М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 317 по описа за 2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна прокуратура
е внесла обвинителен акт срещу А.А.В. за това , че:
през периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в с.п., р., при условията на
продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в
размер на 9769,22 лева /девет хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и
двадесет и две стотинки/ и 179,70 евро с левова равностойност на 351,46 лева
/триста петдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/, всичко на обща
стойност 10120,68 лева /десет хиляди сто и двадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/, които владеел, както следва:
- На неустановена дата през
периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в гр.с.п., р., противозаконно
присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 1117,20 лева, собственост на М.Г.Б.,
които владеел;
- На неустановена дата през
периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в гр.с.п., р., противозаконно
присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 1117,20 лева, собственост на Т.Ж.Б.,
които владеел;
- На неустановена дата през
периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в гр.с.п., р., противозаконно
присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 1117.20 лева, собственост на К.М.М., които владеел;
-На неустановена дата през периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в гр.с.п.,
р., противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 558,60 лева,
собственост на С.Б.Д., които владеел;
- На неустановена дата през
периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в гр.с.п., р., противозаконно
присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 558,60 лева, собственост на В.Б.Н.,
които владеел;
-На неустановена дата през периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в гр.с.п.,
р., противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 1924,06 лева,
собственост на В.Г.К. и В.В.К., които владеел;
-На неустановена дата през периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в гр.с.п.,
р., противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 1476,36 лева,
собственост на С.Д.Б. и К.М.Б., които владеел;
-На неустановена дата през периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в гр.с.п.,
р., противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 179.70 евро с
левова равностойност на 351,46 лева, собственост на М.Д.И., които владеел;
-На неустановена дата през периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в гр.с.п.,
р., противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 1900 лева,
собственост на С.В.Ч., които владеел-
-престъпление по чл.206 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство са конституирани в качеството на частни
обвинители св. В.Б. и св. К.М..
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа възведеното с
обвинителния акт обвинение, като счита че същото е доказано по безспорен начин.
С оглед показанията на св. Б. формира извод, че подсъдимият не е заплащал
туристическите услуги с предоставените му от пострадалите лица банкноти, от
което и предвид фактът, че не е закупил самолетни билети на същите за връщане
от р. в България, формира извод, че е присвоил парична сума в размера на цената
на самолетните билети, платена за завръщането в гр. в. на всеки от
екскурзиантите. Твърди, че съгласно съдържанието на договора за поръчка,
какъвто е сключен между подсъдимия и пострадалите, В. е имал задължение да
държи предоставените му пари и да ги разходва за нуждите на договора, а не за
свои нужди. Пледира подсъдимия да бъзе признат за виновен за извършване на
деянието по възведеното му обвинение и да му бъде наложено наказание при превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца, , изтърпяването на което ,с оглед чистото
минало на подсъдимия, да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Частният обвинител – В.Б. се консолидира със становището на представителят
на ВРП. Твърди, че част от разходите, които В. твърди, че е направил в с.п.
извънредно са направени изцяло по негова вина, като същият е имал възможност да
запази самолетни билети в по-ранен момент и като не е сторил това, същият е
демонстрира намерението си да присвои предоставените му парични средства.
Твърди, че са налице обективните и субективни елементи на осъществено от
подсъдимия престъпление по чл. 206 от НК, поради което иска същият да бъде
осъден и да му бъде наложено справедливо наказание.
Защитникът на подс. В. – адв.
В. пледира, че в хода на съдебното производство от събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод за извършено от
подсъдимия престъпление по чл. 206 от НК. Сочи се, че не става ясно защо
прокуратурата е повдигнала на подсъдимия обвинение за обсебване на сума, която
не е предоставена от пострадалите лица на подсъдимия, която същите за заплатили
за закупуване на самолетни билети за връщане в България. Твърди, че фактите,
установени в обвинителния акт досежно плащанет на цената на самолетните билети до България от
екскурзиантите, не се оспорват от подсъдимия. Твърди се, че посочената ситуация
е преразход при реализиране на пътуването, свързано с промяна в организацията
му по настояване на част от екскурзиантите, съотв. на
допуснати от подсъдимия грешки при организиране на екскурзията, които обаче не
представляват престъпна дейност. Излага становище, че показанията на св. Б. не
следва да се съобразяват поради недостоверния характер на същите. Твърди, че от
доказателствата по делото , извън обясненията на подсъдимия, не се установява
каква е цената на осигурените на екскурзиантите от същия услуги. С оглед на
изложеното, се твърди, че не се установява, че същият е разходвал не по
предназначение предоставените му от екскурзиантите парични суми. Иска се същият
да бъде оправдан по възведеното му обвинение.
В хода на съдебното производство подс. В. не се
признава за виновен като дава подробни обяснения по случая. Същият заявява, че е
заплатил за реализиране на екскурзията до Сант
Петербург по-голяма сума от платената му като цена за всеки от екскурзиантите, съотв. не е разходвал предоставените му от същите парични
средства за друга цел.
В последната си дума подсъдимият заявява, че не е оставял пари за себе си
от предоставените му такива и моли съдът да го оправдае по възведеното му
обвинение.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През
2007 г. било регистрирано „А.“ ЕООД със седалище гр. с. със собственик и
управител подсъдимия А.А.В. и с предмет на дейност –
туроператорска дейност, хотелиерство, ресторантьорство, транспортна и
спедиторска дейност, търговско представителство, посредничество и агентство на
местни и чуждестранни лица. Дружеството притежавало валидна регистрация за
извършване на туристическа дейност с удостоверение № РКК-01-6195/04.11.2011 г.
на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Регистрацията на
дружеството в частта туроператор била заличена със Заповед №
Т-РД-14-414/04.11.2011 г. , поради непредставяне пред регистриращия орган на
сключен застрахователен договор по чл. 42 ал.1 от ЗТ.
През 2015 г. синът на подс. В. се обучавал в Осмо СОУПЧЕ „А. Се. П." в град
В.. През м. април 2015 г. подсъдимият, организирал екскурзия до гр. м., р. за ученици
в посоченото учебно заведение, както и за техни родители . В екскурзията се
включили св. Б., св. И.А.Б. /син на св. М.Б./, св. М.Б. и св. Д.Б. /деца на св.
С.Б. и св. К.Б./ и дъщерята на св. М.И.. За организирането на екскурзията,
подсъдимият ползвал свои познанства в р., като тя била осъществена по програма
на Министерството на образованието в р., поради което по време на престоя в м.
се организирали посещения на
екскурзиантите в руски учебни заведения и културни обекти. Посочения начин на организиране
на посещението на ученици и техни близки в гр. м., облекчавало финансовите
разходи при реализиране на екскурзията, доколкото издаването на визи се
осъществявало въз основа на отправена покана до всеки от участващите в нея от
страна на Департамента по образование в съответния район, което било свързано
със заплащане на значително по-малка
такса за издаване на визата и застраховката на екскурзиантите. При реализиране
на екскурзията, участващите в нея били настанявани в хостели,
но останали доволни от условията и преживяното, като споделили със свои близки
и съученици положителния отзив от организацията при провеждането на екскурзията.
По настояване на част от
участващите в екскурзията до гр. м. лица,
още при престоя им в посочения град, подсъдимият се съгласил да направи
необходимото, за да организира за ученици на Осмо СОУПЧЕ „А.С. П." , гр. В. и техни
близки и екскурзия до гр. с.п. по време на т.нар. бели нощи, а именно в периода
14.06 – 21.06.2015 г. След като успял да
уреди изпращане на покани от Департамента по образованието до участващите и в
новата екскурзия, той калкулирал предстоящите разходи и определил като цена на
екскурзията сумата от 950 лева. В калкулираните разходи подсъдимият заложил разходите
за самолетни билети от гр. В. до гр. с.п. и обратно, издаване на руска виза,
медицинска застраховка, 7 нощувки в хостел, входни
билети за забележителности – И. събор, К. с., храм „С. на к.“ и „Е.“, автобусно-пешеходна
и обзорна екскурзия до П. и нощна разходка с корабче
по каналите на с.п.. В цената се включвали и разходите на подсъдимият, свързани
с пътуването му и пребиваването му в с.п., доколкото същият осъществявал екскурзията в качеството си на физическо лице, което
налагало личното му присъствие в с.п., с оглед организиране на транспорта,
настаняването и мероприятията, включени в програмата на престоя. Цената не
включвала разходи за храна по време на пътя, както и по време на престоя в с.п.
/с изключение на закуска/, неупоменати дейности по програмата и лични разходи.
Посочената програма била разпечатана на хартия и предоставена на желаещите да
посетят екскурзията, на организирана среща със същите, в цитираното по-горе
училище в гр. в.. На срещата било
разяснено, че паричната сума, представляваща цена на екскурзията, следва да се
заплати на три вноски: капаро за заплащане на нощувките в размер на 280 лева,
което следвало да бъде платено до 20.04.2015 г., втора вноска в размер на 350 лева, която следвало да бъде
заплатена до 11.05.2015 г. и трета вноска, в размер на 330 лева, платима до
заминаването. На проведената среща било разяснено, че участниците в екскурзията
ще нощуват в хостели, при отсъствие на самостоятелни
санитарни възли в помещението на настаняване и при по-голям брой лица настанени
в едно помещение.,от обичайния за хотелите. Лицата, които били удовлетворени от посочените
условия, както и техни познати, които били информирани за провеждане на
екскурзията се свързали с подс. В. и потвърдили
присъствието си, като заплатили и дължимите суми, според посочените условия.
Участниците в екскурзията били 28
човека, в т.ч. св. М.Б. и нейният син
св. И.А.Б., св. Т.Б. и нейният син св. И.С.Б., , св. К.М. и нейният син М.М., св. Д.П., св. В.К., съпругата на последния – св. В.К. и
двете им деца - св. Ива К. и св. Г.К.,
св. С.Б., съпругата му – св. К.Б. и двете им деца – св. М.Б. и св. Д.Б., св. С.Ч.
и синът й – св. К.Ч., св. С.Д., св. М.И.. Цената на екскурзията за всеки от екскурзиантите била предадена на подс.В. в периода от месец април до месец май 2015 г. – св.
М.Б. му предала сумата от 1900 лева, като цена екскурзията за нея и сина й, св.
Т.Б. му предала сумата от 1900 лева, като цена на екскурзията за нея и сина й,
св. К.М. му предала сумата от 1900 лева, като цена на екскурзията за нея и сина
й, св. В.Б. му предала сумата от 1900 лева като цена на екскурзията за сина й –
св. Д.П., св. В.К. и съпругата му В.К. му предали сумата от 3800 лева като цена
за екскурзията на тях и децата им, св. С.Б. и св. К.Б. му предали сумата от
3800 лева като цена на екскурзията за тях и децата им, св. С.Ч. му предала
сумата от 1900 лева като цена за екскурзията за нея и сина й, С.Д. и М.И. му
предали сумата от по 1900 лева като цена за екскурзията за всяка от тях.
Междувременно, при закупуване на
самолетните билети за р., подс. В. установил, че има
по-евтини такива за 13.06.2015 г., но от летище б. и предложил на записалите се
за екскурзията участници да пътуват един ден по-рано от уговореното и да се
придвижат с организиран от него транспорт до гр. б. съотв.
да пристигнат в с.п. по-рано. След като било постигнато съгласие за промяна на
датата и мястото на отпътуване, същият закупил самолетни билети за по-ранната
дата.
Същевременно,
на неустановена по делото дата, близка до определената за отпътуване такава,
св. С.Ч. заявила на подсъдимия, че синът й и тя няма да участват в екскурзията,
поради здравословни проблеми на същата.
На
13.06.2015 г. екскурзиантите отпътували с два микробуса от предварително
определения като сборен пункт до Археологическия
музей в гр. в. към Летище б., откъдето излетели за с.п. с полет в 17.00 ч.
Самолетът им кацнал в с.п. в 21.00 ч., откъдето ги посрещнал подс. В., който два дни по-рано заминал за гр. м. с личния
си автомобил, с оглед организиране програмата на екскурзията. Същият бил
придружаван от своя позната – св. Б., която съпровождала подсъдимия до края на
екскурзията. С организиран транспорт
екскурзиантите били превозени до хостел, в
централната част на гр. с.п., където била резервирана нощувката им за
13.06.2015 г. На следващият ден с организиран от подс.
В. транспорт бил превозен багажа им до друг
хостел „П.Т.Х.“, в близост до жп гарата, който
бил резервиран от В. с оглед осигуряване
на нощувките на екскурзиантите до края на престоя. След като огледали обстановката в хостела, участващите в екскурзията възрастни лица, изразили
недоволство пред В. от условията в хотела. Заявили, че стаите са мръсни, с
много легла за настаняване в едно помещение и недостатъчно на брой санитарни
възли, поради което настояли да бъдат преместени в хостела
от предната вечер. След като не успял да ги разубеди, подс.
В. направил необходимото, за да осигури
преместване на лицата в хостела, ангажиран за
предходната вечер. Получил информация, че е възможно настаняване в същия, но
само за три нощувки и след съгласуване с екскурзиантите, които изразили
съгласие за преместване, организирал транспортиране на багажа им обратно до
първия хостел. Междувременно започнал да търси
вариант за настаняване на лицата в друг хостел за
втората част от престоя им, като успял да направи резервация в общежитие на Х.У.,
където групата се преместила на
17.06.2015 г. До посоченото място лицата се придвижили с метрото, а В.
организирал превозването на багажа им с друг транспорт.
В
периода на екскурзията се реализирали посещения на забележителности по
предварително обявената програма.
До
20.06.2015 г. подсъдимият не бил закупил самолетни билети от гр. с.п. до
България за участващите в екскурзията.
На посочената дата същият ги уведомил, че е отменен полета, а впоследствие,
след като някои от лицата се информирали, че се осъществяват полети до
България, той признал, че не е закупил самолетни билети. Обявил, че ще закупи
такива, но на по-евтини цени, каквито се очаква да намери на 23.06.2015 г. ,
поради което предложил на групата да остане в с.п. до посочената дата, като
заявил, че ще поеме разходите за нощувките на лицата. Поради лични съображения
и съмнение в коректността на подсъдимия, лицата започнали да търсят и закупуват
самостоятелно самолетни билети за България за себе си и своите близки, а именно
- св.М.Б. закупила самолетни билети за 1117.20 лева себе си и своя син, св.Т.Б.
също закупила самолетни билети за сумата от 1117.20 лева себе си и своя син, св.М. закупила самолетни билети за сумата 1117.20
лева себе си и своя син, както и самолетен билет за св. Д.П. за сумата от 558,60 лева, св.Б. закупила
самолетен билет за себе си на стойност 558,60 лева, св. В.К. и св. В.К.
закупили четири самолетни билета, за себе си и своите деца, за сумата от 1924,06 лева, св. С.Б. и св. К.Б. закупили четири самолетни билета за себе си и
своите деца на обща стойност 1476,36 лева, св.И. закупила за себе си самолетен
билет за 179,70 евро с левова равностойност 351,46 лева. Всички екскурзианти се прибрали
от р. в България в периода от 21.06.2015 г. до 23.06.2015 г. на собствени
разноски.
Подс. А.А.В. е роден на ***г***,
живущ ***, ул."К.." № **, български гражданин, с висше образование,
работи, женен, неосъждан с ЕГН **********.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от събраните
в хода на досъдебното и съдебното производство гласни доказателства, събрани чрез
разпита в хода на досъдебното производство на св. М. Б., св. И.А.Б., св. Т.Б.,
св. И.С.Б., св. В.К., св. В.К., св. Г.К., св. С. Ц., св. К.Ч., св. К.Б., св. М.Б.,
св. Д.Б., св. С.Б., св. С.Д., св. К.М., св. М.М., св.
М.И., св. В.Н., св. Д.П., св. С. Б. /включително показанията на последната,
депозирани в хода на съдебното производство/ и св. Б., както и обясненията на
подсъдимия. Посочените гласни доказателства, съдът кредитира в частта, в която същите
кореспондират помежду си и на целия доказателствен
материал, съобразен от съда. При формиране на фактическите си и правни изводи,
съдът съобрази и приобщените в хода на съдебното производство писмени
доказателства, а именно: заверено копие на заповед № Т-РД-14-414/04.11.2011 г.
на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, разпечатка на програма на
екскурзия в с.п. в периода 14.06-21.06.2015 г., заверено копие на учредителен
акт на ЕООД „А.“ЕООД, заверено копие на месечно извлечение от сметка за
обслужване на банкова карта на А. Б., протокол за доброволно предаване от К.Б.,
протокол за доброволно предаване от В.К.; както и веществените доказателства по
делото, приобщени в хода на съдебното производство на страните, а именно: ПКО №
0098 и ПКО № 0099, издадена на В., В., Г. и Ива К.; заверени копия на разходни касови ордери и електронни самолетни билети, приобщени по досъдебното
производство, а именно: ПКО № 0092 и ПКО № 6086, издадена на С.
и К. Ч.; Протокол № 12882/22.06.15 г. на с.т. за закупени
самолетни билети от И.Б., Т.Б., С.Д., Д.П., К.М., М.Б.,
М.М., И.Б.;Електронен билет, изд. /20.06.15 г. /с.т.
на И.Б.;Електронен билет изд. /20.06.15 г./ с.т., издаден на М. Б.;Електронен
билет, изд. /20.06.15 г./ с.т., издаден на М.М.;
Електронен билет, изд. /20.06.15 г./ с.т., издаден на К.М.; Електронен билет, изд. /20.06.15 г./ с.т.,
издаден на С.Д., Електронен билет, изд. /20.06.15 г./ с.т., издаден на И.Б.;Електронен
билет, изд. /20.06.15 г./ с.т., издаден на Т.Б.;Електронен билет, изд.
/20.06.15 г,/ с.т., издаден на Д.П.; Бордни картни за полет, изд. 21.06.15 г.на
М.М., К.М., Д.П., С.Д., Т.Б., М.Б.; Електронен билет,
изд. /21.06.15 г. / Ю.К. Б. ООД издаден на С., Д., К., М. – Б.; Електронен билет, изд. /21.06.15 г./А. -,М.И.;
Месечно извлечение от кредитна карта на А. Б. относно закупени билети на
семейство К..
Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и
така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното:
От доказателствения материал по
делото, въпреки извършване на всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия не бе
установено по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 206 от НК.
Основният състав на
престъплението обсебване съгласно, нормата на чл. 206 ал.1 от НК, представлява
противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази
на определено правно основание. От съдържанието на правоотношението, от което
изхожда правното основание да се владее или пази чуждата движима вещ, произтича
и задължение за връщането на чуждата
движима вещ след отпадане на конкретното основание, респ. изтичане на конкретен
срок по правоотношението. Присвоителните деяния, в
т.ч. обсебването се осъществяват чрез юридическо или фактическо разпореждане с
вещите в свой или чужд интерес.
В контекста на анализа на
обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, се
налага във всеки казус, по обвинение в извършване на деяние, субсумиращо посочената норма, да се анализира правното
основание, въз основа на което се твърди, че конкретната вещ се владее или
пази, както и да се установи дали въз основа на това правно основание е
предоставена чужда движима вещ и дали се
дължи нейното връщане.
Установената по делото фактическа
обстановка непротиворечиво сочи, че между подсъдимия и всяко едно от лицата,
включили се в екскурзията до гр. с.п., р. е възникнало правоотношение със
съдържание на мандатно такова, а именно – въз основа на договор за организирано групово пътуване по
смисъла на Закона за туризма. Друг е въпросът, че доколкото се касае за формален договор, липсата на писмена форма при
оформяне съглашенията между страните, в гражданско-правен аспект, би могло да
сочи недействителност на договорите респ. да се обсъжда възможността за преддоговорни отношения с подобно съдържание. Доколкото
обаче съдът не е сезиран с гражданско-правна претенция, която впрочем е извън
неговата компетност, съотв.
е призван да установи като гражданско-правна последица единствено наличието на
непозволено увреждане, настъпило в контекста на престъплението по повдигнатото
обвинение, установените гражданско-правни отношения следва да се изяснят
единствено с оглед установяване дали въз основа на същите е предоставена за
пазене и/или владеене чужда движима вещ и подлежи ли същата на връщане.
Действително от събраните по
делото доказателства се установява, че посочените в обвинителния акт като
пострадали лица са предоставили, в изпълнение на задължението по възникналото с
подсъдимия правоотношение за реализиране на договор за поръчка, със
съдържанието на договор за организирано групово пътуване по ЗТ, определена
парична сума за покриване разходите по пътуването и пребиваването в с.п. на тях
и на техни близки. Съдържанието на отношенията между екскурзиантите и
подсъдимия сочи, че цитираните в обвинителния акт суми, представляващи цена на
екскурзията, са предадени на подсъдимия не с правомощие да ги пази и владее, а
да се разпореди с тях в полза на съконтрахентите по
мандатното отношение, с оглед на което същият не е дължал връщане на предоставените
му парични суми в изпълнение на договорите.
Ето защо, съдът намира, че в
посочения смисъл не е осъществен съставът на престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, доколкото не е налице указания от
цитираната разпоредба обективен елемент, досежно
отношението на дееца към вещта, а именно да му е предоставена за пазене или
владеене на конкретно правно основание.
Друг е въпросът, че предвид
характера на правоотношението, въз основа на което е повдигнато обвинението,
съдът намира, че процесните суми не представляват
чужди движими вещи, доколкото парите са родовоопределени
вещи и в тази връзка заместими такива. В този смисъл
е и Решение № 150 от 24.02.2003 г. на
ВКС по н. д. № 847/2002 г., III н. о., докладчик зам.-председателят Р. Н., паричната сума, предадена от заемателя
на заемодателя и в изпълнение на сключен между тях договор, не може да бъде предмет
на обсебване от страна на последния, независимо дали по силата на някакво
гражданско правоотношение той я дължи на трето лице. Според цитираната съдебна
практика получените пари въз основа на договор за заем , които освен всичко са
и заместими вещи, не могат да се третират като
"чужди" по смисъла на основания състав по чл. 206, ал. 1 НК и
следователно не могат да бъдат предмет на обсебване, като доколко получената сума трябва да се отчете изцяло или отчасти е спор, който трябва да се решава по реда на
гражданското съдопроизводство на базата на правоотношенията между конкретните
лица. В контекста на позицията, която е застъпена в цитараната
практика, според настоящия състав, се намира и процесния
казус, доколкото се касае за сума, предоставена по гражданско правоотношение, с
която подсъдимия е следвало да се разпореди съгласно възложените му с мандата
правомощия. Дали и колко същият се е отклонил от мандатните отношения , дали
цялата или част от сумата подлежи на връщане касае гражданско-правен спор между
страните, за разрешаването на който е недопустимо да се ползва наказателното
производство, включително в случаите, когато поради евентуална недействителност
на сключените договори, поради неспазване на изискуемата в закона форма е
възможно да бъде затруднено реализиране правата на претендиращите обезщетение.
Според настоящия състав,
фактическата обстановка, установена в хода на наказателното производство би
могла да се разглежда единствено в контекста на извършено деяние по чл. 209
ал.1 от НК, като се изследва въпросът дали сочените като пострадали лица са
били въведени в заблуждение от подсъдимия, че същият ще реализира определени
предоставени му с мандата правомощия, за да бъдат мотивирани да се разпоредят с
конкретна парична сума и дали по този начин са причинени имуществени вреди, съотв. в какъв размер. Доколкото обаче се касае за
съществено различие във фактите, касаещи деянията по чл. 206 ал.1 от НК и чл.
209 ал.1 от НК, каквито впрочем не се съдържат във внесения обвинителния акт
съдът намира, че е недопустимо осъждане на подсъдимия за извършени измамни
действия.
Независимо от горното, за пълнота
и с оглед излагане на допълнителни доводи за несъставомерност
на деянието по престъпния състав на въздигнатото обвинение съдът намира, че
следва да изложи констатациите си относно изпълнението на задълженията на
подсъдимия по възникналите граждански правоотношения с всеки от подсъдимите и
намеренията на същия, обективирани в конкретно негово
поведение.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че между подсъдимия и лицата, заплатили
сума за включване в екскурзията до с.п. на тях и техни близки, не е постигната
уговорка, каква част от посочената сума следва да се използва за различните
услуги, които е следвало да осигури подсъдимия, свързани с транспорт от
България до р. и обратно и връщане в България. Поради изложеното, дори да се
приеме, че част от паричната сума, с която е трябвало да се закупят самолетните
билети не е била използвана по предназначение, е невъзможно да се установи в
какъв разме е тя, така че да се обоснове извод за евентуални неправилни представи, възбудени
в съзнанието на сочените като пострадали лица с извършени от подсъдимия измамливи действия,
във връзка с предоставянето на тази сума, респ. да се индивидуализира обекта на
присвояване при деянието по чл. 206 от НК. В тази връзка, съдът намира за
необосновано, а и недопустимо ангажиране отговорността на подсъдимия на
основание чл. 206 от НК за присвояване на сумата, заплатена от сочените като
пострадали лица за закупуване на самолетни билети от р. до България,
доколкото тази сума не му е била връчена за пазене и владеене на конкретно
правно основание, поради което не може да бъде предмет на това престъпление.
Същата може да се разглежда единствено в контекста на настъпила вреда на
екскурзиантите вследствие на извършени измамливи действия от подсъдимия,
каквото обвинение обаче не е повдигнато срещу В.. Друг е въпросът и доколко би
било съставомерно такова, което не може да бъде
предмет на обсъждане по настоящото производство поради липса на обвинителен акт
с надлежно съдържание.
Същевременно от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява безспорно, че подсъдимият
е изпълнил, макар и частично, задълженията, произтичащи от мандатните отношения
с екскурзиантите, извършвайки заплащане на конкретна сума за всяка от услугите,
реализирането на която е поел задължение да организира, а именно – за
нощувките, транспорт до р. и в рамките на с.п., посещение на забележителности.
В обвинителния акт не се съдържат твърдения за конкретните суми, които
подсъдимият е заплатил за всяка от услугите, като в хода на съдебното
производство не се събраха и
доказателства в тази посока/въпреки извършване на всички необходими и възможни
съдебно-следствени действия/, с изключение на обясненията на подсъдимия. От
друга страна, в последните се съдържа информация, че извършените разходи са
надхвърлили сумата, заплатена от всеки от екскурзиантите, което е възможна и
житейски логична теза, предвид установените по делото факти за осъществена
промяна в организацията по настаняване, по настояване на самите екскурзианти,
обичайно свързана с разходи по транспорт, загуба на финансови средства от
удържано капаро и заплащане на по-висока цена за нощувка при късно ангажиране
на услугата. Посочените обстоятелства досежно промяната в организацията на екскурзията се
установяват непротиворечиво от събраните гласни доказателства. Поради
изложеното е невъзможно да се формира безспорен извод за причините, поради
които подс. В. не е изпълнил поетото от него
задължение да закупи самолетни билети, съотв.
възможен и логичен вариант е изложената от него теза, сочена от прокуратурата
като защитна такава, че неизпълнението се дължи на преразход ,вследствие на
промяна в организацията, съотв. липса на достатъчно
парични средства от предоставените от екскурзиантите такива, за заплащане на
цената на самолетните билети за връщане в България.
Ирелевантен за казуса е въпросът дали
недостигът на средства е вследствие на лошата организация на екскурзията от
страна на подсъдимия, неправилната преценка от страна на същия на необходимата
за реализиране на екскурзията сума или неправилното реализиране на тази сума,
предвид липсата на доказателства за противоправното
присвояване на предоставените му суми.
Колкото до качеството на
предоставените услуги, съдът намира, че отклонението от същите е въпрос, който
касае административните органи в р., където се намират съответните туристически
обекти, респ. може да бъде предмет на гражданско-правен спор във връзка с
неизпълнение на договорни отношения между страните по мандатното отношение.
Същевременно, липсват, както твърдения в обвинителния акт, така и
доказателства, че обещаните и реализирани туристически услуги осигурени чрез
посредничеството на подсъдимия съществено са се разминавали помежду си, така че
посочената констатация да обоснове извод за измамливи действия, извършени от В.,
по отношение на каквито, от друга страна, няма повдигнато обвинение.
Съдът оцени като неоснователни
доводите на прокуратурата, че обвинението се доказва от показанията на св. Б. и
събраните по делото гласни доказателства, сочещи, че подсъдимият е изложил пред
екскурзиантите неистински твърдения, а именно, че е бил отменен полетът за
България при наличие на закупени самолетни билети. Предвид установените по
делото факти за налични финансови затруднения на подсъдимия, обстоятелството,
че същият е представил различна версия пред екскурзиантите от действителната
такава относно невъзможността да организира връщането им в България, е обяснима
реакция, макар и неетична такава, но не сочи наличие на умисъл да присвояване
на предоставени от същите суми съотв. осъществяване
на престъпна дейност от лицето.
Същевременно, показанията на св. Б., са лишени от необходимата достоверност,
доколкото видно от гласните доказателства, кредитирани от съда, същата е била
ангажирана с екскурзията и е присъствала при провеждането й, което сочи
възможна заинтересованост от развитието на процеса, поради съпричастност към
настъпилите вреди за екскурзиантите. От друга страна, твърдените от същата
факти, че част от цената на
туристическите услуги по организираното пътуване са заплащани от нея,
касае вътрешните отношения на същата с подсъдимия, а не е доказателство за
реализирано обсебване на предоставената за целта сума , представляваща цена за
пътуването, предвид и фактът, че предмет на твърдяното обсебване са родовоопределени, заместими вещи.
Колкото до обвинението,
повдигнато на подсъдимия по отношение на предоставената от св. С.Ч. сума, съдът
намира, че същото се явява необосновано на собствено основание, наред с
останалите такива. Липсват твърдения в обвинителния акт досежно
датата, на която св. Ч. е реализирала отказ да осъществи организираното
пътуване до с.п., досежно уговорката между страните
подлежи ли и каква част от предоставената за целта сума при отказ от пътуване,
съответно до какъв период преди пътуването следва да бъде заявен същия. Предвид
липсата на писмен договор между лицата е невъзможно посочените факти да се
установят по безспорен и категоричен начин.
Поради изложеното, отказът за връщане на сумата, платена от св. Ч. има
единствено гражданско-правен характер, доколкото произтича от гражданско-правен
спор. Друг е въпросът, че предвид събраните по делото доказателства чрез
разпита на подсъдимия, които са житейски логични и не противоречат на други
събрани доказателства, същият е извършвал резервация на услуги за настаняване и
мероприятия по програма, съотв. е закупил самолетните
билети за пътуване до с.п., поради което е невъзможно да се установи в какъв
размер са реализираните загуби от осъществения от св. Ч. отказ от включване на
организираното пътуване до р. и в тази връзка, каква част от предоставената от
нея сума е използвана за покриване на тези разходи.
Основно правило, произтичащо от
презумпцията за невиновност и принципа за разкриване на обективната истина в
наказателния процес е, че присъдата не може да почива на предположения по отношение
на фактите – предмет на доказване по делото. Категорична е в този смисъл и
съдебната практика, според която обвинението, повдигнато по отношение на
подсъдимия, следва да бъде доказано със средства и по начин, който не оставя
съмнение относно извършване на престъплението и неговия автор.
Поради изложените по-горе
съображения и като прецени, че в хода на съдебното производство, от
установената въз основа на доказателствения материал фактическа обстановка, не бе
преодоляно съмнението относно осъществяване на субективните и обективни
признаци на престъплението по повдигнатото обвинение, съдът прецени че същото
не е установено по категоричен начин.
С оглед на изложените фактически
доводи и правните изводи въз основа на тях и на основание чл. 304, пр.1 от НПК,
съдът призна А.А.В. за невиновен в извършване на престъпление по
чл. 206, ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК разноските по делото
следва да останат за сметка
на държавата.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: