МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 184/23.06.2016г. ПО НОХД № 311/2016г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СЛИВНИЦА, е
внесла обвинителен акт против С.Л.Б., роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, работещ в „Т.У.А.Г.” ЕООД
гр. София, живущ ***, ЕГН **********, за това, че на 01.05.2016г., около 04.45
часа, в гр. Сливница, на ул. „Пенчо Славийков”, с
посока на движение от ул. „Патриарх Евтимий” към кръстовището с ул. „Оборище”,
е управлявал МПС – лек автомобил марка „АУДИ”, модел „А4”, с ДК№ ****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.4 ‰ на
хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза №
468/04.05.2016г. на УМБАЛ „Св. Анна” – София – престъпление по чл. 343б
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение. Излага съображения за доказаност на деянието, както от обективна, така и от
субективна страна. Прокурорът излага съображения за налагане на ефективно
наказания лишаване от свобода към средния предвиден размер.
Подсъдимият се явява лично в
съдебното заседание, не се признава за виновен и не дава обяснения във връзка с
предявеното му обвинение. Защитникът му адв. Николай
Калоянов от АК Пазарджик претендира постановяване на присъда при която да
намери приложение разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е установена по
безспорен и несъмнен начин следната фактическа обстановка: На 01.05.2016г.,
около 04.30 часа, свидетелите В.С.Т. и А.Л.М. – полицейски служители съответно
при РДГП – Драгоман и РУ МВР-Сливница, изпълнявали служебните си задължения,
като дежурен авто – патрул на територията на град
Сливница. Извършвайки обход двамата забелязали пред тях да се движи л.а.
„АУДИ”, модел „А4”, с ДК№ ****, управляван от подсъдимия. Свидетелите включили
светлинен и звуков сигнал и дали знак на водача да спре автомобила. Подсъдими
спрял, като двамата полицаи му поискали документите. Б. представил само лична
карта, като заявил, че не притежава шофьорска книжка, а също така не носел в
себе си и документите на автомобила. Т.к. същия лъхал на алкохол и имал
нестабилна походка, който факт направил впечатление на полицейските служители, Б.
бил попитан дали е употребил алкохол. Подсъдимият отговорил утвърдително на
така зададеният му въпрос. Т.к. патрулът не разполагал с мобилно техническо
средство за установяване на алкохол в издишания въздух, се наложило да бъде
поискано съдействие чрез дежурния при РУ МВР Сливница от колеги към ОДМВР. На
място дошъл свидетелят Р.С.А., който изпробвал подсъдимия с техническо средство
„Алкотест 7510 Дрегер” с фабр. № ARDM 0182, който отчел концентрация на алкохол в
издишания въздух 1.67 промила. Резултатът от пробата бил предявен на
подсъдимия. След това бил издаден талон за медицинско изследване и лицето било
отведено във ФСМП гр. Сливница за вземане на кръвна проба. В РУ МВР Сливница
бил съставен и АУАН № 311013/01.05.2016г. от свидетеля Р.А..
От изготвения протокол за
химическа експертиза № 468/04.05.2016г. на УМБАЛ „Св. Анна” София - химическа лаборатория, се установява, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 1.4 промила.
Предвид направеното възражение от
страна на защитата досежно точността на извършеното експертно изследване, по
инициатива на съда е изискано извършването на повторен анализ на кръвта, като е
изготвено ново заключение от 30.05.2016г. което е потвърдило еднозначно
установеното количество на алкохол в кръвта в първоначалното изследване. Също
така в придружително писмо към повторното заключение
е дадено разяснения по исканията на защитата за сертификация на газхроматографа по Закона за метрологичен контрол. Изложено
е, че този апарат не представлява техническо средство за измерване на дадена
величина, а аналитична апаратура, поради което не подлежи на последваща
техническа проверка.
От представената справка за
съдимост, се установява, че подсъдимият е многократно осъждан, включително и на
лишаване от свобода изпълнението на което не е било отлагано по реда на чл. 66
ал. 1 от НК. Същия има лоши характеристични данни.
Установява се още от
представената справка от ПП КАТ при ОДМВР, че Б. не притежава СУМПС, но въпреки
това многократно е санкциониран за извършени от него различни нарушения на
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка
се доказва от показанията на свидетелите Т., М. и А., както и другите
доказателства по делото събрани във фазата на досъдебното производство и
приобщени към настоящото по реда на чл. 283 от НПК - акт за установяване на
административно нарушение, талон за медицинско изследване, фиш за спешна
медицинска помощ, разпечатка от АИФ на ОПП-СДВР, характеристична справка, справка за съдимост..
С.Б.
е българин, български
гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, налице са отрицателни
данни за личността му.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
За да бъде осъществен
състава на престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК от правна и фактическа страна и
да бъде привлечено лице към наказателна отговорност по този текст, са
необходими следните кумулативно законово определени предпоставки: Да е налице
управление на МПС от страна на лицето извършител и по надлежния ред да е
установено количество на алкохол в кръвта на водача на МПС, с концентрация над
1.2 на хиляда.
