№ 3698
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Емилия Александрова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
в присъствието на прокурора Х. Х.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Гражданско дело №
20251100102462 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от Министерство на правосъдието – Централен орган по
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца от 25 октомври 1980 г., като представител на молителката - майката А.
К., гражданка на Украйна, родена на ********** г., по чл. 7, б. „f”, вр. чл. 8 от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца (ХК) и на основание чл. 22а, ал. 1от Закона за закрила на детето
(ЗЗакрД), срещу бащата П. В., роден на ********** г., гражданин на Естония –
за връщане на малолетното дете С. В., родена на **** г., в държавата по
обичайното му местопребиваване – Норвегия, с твърдения за незаконното му
задържане в Република България. Сочи се, че детето С. В. е родена на **** г. в
Авелино, Италия, с родители – А. К. - майка и П. В. – баща, както и че тези
обстоятелства се установяват от приложениете към молбата за връщане
извлечения от регистъра на ражданията на община Вентикано, Италия, както и
от Норвежкия регистър на населението. Сочи се също, че от приложените към
молбата документи се установява, че родителите на детето С. В. нямат
сключен брак, заживели заедно в Норвегия през 2017 г., където се преместили
за постоянно след запознанството им в Италия през 2015 г., а от връзката на
1
страните на **** г. се родило детето С. В., като според удостоверение за
регистрирани родителски права, издадено в Норвегия и двамата родители
имали вписани родителски права спрямо детето от 24.09.2020 г. Излага се, че
от раждането си детето живее постоянно в град Йесхайм, Южна Норвегия
първоначално заедно с двамата си родители, а след тяхната раздяла през месец
август 2020 г., живее в дома на майката, като бащата осъществява разширен
режим на лични контакти, включващ ежедневно пребиваване на детето в
неговото жилище. Твърди се, че заради влошените отношения между
родителите, както и заради обстоятелството, че майката заживява с нов
партньор, с когото решават да се преместят в Осло, респективно да отведе и
детето С. В., през 2022 г., бащата П. В. сезирал норвежкия съд с иск относно
местоживеенето на детето и личните му отношения с родителя, с когото няма
да живее. Излага се, че бащата поискал съдът да постанови споделено
местоживеене на С. между двамата родители, както и да бъде уредено правото
на лични отношения предвид факта, че майката и детето са се преместили да
живеят в Осло, а г-н В. е остА.л в Йесхайм. Излага се също, че от решението
на съда на първа инстанция Ромерике oг Гломдал, постановено на 11.10.2023
г., може да се изведе приложимото право относно местоживеенето на детето
към момента на неговото прехвърляне от Норвегия в България - в решението
на съда местоживеенето на детето било определено при майката, определени
били лични отношения с бащата, които били съобразени с това, че и двамата
родители живеят в Норвегия и не предвиждали местоживеене на детето извън
Норвегия. Съгласно изложеното от майката в молбата за връщане, С. В. е
доведена от баща си в България на 10.07.2024 г. за лятна ваканция с
предвидено връщане в Норвегия на 28.07.2024 г. По общо съгласие на
родителите връщането на детето било отложено за 02.08.2025 г., но на
02.08.2024 г. Майката била уведомена от бащата, че той и детето ще остА.т в
България.
След установяване на местонахождението на детето на територията на
България е изготвен социален доклад от компетентата Дирекция „Социално
подпомагане“ в гр. Поморие. В този доклад се посочва, че г-н В. потвърждава
твърденията на майката в молбата за връщане, че детето е доведено в България
за лятната ваканция на 2024 г., като обяснява решението си впоследствие да
остане с детето в страната със споделеното от детето С., че партньорът на
майката е извършил сексуални действия с детето докато е било в Норвегия.
2
В молбата се излага, че задържането на детето в България от месец
август 2024 г., извършено от г-н Принт В. се квалифицира като незаконно по
смисъла на чл. 3 от Хагската конвенция от 1980 г., тъй като нарушава
родителските права на майката, предоставени със съдебното решение от
11.10.2023 г., съгласно което местоживеенето на детето е определено при
майката, а нейното постоянно местожителство е в Норвегия. Твърди се, че
фактите, посочени в молбата за връщане, в съдебното решение на норвежкия
съд и от документите за посещавана детска градина, се установява че детето
С. В. е с обичайно местопребиваване в Норвегия, като задържайки С. в
България, бащата променил обичайното местопребиваване на детето от
Норвегия в България без да има право на това, но майката не е приела
решението на бащата да премести детето в друга избрА. само от него държава.
Ето защо се твърди, че за майката е налице право да поиска връщане на детето
в държавата на обичайното му местопребиваване по реда на Хагската
конвенция от 1980 г., което тя е упражнила, като е подала молбата за връщане.
Сочи се, че молбата е постъпила в Министерството на правосъдието шест
месеца след довеждането на детето в България, поради което е налице
спазване на срока, предвиден в чл. 12, ал. 1от конвенцията, съгласно който ако
молбата е подадена в едногодишен срок от незаконното довеждане/задържане
надетето, съдът издава разпореждане за незабавното му връщане в държавата
по обичайното му местопребиваване. След като бащата бил уведомен за
подадената от майката молба, той отказал да върне доброволно детето С. В. в
Норвегия. В изготвения от компетентната дирекция „Социално подпомагане"
в гр. Поморие социален доклад се съдържа информация за издадена от
районния съд в гр. Несебър заповед за незабавна защита на детето в резултат
на предприетите от г-н В. действия след като от прегледа при гинеколог и
срещата с детски психолог е получено потвърждение, че детето С. В. е
претъпяло сексуално посегателство. Посочва се също в социалния доклад, че
по случая е свикан мултидисциплинарен екип за работа при случаи с деца,
претърпели насилие, разработен е план за закрила, детето е насочено да
ползва социална услуга и с него работи психолог. Майката г-жа А. К. е
запозната с твърденията на бащата относно сексуално насилие върху детето,
издадената заповед за защита, както и с работата на дирекция „ Социално
подпомагане“ . За целите на съдебното производство се представя социален
доклад с изх. № СЛ/ДА-П/804-024/ 10.02.2025 г. На Дирекция „Социално
3
подпомагане" - Поморие. Към молбата на Министерство на правосъдието се
прилагат: 1. Молба за връщане в Норвегия на детето С. В., подадена съгласно
чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца с инкорпорирано в края на молбата пълномощно, съгласно
чл. 28 от конвенцията; 2. Извлечение от регистъра на ражданията в община
Вентикано, Италия; 3.Извлечение от информацията, регистрирана в
Норвежкия регистър на населението; 4. Удостоверение за регистрирани
родителски права; 5. Удостоверение за приемане на детето в училище в
Лилестрьом; 6. Решение от 11.10.2023 г. на съда на първа инстанция Ромерике
ог Гламдал; 7. Социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“ - гр.
Поморие.
Ответникът П. В. оспорва предявеното искане за връщане на
малолетното дете - С. В. в държавата по обичайното й местопребиваване -
Норвегия, както и твърдението за незаконното й задържане в България, като
твърди, че детето пребивава на територията на Р. България от м. юли 2024 г. на
законно основание - през м. юли 2024 г. - по режим на лични отношенния с
бащата - П. В., а от 01.08.2024 г. на основание издадена Заповед за незабавна
защита. Ето защо се сочи, че твърдението на ищцата, че малолетното дете е
обект на незаконно задържане в Р. България, е неоснователно. Твърди се също,
че искането е неоснователно и на друго основание, като се излага, че са
налице и правоизключващите такива по чл. 13, б. "Б" от Конвенцията, а
именно: сериозна опасност връщането на детето, да го изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го
постави в неблагоприятна ситуация. Сочи се, че е налице сериозна
/предвидима/ опасност от физическо и психическо упреждане на малолетното
дете — С. В. и поставянето му в не просто в „по-неблагоприятна ситуация“, а
в застрашаваща такава при евентуалното му връщане в Норвегия, което се
установявало от Заповед за незабавна защита №11 от 01.08.2024 г., по гр.д.
№909/2024 г. по описа на PC-Несебър и от която било видно, че срещу
малолетното дете - С. В. е осъществена сексуална злоупотреба от страна на
М.Х. - партньор на майката, като се сочи, че с него молителката живее на
съпружески начала и има още две деца, като в момента на извършването на
посочената сексуална злоупотреба, ищцата също се е намирала в жилището.
Твърди се, че наличието на извъшен акт на сексуална злоупотреба
спрямо малолетното дете, е пряка и непосредствена заплаха за живота и
4
здравето на детето, както и за неговото психическо развитие, което се явява
законова пречка за връщането на детето в Норвегия. по чл. 7, б. „f“, във вр. с
чл. 8 от Хагската конвенция. Излага се, че от представените с отговора
писмени доказателства - Заявление вх.№5485/09.05.2025 г. - за постъпване в
първи клас; Служебна бележка от ДГ „Яна Лъскова“ - гр. Несебър; Служебна
бележка от Айкидо клуб - Поморие; Служебна бележка от клуб по спортни
танци - гр. Несебър; Служебна бележка за посещаване на занятия по
български език; Грамота от Международен турнир по спортни танци - гр.
Поморие, се установява, че малолетното дете С. се е интегрирала вече в
България, като посещава детска градина и предстои да бъде записана в 1 клас
в СУ „Любен Каравелов“ — гр. Несебър. Сочи се, че освен училищните
занятия, С. посещава допълнително - спортни танци /където на 11.05.2025 г. е
спечелила 3 -то място/; айкидо клуб, както и изучава допълнително български
език, с цел по добра адаптация в училище. Сочи се, че съгласно
психологическо становище, С. има приятели в детската градина, което спомага
за възстановяване на отношенията и с връстниците и което способства за
преодоляване на травмите й. Твърди се, че отвеникът - П. В., разполага с
необходимия родителска капацитет за правилното отглеждане и възпитание на
малолетното дете. Към отговора се представят: Заповед за незабавна защита
№11 от 01.08.2024 г., по ГР.Д.№909/2024 г. по описа на РС-Несебър; 2.
Психологическото становище от 29.07.2024 г. от Асоциация „Деметра“ - гр.
Бургас, изготвено от съдебно - психологичен експерт д-р Д.В. — вещо лице в
СГС под №7903; 3. Амбулаторен лист №26925 от 12.07.2024 г., издаден от
Акушеро - гинекологичен кабинет д-р М. П. - гр. Бургас; 4. Становище за
проведени психологически консултации от 19.03.2025 г., издадено от Център
за социална рехабилитация и интеграция на лица пострадали от насилие - гр.
Бургас; 5. Известие за безпокойство от 16.11.2023 г., отправен от Ръководителя
на Тосенската детска градина в Осло до Норвежката служба за закрила на
децата; 6. Жалба с вх.№ТОН -1771/2024 г. на РП-Бургас; 7. Постановление от
21.11.2024 г. на РП-Бургас; 8. Удостоверение изх.№437/28.01.2024 г. на РС-
Несебър; 9. Протокол №571/11.10.2024 г., по ГР.Д.№909/2024 г. на РС-
Несебър; 10. Заявление вх.№5485/09.05.2025 г. - за постъпване в първи клас;
11. Служебна бележка изх.№086/15.05.2025 г. от ДГ „Яна Лъскова“ - гр.
Несебър; 12. Служебна бележка изх.№40/18.05.2025 г. от Айкидо клуб -
Поморие; 13. Служебна бележка от 21.05.2025 г. от клуб по спортни танци —
5
гр. Несебър; 14. Служебна бележка от 19.05.2025 г. за посещаване на занятия
по български език; 15. Грамота от Международен турнир по спортни танци -
гр. Поморие; 16. Нотариален акт №181, дело №323/2017 г. на Нотариус с рег.
№208 на НК.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В открито съдебно заседание на 27.05.2025 г. съдът изслуша
обясненията на страните.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Възникването на правото да се върне детето в Норвегия по реда на
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Норвегия
непосредствено преди отвличането, респ. задържането му; 2) детето да е било
прехвърлено или задържано от бащата в Република България в нарушение на
установените в Норвегия правила за упражняване на родителските права; 3)
молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от
прехвърлянето или задържането на детето в Република България, респ. детето
да не се е приспособило към новата си среда в Република България, ако
молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) майката да е
упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето или
задържането, или би ги упражнявала по този начин, ако не е било извършено
прехвърлянето или задържането; 5) майката да не е дала съгласие за
прехвърлянето или задържането на детето в Република България или
впоследствие да не е приела прехвърлянето или задържането на детето в
Република България; 6) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост,
при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се
противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на
връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е
уместно да се вземе под внимание и неговото мнение; 7) да не съществува
сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо
или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация; 8) връщането на детето да не противоречи на
6
основните принципи на Република България в областта на защитата на
правата на човека и основните свободи.
В настоящия случай детето С. В. е родена от съжителството на
молителката и ответника, които не са сключвали брак. Между страните няма
спор, че детето С. е с обичайно местопребиваване в Норвегия преди
довеждането му и впоследствие задържането му в Република България.
По делото липсват доказателства, че майката е дала съгласие за
задържането на детето С. в Република България, както и че впоследствие е
приела това задържане. Напротив – майката се противопоставя на
задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано в
молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, и при
изслушването й от настоящия съд.
Видно от решението на съда на първа инстанция Ромерике oг Гломдал,
Норвегия, постановено на 11.10.2023 г., местоживеенето на детето С. е
определено при майката А. К., а на бащата е определен режим на лични
отношения с детето, като е посочено, че С. ще бъде при баща си две седмици
през лятната ваканция 2024 г., като именно в този период, бащата е довел
детето в Република България, където впоследствие го е задържал.
Молбата на А. К. за връщане на детето С. в Норвегия е подадена в съда
на 04.03.2025 г., т.е. преди да е изтекла една година от датата на задържането
на детето в България.
Майката не е упражнявала ефективно родителските права по време на
задържането, тъй като тя към този момент не е живяла с детето. В случай
обаче че не е било извършено задържането, майката би упражнявала
родителските права ефективно, защото има правото и задължението да живее
заедно с детето и да полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и
възпитание.
Представените доказателства от страна на ответника въз връзка с
адаптирането и приспособяването на детето към средата в Република
България (Заявление вх.№5485/09.05.2025 г. - за постъпване в първи клас;
Служебна бележка изх.№086/15.05.2025 г. от ДГ „Яна Лъскова“ - гр.
Несебър; Служебна бележка изх.№40/18.05.2025 г. от Айкидо клуб -
Поморие; Служебна бележка от 21.05.2025 г. от клуб по спортни танци —
гр. Несебър; Служебна бележка от 19.05.2025 г. за посещаване на занятия по
7
български език; Грамота от Международен турнир по спортни танци - гр.
Поморие), макар и допустими, в случая се явяват неотносими към спора по
делото, доколкото е без значение дали детето се е приспособило към новата си
среда в Република България, тъй като молбата за връщане на детето е
подадена от майката преди да изтече една година от прехвърлянето или
задържането му в Република България.
Настоящият съд намира, че неотносим към спора по настоящото дело се
явява и представеният документ от ответника, наименуван „Известие за
безпокойство“ от 16.11.2023 г., отправен от Ръководителя на Тосенската детска
градина в Осло до Норвежката служба за закрила на децата, доколкото същият
има отношение към родителския капацитет на майката, като би имал значение
в производство във връзка със спор за упражняване на родителски права, респ.
в производство за изменение упражняването на родителски права, каквото
настоящото производство не е.
Относно твърдението да се е осъществила хипотезата на чл. 13, ал. 1, б.”б” от
Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането на детето да го
изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави
в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин, настоящият съд намира
следното:
В случая от страна на ответника, в подкрепа на твърденията му за
осъществено сексуално посегателство върху детето, са представени Заповед
за незабавна защита №11 от 01.08.2024 г., по ГР.Д.№909/2024 г. по описа на
РС-Несебър; Психологическото становище от 29.07.2024 г. от Асоциация
„Деметра“ - гр. Бургас, изготвено от съдебно - психологичен експерт д-р Д.В.
— вещо лице в СГС под №7903; Амбулаторен лист №26925 от 12.07.2024 г.,
издаден от Акушеро - гинекологичен кабинет д-р М. П. - гр. Бургас;
Становище за проведени психологически консултации от 19.03.2025 г.,
издадено от Център за социална рехабилитация и интеграция на лица
пострадали от насилие - гр. Бургас Жалба с вх.№ТОН -1771/2024 г. на РП-
Бургас; Постановление от 21.11.2024 г. на РП-Бургас.
Въпреки съдържанието на посочените документи, представени от
ответника, съдът намира, че отказ за връщане на детето в страната по
обичайното му местопребиваване не е оправдан, тъй като именно там е най-
8
подходящо да бъде установена обективната истина относно твърденията за
сексуално насилие, което следва да бъде сторено от съдебната и социалната
система в държавата по обичайното местопребиваване на детето, в случая
Кралство Норвегия.
Относно представения препис от Заповед за незабавна защита №
11/01.08.2024 г., постановена по гр. дело
№ 909/2024 г. по описа на РС – Несебър, от съдържанието на която се
установява, че в полза на малолетното дете С. В. срещу нейната майка и
съжителя на майката М.Х., са постановени защитни мерки, настоящият съд
съобразява, че същата заповед е издадена преди уведомяване на ответниците
и преди на същите да е предоставена възможност за защита, т.е. тази заповед
има временен и предпазен характер. Въпреки че това обстоятелство се взема
предвид от настоящия съд при преценка на риска, то не може да обоснове
само по себе си изключение от задължението за връщането на детето,
доколкото при търсене баланс между защитата на детето от реален риск и
целта на Конвенцията – за незабавно връщане в държавата по обичайно
местопребиваване, не са изчерпани или дори използвани възможностите за
защита на детето в Кралство Норвегия – чрез социални служби, органи по
закрила на детето или местен съд.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за
прилагане на изключението по чл. 13, б. „б“ от Конвенцията, доколкото
представената заповед за незабавна защита е временна и е издадена без
участие на ответниците по делото, а също и защото възможностите за защита
в Норвегия не са доказано неефективни.
Наличието на извършено сексуално посегателство на територията на Кралство
Норвегия от трето лице, гражданин на друга държава (Кралство Норвегия),
което не е страна по делото, следва да бъде установено именно от
компетентните органи в Норвегия. По делото от страна на ответника не са
представени доказателства, че е сезирал компетентните органи по обичайно
местопребиваване на това трето лице, въпреки че още на 21.11.2024 г. е
постановено постановлението за отказ за се образува досъдебно производство
на РП – Бургас, с мотиви, че съобщението по чл. 208, т. 1 от НПК не е
подсъдно на българския съд.
Настоящият съд намира, че въпросът за наличие или не, на сексуално
9
посегателство върху детето С. от настоящия партньор на майката (М.Х.),
следва да бъде разгледан от компетентните органи в държавата по обичайното
местопребиваване на детето, на неговите родители и на сочения за сексуален
насилник партньор на майката, където могат да бъдат събрани пълни
доказателства и осигурени процедурни гаранции. Съдът отчита и
обстоятелството, че Кралство Норвегия, където детето има обичайно
местопребиваване, е страна с утвърдена правна и институционална система за
защита правата на детето. В случай на наличие на данни за упражнено
насилие спрямо дете, включително сексуално посегателство, националното
законодателство и практиката на съответните органи предвиждат цялостен
механизъм за реагиране, включващ социални служби, медицински и
психологически експерти, както и възможност за съдебен контрол. В този
смисъл съдът намира, че евентуалните опасения, свързани с твърдяното
насилие, следва да бъдат разгледани и преценени в пълнота от компетентните
институции в държавата по обичайното местопребиваване на детето, където
могат да бъдат осигурени необходимите гаранции за защита на неговите
интереси и безопасност.
Ето защо, именно твърденията на бащата за извършено сексуално
посегателство на територията на Кралство Норвегия по отношение на детето
С., от трето, неучастващо в настоящия процес лице, с обичайно
местопребиваване в Норвегия, мотивират настоящия съд да постанови
връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване с оглед
разглеждане и преценяване в пълнота на случая от компетентните институции
в Кралство Норвегия.
Предвид изложеното, съдът разпорежда връщането на детето С. В. в
държавата по обичайното му местопребиваване – Кралство Норвегия.
С оглед защита на детето от реален риск и защита от поставяне в
неблагоприятна ситуация при връщането му в Норвегия, настоящият съд
намира, че следва да укаже на Министерство на правосъдието на Република
България, в качеството му на Централен орган по Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври
1980 г., да уведоми (чрез предоставяне на препис от настоящото решение)
Централния орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. в Кралство
10
Норвегия, че Софийски градски съд в Република България, Гражданско
-ви
отделение, І брачен състав, препоръчва на Централния орган в Кралство
Норвегия да информира компетентните органи за закрила на детето в
Кралство Норвегия по местоживеене на детето С. В., за наличието на Заповед
за незабавна защита № 11/01.08.2024 г., издадена в Република България по гр.
дело № 909/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, ІІІ граждански състав,
в полза на детето С. В., по молба на бащата П. В., срещу майката на детето -
А. К. и съжителя й М.Х., всички с обичайно местопребиваване в Кралство
Норвегия, поради твърдения за пряка и непосредствена опасност за живота и
здравето на детето от страна на М.Х. и твърдения за бездействие от страна на
майката А. К., с оглед преценка за предприемане при необходимост на
защитни мерки в Кралство Норвегия по отношение на детето С. В..
По разноските: Претенции за присъждане на сторени разноски са
направени своевременно от двете страни по спора, като с оглед актуалната
редакция, към датата на приключване на устните състезания по делото, на чл.
22а, ал. 3 от ЗЗДт, такива не следва да бъдат присъждани.
В този смисъл е и актуалната практика на Апелативен съд – София,
обективирана в Решение № 243 от 06.03.2025 г. по в. гр. д. № 387/2025 г.
Ето защо съдът оставя исканията на страните за присъждане на
разноски без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО на детето С. В., с националност – Естония, родена
на **** г. в Авелино, Италия, в държавата по обичайното й местопребиваване –
Кралство Норвегия, по молбата на майката А. К., с националност - Украйна, родена на
********** г., срещу бащата П. В., роден на ********** г., с националност - Естония, на
основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца.
УКАЗВА на Министерство на правосъдието на Република България, в
качеството му на Централен орган по Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., да
уведоми (чрез предоставяне на препис от настоящото решение)
Централния орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
11
международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. в Кралство
Норвегия, че Софийски градски съд в Република България, Гражданско
-ви
отделение, І брачен състав, препоръчва на Централния орган в Кралство
Норвегия да информира компетентните органи за закрила на детето в
Кралство Норвегия по местоживеене на детето С. В., за наличието на Заповед
за незабавна защита № 11/01.08.2024 г., издадена в Република България по гр.
дело № 909/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, ІІІ граждански състав,
в полза на детето С. В., родена на **** г., по молба на бащата П. В., роден на
********** г., срещу майката на детето - А. К., родена на ********** г. и
съжителя й М.Х., всички с обичайно местопребиваване в Кралство Норвегия,
поради твърдения за пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на
детето С. В. от страна на М.Х. и твърдения за бездействие от страна на
майката А. К., с оглед преценка за предприемане, при необходимост, на
защитни мерки в Кралство Норвегия по отношение на детето С. В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12