№ 1348
гр. Варна, 04.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500473 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.В., ж.к.“В.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, Р. Й. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В.,
ул.“Х. К.“ №**, ет.*, ап.* и Я. Й. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Е. Ге.“
№**, вх.*, ет.*, ап.**, чрез пълномощниците си адв.П. Г. и адв.Е. Е., със съдебен адрес:
гр.В., бул.“С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, против Решение №3549/18.11.2022г. постановено по
гр.д.№20213110115808г. на PC Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите,
против “Групама Застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А, представлявано от Селин Болар и
Тихомир Минчев, действащо чрез юрк.Д. Д., иск с правно основание чл.456 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД за заплащане на сумата от общо 2982.45лв. или по 994.15лв. за всяка от ищците,
представляващи припадащите им се части от погасеното от тях задължение на
наследодателя им Й. П. Й., с ЕГН **********, бивш жител на гр.Варна, към “Банка ДСК“
АД по Потребителски кредит №11/24598874 от 02.08.2017г., за обезпечаването, на който е
имало сключена с ответника застраховка “Живот свързана с банков кредит“ от 02.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-
29.10.2021г. до окончателното й плащане.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционният съд е постановено при
неправилно приложение на процесуалния и на материалния закон, и при неправилна
преценка на събрания по делото доказателствен материал. Оспорват се изводите на съдът, че
случая са налице предпоставките по чл.362 от КЗ за освобождаване на застрахователя от
отговорност за плащане на обезщетение, като са развити подробни съображения за тяхната
неправилност в контекста на приложимата нормативна уредба. Твърди се, че по делото
1
еднозначно е доказано, че Й. П. Й. е страдал от хипертонична болест, диагностицирана през
2005г. и от наследствена фамилна амилоидоза, диагностицирана през 2014г., като това му
състояние е било налице и към момента на сключване на застрахователния договор, както и
че посочените две заболявания са допринесли за смъртта на застрахованото лице. Поддържа
се обаче, че не е установено застрахованият осъзнато, т.е. умишлено да е премълчал горните
обстоятелства, поради което липсва основание за отказ да се заплати застрахователно
обезщетение. Оспорват се като немотивирани и едностранчиви, изводите на районният съд,
че застрахованият съзнателно се е подписал под свое невярно изявление като част от
застрахователният договор, с което изявление се отрича наличието на тежки хронични
живото-застрашаващи заболявания. Поддържа се, че в атакуваният съдебен акт липсва
анализ на възражението на ищците, че декларативните текстове, съдържащи се в съгласието
за включване в групата на застрахованите лица, не представляват “изрично поставени
въпроси“ по смисъла на чл.362 от КЗ, на които застрахователя може да се позове и да
откаже плащане. Твърди се, че въпросната декларация не съдържа въпроси към
застрахованото лице, а отрицателни декларативни клаузи, поради което и не съставлява
събрана /установена/ по реда на чл.362 от КЗ информация, на която да се основава
преценката относно здравния статус-обстоятелство от съществено значение за риска на
застрахования. Сочи се относима съдебна практика и се поддържа, че за да се сбъднат
предпоставките за отказ за изплащане на обезщетение, не е достатъчно на застрахования да
бъде предоставена за подпис една предварително и едностранно съставена декларация,
съдържаща отрицателна информация към застрахования. Твърди се, че на И. Й. не са били
задавани въпроси и не му е дадена възможност сам да попълни или обяви информация във
въпросник и/или формуляр, с изрази като “да“, “не“ и т.н., респективно че същият не е
“попълнил“ декларацията, чрез съзнателни волеви действия по съставянето на част от текста
й, чрез въвеждането на думи или изрази в нея. Изложени са подробни доводи в подкрепа на
горното твърдение, включително чрез граматическо, логическо и легално тълкуване на
значението на термина “попълвам декларация“. На следващо място се оспорват изводите на
съда относно приложимостта на чл.362, ал.3 от КЗ и на чл.449, ал.2 от КЗ, като се поддържа,
че първата разпоредба урежда предпоставките, при които застрахователя може да поиска
изменение на застрахователния договор, а не да откаже плащане на застрахователно
обезщетение. Твърди се, че в действителност клаузата на т.11 от ОУ е изведена от текста
чл.363, ал.4 от КЗ, а не както неправилно е възприел решаващият съд, че преповтаря текста
на чл.363, ал.3 от КЗ. Развити са доводи с посочване на относима практика, че клаузата на
т.11 от ОУ преформулира съдържанието на чл.363, ал.4 от КЗ по начин, позволяващ на
застрахователя да извлича изгодни за себе си последици при настъпването на
застрахователно събитие, без да са предоставени подобни алтернативи на потребителя.
Поддържа се, че клаузата на т.11 от ОУ и клаузите, съдържащи се в съгласието за включване
в групата на застрахованите лица, които целят да отпадне отговорността на застрахователя
по договора, са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, защото не отговарят на
изискванията за яснота, конкретика и разбираемост. Сочи се, че под общата формулировка
“сърдечносъдови заболявания“ се включват множество такива, като същата е твърде обща и
2
изисква специални знания от декларатора и освен това позволява на застрахователя почти
във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати
обезщетение. Твърди се, че изложеното се отнася и за т.1 от декларацията относно
наличието на “хронични заболявания“, което е възможно най-общото понятие и обхваща
всички възможни заболявания с перманентен характер. Поддържа се, че въпросните
декларативни клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 от ГПК, защото
позволяват на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка,
като същата възможност не е предоставена на потребителя, съответно са нищожни на
основание чл.146 от ЗЗП. Поддържа се още, че при съставянето на текста по т.1 и т.2а на
декларацията, не са спазени изискванията за добросъвестност и са създадени условия за
значителни неравновесия между правата и задълженията на застрахователя и потребителя, и
наред с това не са индивидуално уговорени. В обобщение се поддържа, че не се установява
Й. Й. да е премълчал съзнателно предварително съществуващи заболявания в хипотезата на
чл.362 от КЗ. На следващо място се твърди, че в случая не е налице причинно-следствена
връзка между съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования обстоятелство
и настъпилата смърт. Сочи се, че според изслушаното вещо лице и приобщената медицинска
документация, посочената в съобщението за смърт причина за кончината на Й., е
недостоверна. Твърди се, че по делото не е установено причина за смъртта на лицето или за
допринасянето за фаталния край, да е било високото му кръвно налягане /хипертоничната
болест/. Сочи се, че тъй като преживяемостта при лекувана хипертония е висока и защото
застрахованият се е лекувал, не може да се приеме, че към момента на подписването на
съгласието, лицето е имало съзнание, че това обстоятелство е съществено за интересите на
застрахователя, за да го е премълчал съзнателно. Твърди се, че липсва основание за отказ за
плащане на обезщетение, мотивиран от застрахователя с възприета причина за смъртта на Й.
Й. от сърдечна недостатъчност или хипертония, доколкото според вещото лице смъртният
изход се намира в причинно-следствена връзка с основното заболяване на лицето, а именно
наследствена фамилна амилоидоза. Сочи се, че в съгласието за включване в групата на
застрахованите лица, липсва изричен декларативен текст, че лицето не страда от
наследствена амилоидоза, респективно не е налице основание за застрахователя да откаже
да извърши застрахователно плащане. Моли се за отмяна на атакуваното решение и
уважаване на предявеният иск, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателките за допуснато процесуално нарушение от решаващия съд и за
неправилност на постановеният съдебен акт. Поддържа се, че съдът правилно и задълбочено
е обсъдил събраните доказателства, което е дало за резултат постановяването на правилен и
законосъобразен съдебен акт. Подкрепят се изводите, че в случая е осъществен
фактическият състав на чл.362, ал.2 от КЗ и че не са налице клаузи с неравноправен
характер, като са развити подробни съображения в подкрепа на поддържаното становище.
Оспорват се доказателствените искания на жалбоподателките. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
3
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Жалбоподателките са направили искане за събиране на гласни доказателства на
основание чл.266, ал.3 от ГПК, като са изложили съображения за допуснати от РС Варна
процесуални нарушения при отказа да се допуснат до разпит двама свидетели за
установяване на видимото физическо и здравословно състояние на застрахования към
момента на сключване на договора.
Въззивният съд намира, че искането за разпит на свидетели, е основателно, тъй като
такова искане страната, е отправила своевременно пред първоинстанционния съд, като по
отношение на същото не е налице забрана по смисъла чл.164 от ГПК. По същество ищците
се домогват да докажат твърденията си, че застрахователят не е положил достатъчна грижа
за да установи значимите за сключването на застрахователният договор обстоятелства,
респективно, че не е налице изключението по чл.362 от КЗ, предвид видимото недобро
здравословно състояние на застрахования, което обстоятелство не попада сред забранените
за установяване с гласни доказателства. В този смисъл отказът на районният съд е
неправилен, респективно следва да се допуснат исканите от ищците гласни доказателства,
като това следва да стане при условията на чл.159, ал.2 от ГПК.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на С. В. С., с ЕГН **********, Р.
Й. К., с ЕГН ********** и Я. Й. Ч., с ЕГН **********, против Решение №3549/18.11.2022г.
по гр.д.№20213110115808г. на PC Варна, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателите, против “Групама Застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, иск с правно
основание чл.456 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 2982.45лв. или по
994.15лв. за всяка от ищците, представляващи припадащите им се части от погасеното от тях
задължение на наследодателя им Й. П. Й., с ЕГН **********, бивш жител на гр.Варна, към
“Банка ДСК“ АД по Потребителски кредит №11/24598874 от 02.08.2017г., за
обезпечаването, на който е имало сключена с ответника застраховка “Живот свързана с
банков кредит“ от 02.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба-29.10.2021г. до окончателното й плащане.
ДАВА възможност на жалбоподателките-ищци да се ползват от показанията на един
свидетел, при режим на водене, за установяване на видимото от външна страна
здравословно състояние на застрахования към момента на сключване на договора, като
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане до разпит на втори свидетел на основание
4
чл.159, ал.2 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№473/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 10.05.2023г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5