.П.. – роден на ****. в гр.Х., обл.Пловдив, живущ в с.Ч.,
обл.Пловдив, ул.***** ****, български гражданин, женен, с основно
образование, земеделски производител, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подс.А.П. живеел в с.Ч., на ул.***** в къща заедно със съпругата си
св.К.П.. В тази къща живеела и майката на подсъдимия – Е. И., която имала
право на ползване върху този имот. В същия имот, който представлявал общ
двор разделен с метална ограда имало още една къща, в която живеела св.А.Л.
– леля на подс.П. и сестра на неговата майка. Св.Л. живеела сама, като често
била посещавана от дъщеря си Н.Х..а /до нейната кончина/, която била
придружавана от съпруга си св.Л.Х..
В годините назад подс.А.П. влошил отношенията си със своите роднини,
като имал и лошо отношение към майка си. Често осъществявал спрямо нея
психическо и емоционално насилие, лишавал я от нейни вещи и т.н. Това
поведение на подсъдимия ставало достояние на св.А.Л. и на св.Л.Х., които се
опитвали да се намесят в защита на Е. И.. В помощ на последната се намесвал
и брата на подсъдимия – св.В.П., който бил заплашван от подсъдимия, че ще
го бие, ще му счупи краката и други подобни закани.
С оглед поведението на подс.А.П. в края на 2018г. Е. И. подала молба до
Районен съд – Пловдив за защита от домашно насилие, с искане за
постановяване на мярка по чл.5 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДС спрямо сина й – подс.П..
Като свидетел по това дело бил посочен св.Л.Х., който дал показания по
гражданското дело пред съда и посочил противоправното поведение на
подсъдимия. Въз основа на събраните доказателства по гр.д.№ 17090/2018г.
по описа на ПРС, с решение от 02.01.2019г. подс.П. бил задължен да се
въздържа от всякаква форма на физическо, психическо, емоционално,
икономическо и друга форма на насилие спрямо Е. А. И., което решение
влязло в законна сила на 22.02.2019г.
Решението сериозно ядосало подс.П., който се засегнал и от свидетелството
на Л.Х.. Предвид на това подсъдимия започнал често да провокира скандали
със св.Х. и св.Л., обиждал ги, заканвал им се и др.
На 05.07.2019г. св.Л.Х., заедно със съпругата си Н.Х..а /починала в по-
късен момент в хода на досъдебното производство/ посетили св.А.Л. в с.Ч..
Целта на посещението им била разходка, почивка за св.Х.а, както и да снабдят
св.Л. с хранителни продукти. Докато били там, около 18,00ч. св.Х. излязъл на
улицата да разходи кучето си. По-късно, около 19,00ч. покрай св.Х. минал бял
микробус, управляван от подс.А.П., който бил свали прозореца и при
3
разминаването показал среден пръст на свидетеля. Л.Х. продължил пътя си
към дома на св.Л., като малко след това приближил входната врата. Тогава
видял, че на входната врата на подс.П. били застанали той и съпругата му –
св.К.П., която на висок глас започнала да говори на св.Х. да не се бърка в
техните отношения, а да се оправя с неговите роднини. От своя страна Х.
отговорил, че това не било нейна работа. Тогава подс.П. и съпругата му се
приближили до св.Х. и продължили да се разправят с него и да му държат
сметка защо е свидетелствал, да не води дела срещу тях, защото ще има
неприятности. Подс.П. на висок глас заплашил св.Х., че следващия път ако го
срещне няма да му се размине. В двора на къщата били св.Л. и съпругата на
Х., които чули разправията и излезли отвън. Св.Л. се обърнала към
подсъдимия да се успокои и да не се разправят, защото били роднини и това
не било хубаво. Св.Л. се придвижвала бавно, като ходела трудно и си
помагала с два бастуна. Подс.А.П. не харесал думите на св.Л., при което се
приближил до нея и й ритнал единия бастун. Св.Л. загубила равновесие и
паднала на земята, при което си ударила главата и й изхвръкнала зъбната
протеза. Св.Х. подал ръка на св.Л. за да се изправи, при което св.К.П. ударила
с ръка свита в юмрук по лицето на св.Л., при което последната отново
паднала на земята, а от лицето й паднали очилата. В това време подс.П.
хванал за ръката св.Х. и силно извил пръстите му, което предизвикало силна
болка и краката на св.Х. се подкосили. Последният приклекнал към земята, в
следствие на което подс.П. започнал да го удря с юмруци и да го рита. Св.Х.
се опитал да се дръпне настрани, но подс.П. го повалил на земята, продължил
да го удря и рита, като на висок глас му казал: „Аз нали ти казах, че оттук
няма да си тръгнеш жив.“
При тази разправия се вдигнал шум, който бил чут от св.В.П. и св.С.К.,
които излезли на улицата и видели случващото се. Двамата се насочили към
св.Х. и Л., което било забелязано от подс.П., който спрял да удря св.Х. и
тръгнал към дома си. По пътя си подс.А.П. усетил, че е изпуснал ключовете
си, при което се върнал, доближил се до св.Л.Х. и св.А.Л., като на висок глас
се заканил и към двамата с думите „Следващия път живи няма да си тръгнете
от тука.“ Тази закана била възприета от св.Х., Л., както и от присъстващите
В.П. и св. С.К..
Н.Х..а позвънила на тел.112, като на място пристигнал екип на Спешна
медицинска помощ. Бил извършен преглед на пострадалите Л. и Х., като
последния бил откаран с линейка в УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив за
обстоен преглед.
Малко по-късно подс.А.П., придружен от съпругата си и детето им също
посетили УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив. По това време св.Л.Х. бил
придвижван с инвалидна количка от св.И.С., който следвало да го закара на
преглед. Св.Х. разговарял със св.С., който бутал количката и така двамата
минали покрай подс.П., при което Х. посочил на С., че това е бил човекът,
който му нанесъл побоя. Подс.П. се обърнал към св.Х. и му казал „Жив оттук
няма да излезеш.“ Св.Х. бил приет на лечение и останал в болничното
4
заведение до 08.07.2019г. На 09.07.2019г. св.Х. посетил Отделението по
съдебна медицина в УМБАЛ „Св.Георги“, където били констатирани телесни
увреждания му било издадено съдебно-медицинско удостоверение №
781/2019г., в което било записано, че са му причинени леки телесни
увреждания, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
На 08.07.2019г. св.А.Л. посетила Отделението по съдебна медицина при
УМБАЛ „Св.Георги“, където при прегледа били констатирани телесни
увреждания, които са й причинили болки и страдания. На св.Л. било издадено
съдебно-медицинско удостоверение № 793/2019г., в което били описани
телесните увреждания.
След случилото се св.Л.Х. и св.А.Л. изпитвали страх от отправените
спрямо тях закани с убийство от страна на подс.А.П., който с поведението си
им демонстрирал желанието си да изпълни заканите, като наред с това им бил
причинил множество телесни увреждания.
Св.Л. се страхувала да излиза от дома си, защото живеела в непосредствена
близост до подсъдимия, а в последствие била консултирана от психиатър,
който поставил диагноза „Разстройство в адаптацията“ – състояние след
тежка психо травма, като й било предписано лечение с медикаменти.
Св.Х. също изпитвал сериозен страх от отправените му закани от страна на
подсъдимия, като ограничил излизанията си и очаквал постоянно подсъдимия
да се появи отнякъде и да изпълни намеренията си. Св.Х. също посетил
психиатър, като след преглед му била поставена диагноза „Разстройство в
адаптацията“ – състояние, получено след тежка психо травма и му били
предписани медикаменти.

Изложената по-горе фактическа обстановка Съдът приема за установена по
несъмнен и категоричен начин изцяло от показанията на свидетелите Л.Г.Х..,
В. Ив. П., П. И.А. С.В.К., А.А.Л.., И.К.. Ст., А.А.К., Д.Д.И., Г.К.И.., както и
прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.1 от НПК показания на св.Х.,
по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.3 вр.с ал.1 т.2 от НПК показания на св.К., по
реда на чл.281 ал.4 вр. с ал. ал.1 т.1 от НПК показания на св.С. и по реда на
чл.281 ал.4 вр. с ал. ал.1 т.1 от НПК показания на св.Г.И.. Съдът кредитира
изцяло показанията на цитираните свидетели като пълни, обективни,
хронологично изложени, кореспондиращи помежду си и с останалите събрани
по делото писмени доказателства.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява и частично от
показанията на св.К. Г. П., Ив. В. П. и обясненията на подс.А.П., като Съдът
не кредитира в цялост тези доказателства, тъй като си противоречат с
останалите кредитирани от Съда гласни и писмени доказателства, както и е
налице противоречие и помежду им.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Л.Х., от които се установяват
отношенията му със св.А.Л., честите му посещения в имота на последната,
отношенията й със сестра й Е. И. и поведението на подс.А.П.. От показанията
на св.Х. се установява, че е бил свидетел по гражданско дело, инициирано от
5
Е. И., което е довело до влошаване на отношенията му с подс.П., който бил
братовчед на покойната му съпруга. Тези свидетелски показания озлобили
подс.П., който започнал да отправя всякакви закани срещу св.Х. и да го
провокира със скандали. На 05.07.2019г. бил поредния скандал между подс.П.
и св.Х., от чийто показания, които Съдът кредитира изцяло, се установява, че
подс.П. първо му показал среден пръст, а в последствие отишъл при него,
пред входната врата на св.Л., като предизвикал скандал. От показанията на
св.Х. се установява, че при този скандал се намесила св.Л., която искала да
успокои подсъдимия и да го убеди да спре да се разправя с тях, но последния
ритнал бастуна й и така св.Л. паднала на земята, при което изхвръкнала
зъбната й протеза. От показанията на св.Х. се установява, че той се опитал да
помогне на св.Л. да се изправи, при което последната била ударена с шамар
от съпругата на подсъдимия, който от своя страна извил пръстите на Х., след
което започнал да го удря и рита. Св.Х. паднал на земята, опитвал се да се
измъкне, но подс.П. със злоба го удрял и се заканял, а след като го оставил се
отдалечил, но се върнал и отново със злоба се заканил на св.Х. че: „Аз нали ти
казах, че оттук няма да си тръгнеш жив.“ Тази закана била възприета от св.Х.
сериозно, тъй като подс.П. нанасял силни удари и целял да увреди свидетеля
и да осъществи намеренията си. Единствено намесата на други лица накарала
подс.П. да спре с побоя и да не изпълни докрай заканата си. От показанията
на св.Х. се установява, че в последствие пристигнала линейка и бил отведен
за преглед в болница, където останал на лечение няколко дни. Докато бил
придвижван от санитар между отделните кабинети видял подс.П. с жена му и
споделил на санитаря, че това бил човекът, който му нанесъл побой. Тогава
подс.П. се заканил отново, че ще го ликвидира и ще излезе с катафалка от
болницата. От показанията на св.Х. се установява, че в последствие св.Л.
подала жалба за домашно насилие, а той жалба в полицията в гр.Х. за
действията на подс.П.. По делото за домашно насилие св.Л. се разбрала с
подс.П. да оттегли жалбата си и те да разделят имота им, с което да се спре
поведението на подсъдимия. Св.Л. изпълнила уговореното, но подсъдимия не
и продължил със заплахите срещу тях. Съдът кредитира изцяло показанията
на св.Л.Х. като обективни, пълни, хронологично изложени, кореспондиращи
както помежду си, така и с останалите гласни и писмени доказателства,
кредитирани от Съда и изясняващи гореописаната фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.В.П., от които се установява, че
инцидентът се случил на 05.07.2019г., когато св.В.П. имал рожден ден.
Свидетелят бил отишъл до свой братовчед за да почерпи, при което чули
силен шум и разправия, след което излезли на улицата. Тогава видели на
около 150м от тях, че подс.А.П. биел св.Л.Х., при което св.В.П. тръгнал към
мястото на инцидента. Между биещите се била св.А.Л., която в един момент
паднала, защото подс.П. й ритнал бастуна. От показанията на св.В.П. се
установява, че св.Х. се опитал да помогне на св.Л. да се изправи, при което
подс.П. го блъснал на земята и започнал да го удря с ритници и юмруци. По
време на инцидента св.К.П. ударила с ръка в лицето, в областта на окото
6
св.Л., която отново паднала. При приближаването на св.В.П., подсъдимият и
съпругата му се отдалечили, а св.Х. бил на земята в безсъзнание. Тогава
св.В.П. започнал да пръска с вода Х., а в това време към тях се приближил
подс.А.П., който си търсел падналите на земята ключове. Докато бил до св.Х.,
подс.П. казал по негов адрес: „Следващия път живи няма да си тръгнете
оттук.“, като репликата била и по адрес на св.Л.. От показанията на св.В.П. се
установява, че към настоящият момент не е в добри отношения с брат си –
подс.А.П., който откакто се оженил променил отношението си – тормозил
майка си, не уважавал никой от роднините си, отправял им закани. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.В.П. като пълни, обективни,
хронологично изложени и кореспондиращи с останалите гласни и писмени
доказателства, кредитирани от Съда.
Съдът кредитира показанията на св.П.А., от които се установява, че седяла
на пейка на улицата и чула силни гласове, като видели някои да се карат, един
от които бил св.Х.. Били на разстояние, като не чули подробности, нито
видяла или помнела някой да е удрял друг, защото било отдавна. Съдът
кредитира показанията на св.А., тъй като се установява, че имало възникнал
инцидент, с което кореспондират с останалите кредитирани от съда
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.С.К., от които се установява, че
в деня на инцидента нейния братовчед В.П. бил в тях на гости за да почерпи
са рождения си ден. Чули викове и излезли на улицата, като видели подс.А.П.
да бие св.Л.Х., а св.А.Л. била паднала на земята. Св.К.П. била близо до
пейката пред дома им, където било и детето й, като се движела. От
показанията на св.К. се установява, че тръгнала към мястото на инцидента,
като видяла че св.Л. била паднала на земята, а очилата й били счупени. Св.Х.
бил паднал в тревата и бил свит, а подс.А.П. само мърморел и се заканвал:
„Живи няма да си идете, живи няма да се върнете следващия път“. От
показанията на св.К. се установява, че св.К.П. била с детето си до тяхната
врата, което било изключително спокойно и това направило впечатление на
К.. Съдът кредитира изцяло показанията на св.К., като обективни и
хронологично изложени, кореспондиращи изцяло с кредитираните от Съда
гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св.А.К., от които се установява,
че не помнел много от инцидента, но бил видял, че св.Х. бил легнал на земята
и св.К. му помогнал. Полял го с вода, дал му да пие, след което му помогнал
да се облече и да се качи в линейката. Св.Х. бил контактен, но бил много
уплашен, уплашена била и св.А.Л., седяла на стол и нищо не говорела. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.К. като обективни и кореспондиращи с
останалите кредитирани от Съда гласни и писмени доказателства.
Изцяло се кредитират от Съда показанията на св.А.Л., от които се
установява, че е леля на подс.П. и живее с него и сестра си в общ двор в с.Ч..
Отношенията им се влошили, след като майката на подсъдимия преписала
къщата си и започнало домашното насилие срещу нея. Тогава свидетел станал
7
зет й – св.Л.Х., което провокирало подс.А.П. да ги обижда, когато ги види, да
й забранява да гостува на сестра й, да се заканва, че живи няма да се приберат
в дома им. От показанията на св.Л. се установява, че на 05.07.2019г. около
19,00ч. зет й бил излязъл да разходи кучето, а свидетелката била с дъщеря й в
двора, при което чули шум и разправия. Когато излезли отвън видели, че
подс.А.П. обиждал зет й – св.Л.Х. и се заканвал, че жив няма да си тръгне. От
показанията на св.Л. се установява, че се опитала да убеди подс.П. да спре с
обидите, защото не били хубави тези работи, при което подс.П. скочил върху
св.Х. и започнал да го бие. Св.Л. застанала между тях за да ги разтърве, при
което подс.П. вместо да престане й ритнал единия от двата бастуна, с които
се придвижвала. Св.Л. загубила равновесие и паднала за земята, а от удара й
изхвърчала зъбната протеза. Тя се опитала да се изправи, но отнякъде се
появила съпругата на подсъдимия – св.К.П., която я ударила с юмрук в лицето
и А.Л. отново паднала на земята. От показанията на св.Л. се установява, че се
изправила и видяла, че очилата й са счупени. Обърнала се към св.П. с въпрос
защо я е ударила, като последната отговорила „защото си боклук“. През
цялото това време подс.П. ритал и удрял зет й, повалил го бил на земята и
през цялото време се заканвал, че жив няма да се прибере, като се обърнал и
към св.Л. и също се заканил, че жива няма да се прибере, като заканите били
и към двама й със св.Х.. От показанията на св.Л. се установява, че инцидентът
с побоя станал пред нейната къща, като на улицата нямало други хора, били
само със зет й и дъщеря й, както и с подс.П. и съпругата му. От другата
страна на улицата имало къщи, а на около 500м. бил двора на ТКЗС-то. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.А.Л. като пълни, обективни,
хронологично изложени и кореспондиращи изцяло с останалите кредитирани
от Съда гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло и прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1
от НПК показания на св.Г.И., тъй като в съдебно заседание свидетелят заяви,
че не помни съществени елементи от случилото се. От показанията й се
установява, че в деня на инцидента 05.07.2019г. около 19,30ч. била на гости
на снаха й П. когато чули силен шум от викове. Излезли навън, при което
видели св.Х. и подс.А.П. на земята да се боричкат, св.К.П. била наблизо с
детето си, а св.А.Л. била до входната си врата. След това покрай тях минала
св.Д.И., а св.Г.И. седнала с другите на пейка до дома на снаха й, като повече
не видяла и не чула реплики. Съдът кредитира показанията на св.Г.И. като
обективни, кореспондиращи с останалите кредитирани от Съда гласни и
писмени доказателства и даващи информация за началото на възникналия
инцидент. Тъй като св.И. била на разстояние от мястото на инцидента е
нормално и логично да не е успяла да чуе и да види част от случилото се.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д.И., от които се установява, че
в деня на инцидента седяла на пейка пред дома й. От дома на подсъдимия
излязла жена му – св.К.П. и подс.А.П., които започнали да се разправят със
св.Х.. След това подс.П. и св.Х. се сбили. От съседната къща излезли П. и Е.,
които също гледали какво става. След това излязла св.А.Л., която тръгнала
8
към мястото на инцидента и говорела на св.К.П., че тя била най-голямото зло.
От показанията на св.Д.И. се установява, че освен думи на св.А.Л. други думи
и реплики не била чула, нито от св.Х., нито от подс.П.. След това св.К.П. си
тръгнала с детето, а св.А.Л. била през цялото време права с бастуна си. След
това подс.А.П. и жена му си тръгнали и така всичко приключило. От
показанията на св.Д.И. се установява, че след това на място пристигнала
линейка и полиция, но не знаела за какво са дошли, само била забелязала, че
подс.П. имал кръв по лицето като от одраскано. Други хора на мястото на
инцидента нямало, наблизо бил стопанския двор, но там нямало никой, а на
съседна поляна не видяла дали има животни и хора, защото гледала боя.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д.И., от които се установява част
от инцидента и лицата, които са участвали, които показания кореспондират с
останалите кредитирано от Съда гласни и писмени доказателства. Следва да
се отбележи, че св.И. е била на разстояние и освен определени думи на св.Л.,
нищо друго не е чула или видяла, което мотивира Съда да приеме, че св.Д.И.
обективно не е могла да види и чуе всичко, както и е налице обвързаност по
съседски с подс.П. и неговата съпруга, което явно мотивира св.Д.И. да е
пестелива в своите показания.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.И.С., от които се установява, че
работи като санитар в УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив, като една вечер на
дата, която не запомнил, линейка докарала св.Л.Х., който имал наранявания
от побой. Дежурният лекар извикал св.И., който с количка започнал да
развежда св.Х. по кабинети за да му се направят изследвания, снимка и т.н.
Докато се придвижвали минали покрай пълен човек /св.И. сочи подс.А.П./ с
жена и дете. Св.Х. посочил на св.И., че това е лицето, което го е пребило, а
минавайки покрай тях подс.А.П. се обърнал към св.Х. с думите „Жив от тук
няма да излезеш“. Св.И. огледал добре подс.П., като последния бил добре,
нямал наранявания по себе си и по лицето си. От показанията на св.И. се
установява, че минал по кабинетите със св.Х., след което последния бил
настанен за лечение. Съдът кредитира изцяло показанията на св.И. като
пълни, обективни, кореспондиращи с останалите гласни писмени
доказателства, кредитирани от Съда.

Съдът кредитира отчасти показанията на св.И.П., като следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля в частта им, с които се установява, че
е баща на подс.А.П., както и това, че е разделен с бившата му съпруга Е. И.. В
останалата им част, показанията на св.И.П. не следва да бъдат кредитирани,
тъй като излага фактическа обстановка, различаваща се съществено от
гореизложената, а именно, че съпругата на сина му – св.К.П. била изляза да
разхожда детето си и била нападната от св.Х. с обиди, че била „курва“. А след
това се появил и сина му – подс.П., който прибрал съпругата си, но бил
нападнат в гръб от св.Х., който го бил ударил, а подсъдимия не направил
нищо. От показанията на св.И.П. се установява, че св.А.Л. била там, но нищо
не е правила, не е падала и никой не я е удрял. Тези показания не
кореспондират нито с показанията на кредитираните от Съда свидетели, нито
9
с кредитираните от Съда писмени доказателства, от които се установяват
телесните увреждания, нанесени на св.Х. и Л.. Предвид на това Съдът
кредитира показанията на св.И.П. единствено по отношение на роднинските
му връзки и не кредитира показанията му в останалата им част като
противоречиви, необективни и некореспондиращи с останалите кредитирани
от Съда гласни и писмени доказателства.
Отчасти следва да бъдат кредитирани от Съда и показанията на св.К.П.,
като Съдът не кредитира показанията на св.П., в частта й, с която тя описва
проведен разговор между нея и св.Х., в който той я обиждал и наричал курва.
Следва да се отбележи, че в тази им част св.П. твърди, че св.Х. освен, че я
обиждал й нанесъл удар с юмрук в лицето, а тя държала детето си и се
притеснила за него. Тези показания не кореспондират с останалите гласни и
писмени доказателства, като единствено има твърдения на св.И.П., че св.Х. е
обиждал св.К.П.. Липсват обаче каквито и да било данни за нанасяне на удар
от страна на св.Х. по лицето на св.К.П. – нито други свидетелски показания,
нито писмени доказателства – съдебно-медицинско удостоверение или други
медицински документи. Ето защо Съдът приема, че в тази част показанията
на св.К.П. не са обективни, не кореспондират с останалите доказателства и
целят единствено изграждане на защитна теза, с цел оневиняване на
подс.А.П., който е съпруг на св.К.П.. Не следва да се кредитират и
показанията на св.П. и за това, че след това при нея дошъл съпруга й, на
който тя се оплакала, че била ударена от св.Х., който ударил изненадващо и
съпруга й – подс.А.П.. В тази им част показанията на св.К.П. отново не
кореспондират с останалите гласни доказателства и целят единствено
изграждане на защитна теза на подсъдимия. Отново не следва да се
кредитират показанията на св.К.П. и в частта, в която сочи, че св.Х. блъснал
подс.П. на земята и се сборичкали, в следствие на което там дошли св.А.Л. и
Н.Х..а, а св.Л. започнала да маха с бастуните си и застрашавала детето на
св.П. – Съдът отново приема, че нито един факт от изложените не
кореспондира с останалите гласни доказателства, сочещи на много различно
поведение на св.К.П. от описаното от нея в показанията й. Съдът не
кредитира и показанията на св.К.П., с която твърди, че св.Х. бил добре и се
хилел в линейката, че в болничното заведение накарал санитаря да ги
наблюдава, както и това, че съпругът й бил зле и следвало да остане на
лечение, но решил да се прибере, защото го било страх да ги остави сами.
Нито един факт от изложените не кореспондира с останалите гласни и
писмени доказателства, като изложеното от св.П. е изцяло в защитна теза на
съпруга й – подс.П.. Единственото, което Съдът кредитира от тези показания
е това, че св.П. е била по същото време и място в с.Ч. и е била в близост с
пострадалите свидетели, но всичко останало в показанията й са изцяло
необективно и манипулативно представяне на фактите и умишлено
пропускане на важни данни за процесния инцидент и изграждане на защитна
теза, целяща оневиняване на подс.А.П..
Съдът кредитира отчасти обясненията на подс.А.П., от които се установява,
10
че със св.Х. не били в добри отношения. Започнали да спорят за имоти, за
строителство в общия парцел на майката на подсъдимия и тъщата на св.Х.,
подавали жалби и т.н. Това влошило отношенията им. В деня на инцидента
ползвал бус на приятел за да пренесе голяма фреза, като минал покрай св.Х.,
който не го бил видял. Съдът не кредитира обясненията на подс.П., в който
сочи, че бил в дома си, когато чул викане и гюрлутия, а след излизането видял
св.Х. да се разправя със жена му и детето им, като я обиждал и удрял. Тези
обяснения не кореспондират с кредитираните от Съда гласни доказателства,
описани по-горе, в които липсват категорични данни св.Х. да е нападал, удрял
и обиждал св.П.. Напротив, в кредитираните от Съда показания се установява,
че именно подс.П. сам е отишъл и нападнал св.Х., като е започнал да го удря
и рита. Всъщност подс.П. в обясненията си сочи, че се сборичкал със св.Х.,
след което при тях дошли и св.А.Л. и съпругата на св.Х.. съдът отново не
кредитира обясненията на подс.П., че св.Л. нападнала жена му св.К.П., тъй
като тези обяснения не кореспондират с кредитираните от съда гласни
доказателства, че именно св.К.П. е нанесла удар по св.Л., а подс.П. ритнал
бастуна й. Съдът приема тези обяснения за защитна теза, която е голословна и
не се подкрепя от кредитираните от Съда доказателства. Именно в
обясненията си подс.П. твърди, че св.Х. се преструвал и легнал на земята, за
да заблуди останалите, да се прави на болен. От обясненията на подс.П. се
установява, че извикали линейка, но не бил взет с нея и се наложило да
пътува с автомобила си, както и съпругата и детето им до болницата, където
бил сниман и изследван, но не останал на лечение, защото се страхувал за
семейството си. Съдът отново не кредитира тези обяснения, тъй като са
голословни и не кореспондират с останалите кредитирани от Съда
доказателства. Следва да се кредитират обясненията на подс.П., от които се
установява, че св.Л.Х. бил свидетел по дело за домашно насилие, по което в
последствие щели да го изгонят от дома му, поради което отношенията им не
били добри.
В хода на досъдебното производство били назначени две съдебно-
психиатрични експертизи за изясняване на психическите преживявания на
св.Л.Х. и св.А.Л., в следствие на отправените им заплахи.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно–психиатрична експертиза, приета в хода на съдебното следствие,
изготвена по отношение на св.Л.Х. се установява, че св.Х. не страда от
психично заболяване. При извършения му преглед след инцидента е
установено невротично състояние – Разстройство на адаптацията, като
последица от преживяното. Вещото лице приема, че св.Л.Х. е изпитал
основателен страх, породен от отправените му закани, още повече, че са били
придружени с действия.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, приета в хода на
съдебното следствие, се установява, че св.А.Л. не страда от психично
заболяване. В деня на инцидента е могла да възприема правилно
обстоятелства и факти, имащи значение за делото и да дава достоверни
11
обяснения. Вещото лице приема, че св.А.Л. е изпитала основателен страх,
породен от отправените й закани и действия.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице като пълни,
обективни и компетентно изготвени, с оглед поставените му задачи и
специалните знания на вещото лице.

По делото като писмени доказателства са били приобщени копия на
съдебно-медицинско удостоверение № 781/2019г, копия на медицински
документи и епикриза, издадени по отношение на св.Л.Х., решение от
02.01.2019г. по гр.д.№ 17090/2018г. по описа на ПРС, с което на подс.А.П. са
наложени мерки по ЗЗДН, като насилието е проявено спрямо Е. А. И., копия
от съдебно-медицинско удостоверение № 793/2019г. на А.Л., копия на
медицинска документация и епикриза на последната, протоколи от разпити на
свидетели, протоколи за предупреждение по ЗМВР, копие на съдебно-
медицинско удостоверение № 770/2019г. по отношение на подс.А.П.,
протокол за разпознаване на лица и др.
Съдът кредитира цитираните писмени документи като относими към
предмета на настоящото производство и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства, кредитирани от Съда.

С оглед изложената по-горе фактическа обстановка Съдът счита, че
подс.А.И.П.. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК за това, че на 05.07.2019г. в
с.Ч., обл.Пловдив, се е заканил с убийство на Л.Г.Х.. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна се събраха достатъчно ясни и категорични
доказателства, от които се установява, че именно подс.А.П. е извършил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК. От
кредитираните от Съда гласни доказателства, описани подробно по-горе се
установява, че подс.П. е имал негативно отношение към св.Л.Х. и неговата
тъща – св.А.Л., тъй като Х. е свидетелствал срещу подсъдимия по дело за
защита от домашно насилие, по което срещу подс.П. са били наложени мерки.
Това съществено влошило отношенията между св.Х. и подс.П., който при
всяка среща търсел повод за скандал и искал да отмъсти на св.Х. за
показанията му. В деня на инцидента – 05.07.2019г. подс.П. се разминал с
управляван от него автомобил със св.Х., като му показал среден пръст, а след
това отишъл на улицата пред дома му, при което възникнал скандал и подс.П.
започнал да удря и рита св.Х.. Подсъдимият извършвал действията си със
сила и злоба, защото съборил св.Х., след което продължил да го удря и рита.
На помощ се притекла тъщата на св.Х. – св.А.Л., която е леля на подсъдимия
и се придвижвала трудно с два бастуна – състояние което по никакъв начин
не се явявало опасност за подс.П.. Така последния ритнал бастуна на св.Л.,
която загубила равновесие и паднала, а св.К.П. й нанесла удар с юмрук в
лицето. Подс.П. и съпругата му се отдалечили от мястото на инцидента,
защото започнали да идват съседи и роднини за да ги разтървават. Подс.А.П.
12
усетил, че е загубил ключовете си и невъзмутимо се върнал до падналите на
земята Л. и Х. и с висок глас и с явна злоба казал по адрес и на двама им, че
„Живи от тук няма да си тръгнат“. Именно с тези думи подс.П. е извършил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК,
като се е заканил с убийство спрямо св.Л.Х.. Заканата е била изречена на
висок глас, с ясна злоба, възприета от пострадалия Х., а предхождащите
действия на подс.П., който със сила и злоба е нанасял удари и ритници по
пострадалия св.Х. е била ясен мотив за последния, че подсъдимия има ясно
съзнание и намерение да осъществи заканата си. Последното е породило
сериозен страх от осъществяването на заканата с убийство, констатирано от
заключението на вещото лице. Следва да се отбележи, че подс.А.П. е
отправил и още една такава закана с убийство, отправена по-късно през
св.И.С. е болнично заведение УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив, където св.Х. е
бил отведен по спешност за лечение. Въпреки, че няма повдигнато обвинение
за това деяние, последното е ясен извод, че подс.П. е действал цЕ.сочено с
ясното си съзнание, че отправя закана с убийство, а с действията си
демонстрира желанието за осъществяването й, което е съпроводено и с
нанасяне на телесни увреждания.
От субективна страна формата на вината на подс.А.П. е пряк умисъл с
целени и настъпили обществено опасни последици. Подс.П. е действал с
ясното съзнание, че отправя закана с убийство спрямо св.Л.Х., целял е
възприемането й от последния и възбуждане на основателен страх от
осъществяването й. За да бъде убедителен в намеренията си подс.П. е нанесъл
множество удари и ритници по пострадалия св.Л.Х., с което е въздействал
върху последния и така св.Х. е изпитал основателен страх от осъществяването
на заканата с убийство – констатирано и от заключението на вещото лице.
В хода на съдебното следствие подс.П. даде обяснения, в които не посочи
да е отправял закани, а се опитваше да се представи като жертва. Тези
обяснения Съдът приема за голословни и неподкрепени от кредитираните от
Съда гласни и писмен и доказателства. В подкрепа на обясненията на
подсъдимия са единствено частичните показания на съпругата му – св.К.П. и
на баща му – св.И.П., които обаче Съдът не кредитира, тъй като противоречат
както между себе си, така и с останалите кредитирани от Съда доказателства.
Следва да се отбележи, че защитника на подс.П. наведе твърдения, че не са
били оправени закани с убийство, а било налице само лека телесна повреда,
без обаче да ангажира сериозни доказателства в подкрепа на тезата си.
Предвид на това Съдът приема защитната теза за голословна и неподкрепена
с убедителни доказателства, което доведе и до некредитирането й от Съда.
За извършване на престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Видно от
събраните по делото доказателства подс.А.П. е с чисто съдебно минало –
неосъждан, което следва да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Като такова следва да се отчете и изминалия период от
извършване на деянието до постановяване на присъдата. Като отегчаващи
13
отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени упоритостта в
действията му и това, че заканата е придружена и с действия по засягане на
телесната неприкосновеност на пострадалия св.Л.Х., което е въздействало
изключително сериозно върху пострадалия и е възбудило основателен страх
от осъществяването на заканата с убийство. Предвид на изложеното Съдът
счита, че следва да определи и наложи наказание „лишаване от свобода“ по
реда на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което да бъде малко над предвидения от закона минимален
размер, а именно в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С така наложеното наказание ще се изпълнят целите, визирани в чл. 36 от НК
и подсъдимия ще преосмисли противоправното си поведение, като ще има
възможност да се възпита и поправи.

С оглед изложената по-горе фактическа обстановка Съдът счита, че
подс.А.И.П.. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК за това, че на 05.07.2019г. в
с.Ч., обл.Пловдив, се е заканил с убийство на А.А.Л.. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Както бе посочено по-горе, в хода на съдебното следствие се събраха
достатъчно ясни, категорични и убедителни доказателства, от които се
установява, че именно подс.А.П. е извършил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК. Както бе описано по-горе
между подс.П. и св.Х. възникнал конфликт, при който подс.П. започнал да
нанася удари и ритници по тялото на св.Х.. От кредитираните от Съда
доказателства се установи, че св.А.Л., която се придвижвала с два бастуна и
едва стояла изправена, се опитала да разтърве биещите се, но единия бастун й
бил изритан от подс.П. и св.Л. паднала на земята, при което й изхвърчала
зъбната протеза. В това безпомощно състояние, в което била изпаднала св.Л.
се намесила св.К.П., която нанесла удар с юмрук в лицето на св.Л. и
последната отново паднала. В този момент подс.П. и св.П. се отдалечили, но
подсъдимия се върнал за да си вземе падналите на земята ключове и с висок
глас, злобно се заканил по отношение на св.А.Л., че „Живи няма да си
тръгнете от тука“, като заканите били отправени по отношение на св.А.Л. и
св.Л.Х.. Именно тази закана е възбудила основателен страх от
осъществяването й, с оглед поведението на подс.П., на неговата съпруга,
които нанесли удари както по св.А.Л., така и по св.Х.. С тези си действия
подс.П. възбудил основателен страх от осъществяването на заканата за
убийство, отправена спрямо двамата пострадали и по-специално срещу
св.А.Л., която живеела сама с общ двор с подсъдимия, а последния е бил
осъден за извършване на домашно насилие спрямо своята майка.
От субективна страна формата на вината на подс.А.П. е пряк умисъл с
целени и настъпили обществено опасни последици. Подс.П. е действал с
ясното съзнание, че отправя закана с убийство спрямо св.А.Л., целял е
възприемането й от последната и възбуждане на основателен страх от
осъществяването й. В подкрепа на намеренията си да осъществи заканата с
14
убийство подс.А.П. е нанесъл удар срещу св.Л., с която я съборил на земята, а
съпругата му нанесла удар с юмрук в лицето й. Тези действия на подсъдимия
допълнително мотивирали пострадалата св.А.Л. в намеренията на подсъдимия
да осъществи заканата си за убийство, което породило основателен страх от
осъществяването й. Това се констатира и от заключението на вещото лице,
което е извършило обстоен преглед и е изследвало психичното състояние на
пострадалата А.Л..
За извършване на престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Подс.А.П. е
неосъждан, в млада възраст, като от момента на деянието до постановяването
на присъдата са изминали повече от две години и половина – всичко това
следва да се отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени
упоритостта в действията му и това, че заканата е придружена и с действия по
засягане на телесната неприкосновеност на пострадалата А.Л., която живеела
сама в съседство на подсъдимия и основателния страх и беззащитността на
св.Л. допълнително въздействал у последната. Предвид на изложеното Съдът
счита, че следва да определи и наложи наказание „лишаване от свобода“ по
реда на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което да бъде малко нар предвидения от закона минимален
размер, а именно в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По този начин целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК ще бъдат
изпълнени в максимален мащаб.
Следва да бъде приложена разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и да бъде
определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по-горе
наказания, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ЕДНА
ГОДИНА. Това е така, тъй като двете деяния са извършени в условията на
реална съвкупност без за което и да е от двете деяния да имало влязъл в сила
съдебен акт.
Налице са всички основания за приложение на чл.66 ал.1 от НК, тъй като
подс.П. не е осъждан и целите на наказанието ще се постигнат без
ефективното му изтърпяване. Ето защо изтърпяването на така определеното
общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА следва да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1
от НК в размер на ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК подс.А.П. следва да бъде осъден да заплати на
св.Л.Х. сумата от 1100лв., представляващи направени в хода на съдебното
производство и досъдебното производство разноски за повереник.
На същото основание подс.А.П. следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОД МВР – Пловдив сумата от 352,80лв. – разноски в хода на досъдебното
производство.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК подс.А.П. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 50лв. – разноски в хода на
съдебното производство.
15
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:


16
Съобщи за изтекли лични данни