От субективна страна деянието
следва да е извършено умишлено /деецът да е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е опасните последици и е целял, или да е
допускал настъпването им с инкриминираното деяние/.
На първо място, в конкретния
случай безспорно е установено, че
подсъдимият е управлявал на инкриминираната дата - 01.05.2016г. около 04,45ч. в град Сливница - лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А4”, с ДК№ ****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 промила на хиляда, установено по
надлежния ред.
Този факт не оспорен от нито едно от събраните по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав
приема, че е безспорно установена в хода на настоящия процес и другата законова
предпоставка, а именно, че наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е било
установено по надлежния ред. Този ред е определен в Наредба № 30/27.06.2001г.
на МЗ, МВР и МП.
Съдът счита, че концентрация
на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена в съответствие с разпоредбите на
цитираната наредба. За прецизност беше изготвена и повторна експертиза от
химическата лаборатория извършила изследването на основание чл. 20 от Наредбата.
В разпоредбата на чл. 1 ал. 2 е уреден начинът който се установява употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,
като единият от тях е именно чрез извършването на лабораторни изследвания.
Установеното от двете извършени изследвания по несъмнен начин доказва, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била именно 1.4 промила. Съдът не намира основания да
приеме, че е била опорочена процедурата по изследването на взетата кръвна
проба. Лабораторията в която е била изготвена експертизата е изрично посочена в
разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от Наредба № 30. Изготвеният протокол за химическа
експертиза съответства на приложение № 3 към наредбата. По делото не са налични
данни за неправилно съхранение на кръвната проба, а в срокът по чл. 19 от Наредбата,
съдът е поискал повторно извършване на химическия анализ.
Безспорно по делото е установено
и обстоятелството, че Б. е извършил деянието виновно, при форма на вината „пряк
умисъл” - чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК. Той е
съзнавал обществената опасност на деянието, като този факт се налага от само
себе си, след като е управлявал МПС след употреба на значително количество
алкохол и е признал пред полицейските служители, че е пил алкохол преди да се
качи в автомобила. Подсъдимият е предвиждал и настъпването на резултата от това
деяние. По делото не са събрани доказателства даващи основание да се изключи
наказателната отговорност на дееца при условията на чл. 12 – 16 от НК.
Съдът възприема за напълно
достоверни показанията дадени от разпитаните по делото свидетели. Те са логични, последователни, непротворечиви,
непредубедени и незаинтересовани от изхода на спора, поради което съдът ги
цени, като годни доказателствени средства.
Смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства не се установяват от събрания доказателствен материал по делото.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия според настоящият състав
се явяват наличието на многократни предходни осъждания за други умишлени престъпления
по НК, лошите характеристични данни, управлението на МПС без да притежава
въобще СУМПС, множеството нарушения извършени от него по ЗДвП.
Причините за
извършване на престъплението са ниско правно съзнание у подсъдимия, незачитането на установения правен ред свързан с контрола на
движението по пътищата.
Предвид всичко изложено се налага
единствено обоснованият и логичен правен извод, че подсъдимия. С.Б., е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл.343б ал.1 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на размера на наказанието на подсъдимия,
съдът взе предвид обществената опасност на деянието, обществената опасност на
дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият съдебен състав приема, че при определяне на
наказанието на подсъдимия следва да се вземе предвид изключителния превес от
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
По тези съображения съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от две години – наказание в средния
размер предвиден за престъплението в което е обвинен и съответно признат за
виновен. Така определеното наказание не би могло да бъде отложено по реда на
чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като на същия е било налагано наказание „лишаване от
свобода” по предходни присъди. С оглед разпоредбата на чл. 61 т. 2, вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи, С.Л.Б., да
изтърпи така наложеното му наказание „лишаване от свобода” при първоначален
СТРОГ режим в затвор.
Успоредно с това наказание на подсъдимия беше наложено
и кумулативно предвиденото за извършеното престъпление наказание „глоба” в
размер на 500 лева. Съдът счита, че така наложеното наказание съответства на
извършеното престъпление и ще спомогне за превъзпитанието на дееца. Настоящият
съдебен състав приема, че не са налице условията за прилагане по отношение на
определяне на наказанието на подсъдимия, разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК,
тъй като самото деяние представлява висока степен на обществена опасност, а и поведението
на самият подсъдим и склонността му към извършването на противообществени прояви не предполага
приложението на тази разпоредба.
Съдебният състав прие, че не следва
да наложи и наказанието по чл. 343г
вр. чл. 37, ал.1,
т.7 от НК – „лишаване от право да управлява МПС”, т.к. подсъдимият
не притежава СУМПС.
Така наложените наказания
следва да изиграят своята превантивна функция по отношение на превъзпитанието
на подсъдимия и преустановяване на това обществено опасно деяние, чиято
масовост води до множество трагични инциденти по пътищата на страната.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: