Решение по дело №260/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 114
Дата: 19 ноември 2021 г.
Съдия: Таня Генчева Спасова
Дело: 20212110100260
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. А., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100260 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от З. П. Д. с ЕГН ********** от
***, чрез адв. Г.К., със съдебен адрес гр. Б., ***, против М. Д. Д. с ЕГН ********** и
Л. Т. М. с ЕГН **********, и двете от ***, и двете със съдебен адрес ***, чрез адв.
З.К..
В исковата молба се поддържа, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от
дворно място в гр. А., ведно с втори жилищен етаж от построената в дворното място
жилищна сграда, което дворно място съставлява поземлен имот № 1849 в кв.114 с
площ от 280 кв.м., за който имот по неприложения в срок дворищно регулационен план
е отреден УПИ № XIII-1849 в кв.114 с площ от 262 кв.м., който план е одобрен със
Заповед № РД-14-02-123 от 10.02.1986 г. Ответниците са собственици на съседния
поземлен имот № 1848 в кв.114 с площ от 183 кв.м., за който имот е отреден УПИ №
XII-1848 в кв.114 с площ от 196 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 13 кв.м.
Ищцата ангажирала геодезист и установила, че ответниците владеят общо 26 кв.м. от
нейното дворно място – 13 кв.м., които имат статут на придаваеми по регулация от ПИ
№ 1849 към УПИ № XII-1848, но за които сметките не са били уредени в рамките на
преклузивния 6 месечен срок по пар. 6 от ПР на ЗУТ, както и още други 13 кв.м., а
поставената на място ограда не отговаря на регулационна линия и на границата между
ПИ №№ 1849 и 1848. Така ответниците владеят общо 26 кв.м., които същата счита, че
принадлежат към имота, в който притежава съсобственост. Ето защо е предявила
ревандикационен иск за тези 26 кв.м., като иска ответниците да бъдат осъдени да й
предадат владението върху тях. Прави доказателствени искания, вкл. назначаване на
СТЕ.
1
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците, с който се оспорва
предявения иск като неоснователен, като се поддържа, че регулацията е приложена
поради това, че процесните 13 кв.м., претендирани от ищцата като придавеми части, са
завзети повече от 10 години и сметките са уредени. Отделно от това, се заявява
възражение за придобиване по давност на процесната площ. Развиват се правни
аргументи относно това що е приложена регулация.
В срока за отговор се предявява насрещен установителен иск за собственост
относно УПИ № XII-1848 в кв.114 с площ от 196 кв.м., като се твърди, че ответниците
имат правен интерес от него поради това, че регулацията е приложена и те са
придобили правото на собственост върху цялата площ на процесния УПИ № XII-1848
в кв.114.
В срока за отговор по насрещния иск е постъпил такъв от първоначалната ищца,
като с този отговор се сочи, че предмет на насрещния иск е цялото дворно място на
УПИ № XII-1848 в кв.114, а първоначалната ищца оспорва собствеността само 13
кв.м., които според нея имат статут на придаваеми по регулация от нейния имот към
този на ответниците и още 13 кв.м., които са част от нейното дворно място.
Въз основа на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА се установи следното:
С нотариален акт за покупко-продажба № 15, том IV, рег. № 3159, дело № 474
от 10.09.2020 г. ищцата по главния иск З. П. Д. е придобила собствеността върху 1/2
идеална част от дворно място в гр. А., ведно с втори жилищен етаж от построената в
дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, което дворно място съставлява
поземлен имот № 1849 в кв.114 с площ от 280 кв.м., за който е отреден УПИ № XIII-
1849 в кв.114 с площ от 262 кв.м. съгласно дворищнорегулационен план, одобрен със
Заповед № РД-14-02-123 от 10.02.1986 г. от МССУ.
Праводатели на ищцата са П.А.К. и Н.И.К., които се легитимират като
собственици с нотариален акт за покупко-продажба № 157, том 11, рег. № 9995, дело
№ 1697 от 20.10.2006 г., представен по делото – л.26 от делото. Видно е, че въз основа
на него праводателите са собственици на 1/2 идеална част от дворно място с площ от
255 кв.м., находяща се в ***, съставляващо УПИ № XIII-1849 в кв.114 по плана на
селото, ведно с втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна
сграда. При изповядване на сделката са представени описаните като приложение в
нотариалния акт документи за собственост, между които представения на л.38 от
делото нотариален акт № 105, том II, дело № 443/1982 г., касаещ дворно място,
представляващо урегулиран парцел № XIII-771 в кв.120 по плана на гр. А..
Въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 66, том VII, рег. № 6167,
дело № 1067 от 2013 г., ответницата по главния иск М. Д. Д. придобива 1/2 идеална
част от дворно място, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 1848 в кв.114 по
2
плана на гр. А., за който е отреден УПИ № XII-1848 в кв.114 с площ от 196 кв.м., ведно
с втори жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна
сграда.
Гореописаният имот М. Д. Д. е придобила от праводатели - И.М. Д. и Д.В.Д.,
които се легитимират с нотариален акт № 187, том II, рег. № 5571, дело 3261/1999 г..
На свой ред праводателите го придобиват от М.К. М. и М.А.М. – л.39 от делото.
Последните по време на изповядване на сделката са се легитимирали с описаните като
приложение нотариален акт № 75, том II, дело № 464/1968 г. и нотариален акт № 184, т.
VI, дело № 844/1993 г., както и решение на АРС. Представен на л.37 по делото е
нотариален акт № 75, том II, дело № 464/1968 г., в който имотът е описан като
урегулиран парцел XII в кв.120 по плана на гр. А..
Въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 112, том V, рег. № 7164,
дело № 775 от 2018 г., ответницата по главния иск Л. Т. М. придобива останалата 1/2
идеална част от гореописания поземлен имот № 1848 в кв.114 с площ от 183 кв.м., за
който по плана е отреден УПИ № XII-1848 в кв.114 с площ от 196 кв.м. При
изповядване на сделката нейните праводатели са се легитимирали с представения на
л.40 от делото нотариален акт № 195, том I, рег. № 3162, дело № 620 от 2000 г.,
издаден в полза на М.А.Д..
Процесните недвижими имоти са съседни имоти, които по действащия
кадастрален и регулационен план, одобрен през 1986 г., съставляват ПИ 1849, за който
е отреден УПИ XIII-1849 и ПИ 1848, за който е отреден УПИ ХII-1848. От
заключението на вещото лице се установява, че със заповед № 3299 от 27.08.1958 г. е
одобрен първия запазен кадастрален и регулационен план на гр. А.. Последващият
кадастрален и регулационен план на гр. А. е одобрен през 1971 г. с идентичен кадастър
и регулация с плана от 1958 г. Ищцовият УПИ XIII-1849 съответства на бившия парцел
XIII-771, образуван от имот пл. № 771 по отменените планове от 1958 г. и 1971 г.,
записан като двор на П.П.П. по разписен лист към тях. Съседният УПИ ХII-1848 е част
от бившия съсобствен парцел XII-774, 775, отреден за имоти с пл. №№ 774 и 775 в
отменените планове от 1958 г. и 1971 г., в който попадат части от бившите имоти –
имот с пл. № 771, имот с пл. № 774 и имот с пл. № 775. Дворищнорегулационната
граница между процесните имоти по трите плана не е била променяна. Тази
констатация на вещото лице съвпада с данните по приложената комбинирана скица
на л.81 от делото, от която е видно, че означената с виолетов цвят
дворищнорегулационната граница между бившите парцели XIII-771 и XII-774, 775 по
плановете от 1958 г. и 1971 г. съвпада с означената със син цвят
дворищнорегулационната граница между съседните УПИ XIII-1849 и УПИ ХII-1848 по
сега действащия план от 1986 г.
От заключението става ясно, че съществуващата на място ограда между УПИ
3
XIII-1849 и УПИ ХII-1848 не съвпада с дворищнорегулационната линия между тях,
като площ от 7,15 кв.м. от УПИ XIII-1849, заключена между дворищнорегулационната
линия и оградата се владее от ответниците - собственици на съседния УПИ ХII-1848.
Вещото лице е показало владяното от ответниците спорно място от 7,15 кв.м.,
съставляващо част от УПИ XIII-1849, на комбинираната скица на л.82 от делото, на
която е защриховано със зелен цвят.
Вещото лице е констатирало също, че по плана от 1986 г. площ от 13 кв.м. от ПИ
1849 са придаваеми към УПИ ХII-1848, като ги е отразило със жълт цвят на
комбинираната скица на л.82 от делото. Посочило е, че няма данни за уредени
регулационни сметки. Видно от комбинираната скица на л.81 от делото спорните
придаваеми 13 кв.м. към УПИ ХII-1848 по предходните регулационни планове са били
част от площта на бившия имот пл. № 771, която по първоначалната регулация от 1958
г. и идентичната с нея от 1971 г. попада в парцел XII-774, 775 по отменените планове.
Представен от ответниците е оценителен протокол на комисията по пар.85 от
ППЗПИНМ – гр. А. от 25.03.1968 г. и разписка към този протокол. Според
представения оценителен протокол на комисията по пар.85 от ППЗПИНМ – гр. А. от
25.03.1968 г. оценена в т.1 от протокола е частта от имота собственост на П.П.П.,
находящ се в кв.120, парцел XIII по плана на гр. А., която се придава по регулация към
парцел XII-775. Тези данни кореспондират с данните по заключението на вещото лице,
че за бившия имот с пл. № 771 е отреден парцел XIII и че части от бившия имот пл. №
771, записан по разписен лист на П.П.П., попадат в площта на парцел XII-774, 775.
Според разписката /л.29 от делото/ праводателите на ответниците М.К. М. /н.а. на л.37
и л.39 от делото/ и М.А.Д. /н.а. на л.40 от делото/ са получили от П.П. сумата от 100
лева, които преди това са му платили съгласно протокола за придаваеми места.
Посочено е, че в местото, което се придава влиза част от кухнята, поради което същите
дават съгласие кухнята да не се събаря, а да остане на изживяване, за което П.П. им
връща сумата от 100 лева.
От събраните по делото доказателства чрез разпит на свидетелите и на двете
страни - Ж.Г., живеещ на семейни начала с ищцата, И. Д., майка на първата ответница
и Н.Д., съседка на двата имота, се установява безпротиворечиво, че между двата
съседни имота е имало поставена стара телена ограда. Оградата, деляща двата съседни
имота, е поставена още през 1984-1985 г. и така създаденото положение не е било
променяно до 2020 г., когато старата телена ограда била премахната и на нейно място
била поставена нова стабилна ограда. За новата ограда не бил повикан геодезист, а се
ползвало местоположението на старата телена ограда между двата имота, за която
собствениците били с убеждението, че съвпада с границата между двата имота. Едва
след това отношенията започнали да се влошават, бил извикан геодезист и между
собствениците на съседните два имота възникнал спор за местоположението на
4
оградата и за придаваемото място между процесните имоти.
Въз основа на така установените фактически данни от ПРАВНА СТРАНА
съдът намира следното:
По отношение на площта, заключена между дворищнорегулационната
граница и съществуващата на място ограда между УПИ XIII-1849 и УПИ ХII-
1848, исковата претенция по чл.108 от ЗС се явява основателна до размера на 7,15 кв.м.,
като съображенията на съда са следните:
Установи се безспорно от заключението на вещото лице, че съществуващата на
място ограда между УПИ XIII-1849 и УПИ ХII-1848 не е поставена съответно на
дворищнорегулационната линия между тях. Площ от 7,15 кв.м. от УПИ XIII-1849,
заключена между дворищнорегулационната граница и оградата, означена със зелен
цвят на комбинираната скица на л.82 от делото, се владее от ответниците, които са
собственици на съседния УПИ ХII-1848. Чрез неправилно поставената ограда
процесното място от 7,15 кв.м., съставляващо част от УПИ XIII-1849, фактически е
приобщено към площта, владяна от собствениците на съседния УПИ ХII-1848. Поради
това ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението на спорните 7,15
кв.м. на ищцата.
Не се възприема възражението за неоснователност на исковата претенция
поради това, че оградата е поставена от свидетеля Ж.Г., живеещ на семейни начала с
ищцата. От данните по делото се установява, че оградата е поставена със съгласието и
с участието на собствениците на двата съседни имота, като част от тях са участвали с
труд и материали, а други с финансови средства. Факта, че основно свидетелят Ж.Г. е
извършил фактическите действия по поставяне на оградата, не означава липса на
съгласие и участие от останалите собственици на двамата съседни имота. Веднъж
поставена с тяхно съгласие и участие оградата не може да бъде преместена самоволно
от ищцата, поради което за нея е налице правен интерес от настоящото дело и
съответно предвид наличието на предпоставките за това исковата претенция следва да
бъде уважена до размера на 7,15 кв.м., на колкото възлиза спорната площ от УПИ XIII-
1849, заключена между съществуващата на място ограда и дворищнорегулационната
граница с УПИ XII-1848, а за над този размер до претендираните с исковата молба 13
кв.м. исковата претенция по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Исковата претенция по чл.108 от ЗС с предмет придаваемите части от ПИ 1849
към съседния УПИ XII-1848 от 13 кв.м. е неоснователна, като съображенията на
съда са следните:
Съгласно чл.110 от ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план има
непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти,
придадени към парцели на други лица, като това разместване на собственост настъпва
5
още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Собствеността върху
придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение
на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, а това става или със
заплащане на придадените към парцела части от съседни имоти или със завладяването
им и с упражняване на владение върху тях в продължение на 10 години, какъвто е
настоящия случай и в какъвто смисъл има направено възражение от ответниците. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК.
