Определение по дело №594/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ с вх. № 7936/20.10.2023 г., с което на основание чл. 189 НПК и чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ /ЗПП/, е поискано на НБПП да бъдат присъдени разноски за предоставена правна помощ съобразно приложено решение № ХС-HS910-19137/2023 от 03.08.2023г. на председателя на НБПП. Направено е и искане след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските, да бъде издаден и изпълнителен лист в полза на НБПП.

След като прецени обстоятелствата по делото, съдът в настоящия състав приема следното от фактическа и правна страна:

Искането за присъждане на разноски е допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

НБПП не е било страна в съдебното производство, а разпоредбите на чл. 77 и чл. 78, ал. 7 от ГПК не установяват срок за предявяване на искането на НБПП за присъждане на разноски за предоставена правна помощ. Такъв срок не е установен и с разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 2 и чл. 39 от ЗПП, които уреждат реда и начина за определяне и заплащане на възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ. В случая на жалбоподателя е предоставена правна помощ с определение на съда от 16.05.2023г., изразяващо се в процесуално представителство по адм. дело № 594/2023г. по описа на ХАС. Предвид уведомително писмо от председателя на Адвокатска колегия - Хасково, лист 50 от делото, с определение от закрито заседание на 23.05.2023г. съдът е назначил за процесуален представител на жалбоподателя адв. В.Н.Д. ***, вписана под № 2911 в Националния регистър за правна помощ. С представеното решение № ХС-HS910-19137/2023 от 03.08.2023г. на председателя на НБПП и съобразно представен отчет, е разпоредено да се изплати на адв. Д. сумата от 240 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 7 ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая правната помощ е предоставена за процесуално представителство по дело, образувано по жалба срещу административен акт подлежащ на обжалване по ЗУБ. Съгласно чл. 92 от ЗУБ, производствата по реда на Глава седма от този закон се освобождават от държавни такси.

По настоящото делото е постановено Решение №421/05.06.2023г., с което съдът е отхвърлил жалбата на А.Б., гражданин на М., против Решение №УПП-332/04.05.2023г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците. Решението е окончателно, съответно същото е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 05.06.2023г. Независимо от изхода му обаче, с оглед предмета на делото не е налице основание, въз основа на което на НБПП да бъде възстановена сумата, изплатена на адвоката за предоставената правна помощ.

Съгласно чл. 27а ЗПП, лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи. За производства от вида на настоящето не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, предвидено с чл. 4 от ЗПП, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Правната помощ е предоставена на основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП по преценка на първоинстанционния съд, а не в хипотезата на чл. 23, ал. 1 поради задължително изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство.

Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Такава хипотеза в настоящото производство също не е осъществена.

Разпоредбите на НПК, и в частност на чл. 189 (която е посочена като правно основание в подадената молба от НБПП), не намират субсидиарно приложение в съдебните производства по АПК.

Така мотивиран, Административен съд Хасково, трети състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ, направено с молба вх. № 7936 от 20.10.2023г., за присъждане на разноски в размер на 240. 00 лв. (двеста и четиридесет), изплатени на адвокат В.Н.Д. *** за предоставена правна помощ по адм. дело № 594/2023г. по описа на Административен съд Хасково, определени с решение № ХС-HS910-19137/2023 от 03.08.2023г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, както и за издаване на изпълнителен лист.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7 дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: