Р
Е Ш Е Н И Е № 260062
гр.
Варна, 22.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен
съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи март през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на
секретаря В. Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 13 по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Р.И.Н.-К. *** чрез адв. Ир. А. ***, против решение № 260280/06.08.20г., постановено по гр.д. № 671/20г. на ОС-Варна, с което е прието за установено, че К.Х.С. от гр. София не дължи на въззивницата сумите 57 788.38 лв. главница и 160 107.28 лв. лихви към 11.12.2019 г., като за главницата е издаден изпълнителен лист от 05.01.2015 г. по НОХД № 948/2009г. по описа на РС Варна, 6-ти състав и е образувано изпълнително дело № 7036/2016 г. по описа на ДСИ, поради погасяване по давност, на основание чл. 439 ГПК; и въззивницата е била осъдена да заплати на ищцата сумата от 2000 лв., представляваща разноските, сторени от същата пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че не са били обсъдени всички наведени от ответницата възражения и твърдения, които имат пряко отношение към правилността на съдебния акт. Неправилно са били възприети и оценени фактите и обстоятелствата, относими към предмета на делото. Не се споделя извода на съда, че с молбата за образуване на първото изпълнително дело от 24.02.16г. не е бил посочен конкретен актив, върху който да се насочи изпълнението. Поддържа се, че в същата са били посочени множество изпълнителни способи, което е довело до прекъсването на давността. Така например, искането за налагане на запор върху банкови сметки е достатъчно конкретен изпълнителен способ и не е нужно посочването на конкретна банкова сметка, ***-късно от ДСИ. Последният е следвало да изпълни посочения от взискателката способ на изпълнение. Освен това в молбата е било поискано и извършването на опис, оценка и продажба на движими вещи в дома на длъжниците, като не е необходимо вещите да бъдат индивидуализирани или пък адреса на длъжника, тъй като такъв е бил посочен още с молбата до ДСИ. Именно като съдържаща такова искане е била възприета молбата на взискателката и от самата длъжница С., която изрично се е противопоставила на извършването на опис на движими вещи в дома ѝ. Дори и да се приеме, че молбата за образуване на изпълнителното производство е била нередовна, то относно същата са приложими нормите на чл. 129 от ГПК и при поправянето ѝ, това има сила от момента на нейното подаване, което още веднъж налага извода за прекъсване на давността още с нейното подаване при по-късно подновеното искане за опис на движими вещи. Счита се, че прекъсването на давността е настъпило с подаването на молбата за образуване на изпълнението, тъй като същата съдържа искане за предприемане на конкретни изпълнителни способи и е без значение дали е последвало такова предприемане от съдебния изпълнител по различни причини. Относно дължимата от ищцата лихва се сочи, че е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, поради което давността и за нея е 5 години и същата не е изтекла. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявените претенции. В с.з. процесуалният представител на въззивницата поддържа съображенията, изложени във въззивната жалба като се позовава и на приетото становище в Решение № 37/24.02.21г. по гр.д. № 1747/20г. на ВКС, ІV г.о., че когато искане от кредитора до СИ е било своевременно, то погасителната давност е прекъсната.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна К.Х.С. от гр. София чрез адв. Р. Х. ***, с който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържа се тезата, че искането за извършване на някакво действие в изпълнителния процес не води до прекъсване на погасителната давност за вземането, а е необходимо предприемането на действия по изпълнение на конкретен изпълнителен способ, за да е налице тази правна последица – съгласно указанията, дадени с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Така за периода от 17.03.11г. до 17.03.16г. не е налице предприето никакво изпълнително действие и това бездействие на кредитора има за последица погасяването на неговото вземане по давност. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено. В с.з. е допълнено, че цитираното от насрещната страна решение на ВКС е постановено при друга фактическа обстановка и е неотносимо към предмета на настоящото дело.
По предмета на предявения отрицателен
установителен иск.
Производство
пред първоинстанционния съд е било образувано по подадената на 02.03.20г. искова молба, с която К.Х.С.
е отправила искане до съда да приеме за установено по отношение на ответницата Р.Н.И.-К.,
че ищцата не ѝ дължи плащането на сумите 57 788.38 лв. главница и 160 107.28 лв. лихви към 11.12.2019г.
/съобразно докладваните от съда и приети от ищцата коректни размери,
съпоставени с изписаните в обстоятелствената част и в петитума на исковата
молба размери на сумите/, като за главницата е издаден изпълнителен лист от
05.01.2015 г. по НОХД № 948/2009г. по описа на РС Варна, 6-ти състав, за
събирането на които е налице изпълнително дело, поради погасяването на
вземанията по давност (производството по делото е било прекратено с определение
№ 1041/07.04.20г. в частта по иска за приемане за установено, че ищцата не
дължи такси и разноски по изпълнението в размер на 10 723.51 лв. и
9 347.89 лв. в полза на РС-Варна, което определение не е било обжалвано и
е влязло в сила). Правната квалификация
на предявения иск е по чл. 439, ал. 1 от ГПК – упражнена е защита на длъжника
по изпълнението чрез предявяването на иск за отричането на факта на дължимостта
на сумата по изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на посоченото
изпълнително дело, основан на твърдението за изтекла погасителна давност.
Последната представлява факт, осъществен след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание и осъществява
изискването на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че присъдата на наказателния съд, въз основа на която
е бил издадени изпълнителния лист, е влязла в сила на 17.03.11г.
Изпълнителното производство по изп. д. № 7036/16г. на СИС при ВРС въз основа на
издаден на 05.01.15г. изпълнителен лист е било образувано на 25.02.16г. На
01.12.17г. взискателката е поискала извършването на изпълнително действие по
отношение на С., а валидни изпълнителни действия са били извършени от ДСИ въз
основа на молба от 06.11.19г.. Въпреки отправената от длъжника до ДСИ
молба по изпълнителното дело от 17.02.20г. за прекратяването му на осн. чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК, произнасяне по същата не е последвало, а е налице
прекратяването му на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и изпълнителният лист е
бил върнат на взискателката. Последната на 14.02.20г. е образувала ново изп.д.
№ 108/20г. при ЧСИ Г. Костов, рег. № 924, гр. София, по което е налице наложена
възбрана върху имот на ищцата. Поддържа се, че погасителната давност за вземанията
е изтекла на 16.03.16г. Отделно от това по отношение на лихвите е изтекла
кратката погасителна давност на осн. чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, считано от
17.03.11г. до 17.03.14г., но предвид разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, тъй като
главното вземане е погасено по давност, то е погасено и акцесорното такова.
В
предвидения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Р.Н.-К.,
с който същата е оспорена като е неоснователна. Поддържа се становището, че
посоченото в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК
„предприемане на действие по принудителното изпълнение“ следва да се разбира и
молбата на кредитора с отправено искане за предприемането на определен
изпълнителен способ, а не самото предприемане. Поддържа се, че в случая
присъдата е влязла в сила на 17.03.11г., изпълнителното дело е образувано на
24.02.16г. и в подадената за това молба кредиторът изрично е посочила различни
изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети – възбрана върху
недвижим имот, запор на банкови сметки и пенсия на длъжника, опис на движими
вещи и др. Именно с молбата за образуване на изпълнителното дело е била
прекъсната давността. Отделно от това ответницата е подавала и други молби, с
които е отправено искане за опис на вещи в дома на длъжниците – молба от
01.12.17г., което отново е прекъснало погасителната давност. Обстоятелството,
че ДСИ не е извършил някое или всички поискани изпълнителни действия, е без
правно значение, доколкото взискателят не е бездействал. Освен това съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност всякога е 5 години. Предвид това и давността относно лихвите не
е изтекла.
Искът
е допустим и произнасянето по същия от първоинстанционния съд с обжалваното решение
налага извода за допустимост и на последното.
По фактите, установени по делото въз основа на
събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал.
Видно
от материалите по изп.д. № 7036/16г. по описа на СИС при ВРС, че същото е било
образувано въз основа на подадената на 24.02.16г.
от Р.И.Н.-К. молба и въз основа на
представения изпълнителен лист, издаден на 05.01.15г. въз основа на Присъда № 426/08.09.10г.
по НОХД № 948/09г. на РС-Варна, с който К.Х.С. и И. К. К. са осъдени да
заплатят на К. сумата от 115 576.75 лв., представляваща претърпени в
резултат на деянието им имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на извършване на деянието 19.06.97г. до окончателното им изплащане. В
подадената молба кредиторът К. е посочила имената, ЕГН и пълните адреси на
осъдените две лица като длъжници, срещу които да се насочи изпълнението. Освен
това е поискала от ДСИ чрез отбелязване на бланкетно посочените в молбата
възможности:
1. да се извършат и необходимите справки относно
трудови договори, банкови сметки, получавана пенсия, недвижими имоти, МПС и
ППС, адресна справка и семейно положение на длъжника;
2. да се наложат обезпечителни мерки: възбрана
върху недвижим имот на длъжника (без посочена индивидуализация); запор на
трудово възнаграждение на длъжника (без посочване на работодателя); запор на
МПС/ППС на длъжника (без индивидуализация); запор на пенсия на длъжника; запор
на банкови сметки на длъжника (без посочване на банки);
3. да се извършат следните принудителни
изпълнителни действия: опис, оценка и публична продан на недвижим имот на
длъжника; опис, оценка и публична продан на МПС/ППС на длъжника; опис на
движими вещи на длъжника в дома му (без посочване на адрес);
С
разпореждане от 25.02.16г. на ДСИ е образувал изпълнителното дело, приемайки,
че взискателката е освободена от ДТ. Постановено е изпращането на длъжниците на
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ за сумите по изпълнителния лист, ведно с
признатите разноски по изпълнението /24 лв. + 60 лв./; изпращане на НАП на
уведомление за образуваното индивидуално изпълнение и е разпоредено
извършването на пълно проучване.
Направени
са справки в НБД „Население“ относно актуалните постоянни и настоящи адреси на
длъжниците, като посочените такива за К.С. съвпадат, вкл. и с адреса ѝ,
посочен от взискателката в молбата за образуване на изпълнителното дело – гр.
София, ж.к „Младост 1“, бл. 74, вх. 2, ет. 15, ап. 148.
С
разпореждане от 24.03.16г. и въз основа на постъпилото от ТД на НАП-София
удостоверение, държавата чрез процесуалния ѝ субститент е присъединена по
право като взискател за вземанията си срещу С. в размер на 10 599.61 лв.
/л. 145-146/.
Изискани
са справки относно наличието на открити банкови сметки на длъжниците в различни
банки в страната, както и относно вписвания в Агенция по вписванията за техни
недвижими имоти, а от Сектор „ПП“ при МВР - за наличието на притежавани
МПС/ППС. От изпратените от ДСИ искания до над 27 банки в България, вкл. и до
„Първа инвестиционна банка“ АД, всички са върнали отговори, че длъжниците не са
техни клиенти и нямат открити банкови сметки /отговорът на „ПИБ“ АД е от
18.03.16г. – л. 129/. От изисканата от „Централна кооперативна банка“ АД
справка е установено, че К.С. има открита банкова сметка *** – отговорът е от
18.03.16г. - л. 124. ДСИ не е предприел действия по налагане на запор върху
банковата сметка в „ЦКБ“ АД.
На
16.03.16г. е постъпила по изпълнителното дело справка от ТД на НАП-София относно
декларирани от С. четири недвижими имота /л. 82-83/. ДСИ е разпоредил на
18.03.16г. да се уведоми взискателя за постъпилата справка от НАП.
Покана
за доброволно изпълнение до К.С. е връчена на 12.03.16г. и в същата са посочени
размера на главницата от 57 788.38 лв., 137 872.77 лв. лихви и 42 лв.
разноски, както и ДТ в полза на СИС при ВРС от 8 559.87 лв. Не е посочено
насочването на изпълнение към определено имущество на длъжника /л. 150/.
На
17.03.16г. е постъпила справка за вписванията в АВ относно недвижими имоти в
цялата страна за С. и на 18.03.16г. е разпоредено да се уведоми взискателя /л.
95-104/.
Въз
основа на изпратеното на 21.03.16г. съобщение от ДСИ, взискателката е била
уведомена на 28.03.16г. за постъпила информация с указание да се яви при ДСИ за
запознаване с постъпилите данни /л. 151/. Няма данни по изпълнителното дело К.
да се е явила за запознаване с постъпилите данни и за предявяване на съответни
искания до ДСИ.
С
молба от 12.04.16г. кредиторът К. е поискала от ДСИ да насрочи опис на
движимите вещи в дома на длъжника И. К. в кв. „Владиславово“, бл. 202.
Отправено е искане да се наложи запор върху пенсиите на длъжниците /л. 166/. С
акта си от 20.04.16г. ДСИ е разпоредил налагането на запор върху пенсията на
Кьосева; насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника на 25.05.16г.
от 11-12 ч.; изпращането на призовка за принудително изпълнение на длъжника и
съобщение до взискателя. К. е уведомена за горното на 26.04.16г. /л. 168/.
Взискателката
К. е уведомена на 11.05.16г., че по нейно искане на 25.05.16г. от 11-12.00 ч.
ще пристъпи към принудително изпълнение по изпълнителното дело с длъжници И. К.
К. с адрес гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“ , бл. 202, вх. 1, ет. 6, ап. 24 и К.Х.С.
с адрес *** /л. 172/. В уведомлението е посочено, че взискателката следва да се
яви в определеното време в СИС при РС-Варна.
С ново разпореждане от 25.05.16г. ДСИ е
пренасрочил описа на движими вещи в дома „на длъжника Иванка“ на 29.06.16г.
11-12 ч. /л. 173/, за което К. е била уведомена с идентично по съдържание
уведомление /л. 175/.
На
28.06.16г. длъжникът К. е депозирала молба, в която сочи, че е уведомена за
насрочения опис на движими вещи в дома ѝ, но твърди, че находящите се в
апартамента на синовете ѝ движими вещи не са нейна собственост,
представяйки писмени доказателства за това. С разпореждане от 29.06.16г. описът
е пренасрочен от ДСИ за 20.07.16г. от 11-12.00 часа.
За
насрочен за 20.07.16г. опис на движими вещи в дома ѝ К.С. е уведомена на
посочения от взискателката и установен от ДСИ адрес на 07.07.16г. в гр. София
/л. 235/. Взискателката е уведомена за новата дата на описа на 13.07.16г. /л.
234/. В отговор на това съобщение С. е подала на 15.07.16г. уведомление до ДСИ,
че живее в апартамента на сина си Д. и всички движими вещи в него са негови,
представяйки писмени доказателства за това /л. 220-233/. За тази молба взискателката
не е била уведомена от ДСИ, тъй като не е намерена на посочения от нея адрес
/л. 236/.
Съдебният
изпълнител не е предприел други действия до подаването на нова молба от К. на
01.12.17г., в която е отправено искане да се насрочи опис на движими вещи в
дома на длъжниците /л. 237/. ДСИ е разпоредил на същата дата насрочването на
опис на движими вещи в дома на длъжника К. за 01.02.18г. от 11-12.00 ч. За
последното взискателката е била уведомена на 08.12.17г. /л. 238/. Последвало е
пренасрочване на действието за 27.02.18г. /л. 241/.
С
нова молба от 10.10.19г. взискателката е отправила искане ДСИ да наложи
възбрана върху имот на длъжника С. ***-ателие. Към молбата е представена
справка от СВ-Варна относно отбелязванията по персоналната партида на К.Х.С. за
придобиването на имота на 24.06.19г., както и копие от НА № 145/24.06.19г. /л.
272-273 и л. 276-277/. Възбраната е вписана в СВ-София на 12.11.19г. /л.
283-284/.
С
молба от 07.11.19г. К. е отправила искане до ДСИ да се направи справка в БНБ за
наличието на сметки на длъжника К.С. и да се наложи запор. Въз основа на
постъпилата справка от БНБ на 11.12.19г., ДСИ е разпоредил налагането на запори
върху посочени сметки на С. в две банки – „Първа инвестиционна банка“ АД,
предвид открита сметка от 09.01.17г. и в „Централна кооперативна банка“ АД,
предвид открита сметка още на 09.03.15г. /л. 282/ От втората банка е
отговорено, че липсват авоари по сметката на С. /л. 287/.
На
06.01.20г. ДСИ е разпоредил взискателката да посочи своя банкова сметка *** /л.
288/. Такава К. е посочила с молба от 14.01.20г. /л. 295/.
На
същата дата 14.01.20г. К.С. чрез адв. Р. Х. е отправила молба за прекратяване
на делото поради перемпция на осн. чл. 433, алл. 1, т. 8 от ГПК поради
неизвършването на действия по изпълнителното дело в нормативно предвидения
срок. Налице е произнасяне от ДСИ с разпореждане без дата и без мотиви, че
прекратява производството.
На
14.02.20г. взискателката е отправила искане до ДСИ за прекратяване на делото и
връщане на изпълнителния лист. С постановление от 14.02.20г. ДСИ е прекратил
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и е разпоредил
след влизането му в сила да се вдигнат наложените възбрани и запори.
Изпълнителният лист е предаден на процесуалния представител на взискателката на
14.02.20г.
С
разпореждане от 27.02.20г. на ДСИ е разпоредено връщането на постъпилата сума
от длъжника С. от банковата ѝ сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД в
размер на 2 140 лв.
Междувременно
с молба от 14.02.20г. кредиторът К. е отправила искане да се образува при ЧСИ
Г. Костов, рег. № 924-София ново изпълнително дело въз основа на върнатия
ѝ от ДСИ-Варна изпълнителен лист против длъжниците С. и Кьосева. Посочени
са и изпълнителни способи – възбрана и продажба на недвижимия имот на С. ***-ателие,
установяване на движимо и недвижимо имущество и налагане на съответните
обезпечителни мерки, вкл. и овластяване с правомощието по чл. 18 от ЗЧСИ.
Образувано е било на същата дата изп.д. № 20209240400108 при посочения ЧСИ,
който е разпоредил налагането на възбрана върху описания в молбата имот,
налагането на запори върху банковите сметки на С. в двете банки. Възбраната
върху имота на С. е била вписана с вх. рег. № 7828, акт № 254, т. ІІ, дело №
5480 на СВ-София (с нечетлива дата) – л. 70 от новообразуваното изп. дело.
Правни изводи въз основа на установените по
делото факти.
Съобразно
приетото в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
/което решение следва да се прилага за изпълнителните дела, образувани след
26.06.15г., какъвто е настоящия случай/, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В тълкувателното
решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона /чл.
116, б. „в“ от ЗЗД/ давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Такива действия според тълкувателния акт са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426,
ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл.
129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността,
също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието
прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД. В цитираното ТР е
прието, че по тези съображения перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността.
С решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК е прието, че същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението
на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността
се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността
е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита
да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
По
настоящото дело страните не спорят, че присъдата, въз основа на която е бил
издаден изпълнителния лист по НОХД № 948/09г. на ВРС, е влязла в сила на 17.03.11г., поради което и
изискуемостта, респ. погасителната давност за паричните вземания на К. против
длъжниците е започнала да тече от тази дата и следва да се приеме, че при
липсата на спиране и прекъсване, същата изтича на 17.03.16г.
С
молбата си до ДСИ на 24.02.16г. кредиторът е поискал спрямо двамата длъжници
(които са разделно отговорни за паричните вземания на кредитора),
предприемането на изпълнителни действия, но без индивидуализация на недвижими
имоти и на МПС/ППС. По отношение на недвижимите имоти и МПС/ППС, които подлежат
на регистрационен режим, е необходима тяхната индивидуализация, за да е редовна
сезиращата СИ молба, тъй като изпълнителното действие, слагащо началото на
изпълнителния способ е вписване на възбрана, респ. налагането на запор върху
правото на собственост върху вещта. В случая нередовността на сезиращата молба
е била заместена от искането на взискателя до ДСИ за извършването на
съответните справки, необходими за индивидуализацията на вещите, на осн. чл.
426, ал. 4 от ГПК.
Въпреки
уведомяването на взискателя на 21.03.16г.
/л. 147/ от ДСИ за постъпилата справка от ТД на НАП-Варна за наличието на
декларирани от С. недвижими имоти /л. 82/, както и уведомяването на взискателя
на 28.03.16г. /л. 151/ за постъпилата информация по изпълнителното дело за
длъжниците /а към този момент са били постъпили по изпълнителното дело справка
от АВ-София – л. 95-104; отговори от банките, вкл. и от „ЦКБ“ АД /л. 124/,
постъпили за периода от 17.03.16г. до 18.03.16г. – л. 105-130/, с указание да се яви да се запознае с
постъпилите данни, няма предприето от кредитора действие в тази
насока. Молбата в тези си части е останала нередовна.
Едва
с нова молба от 10.10.19г.
взискателката е отправила искане ДСИ да наложи възбрана върху новопридобития от
С. на 24.06.19г. имот, който вече е бил индивидуализиран от кредитора – в гр.
София, ул. „Шипченски проход“, № 43, вх. Б, ет. 5, ап. Б9-ателие /л. 272-277/.
Възбраната е била вписана на 12.11.19г.
Както
се посочи и по-горе, в първоначалната молба за образуване на изпълнителното
дело е било отправено и искане за налагане на запори върху открити в банките
сметки на длъжниците, както и извършването на опис на движими вещи в домовете
на длъжниците. Съдът намира, че подобно индивидуализиране е достатъчно при
искане за принудително изпълнение на парично задължение чрез насочване към
група неиндивидуализирани движими вещи (покъщнината в дома на длъжника или
обзавеждане) или вземания по банкови сметки с посочване на конкретна банка (в
последния случай е нужно уведомяването за наличието на постъпила информация по
изпълнителното дело).
По
делото ДСИ е установил, че посочените от взискателя пълни адреси на длъжниците
с молбата от 24.02.16г., съвпадат с регистрираните техни постоянни и настоящи
адреси в НБД „Население“, като този на С. е в гр. София. Това означава, че ДСИ
от СИС при ВРС не е компетентен да извърши опис на движимите вещи в дома на С.
в гр. София по арг. чл. 427, ал. 2 от ГПК /съобразно тази норма временната
компетентност на СИ от друг район е само по отношение възможността за
налагането на запори и възбрани върху вещи, независимо от местонахождението им,
но опис и продан на вещите се извършва от СИ, в чийто район същите се намират,
на когото се препраща изпълнителното дело/. В този случай обаче ДСИ е бил
длъжен да осигури на взискателя право да упражни избора си в съответния район
на гр. София ако поддържа молбата си за опис на движимите вещи в дома на
длъжника С.. Такова уточняване ДСИ не е предприел, а напротив – погрешно е
изпратил до длъжницата К.С. съобщение за насрочен за 20.07.16г. опис на движими
вещи в дома ѝ, което тя е получила на 07.07.16г. И още - с нова молба от
01.12.17г. кредиторът е поискал от ДСИ да се насрочи опис на движими вещи в
дома на длъжниците. Вместо да последва необходимото указание от ДСИ за
уточняване на искането, касаещо длъжника С. от гр. София, за да се осигури
избора на взискателя, ДСИ е насрочил опис само в дома на другия длъжник в гр.
Варна. Последвало е десезирането на ДСИ с молбата на кредитора от 14.02.20г. за
прекратяване на изпълнителното производство и поисканото изпълнително действие
опис на движимите вещи в дома на С. не е
било осъществено. Такова изпълнително действие не е било поискано и
осъществено и по новообразуваното изп.д. № 20209240400108 на ЧСИ Г. Костов –
София.
Както
се установи по-горе, единствената банкова институция, отговорила, че С. има
открита банкова сметка *** „ЦКБ“ АД, което е станало на 18.03.16г. /л. 124/. За постъпилата информация за
длъжниците /вкл. и за декларираните от С. недвижими имоти, така и за наличните
по делото отговори на банките, постъпили най-късно до 21.03.16г./ ДСИ е
изпратил съобщение до кредитора на 21.03.16г., което тя е получила на 28.03.16г. с указание да се яви за
запознаване с постъпилите данни /л. 151/. Няма данни по изпълнителното дело
взискателката да се е явила и да е отправила съответни искания до ДСИ /вкл. и
такова за налагане на поискания още с молбата от 24.02.16г. запор върху
банковата сметка, открита в „ЦКБ“ АД/.
Запор
върху банкови сметки на длъжника С. е наложен в „ПИБ“ АД /на 13.12.19г./ и в „ЦКБ“ АД /на 16.12.19г./, което е
станало в изпълнение на поисканата
от кредитора нова справка за наличието на банкови сметки на длъжника С. въз
основа на молбата ѝ от 07.11.19г.
При това положение следва да се приеме, че в случая е проявено едно
бездействие от кредитора, което не може да се обясни с причини, които не зависят
от неговата воля – при надлежно уведомяване от ДСИ на 21.03.16г. за постъпилите
справки за декларирани от С. недвижими имоти, при надлежно уведомяване от ДСИ
на 28.03.16г. за постъпили нови данни по изпълнителното дело относно
длъжниците, следва да се приеме, че при полагане на необходимата грижа
взискателката е могла да индивидуализира недвижими имоти, върху които иска
насочването на изпълнението чрез налагането на възбрана или да поиска
налагането на запор върху наличната банкова сметка *** С. в посочената банка.
Такава активност, но в друга насока е била проявена за първи път с подаването
на молбата от 12.04.16г. /л. 166/ с искане за опис на движими вещи в дома на К.
и за налагане на запор върху пенсиите на длъжниците /какъвто не е наложен/.
Следващите молби са от 01.12.17г. /л. 237/ за опис на движими вещи в дома на
длъжниците и за възбраната на имот на С. в гр. София от 10.10.19г. /л. 272/. Съдът
намира, че критерият, който следва да се прилага е именно предприетата
активност на кредитора да получи чрез принудителни действия своето вземане,
освен когато действията не се изпълняват от СИ не по причина волята на
взискателя. Когато обаче последният е бил уведомен за наличието на постъпили
данни от извършените от ДСИ справки относно имуществото на длъжника и
кредиторът не е предприел действия да се запознае със същите и да направи
необходимата индивидуализация, то е налице обективно неоправдано бездействие,
което има за правна последица течение на погасителната давност.
Следователно,
по настоящото дело не се установи предприемането на изпълнително действие в
изпълнение на исканията на взискателката в молбата ѝ от 24.02.16г., което
макар и извършено след изтичане на давностния срок на 17.03.16г., да е имало
ефекта на прекъсване на погасителната давност за вземането за главницата. На осн.
чл. 119 от ЗЗД следва да се считат погасени и законните лихви върху главното
вземане. Погасителната давност е изтекла и поради това предявеният иск се явява
основателен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските за настоящата инстанция.
Съобразно
отправеното от въззиваемата страна искане и представените доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение, на същата се дължат заплащане на
разноските. Предвид обаче направеното от процесуалния представител на
насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вместо платеното
възнаграждение от 6 500 лв., съдът намира, че същото е прекомерно
съобразно фактическата и правна сложност на делото и поради това следва да
ѝ се присъди сумата от 5 887.91 лв. – минималният размер на
адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1 на ВАС /съобразно материален интерес от общо 217 895.66 лв./.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260280/06.08.20г., постановено по гр.д. № 671/20г. на
ОС-Варна.
ОСЪЖДА Р.Н.И.-К. ЕГН ********** *** да заплати на К.Х.С. ЕГН ********** ***, сумата от 5 887.91 лв. /пет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет
и една ст./, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните /чрез
процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на
касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: