В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е образувано по предявен иск на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, за установяване съществуване на вземане, произтичащо от сключен договор за наем от 01.07.2014 г., сключен на осн. чл. 228 и следв. от ЗЗД от „Ч. 97” , ЕИК * със седалище и адрес на управление: Г. П., Б. Ш. С. № 2., представлявано от К. Ц. С. и Г. П. Г., Ч. пълномощник А. Т. Д. Н. против „Е.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.Б., У. Р. № 50, представлявано от управителя Н. С. К., за което е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.Г. дело № *0048 на РС Девин, в размер: 8122.92 лв. главница по договор за наем за периода 01.07.2014 г. до 31.01.2015 г.; 243.24 лв., дължима сума за ел. енергия и вода, във връзка с експлоатация на имота за периода от 01.07.2014 г. до 31.01.2015 г., както и сумата от 2226.96 лв. лихва за забавено плащане за периода от 10.07.2014 г. до 31.12.2014 г., както и за направените разноски по ч.Г.д. 211.86 лв. д.т., 594.80 лв. – А. възнаграждение, законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане и разноските в настоящото производство. В исковата молба ищецът поддържа твърденията, че на 01.07.2014 г., в Г. П. сключили с ответника договор за наем, по силата на който ищцовото дружество е предоставило за временно и възмездно ползване на ответното недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - производствено хале, бивша парова централа от 270 кв.м., срещу договорена месечна наемна цена 891.00 лв., без ДДС, 1069.20 лв., с ДДС, платима по банков път до десето число на текущия месец. Съгласно раздел ІІ, чл. 6 от договора, наемателят се е задължил да заплаща отделно от наемната цена всички разходи, свързани с ползването на наетото помещение, ток и вода. Съгласно чл. 4, ал. 3, наемателят се е задължил да заплаща месечна охрана в размер 40.00 лв., без ДДС / 48.00 лв. с вкл. ДДС/, наем за паркоместа, подробно, описан в чл. 4, ал. 4 от наемния договор. Твърди, че още от първия месец ответното дружество не е изпълнявало задълженията си, въпреки че ползвало имота. Не е заплащало договорените наемни вноски и консумативите за него. Управителят на ответника е молила председателя на управителния съвет да я изчака известно време с плащането, поради временни затруднения. От страна на представляващия ищцовото дружество било проявено разбиране и позволило на ответника да остане в производственото хале с уговорката, че задълженията по договора за наем, във Ôръзка с ползването на помещението ще бъдат погасени. До подаване на заявлението за издаване на заповед, това не се е случило. Така за периода от 01.07.2014 г. ищцовото дружество е издавало фактури за главници, както следва: 1/ фактура № */31.07.2014г. – наем за м. юли 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 1 069.20 лева, плащане 357.38 лева; 2/ фактура № */31.07.2014г. охрана за м. юли 2014г., дължима сума в лева с ДДС - 48.00 лева, плащане – 0.00 лева; 3/ фактура № */31.07.2014г. паркинг за м. юли 2014г., дължима сума в лева с ДДС - 72.00 лева, плащане – 0.00 лева; 4/ фактура № */31.07.2014г. ел. енергия и вода за м. юли 2014г., дължима сума в лева с ДДС - 28.32 лева, плащане – 0.00 лева; 5/ фактура № */04.08.2014г. наем за м. август 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 1 069.20 лева, плащане – 0.00 лева; 6/ фактура № */04.08.2014г. охрана за м. август 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 48.00 лева, плащане – 0.00 лева; 7/ фактура № */04.08.2014г. паркинг за м. август 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 72.00 лева, плащане – 0.00 лева; 8/ фактура № */31.08.2014г. ел. енергия и вода за м. август 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 72.00 лева, плащане – 0.00 лева; 9/ фактура № */03.09.2014г. наем за м. С. 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 1 069.20 лева, плащане – 0.00 лева; 10/ фактура № */03.09.2014г. охрана за м. С. 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 48.00 лева, плащане – 0.00 лева; 11/ фактура № */03.09.2014г. паркинг за м. С. 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 72.00 лева, плащане – 0.00 лева; 12/ фактура № */30.09.2014г. ел. енергия и вода за м. С. 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 51.48 лева, плащане – 0.00 лева; 13/ фактура № */01.10.2014г. наем за м. октомври 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 1 069.20 лева, плащане – 0.00 лева; 14/ фактура № */01.10.2014г. охрана за м. октомври 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 48.00 лева, плащане – 0.00 лева; 15/ фактура № */01.10.2014г. паркинг за м. октомври 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 120.00 лева, плащане – 0.00 лева; 16/ фактура № */30.10.2014г. ел. енергия и вода за м. октомври 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 21.12 лева, плащане – 0.00 лева; 17/ фактура № */03.11.2014г. наем за м. ноември 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 1 069.20 лева, плащане – 0.00 лева; 18/ фактура № */03.11.2014г. охрана за м. ноември 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 48.00 лева, плащане – 0.00 лева; 19/ фактура № */03.11.2014г. паркинг за м. ноември 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 120.00 лева, плащане – 0.00 лева; 20/ фактура № */30.11.2014г. ел. енергия и вода за м. ноември 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 39.60 лева, плащане – 0.00 лева; 21/ фактура № */02.12.2014г. наем за м. декември 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 1 069.20 лева, плащане – 0.00 лева; 22/ фактура № */02.12.2014г. охрана за м. декември 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 48.00 лева, плащане – 0.00 лева; 23/ фактура № */02.12.2014г. паркинг за м. декември 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 120.00 лева, плащане – 0.00 лева; 24/ фактура № */30.12.2014г. ел. енергия и вода за м. декември 2014г., дължима сума в лева с ДДС – 39.60 лева, плащане – 0.00 лева; 25/ фактура № */07.01.2015г. наем за м. януари 2015г., дължима сума в лева с ДДС – 1 069.20 лева, плащане – 0.00 лева; 26/ фактура № */07.01.2015г. паркинг за м. януари 2015г., дължима сума в лева с ДДС – 84.00 лева, плащане – 0.00 лева; 27/ фактура № */07.01.2015г. охрана за м. януари 2015г., дължима сума в лева с ДДС – 48.00 лева, плащане – 0.00 лева и 28/ фактура № */31.01.2015г. ел. енергия и вода за м. януари 2015г., дължима сума в лева с ДДС – 31.68 лева, плащане – 0.00 лева. Ответното дружество е ползвало производственото хале за този период, без да изпълни задълженията си да заплати договорените наемни вноски и консумативи. Вместо това, на 16.01.2015 г., от ответника е направено предложение / м. вх.№27/16.01.2015г./ да се прекрати договора за наем по взаимно съгласие, считано от 01.02.2015 г. Предложението не е прието, тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си като наемател, които били посочени в уведомление изх. №34/24.01.2015г. В същото бил определен и срок за изпълнението им. Уведомлението, било прието и подписано на 27.01.2015 г., на територията на ползваното помещение, при оформен отказ с подписа на двама свидетели от представляващата дружеството Н. К.. За дължимите суми по договора за наем е направено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.Г.д. № 48/2015 г. по описа на Районен съд Девин, по което била издадена заповед. От страна на длъжника е подадено възражение срещу заповедта, което поражда правния интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК. В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че всички наемни вноски са платени, някои от тях по банков път, а повечето в брой на изпълнителния директор К. С.. Два, три наема били преведени на каса, за което не е съхранила вносните бележки. Била подтикната от изп. директор да извършва плащане на ръка и по този начин той присвоил голяма сума пари. Оспорва претенцията за неплатен паркинг, тъй като били ограничени във възможността да паркират само една кола на фирмата. Другите МПС-та, както на фирмата, така и на клиентите им не могли да бъдат паркирани, да товарят и да разтоварват. Оспорва претенциите за вода и ел.енергия, тъй като помещението имало самостоятелен водомер и данните на претенциите в исковата молба не отговарят на изразходваното количество. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. В съдебно заседание ищецът, Ч. А. Н., поддържа иска, по съображения, че от всички събрани по делото доказателства се доказва неговата основателност. Твърденията, заявени от ответника за съществуващ и действащ между спорещите страни друг договор за наем от 01.05.2014 г. са неоснователни и неотносими към исковата претенция. Такъв договор е съществувал, но по същия ищецът няма претенции за плащане на суми от ответника. Този договор бил сключен на 15.05.2014 г. и прекратен между страните със споразумение на 30.06.2014 г. Въпреки, че ответника счита, че е изряден, като твърди, че е платил всичко, документите и счетоводната експертиза доказват обратното. Дори по предходния си договор за наем, ответното дружество не е извършило плащанията, дължими за наем и консумативи. Моли съда да уважи исковата претенция, като доказана по основание и размер. Ответникът, Ч. процесуалния си представител А. С., оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че са платени дължимите суми за наем в размер на 5600.00 лв., тъй като за този период от м. май до януари фирмата се е изнесла. Не е била допускана през м. декември и не дължи суми за това. Фирмата е освободила помещението на 10.01.2015 г., а е заела помещението на 15.05.2014 г. Въпреки това са платени наемните вноски, били подписани принудително два договора за една вещ, за един и същи период, което счита, че противоречи на добрите нрави. Представят договор от 15.05.2014 г., по който считат всички суми за платени, а по следващите всякакви споразумения и договори, което било масова практика на ищцовото дружество не дължат. Правно валидният договор, по който са изплатени сумите е от 15.05.2014 г., по който са извършени плащания по банков път – 2000.00 лв. и 3600.00 лв. на ръка на управителя. Съдът, прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор, а и от пложеното ЧГД № 48/2015г. по описа на Районен съд Девин се установява, че по заявление от „Ч. – 97” е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 29/16.02.2015г., с която се разпорежда ответникът „Е.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.Б., У. Р. № 50, представлявано от управителя Н. С. К. да заплати сумите: 8122.92 лева /осем хиляди сто двадесет и два лева и 92 ст./ - дължима главница по договор за наем за периода от 01.07.2014 г. до 31.01.2015 г.; 243.24 лева /двеста четиридесет и три лева и 24 ст./ - дължима сума за електроенергия и вода, във връзка с ползване на имота за периода от 01.07.2014 г. до 31.01.2015 г.; 2226.96 лева /две хиляди двеста двадесет и шест лева и 96 ст./- лихва за забавено плащане за периода от 10.07.2014г. до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 8122.92 лева, считано от 16.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и 211.86 лева /двеста и единадесет лева и 86 ст./ - държавна такса и 594.80 лева /петстотин деветдесет и четири лева и 80 ст./ - А. възнаграждение. Вземането произтича от неплатени суми по договор за наем, във връзка с ползването на недвижим имот- производствено хале с площ от 270 кв.м., находящо се в Г. П., с административен адрес: Б. Ш. С. № 2., охрана на обекта, ползването на паркинг и консумативи за електроенергия и вода. От длъжника е подадено възражение по реда на чл.414 ГПК, което обуславя правен интерес за ищеца от предявения иск на основание чл.415, във връзка с чл.422 ГПК за установяване на вземането. С разпореждане № 140/16.03.2015г. по ЧГД № 48/2015г. по описа на РС Девин е указано на ищеца, че може да предяви иск за установяване на съществуване на вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението, получено на 30.03.2015г. Искът е предявен в едномесечния срок на 23.04.2015г. Няма спор по делото, а и от приложен нотариален акт за собственост № 51, том І, рег. № 4464, н.д. № 506 от 2000 г. на нотариус № 229, се установява, че ищеца е собственик на недвижим имот, находящ се в Г. П., Б. Ш. С. № 2., представляващ дворно място с площ 23 723 кв.м., парцел V, фабрика „Ч.”, кв. 7, ведно с построените в него сгради, с обща застроена площ 10 291 кв.м., между които е включен имот, представляващ парова централа – едноетажна, със застроена площ от 290 кв.м. Няма спор по делото, а и от представените от страните два договора за наем, от ищеца договора за наем от 01.07.2014 г., а от ответника договор за наем от 15.05.2014 г., се установява, че между страните е съществувало наемно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество „Ч. 97” , като наемодател, предоставя на „Е.” Е., като наемател за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в сграда на „Ч. 97” Г. П., Б. Ш. С. 2. с брой паркоместа, съгласно скица и описание, представляващ производствено хале бивша парова централа 270 кв.м. В чл. 3, ал.1 от договора е определена месечна наемна цена 891.00 лв. /270 кв. х 3.30 лв./, която цена е посочена без ДДС. Имотът съгласно чл. 2 е предаден с приемо-предавателен протокол, приложение № 2. В чл. 4, ал. 2 е определен наем, считано от 01.07.2015 г. по 3.70 лв. за кв.м. за 270 кв.м. х 3.70 лв. – 999.00 лв. Съгласно ал.3, наемателят се задължава да заплаща месечна охрана в размер на 40.00 лв. Според ал. 4 за наети паркоместа, наемателят се е задължил да заплаща наемна цена в размер 10.00 лв. за лека кола, 20.00 лв. за микробус с дневен пропуск и 30.00 лв. за лека кола и микробус, с денонощен пропуск. Цените са определени без ДДС. В чл.5, ал.1 е уговорено наемните вноски да се изплащат до 10-то число на текущия месец по банков път, по сметка на наемодателя. Според чл. 6 наемателят е поел задължение да заплаща вода по 1 куб.м. на човек, за отопление и телефонни услуги, като разходите ще бъдат отчитани от собствени водомери и електромери. Според приложение № 1 от договора, наемателят „Е.” Е. има право да ползва паркоместа с денонощни пропуски – 2 бр. автомобили по 30.00 лв. – 60.00 лв. без ДДС и дневни пропуски за 4 бр. леки автомобили по 10.00 лв. – 40.00 лв. без ДДС. Според договора за наем, представен от ответника от 15.05.2014 г., наетото помещение е същото. Уговореният месечен наем е 891.00 лв., като наемната цена е без ДДС. Уговорено е задължение на наемателя да заплаща консумативните разходи за месеца – ел. енергия и вода. В т.1.9 от раздел първи от договора, страните са приели с подписването на този договор всички предишни договорености и съглашения по наемните отношения, във връзка с имота стават невалидни. В този договор също е уговорено задължение на наемателя в т.2.9 да организира и заплаща нощна охрана в размер на 40.00 лв. месечна такса. Наемателят се е задължил в т.3.1 да заплаща наемната цена в уговорения размер и по указания с договора ред, т.е. съгласно т.1.6 плащането се извършва по банков път или в брой, срещу издаден от наемодателя документ за получена наемна вноска, в която отразява начин на плащане, дата на плащане, точна сума и евентуални прихващания при извършени плащания от наемателя срещу наемната цена. Представено е споразумение за прекратяване на договора за наем от 15.08.2013 г., подписано на 30.06.2014 г., с което страните се споразумяли, че договора за наем от 15.08.2013 г. ще бъде прекратен от 01.07.2014 г. Прекратяването на договора се извършва на основание т. 5.3, предложение 2, без да е налице виновно поведение от която и да е било от страните. Спорните въпроси между страните се свеждат до това кой е бил действащия договор за наем, като ищеца основава претенцията си на представения договор за наем от 01.07.2014 г., а ответника основава възражението си, че не дължи по договора от 01.07.2014 г., тъй като е имал задължения по договор от 15.07.2014 г., който не е прекратен. По последния задълженията били погасени, Ч. плащания по банков път и на ръка. С молба вх. № 27/16.01.2015 г. управителят на ответното дружество е заявила до ищцовото искане да бъде прекратен договора по взаимно съгласие, считано от 01.02.2015 г. От ищеца е изготвено уведомление изх. № 34/24.01.2015 г., с което уведомява наемателя, че от датата на сключване на договора 01.07.2014 г. е извършено частично плащане само по фактура от 31.07.2014 г. Въпреки това ползването на имота продължава. Поради липсата на воля за погасяване на задълженията по договора за наем, ищцовото дружество уведомява наемателя, че съгласно чл.31, ал.1, т.4 от договора има право да прекрати същия едностранно, ако не бъде извършено плащане на всички дължими суми в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. Посочени са сумите 8122.92 лв. – главница; 211.56 лв. – разходи за консумативи ток и вода; 2226.96 лв. – неустойка за забава към 31.12.2014 г. Уведомлението е получено от Е. К.. Оформен е отказ, с подписи на двама свидетели на управителя К. да подпише документа. От заключението на вещото лице по изслушаната ССЕ се установи, че за периода от подписване на първия договор 15.05.2014 г. до 31.01.2015 г. ищецът е издал фактури за предоставени услуги на ответника на обща стойност 10 350.24 лв. Ответникът е направил три плащания в офиса на „Т.” общо за 1984.08 лв. От 01.07.2014 г. е подписан нов договор с увеличена наемна цена на кв.м., но ищеца през целия период е начислявал наем в размер 891.00 лв., така както е бил договорен и с първия договор. Задължението на ответника за процесния период за наеми от м.юли 2014 г. до края на м.януари 2015 г. е в размер 7 126.92 лв., услуги за паркинг, вода и ел. енергия – 1239.24 лв., общо главница – 8366.16 лв., лихви за неустойки – 2226.96 лв. Общо задължение – 10 593.12 лв. Лихвата за забава е изчислена на база договорени неустойки с втория договор – 0.5% за всеки просрочен ден, но не-повече от 50% върху дължимата сума. Начислените лихви за забавено плащане са само върху сумите на месечния наем на недвижимия имот. Ответникът за периода от м.юли 2014 г. до края на м. януари 2015 г. е направил три плащания на каса в клона на банката – на 25.07.2014 г. – 484.08 лв., на 31.07.2014 г. – 500.00 лв., на 15.10.2014 г. – 1000.00 лв., общо платени – 1984.08 лв. В счетоводството на ответника сумите по извършените плащания не са осчетоводени, тъй като не били предоставени вносните бележки. В счетоводството на ищеца са направени всички записвания, касаещи взаимоотношенията между страните, съгласно подписаните договори. Задълженията по партидата на ответника за периода м. май 2014 г. до края на м. януари 2015 г. са в размер на 10 350.24 лв., записани плащания – 1984.08 лв., остатък по партидата на ответника – 8366.16 лв. В счетоводството на ответното дружество са осчетоводени малка част от документите, отчитащи взаимоотношенията между страните. Записани са дължими суми в размер на 3547.92 лв., а плащанията от ответника на ищеца не са осчетоводени. Към момента на проверката остатъка по сметка 401 по партидата на ищеца е в размер на 3 547.92 лв. Наемът на помещението през цялото време е начисляван по първия договор – 891.00 лв., без ДДС, въпреки, че с втория договор е уговорена по-висока цена – 999.00 лв. без ДДС. Лихвите за закъсняло плащане са изчислени, съгласно условията по втория договор по 0.5% на ден върху дължимата сума, с ограничението не-повече от 50% от просрочената сума. Представен е протокол № 9/30.05.2014 г. от заседание на управителния съвет на ищцовото дружество, който е съставен за прието решение от 01.07.2014 г., относно влизането на автомобили в двора на дружеството, да става с пропуск, дневен, денонощен и временен, на който е изписан рег. номер на автомобила на фирмата и са определени цени за лек автомобил, за микробус и товарен автомобил. Със Заповед № 63/08.10.2014 г., издадена на Председателя на УС на ищцовото дружество, е наредено при прекратяване на договор с наемател, изнасянето на имуществото да става в рамките на работното време, след като бъдат платени всички задължения от наемателите. От показанията на разпитаните свидетели се установи – свидетелят Д. е работил като портиер в ищцовото дружество в продължение на 5 години. Наематели били около 20-25 фирми. Ответното дружество било наемател от м. май 2014 г. до края на годината. Тяхната дейност била изработка и монтаж PVС дограма. От м. юни 2014 г. ищцовото дружество, въвело пропуски за отделните фирми, за лични и служебни коли. Били изготвени приложения към двустранния договор, където се споменавали видовете коли и техните номера, за който се отнася пропуска. За клиентите на фирмите не е издаван пропуск, те влизали свободно. От ответното дружество не е имало оплакване, че е възпрепятствано влизането на техните коли до тяхната база. Един месец след като приключил договора те започнали да събират материалите, пропускът им бил спрян, тъй като така бил инструктиран. Впоследствие, той ги допуснал и те си изнесли материалите от базата, пеша до колата. Всички плащания се извършвали по банков път. От показанията на св. К. се установи, че през м. май 2014 г. наели помещение, при стойност на наема 890.00 лв. След месец, месец и нещо им бил даден втори договор, а те били принудени да подпишат втория договор. По стария договор плащали всичко редовно. Управителят С. искал пари на ръка. Обещавал да даде разписки, на няколко пъти му давали пари за наема и м. декември, той забранил да влизат в помещението. До края на декември се изнесли от помещението. Постоянно имали скандали от г-н С., на ръка му били дадени един път 1000.00 лв., един път 500.00 лв. , един път 600.00 лв. Януари месец напуснали, всичко било изнесено на ръка. Вторият договор бил подписан, за да няма проблеми. Всичко било платено, имали плащания, извършени по банков път, а останалото е заплатено на ръка. До изнасянето им от помещението бил заплащан стария наем. При тези данни, които се установяват безспорно от приетите писмени и гласни доказателства, се установява, че между страните е имало наемно правоотношение по сключен между тях договор за наем за процесния период от 01.07.2014 г. до 31.01.2015 г. Наемното правоотношение съществува, както по представения договор от ищеца с дата 01.07.2014г., така и по представения от ответника с дата 15.04.2014г. Договорът се счита сключен от момента на постигане на съгласие с подписването, аргумент от чл.14 ЗЗД. Установи се, че ответното дружество не е изпълнило заедълженията си като наемател, а именно да заплаща уговорената наемна цена и другите консумативи, свързани с ползването на имота, уговорени в раздел ІІ, чл.4 – чл. 6 от договора от 01.07.2014г. Този договор е релевантен към отношенията между страните, тъй като е подписан последно. Неоснователни са възраженията, че този договор е недействителен, като подписан при пороци на волята, по смисъла на чл.27 ЗЗД, под натиск и заплашване от страна на управителя на ищцовото дружество. Договорът за наем е неформален договор, т.е. за неговата действителност не е необходимо спазване на определена писмена форма, договорът се счита сключен в момента на постигане на съгласие по основните задължения на страните по него, а именно - наемодателят да предостави на наемателя една вещ за временно и възмездно ползване, а наемателят да плати определена цена / чл.228 ЗЗД/. Договорът между страните е търговска сделка, по смисъла на чл.286 ТЗ. Формата на договора е необходима за доказването му, по смисъла на чл. 164, т. 3 ГПК. При липса на изрично подписано споразумение, относно прекратяване на договора от 15.05.2014 г. и при наличие на нов договор, подписан от двете страни от 01.07.2014 г., волята на страните ще следва да се тълкува в посока, че клаузите в новия договор отразяват волята на страните и е приложим към наемното правоотношение. Уговореният месечен наем, който е основната претенция на ищеца по отношение на ответника, е в един и същи размер според двата договора. Обстоятелството, че ответното дружество за процесния период е било фактически наемател на имота, собственост на ищцовото дружество, поражда задължението му да изпълни всички, произтичащи от наемното правоотношение задължения. В тежест на ответника бе да докаже реално изпълнение - плащане на уговорения месечен наем и консумативи за ползването на имота през процесния период. Неоснователни са възраженията, че задължението е погасено Ч. извършени плащания на ръка на управителя на ищцовото дружество. Уговореният в чл. 5, ал. 2 от договора начин на плащане е по банков път по сметка на наемодателя. При липса на данни, че има извършено плащане по банков път, което съгласно чл.305 ТЗ, съответно чл.75, ал.3 ЗЗД, се счита извършено със заверяване сметката на кредитора, съответно липса на издадена квитанция от ищцовото дружество за изÔършено плащане на наема, то ответното дружество не доказа фактите, който падат в негова доказателствена тежест, съгласно общия принцип на чл.154 ГПК. Ответникът не доказва да е погасил задължението си за плащане на месечния наем, дори и да се приложи по-стария, подписан между страните договор от 15.05.2014 г. Това е така, тъй като съгласно раздел III, т.3.1 наемателят има задължението да изплаща наемната цена в уговорения размер и по указанания с договора начин. В т.1.6 плащането се извършва по банков път или в брой, за което наемодателят издава документ за получената наемна цена. Задължение на наемателя е да извършва плащанията си по уговорения в договора ред и начин. Ако се приеме твърдението на ответника, че плащанията са извършени на ръка, то би следвало тези плащания да са отразени в счетоводството му, като плащания за месечен наем във връзка с подписания договор.От заключението на вещото лице се установи, че няма отразени плащания в счетоводството на ответника. Относно размера на задължението за наем, следва да се има предвид заключението на вещото лице, което определя общо главница за наем, услуги за паркинг, вода и ел.енергия в размер 8 366.16 лв. Искът следва да се уважи в предявения размер, тъй като задължението се установява в този размер от приетото заключение на вещото лице. Основателен е и акцесорния иск за присъждане на обезщетението по чл.5, ал.3 от договора в размер на уговорената за забава на плащане на наема неустойка. Този иск също е основателен и доказан в предявения размер. Безспорно ответното дружество не е изпълнило основното си задължение да плати наемната цена, което поражда задължението му да обезщети наемодателя, съгласно уговорките постигнати в чл.5, ал. 3 – при забава от страна на наемателя за заплащане на месечната наемна цена, той дължи неустойка в размер на 0.5% върху дължимата наемна цена за всеки просрочен ден, но не-повече от 50% от дължимата сума. Вещото лице установява, че ищецът е изчислил уговорената неустойка, съгласно чл.5, ал.3 само върху сумите за месечния наем на недвижимия имот, с ограничението не-повече от 50% от просрочената сума. Неустойката по търговска сделка не подлежи на преценка за прекомерност на уговорения размер, съгласно чл.309 ТЗ. При този изход на делото, ще следва съобразно направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК да се възложат в тежест на ответника, направените разноски от ищеца, както в заповедното производство, така и в настоящото производство, според представен списък по чл.80 ГПК в размер на 847.00 лв. за адвокатски хонорар, 211.86 лв. държавна такса и 150.00 лв. възнаграждение за експертиза. Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд, Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК съществуване на вземане, произтичащо от сключен договор за наем от 01.07.2014 г., сключен на осн. чл. 228 и следв. от ЗЗД, в полза на „Ч. 97” , ЕИК * със седалище и адрес на управление: Г. П., Б. Ш. С. № 2., представлявано от К. Ц. С. и Г. П. Г., Ч. пълномощник А. Т. Д. Н. против „Е.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.Б., У. Р. № 50, представлявано от управителя Н. С. К., за което е издадена заповед №29/16.02.2015г. по чл.410 ГПК по ч.Г. дело № *0048 на РС Девин, в размер: 8122.92 лв. главница по договор за наем за периода 01.07.2014 г. до 31.01.2015 г.; 243.24 лв., дължима сума за ел. енергия и вода, във връзка с експлоатация на имота за периода от 01.07.2014 г. до 31.01.2015 г., както и сумата от 2226.96 лв., неустойка за забавено плащане за периода от 10.07.2014 г. до 31.12.2014 г., направените разноски по ч.Г.д. 211.86 лв. д.т., 594.80 лв. – А. възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата / 8122.92 лв./ от датата на депозиране на заявлението /16.02.2015г/ за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Осъжда „Е. Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Б., У. Р. № 50, представлявано от управителя Н. С. К. да заплати на „Ч. 97” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. П., Б. Ш. С. № 2., представлявано от К. Ц. С. и Г. П. Г. разноски по делото в общ размер 1208.86 Ùв., от които: 211.86 лв. държавна такса, 150.00 лв. за експертиза, 847.00 лв. разноски за правна помощ, на основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 ГПК. Да се издаде изпълнителен лист, след влизане в сила на решението въз основа на заповедта по ч.Г.д. № 48/2015 г. и съобразявайки установеното задължение с настоящото решение. Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок, от връчването му. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |