№ 31884
гр. С., 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110133989 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на
„********“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: град
С., р-н С., ул. „********“ № 96, представлявано от управителя Т. Г. М. С., чрез
адв. Х. Б. от САК срещу „********“ АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление на дейността: град С., ул. „********“№ 47,
представлявано от Д. Г. – изпълнителен директор, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 51 ТЗ вр. чл. 286 ТЗ за осъждането на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 7900,00 евро /с
левова равностойност 15 451,06 лева/, представляваща незаплатен остатък от
възнаграждение по Договор за посредничество при продажба на недвижим
имот от 13.07.2024 г. и Анекс от 12.02.2025 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.06.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна
на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответното дружество.
С исковата молба са представени писмени доказателства, като всички
те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
1
15.09.2025 г. от 14:45 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът твърди, че на 13.7.2024 г., между “********” ЕООД и
„********” АД е сключен Договор за посредничество при продажба на
недвижим имот, с който възложителят („********” АД) възложил, а
посредникът (“********” ЕООД) приел да предостави, при изключителни
права, необходимите посреднически услуги за продажба на следния недвижим
имот: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с офис на сутерена и партера и с два
жилищни етажа, находяща се в гр. С., СО, район О., ул. „********“ №17, РЗП
531.68 кв.м. с идентификатор на партер и сутерен 68134.403.251.1; ПЪРВИ
ЕТАЖ състоящ се от два двустайни апартамента- АПАРТАМЕНТ с площ
61.90кв.м с идентификатор 68134.403.251.2 и АПАРТАМЕНТ с площ 59.70
кв.м. с идентификатор 68134.403.251.3; ВТОРИ ЕТАЖ, състоящ се от
тристаен АПАРТАМЕНТ с площ от 131.60 кв.м. с идентификатор
68134.403.251.3, заедно с УПИ върху който е построена сградата с площ от
261 кв.м. с идентификатор 68134.403.251 при определена цена от 1 530 000
евро.
Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за посредничество от
13.07.2024 г. е уговорено, че при продажбата на недвижимия имот,
възложителят („********” АД) се е задължил да заплати на посредника
(“********” ЕООД) възнаграждение за осъществено посредничество в размер
на 2.5% от продажната цена на имота, както следва - 1.25% не по-късно от 5
работни дни след подписване на предварителен договор за покупко- продажба
и 1.25% не по-късно от 5 работни дни след подписване на окончателния
договор пред нотариус.
Поддържа, че с Анекс № 2 от 12.2.2025 г. към Договор за
Посредничество от 07.2024 г. с реф. № 20294, страните са се споразумели, че в
случай че недвижимият имот, предмет на договора за посредничество, бъде
продаден за продажна цена в размер на 1 550 000 (един милион петстотин и
петдесет хиляди) евро, възложителят се задължава да заплати на посредника
комисионно възнаграждение в размер на 46 500 (четиридесет и шест хиляди и
петстотин) евро, без ДДС или 55 800 евро с ДДС.
Поддържа, че на 19.02.2025 г. „********” АД, в качеството си на
продавач, сключил предварителен договор за продажба на имота с „********”
ЕООД (купувач) за уговорена цена от 1 550 000 евро. В изпълнение на
задължението си по договора за посредничество на 24.02.2025 г. “********”
ЕООД издава Фактура № 281/24.2.2025 г., на стойност 27 900 евро с ДДС, като
на 25.02.2025 г., „********” АД извършва плащане в размер на 27 900 евро по
сметка на “********” ЕООД, като сумата представлява ½ от уговореното
възнаграждение между страните.
След сключване на окончателния договор за покупко – продажба
2
(18.3.2025) между „********” АД (продавач) и „********” ЕООД (купувач)
“********” ЕООД издава Фактура № 294/18.3.2025 г., на стойност 27 900 евро
с ДДС, като на 27.03.2025 г., „********” АД извършва плащане в размер на 20
000 евро по сметка на “********” ЕООД.
„********” АД е следвало да заплати на “********” ЕООД
възнаграждение за осъществено посредничество в пълен размер на 2.5% от
продажната цена на имота, а именно 55 800 евро с ДДС. Плащането между
страните, съгласно представените
фактури, било уговорено да се извърши по сметката на Изпълнителя -
“********” ЕООД в деня, посочен във всяка една от тях.
“********” ЕООД издало две фактури с № 281/24.2.2025 г., на стойност
27 900 евро с ДДС и № 294/18.3.2025 г., на стойност 27 900 евро с ДДС.
От страна на „********” АД са направени две плащания по сметка на
„“********” ЕООД на обща стойност 47 900 евро с ДДС:
- 25.2.2025 г., - 27 900 евро с ДДС с основание Фактура 281
- 27.3.2025 г., - 20 000 евро с ДДС с основание Фактура 294
Извършените две плащания ищецът счита за безспорно доказателство,
че услугата е извършена от “********” ЕООД и приета от страна „********”
АД без забележки и при уговорените условия, което счита, че обуславя
дължимостта на пълния размер на уговореното възнаграждение.
Моли се, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 7900,00 евро /с левова
равностойност 15 451,06 лева/, представляваща незаплатен остатък от
възнаграждение по Договор за посредничество при продажба на недвижим
имот от 13.07.2024 г. и Анекс от 12.02.2025 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.06.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответното дружество.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 51 ТЗ вр. чл. 286 ТЗ
за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от
7900,00 евро /с левова равностойност 15 451,06 лева/, представляваща
незаплатен остатък от възнаграждение по Договор за посредничество при
продажба на недвижим имот от 13.07.2024 г. и Анекс от 12.02.2025 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.06.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
3
ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже сключването
на процесния договор със съответното съдържание, както и че е изпълнил
задълженията си по същия, съобразно уговореното, включително и в
уговорените срокове.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си за заплащане на възнаграждение.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията
е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
4
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в Република България, като същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в
случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6