От данните по нотариалните актове на праводателите на страните – ищци и ответници,
заключението и скиците на вещото лице се установи, че процесните имоти са били
урегулирани с дворищнорегулационен план още от 1958 г., идентичен с последвалия го
от 1971 г. Собствеността върху урегулираните имоти се е преобразувала в собственост
върху отредените за тях парцели - XIII-771 и XII-774,775. Вътрешната регулационна
линия определена през 1958 г. между двата процесни имота – тогава парцели XIII-771
и XII-774,775 съвпада с тази по плана от 1971 г. и плана по 1986 г. По силата на този
първи регулационен план процесната реална част от 13 кв.м. попада в парцела на
праводателите на ответниците - XII-774,775 – вж. комбинирани скицаи на л.81 и л.82 от
делото. Последните владеят процесната реална част от 1984 г., когато е поставена
старата телена ограда и след тях са я владели ответниците. Това обстоятелство
безспорно се установява от заключението на вещото лице и показанията на
свидетелите, които в съвкупност безпротиворечиво установяват, че между имотите е
имало и продължава да има поставена ограда, която минава по протежение на
вътрешната регулационна линия между процесните имоти. Констатираното от вещото
лице незначително отклонение на оградата от вътрешната регулационна линия с площ
от 7,15 кв.м. очевидно се дължи на липсата на геодезически познания на собствениците
на двата имота при подмяна на старата ограда с нова през 2020 г., като самият свидетел
Ж.Г. заявява, че подмяната на старата ограда с нова е извършена с убеждението на
всички собственици, че границата между двата съседни недвижима имота минава от
там. Това обстоятелство, наред с данните по заключението на вещото лице, че
границата между двата имота е такава, каквато е била по регулационните планове от
1958 г. и 1971 г. и не е променяна, обосновава извод, че праводателите на ответниците
и после ответниците са владели спорната реална част, която е била включена в
границите на техния парцел - първоначално парцел ХII-774,775, а после и УПИ ХII-
1848 - с регулационните планове от 1958 г., 1971 г. и 1986 г., последният от които
действа и в момента и това владение и изтичането на срока по чл.79, ал.1 ЗС е по време
на действието на ЗТСУ, който е в сила от 01.06.1973 г. до отмяната му с ДВ бр.1 от
2.01.2001 г. От изложеното и съгласно приетото с ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. №
2/1993 г. на ВС праводателите на ответниците, съответно ответниците са придобили
процесната реална част най-късно в края на 1994 г. От това следва извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС досежно
6
процесните реални части от 13 кв.м.
Нещо повече, вещото лице е констатирало, че имот пл. № 771 по отменените
планове е записан на П.П.П. и за имотът е отреден бивш парцел XIII, както и че една
част от площта на имот пл. № 771 е попаднала в бившия парцел XII-774,775.
Представените оценителен протокол и разписка, разгледани в констекста на данните
по заключението на вещото лице, са индиция, че регулационните сметки относно
частта от бившия имот № 771, която попада в парцел XII-774,775 са уредени, а видно
от комбинираната скица на л.81 от делото тази площ обхваща и площта на
процесните 13 кв.м., описани като придаваеми към УПИ № XII-1848 по следващия
регулационен план от 1986 г., което само подкрепя изводите за неоснователност на
предявения иск с правно основание по чл.108 от ЗС и за тези 13 кв.м.
Позоваването на ищцовата страна на § 8 от ПР на ЗУТ съдът приема за
неоснователно, тъй като същият е приложим само относно имоти с неприложена
регулация. Разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ урежда, че действащите към деня на
влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат
приложени по досегашния ред в 6-месечен срок. В противен случай - съгласно § 8, ал.
1 от ПР на ЗУТ и Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на
ОСГК на ВКС, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части
от имоти се прекратява автоматично. В случая вътрешната регулационна граница
между двата имота, която е идентична по всички планове от 1958 г., 1971 г. и 1986 г.,
одобрени за населеното място, е материализирана като имотна още при действието на
ЗТСУ и следователно към момента на влизане в сила на ЗУТ регулацията между двата
имота вече е била приложена. Ищцовата страна се позовава на това, че като цяло
регулационният план не бил приложен – дали дворищнорегулационния план е
приложен следва да се преценява относно конкретен имот и/или конкретни имоти, а не
по принцип за цялото населено място.
Възражението за забраната за придобиване на реални части по давност при
действието на ЗУТ и ЗТСУ не държи сметка за прякото вещноправно действие на
влезлия в сила при действието на ЗТСУ регулационен план - собственика на парцела,
към който се придава част от съседен имот, става собственик на придадената част по
силата на самия план.
С оглед резултата по главния иск по чл.108 от ЗС и изложеното по-горе относно
прякото вещноправното действие на влезлия в сила при действието на ЗТСУ
регулационен план основателен е предявеният от ищците-ответници по главния иск М.
Д. Д. и Л. Т. М. насрещен иск по чл.124 от ГПК за признаване на собствеността до
размера на процесните 13 кв.м., отразени като придаваеми части от ПИ XIII-1849 към
7
собствения на ищците- ответници по главния иск УПИ № XII-1848 в кв.114 по плана
на гр. А. от 1986 г. В останалата част по предявения положителен установителен иск за
собственост производството следва да бъде прекратено поради липса на правен
интерес за ищците – ответници по главния иск. В тази връзка безспорно се установи, че
предмет на спора за собственост между страните е не целия УПИ № XII-1848 в кв.114,
а само част от него - процесните 13 кв.м., включени като придаваеми части в площта на
УПИ № XII-1848 в кв.114, като първоначалната ищца и ответница по насрещния иск не
е оспорвала и не оспорва правото на собственост на ищците – ответници по главния
иск досежно останалата част от УПИ № XII-1848 в кв.114.

По искането по чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата по главния иск, от общо
направените 950 лева съразмерно крайния резултат по исковите претенции се дължат
разноски в размер на 233 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
По предявения иск по чл.108 от ЗС ОСЪЖДА ответниците М. Д. Д. с ЕГН
********** и Л. Т. М. с ЕГН **********, и двете от ***, и двете със съдебен адрес ***,
чрез адв. З.К., да предадат на ищцата З. П. Д. с ЕГН ********** от ***, в качеството на
собственик на 1/2 идеална част от УПИ № XIII-1849 в кв.114 по плана гр. А. от 1986 г.,
владението върху площта от 7,15 кв.м. от УПИ № XIII-1849 в кв.114 по плана гр. А. от
1986 г., заключена между съществуващата на място ограда и дворищнорегулационната
граница със съседния УПИ № XII-1848 в кв.114 по плана на гр. А. от 1986 г.,
собственост на ответниците.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл.108 от ЗС в останалата
част - за размера над уважените 7,15 кв.м. до претендираните общо с исковата молба 26
кв.м.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата З. П. Д. с ЕГН
********** от ***, че ищците М. Д. Д. с ЕГН ********** и Л. Т. М. с ЕГН
**********, и двете от ***, са собственици върху площ от 13 кв.м., отразени като
придаваеми части от ПИ XIII-1849 към собствения им УПИ № XII-1848 в кв.114 по
плана на гр. А. от 1986 г.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от М. Д. Д. с
ЕГН ********** и Л. Т. М. с ЕГН ********** положителен установителен иск за
8
собственост в останалата част - над уважените 13 кв.м. от УПИ № XII-1848 в кв.114 по
плана на гр. А. от 1986 г.
ОСЪЖДА М. Д. Д. с ЕГН ********** и Л. Т. М. с ЕГН **********, и двете от
***, да заплатят на З. П. Д. с ЕГН ********** от ***, съдебно деловодни разноски от
233 лева.
В частта, с която е прекратено производството по иска за собственост,
решението е с характер на определение и може да се обжалва пред Б.кия окръжен съд с
частна жалба, подадена от страните в едноседмичен срок от връчването му, а в
останалата част - с въззивна жалба от страните, подадена в двуседмичен срок от
връчването му.

Съдия при Районен съд – А.: _______________________
9