О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
11.06.2021
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ
състав, в закрито заседание, проведено на 11.06.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 279/2020 г., намира следното:
Производството
е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********** против Ю.В.И.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения от съда особен представител. Ето защо на основание чл. 140 от ГПК
съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства,
да изготви проект за доклад.
Съдът, на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
В исковата
молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Твърди се, че на 15.07.2010 г.,
между дружеството „Дивес
Агро” ЕООД, и ответника Ю.В.И. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 04457.37.143 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. Блъсково, община Провадия,
област Варна, местност „Дамналийски път“, с площ съгласно предходен документ за
собственост от 11 000 кв.м, а съгласно данни от СГКК - 10 998 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята: 3 /трета/, номер по предходен план: 037143, при съседи по кадастрална
карта: 04457.37.149,
04457.37.142, 04457.37.251, 04457.37.144.
Съгласно подписания предварителен
договор между „Дивес
Агро” ЕООД и Ю.В.И., страните се задължили да
сключат окончателен договор в нотариална форма на 17.02.2020 г. срещу продажна
цена в общ размер от 1320 лв., като сумата от 1220 лв. била платена от
дружеството купувач на продавача, преди подписване на предварителния договор
под формата на капаро, а остатъкът в размер на 100 лв. трябвало да бъде
изплатен в деня на подписване на окончателния договор С подписването на
предварителния договор ответникът декларирал, че е получил сумата в размер на
1220 лв. и се съгласява остатъкът от 100 лв. да му бъде изплатен в деня на
подписването. Твърди се, че ищцовото дружество „Дивес Агро” ЕООД е изпълнило задълженията си и
преди сключване на предварителния договор е платило посочената сума от 1220 лв.
на продавача.
Всички опити от
страна на ищеца да се свърже с Ю.В.И. били неуспешни и той нямал информация за неговите намерения. От
поведението на ответника било видно, че той нямал намерение да изпълни задължението си по предварителния договор. Ищецът
изпратил покана с обратна разписка, с която поканило ответника Ю.В.И. да се яви на 17.02.2020 г. пред
нотариус Илко Кънев, с рег. № 225 и район на действие PC - Провадия, за да подпишат окончателен договор в нотариална форма, както и
да получи окончателното плащане по сделката. Поканата била върната в цялост с
отбелязване върху плика, че същият е в Германия.
Въпреки това на 17.02.2020
г. управителят „Дивес
Агро” ЕООД - Стефан Иванов
Иванов, имал готовност за сключване на окончателен договор и плащане на
остатъка от продажната цена, като се явил в кантората на нотариус Илко Кънев
още в началото на работния ден на кантората. Представителят на дружеството
купувач чакал продавача до края на работното време на кантората, но същият не
се явил.
Към настоящия момент
процесният имот все още бил собственост на ответника на основание решение за
оземляване по чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от НОБМГ № 02216 от 25.01.2010 г.,
издадено от ОСЗ-Провадия, вписано в Агенция по вписванията, Служба по
вписванията с дв. вх. рeг. № 222, акт № 73, том 1 от
04.02.2010 г.
Представеният с исковата
молба предварителен договор надлежно конкретизирал бъдещата окончателна сделка,
като съдържал всички задължителни условия относно индивидуализацията на
недвижимия имот, цената, начина ѝ на плащане, срок за сключването ѝ
и предаване владението на недвижимия имот.
Заявява, че единствената
възможност за дружество „Дивес
Агро” ЕООД да реализира правата
си по предварителния договор за покупко-продажба е като поиска от съда да обяви
предварителния договор от 15.07.2010 г. за окончателен на основание чл.19, ал. З
от ЗЗД.
Предвид некоректното
поведение на ответника и поради опасенията, че ищцовото дружество ще бъде
затруднено да удовлетвори правата си на изправна страна по предварителния
договор, била издадена обезпечителна заповед в полза на ищеца от РС - Провадия
по ч.гр.д. № 169/2020 г. и допуснато обезпечение на настоящия иск чрез налагане
на обезпечителна мярка възбрана върху недвижимия имот, предмет на
предварителния договор.
Предвид изложеното, за ищеца бил налице правен
интерес от предявяване на иска, като моли съда да постанови решение, с
което да бъде обявен за
окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения на 15.07.2010 г. предварителния договор, по
силата на който Ю.В.И. се е задължил да прехвърли на „Дивес Агро” ЕООД поземлен
имот с идентификатор 04457.37.143,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на с. Блъсково, община Провадия, област Варна, местност „Дамналийски път“,
с площ съгласно предходен документ за собственост от 11 000 кв.м, а съгласно
данни от СГКК - 10 998 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 /трета/, номер по
предходен план: 037143, при съседи по кадастрална карта: 04457.37.149,
04457.37.142, 04457.37.251, 04457.37.144. Претендира разноските, направени в
настоящото и обезпечителното производство.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по
чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор,
в който изразяват становище за недопустимост и неоснователност на исковата
молба по следните съображения:
Навежда, че исковата молба е недопустима,тъй като
не била вписана в
Агенцията по вписванията, поради което моли същата да се остави без движение до
отстраняване на нередовностите.
Счита, че исковата молба е неоснователна
поради непредставено доказателство за платена от купувача под формата на капаро
част от продажната цена за недвижимия имот, предмет на предварителен договор.
Заверяването на подписите на страните по предварителния договор (а не и на
съдържанието) не било равнозначно с установяване на плащане на сумата в размер
на 1220 лева. Разпоредбата на чл. 362, ал. 1 от ГПК в случая била неприложима.
Същата била приложима, когато е представено доказателство за едновременност на
престациите - тази на купувача за заплащане на част от продажната цена под
формата на капаро за недвижимия имот, предмет на предварителния договор, и тази
на продавача за прехвърляне на правото на собственост. Без да е представено
доказателство за платената сума в размер на 1220 лева от ищеца, същият не можел
да иска сключване на окончателен договор.
Навежда,
че сключеният предварителен договор от 15.07.2010 г. е нищожен. Излага, че от представените
доказателства с исковата молба било видно, че ответникът Ю.В.И. е придобил от
Общинска служба по земеделие - Провадия процесния имот на 25.01.2010 г. чрез
прехвърляне правото на собственост от държавния поземлен фонд, на основание
Решение № 02216 от 25.01.2010 г. за оземляване по чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21. ал.
6 от НОБМГ, издадено от Общинска служба по земеделие - Провадия, вписано с дв.
вх. peг. № 1307 от 14.04.2010 г., Акт № 141,
том 3 в Служба по вписванията - Провадия. Представеният от „Дивес Агро” ЕООД
предварителен договор от 15.07.2010 г. за обявяването му за окончателен по
смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД бил сключен като заобикалящ Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като купувачът е получил
при подписването на предварителния договор капаро в размер на 1220 лв. - почти
цялата сума от продажната цена в размер на 1320 лв. за процесния имот.
Остатъкът от цената в размер на 100 лв. следвало да бъде заплатен от продавача в
деня на подписване на окончателния договор. Друго обстоятелство за
заобикалянето на закона било сключеният Договор за аренда между собственика на
земята и ответник по иска Ю.В.И. и арендатора „Дивес Агро” ЕООД - ищец по
делото, вписан с дв. вх. peг. № 1515 от 03.05.2010
г., Акт № 86, том 4 в Служба по вписванията - Провадия, който бил със срок за
10 стопански години, считано от 01.10.2009 г., което било преди придобиването
на собствеността от Ю.В.И.. Навежда, че съгласно нормата на чл. 20, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, оземлените лица не могат да прехвърлят земята в срок от десет години от
придобиването ѝ освен на държавата или общината. Всяко осъществено правно
действие - каквото било разпореждането с имот, при императивна забрана за това
в определен от закона срок, водело до неговата нищожност по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД - като противоречащо на закона.
Оспорва предявения
иск. Оспорва съдържанието на предварителния договор от 15.07.2010 г., с което
не бил запознат продавачът Ю.В.И. при полагането на подписа, че трябвало да
получи от купувача „Дивес Агро“ ЕООД сумата в размер на 1220 лева, като част от
продажната цена под формата на капаро за недвижимия имот, в момента на
подписването на договора. Оспорва предварителния договор от 15.07.2010 г., като
сключен при нарушаване на нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Сключеният
предварителен договор от 15.07.2010 г. бил нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, тъй като противоречал на закона.
Оспорва
ръкописно изписаната цифра 15 на датата на предварителния договор от 15.07.2010
г., като счита, че същата е поставена след нотариалната заверка на подписите на
страните по договора.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли иска
като недопустим, неоснователен и недоказан.
По допустимостта:
Исковата молба е
вписана и доказателства за това са представени по делото /л. 67 – л. 71/,
поради което възражението на особения представител на ответника за
недопустимост на исковата молба поради невписването ѝ е неоснователно.
Само за пълнота следва да се посочи, че невписаната искова молба не е
недопустима. Според т. 2 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на
ОСГТК на ВКС вписването на исковата молба по чл. 114 ЗС има оповестително –
защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде
пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване
на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на
търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо.
Ето защо възражението
за недопустимост на исковата молба и искането за оставяне на същата без
движение за отстраняване на нередовностите е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 2 от ГПК, определя правната квалификация на предявения иск и на
направените от ответника възражения, както следва:
Предявен е конститутивен иск с правна
квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
От ответната страна са направени възражения за
нищожност на предварителния договор с правна квалификация: чл. 26, ал. 1, пр. 1
и пр. 2 от ЗЗД.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, като безспорни
и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че: с решение № 02216 от 25.01.2010 г. на
Общинска служба по земеделие – Провадия, вписано в СВ – Провадия, ответникът Ю.В.И. е оземлен на
основание чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от Наредбата за оземляване на
безимотни и малоимотни граждани чрез прехвърляне правото на собственост върху
процесния имот от държавния поземлен фонд; между ответника и ищеца е сключен
предварителен договор за покупко – продажба на процесния недвижим имот.
Не са налице други факти и
обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от
доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 от ГПК, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът разпределя следната
доказателствена тежест:
Ищецът
следва да докаже пълно и главно - наличието на валидно правоотношение с
ответника по предварителен договор, съдържащ уговорки относно съществените
условия на окончателен договор за продажба на процесния имот; точно изпълнение
на поетото от негова страна задължение по договора, както и да установи, че е
настъпила изискуемостта на насрещното задължение за прехвърляне на
собствеността върху процесния недвижим имот; ищецът следва да докаже, че
продавачът е собственик на имота към датата на устните състезания.
Ответникът следва да докаже релевираните
правоизключващи възражения за нищожност на сключения предварителен договор на
посочените основания.
Следва да се укаже на ответника, че опровергаването на съдържанието на
процесния частен документ – предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, е в негова тежест.
Съдът, на основание
чл. 146, ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ответника, че не сочи
доказателства за опровергаване на съдържанието на процесния частен документ,
каквото по същество представлява направеното с отговора оспорване на съдържанието на предварителния договор
от 15.07.2010 г.
в частта на волеизявлението на продавача относно получаването на част
продажната цена под формата на капаро.
Съдът, на
основание чл.140 от ГПК, следва да се произнесе по допускане на
доказателствата.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба и допълнителните молби
документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо.
По доказателствените искания на ответника:
Искането да бъде задължена ищцовата страна да представи
оригинала на процесния предварителен договор на основание чл. 190 от ГПК, във
връзка с направеното оспорване, ще бъде уважено.
Други
доказателствени искания към този момент не са направени.
На
страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК,
както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към
медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността
да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на допуснатите
нередовности, като неоснователно.
СЪОБЩАВА на
страните проекта за доклад по делото, както следва:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********** против Ю.В.И.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Правната квалификация на предявения иск и на
направените от ответника възражения е, както следва:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
От ответната страна са
направени възражения за нищожност на предварителния договор с правна
квалификация: чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят обстоятелствата, че:
с
решение № 02216 от 25.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – Провадия,
вписано в СВ – Провадия, ответникът Ю.В.И. е оземлен на основание чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от
Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез прехвърляне
правото на собственост върху процесния имот от държавния поземлен фонд; между
ответника и ищеца е сключен предварителен договор за покупко – продажба на
процесния недвижим имот.
Не са налице други факти и обстоятелства,
които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 от ГПК, указва на всяка от страните, че е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът разпределя следната
доказателствена тежест:
Ищецът
следва да докаже пълно и главно - наличието на валидно правоотношение с
ответника по предварителен договор, съдържащ уговорки относно съществените
условия на окончателен договор за продажба на процесния имот; точно изпълнение
на поетото от негова страна задължение по договора, както и да установи, че е
настъпила изискуемостта на насрещното задължение за прехвърляне на
собствеността върху процесния недвижим имот; ищецът следва да докаже, че
продавачът е собственик на имота към датата на устните състезания.
Ответникът следва да докаже релевираните
правоизключващи възражения за нищожност на сключения предварителен договор на
посочените основания.
УКАЗВА на ответника, че опровергаването на съдържанието на процесния частен
документ – предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по
смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, е в негова тежест.
УКАЗВА, на основание
чл. 146, ал. 2 от ГПК, на ответника, че не сочи доказателства за опровергаване
на съдържанието на процесния частен документ, каквото по същество представлява
направеното с отговора оспорване на съдържанието на предварителния договор от 15.07.2010 г. в частта на волеизявлението на продавача
относно получаването на част продажната цена под формата на капаро.
По доказателствените искания на ищеца:
ДОПУСКА за приемане на представените с исковата молба и
допълнителните молби документи като писмени доказателства по делото.
По доказателствените искания на ответника:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК, ищцовата страна да
представи оригинала на процесния предварителен договор, като ѝ указва, че
непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 от ГПК, според който
с
оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
Други
доказателствени искания към този момент не са направени.
НАПЪТВА
страните към медиация извънсъдебно споразумение или други способи за
доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
НАСОЧВА
на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят
на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по -
добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните в едноседмичен
срок от връчване на определението да вземат становище във връзка с доклада и да
предприемат съответните процесуални действия. Когато в установения срок
страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да сторят това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА
на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви отново същия иск,
прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е посочил и не е
представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок
отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на
15.07.2021 г. от 09:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде
връчен на страните, а на ищеца – и
от отговора, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл.
140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад
и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: