Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ,
ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ,
в открито заседание на петнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА Н.ЧЛЕНОВЕ:
1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Вероника Димитрова и
присъствието на прокурора Станислава Полетинска като
разгледа докладваното от мл. съдия ВАСИЛЕВ
ВНОХД № 120 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 2 от 23.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 330/2019 г. по описа на Районен съд – С., трети съдебен
състав, подсъдимият Я.М.А. е признат за виновен в това, че на 06.12.2018 г.,
около 20:30-21:00 часа в гр. С., в къща на адрес ул. „О.“ № 1 е извършил
действие – търкал е члена си в интимните части на лице ненавършило 14-годишна
възраст /Н.Я. Н.на 5 години/ с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без
съвкупление, чрез използването на безпомощното състояние на пострадалата,
поради което на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 54 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на три години и шест месеца,
при първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С присъдата и на основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата Н.Я. Н.,
представлявана от законните ѝ представители – нейните родители М.О.С. и Я.Н.Д.,
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от деянието
неимуществени вреди като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 15 000
лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.
Подсъдимият е осъден и да
заплати разноските по делото 600 лева – държавна такса за гражданския иск и
519,60 лева – разноски по наказателното производство.
В срока по чл. 319 от НПК са
постъпили две въззивни жалби – от подсъдимия Я.М.А. и
от пострадалата Н.Я. Н., представлявана от законните ѝ представители –
нейните родителите М.О.С. и Я.Н.Д..
В жалбата на подсъдимия се
твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен
при нарушаване на процесуалните правила. Посочва се, че съдът неправилно е
преценил доказателствата по делото, а определеното наказание е явно
несправедливо. В допълнителното изложение към жалбата е посочено, че от
доказателствата по делото не се установява извършването на инкриминираното
деяние. Твърди се, че показанията на свидетелката С. са противоречиви и съдът
не е следвало да извежда фактическите си изводи от тях. Счита се, че е следвало
да бъде извършен разпит на пострадалата. Изложени са доводи за това, че
определеното наказание не съответства на тежестта на деянието и личността на
извършителя.
В жалбата на пострадалата се
твърди, че определеното наказание е занижено и следва да бъде по-тежко. Счита
се, че определеното наказание не съответства на обществената опасност на
деянието, както и на отегчаващите вината обстоятелства. Присъдата се обжалва и
в частта, в която е отхвърлен предявения граждански иск.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд представителят на държавното
обвинение излага становище, че първоинстанционният
съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Повереникът на пострадалата – адв. П.
прави искане за увеличаване на размера на наказанието и уважаване на предявения
граждански иск в пълен размер. Намира определеното от първата инстанция
наказание за занижено с оглед характера на деянието и ниската възраст на
пострадалото дете. Излага доводи, че извършеното от подсъдимия е нанесло
негативни психологични изживявания на пострадалата.
Защитникът на подсъдимия – адв. С., поддържа въззивната
жалба и допълнението към нея. Излага доводи, че от събраните по делото
доказателства не се установява престъплението да е извършено от подсъдимия.
Счита, че показанията на майката на пострадалото дете са непоследователни и
противоречиви, а присъдата се основава на предположения. На следващо място
намира определеното наказание за завишено и несправедливо. Оспорва и предявения
граждански иск.
Подсъдимият в лична защита
поддържа казаното от своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.
С.окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
От фактическа страна:
За установяването на
обективната фактическа обстановка първоинстанционният
съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените
по делото свидетели при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно разпоредбата на
чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на
досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и доказателствени
средства. Първоинстанционната присъда е постановена
при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива на събраните по
делото гласни, писмени доказателства и експертни заключения.
Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен самостоятелен
анализ, настоящият съдебен състав на въззивния съд установи
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Я.М.А. е роден на ***
***. Той е българин, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан,
работи като строителен работник, с ЕГН: ********** и адрес: ***.
Подсъдимият бил известен сред
познатите си в гр. С. с прякора „Пепели“. Подсъдимият живеел на семейни начала със З.
Ф.П., от която имал шест деца. Две от децата му били ненавършили пълнолетие.
Подсъдимият познавал
малолетната пострадала Н.Я. Н., нейните родители - М.О.С. и Я.Н.Д. и останалите
членове от нейното семейство. Подсъдимият често посещавал дома на пострадалата Н.Я.
Н., който се намирал в гр. С., ул. „О.“ № 1. При посещенията си подсъдимият
носел и лакумства на детето и проявявал физически
контакт като я прегръщал.
На 06.12.2018 г. бащата на
пострадалата – свидетелят Я.Д. ***. През това време пострадалата Н.Я. Н.си била
вкъщи в гр. С., ул. „О.“ № 1, а с нея били нейната майка – свидетелката М.О.С.
и нейната баба – свидетелката П. И. М.. Около 20:00 часа на същия ден в дома на
пострадалата дошъл на гости подсъдимият Я.А., който носел със себе си шише с
ракия и седнал в кухнята и си сипал от питието. След известно време
свидетелката М.С. излязла на двора за да нацепи дърва за огрев и повикала пострадалата
Н. Н.да дойде за да ѝ помогне като държи чувала за дърва. Тогава
подсъдимият Я.А. тръгнал след детето по коридора към изхода на къщата. За да се
излезе от къщата трябвало да се мине през стълбище, което било остъклено и
осветено, а на прозорците нямало пердета и имало видимост към вътрешността.
Докато била на двора и цепила
дърва, свидетелката М.С. повдигнала глава и погледнала към стълбището на
къщата, където видяла подсъдимия Я.А. да държи пострадалата Н. Н.. Подсъдимият
извършвал друсащи движения нагоре и надолу с детето. Свидетелката С. се
усъмнила за това какво прави подсъдимия и отворила входната врата на къщата. Тя
видяла подсъдимия със свалени панталони и възбуден член да пипа дъщеря ѝ
по задните части, да я целува и да търка члена си в интимните ѝ части.
При видяното свидетелката С. се развикала, а подсъдимият А. пуснал детето на
земята, вдигнал си панталона и избягал навън. По стълбището и по гащите на пострадалата
свидетелката забелязала наличието на семенна течност. Пострадалата казала на
майка си, че подсъдимият „ѝ прави глупости“ и затварял устата, за да не
вика. Детето се разплакало и влезнало в къщата при баба си. Свидетелката П. М.не
излязла да види какво се случва, тъй като скоро била оперирана и била трудноподвижна. Свидетелката С. също влязла в къщата и
съобщила за случилото се на телефон 112. След това заедно с пострадалата отишли
и в РУ – С. за да подадат сигнал срещу подсъдимия.
По-късно същата вечер се
прибрал вкъщи и свидетеля Я.Д. Той видял, че няма никой в къщата и отишъл в
полицията където разбрал за случилото се.
При извършения оглед на място било
установено бяло петно на стълбището в коридора на къщата, от което била иззета отривка с марлен тампон,
неизследвана по-нататък.
В заключението на
съдебномедицинската експертиза по досъдебното производство е посочено, че от
приложената медицинска документация се установява, че при проведения на
06.12.2018 г. гинекологичен преглед на пострадалата е установено наличие на дефлорационна щърбина преценена
като стара. Вещото лице не е разполагало с достатъчно данни за да отговори на
въпроса с каква давност е нейното получаване.
От заключението по назначената
и изготвена комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза на пострадалата
Н. Н.е установено, че пострадалата има нормално психическо и психологично
развитие, съответстващо на възрастта ѝ /пет годишна възраст/. Вещото лице
не е установило наличие на умствена изостаналост и/или разстройство в
психичното и психологичното му развитие. Не са установени и интелектуални и/или
когнитивни дефицити към датата на изследване – 13.06.2019 г. Според вещото лице
психичното състояние на пострадалата ѝ позволява да възприема факти и
обстоятелства от обективната действителност и да дава показания за тях, но съотносими и релевантни към спецификата на възрастта
ѝ. Логическата памет и мислене при детето все още не са напълно развити,
което означава, че количеството информация, което детето запомня може да бъде и
бързо забравено. Вещото лице е отбелязало, че към момента на деянието
/06.12.2018 г./ пострадалата не е могла да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея, както и да ръководи постъпките си, съобразно особеностите
на малолетната си възраст. Поради когнитивната си незрялост, малолетното дете е
било въвлечено в действия, които не е разбирало напълно и не е имало капацитет
да даде съгласието си да участва в тях. Вещото лице е обяснило, че поради
особеностите на детската психика, подобно изживяване се явява посттравматичен
стрес за детето и се обективира при него към датата
на изследване във фобийни реакции /нощни кошмари/, психо-соматика, коремни болки и напикаване. Отбелязано е,
че при детето са налице обективни данни, че осъщественото престъпление спрямо
него е възбудило тези изживявания. Вещото лице е заключило на последно място,
че изживяването на подобна травма може да наруши бъдещите адаптационни
възможности на подрастващия организъм и да застраши психичното му функциониране.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване и експертни
заключения, а именно: гласни
доказателства – показанията на свидетелите М.О.С. /л. 63-66 от първоинст. дело/, включително и приобщените по реда на чл.
281, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4 от НПК част от показания
на свидетелката /л. 25 от ДП/, Я.Н.Д. /л. 66-67 от първоинст.
дело/, П. И. М. /л. 67-68 от първоинст. дело/,
свидетелката Н.Я. Н., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 6 от НПК /л.71-72
от ДП/; писмени доказателства – протокол
за оглед на местопроизшествие и албум /л. 2-5 от ДП/, медицинско направление
/л. 12 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 16 от ДП/, протокол за
вземане на образци за сравнително изследване /л. 27 от ДП/, фиш за спешна
медицинска помощ /л. 28-29 от ДП/, характеристична справка на подсъдимия /л.
30-31 от ДП/, протокол за личен обиск на лице /л. 34 от ДП/, справки за
съдимост /л. 53 и 59 от ДП/; експертни
заключения - заключение по
съдебномедицинска експертиза /л. 75 от ДП/, заключение по комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза на пострадалата /л. 78 – 86 от ДП/.
Възприетата фактическа
обстановка се установява в пълнота от показанията на всички разпитани по делото
свидетели - М.О.С., Я.Н.Д., П. И. М. и пострадалата Н.Я. Н.. Показанията им са
логични, непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което
следва да бъдат кредитирани от настоящият съдебен състав в цялост. Съдът отчете
и съобрази обстоятелството, че свидетелите М.С. и Я.Д. са родители на
пострадалата, а свидетелката П. М.е нейна баба. Въпреки родствената връзка с
пострадалата и вероятната им заинтересованост от изхода на делото, настоящият
състав намери показанията на свидетелите за истинни и последователни, поради
което не намира основание техните показанията да останат извън фактическите
констатации на съда.
Свидетелката М.О.С. е пряк
очевидец на деянието и предхождащите го събития. Тя подробно излага показания
относно обстоятелствата за времето и мястото на деянието, както и информация за
самоличността на подсъдимия. От показанията на тази свидетелка става ясно, че
подсъдимият е познат на семейството и вечерта на 06.12.2018 г. е дошъл в дома
им в гр. С., ул. „О.“ № 1. Свидетелката дава подробна, точна и последователна
информация и за обстоятелствата около деянието. От показанията ѝ става
ясно, че подсъдимият е бил застанал на стълбището в коридора на къщата, държал
е пострадалата с две ръце, извършвал е движения нагоре и надолу като е търкал
възбудения си пенис в интимните ѝ части и я опипвал. От показанията на
свидетелката се изясняват и обстоятелствата след настъпването на инцидента –
свидетелката е извикала силно, а подсъдимият е вдигнал панталона си и е
избягал. Показанията на тази свидетелка се подкрепят изцяло от показанията на
останалите свидетели по делото.
Показанията на свидетелите Я.Н.Д.
и П. И. М. напълно потвърждават изложените от свидетелката С. факти и обстоятелства.
Свидетелите не са били преки очевидци на деянието, но въпреки това техните
показания спомагат за изясняване на фактическата обстановка. Свидетелката М.
потвърждава обстоятелството, че на инкриминираната дата подсъдимият е дошъл в
дома им. Свидетелката дава сведения и за обстоятелството, че свидетелката С. е
отишла да цепи дърва, както и че подсъдимият е излязъл след пострадалата.
Свидетелката дава информация и за последващите
събития, а именно, че пострадалото дете се е върнало в къщата плачейки, а
свидетелката С. се е обадила на полицията.
От своя страна свидетелят Д. дава сведения, че след като се е прибрал от
работа и не е открил никой в къщата е отишъл в полицията и там е разбрал за
случилото се.
Съдът извърши внимателен и
критичен анализ на показанията на свидетелката Н.Я. Н., която се явява и
пострадала от престъплението. Въпреки това, съдът напълно дава вяра на нейните
показания, тъй като същите са конкретни, последователни, непротиворечиви, а и
тя е била пряк очевидец на деянието. При анализа на показанията съдът съобрази,
че същите са дадени от 5-годишно дете и взе предвид психическото и психологично
развитие на детето, съответно за възрастта му. Съдът отчете, че разпитът е
извършен от психолог пред съдия в специализирано помещение за разпит на деца,
което в пълна степен гарантира правдивото представяне на информацията от
детето. Свидетелката подробно излага показания относно обстоятелствата за
приблизителното време на случилото се, мястото на деянието, както и информация
за самоличността на извършителя. Свидетелката последователно и непротиворечиво
дава сведения за действията, които подсъдимият е извършил спрямо нея, както и
относно обстоятелството, че същият е бил със свалени панталони. Съдът счита, че
информацията, която дава свидетелката относно тези обстоятелства е достоверна и
от съществено значение за делото и се подкрепя от останалите доказателства по
делото. Съдът отчете и, че според вещите лица детето не е склонно да изопачава
фактите от обективната действителност или да фантазира. По тези съображения
съдът счита, че показанията на пострадалата са достоверни и следва да бъдат
ценени като годен доказателствен източник.
Съдът взе предвид и обясненията
на подсъдимия при извеждане на фактическите си изводи. Съдът съобрази, че от
една страна същите представляват доказателствено
средство, но от друга страна са и средство за защита. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия доколкото с тях той изгражда своята защитна теза,
която не се подкрепя от останалите доказателства по делото, а изцяло им
противоречи.
Настоящият състав на въззивния съд напълно кредитира заключенията на вещите лица
по допуснатите и изготвени експертизи като компетентно изготвени, напълно
обосновани и отговорили на всички поставени въпроси. Заключението по
комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза спомага за
изясняване на психическото състояние на пострадалата към момента на деянието, както
и дали е могла да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея. От
това заключение се изяснява и по какъв начин се е отразило на нейната психика
деянието на подсъдимия и дали тя може да дава правдива информация за случилото
се.
Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния
процесуален ред на чл. 283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата
по делото. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като
намира, че същите кореспондират с гласните доказателства по делото.
Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от протокола за оглед на
местопроизшествие и албума към него, от които се правят доказателствени
изводи за състоянието на къщата. Фактически констатации за съдебното минало на
подсъдимия съдът изведе от приложените справки за съдимост.
От правна страна:
При така установената от съда фактическа
обстановка, от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият е извършил
престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от
НК, за което е обвинен с внесения обвинителен акт – блудство с лице ненавършило 14-годишна възраст
чрез използване на безпомощното му състояние.
Това престъпление засяга обществените
отношения, които са свързани с половата неприкосновеност и нормалното полово
съзряване на малолетните лица.
От обективна страна деянието,
чрез което се осъществява престъплението се изразява в извършване на действия, които
по своето естество и предвид функционирането на мъжката полова система, могат
да доведат до възбуждане, а и до удовлетворяване на полово желание без
съвкупление. Пострадал от престъплението е лице, което следва да бъде на
възраст по-ниска от 14 години. С оглед ниската възраст на лицето и
незавършеното му психофизическо развитие за съставомерността на деянието е ирелевантно
наличието на съгласие от страна на пострадалата.
В настоящия случай по делото
несъмнено се установява от доказателствената
съвкупност, че подсъдимият е извършил именно действия, които по своето естество
и характер са в състояние да доведат до възбуждане и удовлетворяване на полово
желание без съвкупление. По делото се установи, че подсъдимият е търкал половия
си член в интимните части на пострадалата, прегръщал я е и целувал, извършвал е
движения нагоре и надолу с тялото ѝ поставено върху члена му. Действията
на подсъдимия не могат да бъдат определени като случайни – той е свалил панталоните
си и е търкал члена си в интимните части на пострадалата, което сочи, че целта,
преследвана с извършените от него действия, е била именно да възбуди и
удовлетвори половото си желание без съвкупление. В тази връзка следва да се
посочи, че еякулирането на подсъдимия следствие
извършените блудствени действия е без значение за съставомерността на извършеното от него деяние. Престъплението по чл. 149, ал. 2, т.
3, вр. ал. 1 от НК е формално, като за довършването
му не се изисква достигането до полова възбуда на извършителя, достатъчно е
наличието на такава поставена цел. В случая от показанията на свидетелката С.
се установява, че членът на подсъдимия е бил възбуден.
Напълно установена е и
самоличността на подсъдимия като фактът, че именно той е извършител на
престъплението се установява в достатъчна степен от показанията на пострадалата
и нейната майка.
На следващо място, от обективна
страна се установи наличието на обективния квалифициращ признак, а именно, че подсъдимият
е използвал безпомощното състояние на пострадалата за да извърши блудствените действия. Безпомощно е това състояние, при
което пострадалият се намира в невъзможност да се защити и да окаже съпротива. Това
състояние може да се дължи на телесни или душевни особености на пострадалия.
При използването на безпомощно състояние то съществува отнапред и не е резултат
от действията на дееца. В случая пострадалата е на 5-годишна възраст, която възраст
се характеризира с невъзможност лицето да оцени и разбере извършваните спрямо
него действия, както и да се противопостави на тях. Детето е било въвлечено в
действия, които то не е разбирало напълно и не е могло волево да изяви
поведение, с което да отблъсне тези действия.
Правилни са изводите на
първостепенния съд относно формата на вината, при която подсъдимият е извършил
престъплението. Всички доказателства, касаещи изпълнителното деяние, както и
обстоятелствата, при които то е извършено, свидетелстват, че подсъдимият е
извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Външният вид на пострадалата, който е характерен за възрастта
ѝ, е достатъчен за подсъдимия, за да бъде сигурен той, че пострадалата
няма навършени четиринадесет години, а е доста по-малка. На следващо място,
подсъдимият е бил наясно и, че извършените от него действия са блудствени, т.е. са от естество и характер да възбудят и
удовлетворят неговото полово желание. Подсъдимият много добре е разбирал и общественоопасния характер на извършеното от него, като
този извод действително се извлича от неговите предхождащи и последващи деянието действия. Той е използвал
обстоятелството, че майката на детето е била на двора да цепи дърва, а бабата е
била трудноподвижна и е останала в стаята докато
подсъдимият е последвал пострадалата и е останал сам с нея в коридора на
къщата. След като майката на пострадалата го е видяла, той е избягал, което
показва, че подсъдимият е съзнавал, че върши нещо нередно.
Поради изложените
аргументи въззивният съд прие, че наказателната
отговорност на подсъдимия правилно е ангажирана за това престъпление.
Относно наказанието:
За
престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от
две до осем години.
При индивидуалицацията на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът
следва да прецени, както обективните и субективни особености на конкретно
извършеното, така и обществената опасност на извършителя и подбудите му за
извършване на деянието. Освен това съдът следва да вземе предвид и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
В настоящият случай като смекчаващо обстоятелство съдът
отчита чистото съдебно минало на подсъдимия, който не е осъждан. Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчита начина и мястото на което е извършено
престъплението. Подсъдимият е бил достатъчно дързък за да извърши блудствените действия в дома на пострадалата и в
присъствието на нейни роднини в къщата. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете и ниската възраст на пострадалата, извън
обуславящата правната квалификация на деянието, както и фактът, че
престъплението е било извършено след употреба на алкохол, който допълнително е
улеснил вземането на решение за извършване на престъпното деяние.
На следващо място съдът отчете и обществената опасност на
подсъдимия и извършеното от него престъпно деяние. Въпреки чистото съдебно
минало настоящият състав счита, че от доказателствата по делото се установява
високата степен на обществена опасност на подсъдимия. Той самият е баща на
момичета и въпреки това е извършил блудствени
действия с малолетно момиче, което познава от самото раждане на детето. Обществената
опасност на подсъдимия е толкова висока и предвид начина на извършване на
престъплението. Подсъдимият е проявил една дързост при извършване на изпълнителното
деяние, като за това свидетелстват мястото, характера и интензитета на
извършените блудствени действия. Подсъдимият е свалил
своите панталони и е търкал члена си в интимните части на детето, докато се
намира в дома на детето. Съдът счита, че е налице висока степен на обществена
опасност и на извършеното деяние. Касае се за тежко престъпно посегателство
срещу половата неприкосновеност на едно 5-годишно дете. Подбудите и начина на
извършване на престъплението, както и изключително ниската възраст на
пострадалата са подчертано укорими от морална гледна
точка, като същевременно, извършеното от подсъдимия престъпно посегателство
спрямо половата ѝ неприкосновеност предпоставя
сериозни проблеми за правилното психическо и полово развитие на детето. Поведението
на подсъдимия спрямо малолетното дете е признак за липса на нравствени ценности
и задръжки, както и на тотална липса на респект към човешката личност и полова
неприкосновеност. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на пет
години, което се явява над средното наказание за съответното престъпление. Това
наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът счита, че така определеното
наказание ще постигне целите на чл. 36 от НК за индивидуалната превенция, като
въздейства на подсъдимия да се поправи и превъзпита и да въздейства
предупредително върху него, както и за генерална превенция спрямо останалите
членове на обществото. Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно от
подсъдимия на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. а от ЗИНЗС при първоначален
строг режим. Въззивният съд разполага с правомощието
по чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК да увеличи наказанието, тъй като е подадена
съответна жалба от частния обвинител Н.Н..
По предявения
граждански иск:
Пострадалата Н.Н., представлявана
от законните ѝ представители – нейните родителите М.О.С. и Я.Н.Д. е
предявила осъдителен граждански иск в наказателния процес срещу подсъдимия за
заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат от престъпното деяние. Предявеният иск е с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, резултат от престъплението, за което подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност. Гражданският ищец е пострадалата от
престъплението поради което е легитимирана да иска обезщетение. Искът е бил
предявен в срока по чл. 77, ал. 3 от НПК и ищцата е конституирана надлежно от
първата инстанция.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно за да бъде уважена исковата
претенция следва по делото да се установи наличието на следните предпоставки,
които се явяват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/
деяние /действие/, а именно, че подсъдимият е извършил процесното
деяние; 2/ вредата, а именно, че ищците са претърпели твърдените неимуществени
вреди в претендирания размер; 3/ противоправността
на деянието и 4/ причинната връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилата смърт на пострадалия, от което
неговите близки са претърпели неимуществени вреди. Вината се предполага до
доказване на противното.
Доколкото настоящият съдебен състав намери, че
подсъдимият е извършил престъплението за което е обвинен, то с това си деяние
той е осъществил и елементите на непозволеното увреждане. Поради това съдът
следва да се произнесе и по отношение на размера на претендираното
от гражданския ищец обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Според ППВС № 4/23.12.1968 г., както и трайната практика на ВКС
/решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 142 от 5.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др./,
при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
В случая съдът отчете ниската възраст на пострадалата,
извършените спрямо нея блудствени действия, които са
засегнали нейната полова неприкосновенност. Съдът
съобрази и заключението на вещите лице по съдебно психологичната и психиатрична
експертиза, според което според особеностите на детската психика едно подобно
изживяване се явява посттравматичен стрес за всяко дете. Вещите лица са
установили, че детето е развило фобийни реакции
/нощни кошмари/, психо-соматика /коремни болки,
напикаване/. Изживяването на подобна травма в тази ранна детска възраст би
могло да се отрази на последващото развитие на
детето, неговото полово съзряване и може да застраши психичното му
функциониране. По тези съображения настоящият състав счита, че обезщетение в
размер на 25 000 лева е справедливо и в достатъчна степен ще обезщети
претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер на
400 лева върху допълнително уважения размер от гражданския иск.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейната отмяна. Въззивната
инстанция констатира единствено основание за изменение на присъдата като
определеното на подсъдимия наказание следва да бъде увеличено от три години и
шест месеца лишаване от свобода на пет години, а определеният режим на
изтърпяване на наказанието от общ режим на строг. Предявеният граждански иск
следва да бъде уважен допълнително и за разликата над сумата от 15 000
лева до сумата от 25 000 лева. В останалата част присъдата следва да бъде
потвърдена, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко посочено и на
основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334‚ т. 3 от НПК‚ С.окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 2 от 23.01.2020 г., постановена по НОХД № 330/2019 г. по описа на Районен съд
– С., трети съдебен състав, като УВЕЛИЧАВА
наложеното на подсъдимия Я.М.А. наказание
„лишаване от свобода“ от три години и шест месеца, при първоначален общ режим
на изтърпяване на пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
ОТМЕНЯ присъдата,
в частта, с която предявеният от Н.Я. Н., представлявана от законните ѝ
представители – нейните родители М.О.С. и Я.Н.Д. против Я.М.А. граждански иск,
с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 15
000 лева до сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
ѝ с престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 3, вр.
ал. 1 от НК неимуществени вреди, КАТО
ВМЕСТО ТОВА
ОСЪЖДА Я.М.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Н.Я. Н., представлявана от
законните ѝ представители – нейните родители М.О.С. и Я.Н.Д., сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ с
престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от
НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
ОСЪЖДА Я.М.А.
да заплати по сметка на С. окръжен съд допълнително сумата от 400 лева,
представляваща държавна такса върху уважения от въззивния
съд размер от предявения граждански иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 2 от 23.01.2020 г., постановена по НОХД № 330/2019 г. по описа на Районен съд
– С., трети съдебен състав, в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.