МОТИВИ към
присъда по НОХД № 300/2019 год. на Районен съд – гр. Луковит
Районна прокуратура – гр. Луковит е внесла обвинителен акт
срещу Я.С.Т.,
ЕГН **********,*** по обвинение за това, че през периода от м.януари 2016 год. до
м.март 2019 год., включително, в гр. Луковит, обл.Ловеч, след като била осъдена
със съдебно решение по гр.д. №81/2015год., по описа на РС-Луковит, влязло в
сила на 18.12.2015год., да издържа своя низходяща — дъщеря си К.Я.С., родена на
***г***, чрез нейната баба С.Б.А., живуща в с.гр., съзнателно не изпълнила
задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 39 месечни
вноски по 150.00 лева, или общо 5850.00 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
Представителят на Районна прокуратура-гр. Луковит в
съдебно заседание поддържа обвинението и счита, че същото е доказано по
несъмнен начин от приобщения доказателствен материал по делото. Предлага съдът
да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, като при
определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че лицето е с чисто
съдебно минало и това да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство.
Предлага за извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 на подсъдимата да се
наложи наказание по вид пробация с пробационни мерки - задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 9 месеца, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца.
Защитникът на подсъдимата - адв. Л. Т. пледира за
оправдателна присъда с довода за несъставомерност на деянието от субективна
страна поради липсата на знание у подсъдимата за наличие на съдебно решение, с
което е осъдена да заплаща издръжка на дъщеря си К.Я.С..
Подсъдимата не се признава за виновна и моли да бъде
оправдана.
Съдът, като взе под внимание събраните и приобщени по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Я.С.Т. е родена на ***
г. в гр.Луковит, живее в гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, ул.Х.Я.***, български
гражданин, българка, с начално образование, неомъжена - живее на фактически
съпружески начала, има три деца, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Я.С.Т. е майка на К.Я.С. -
родена на *** г., с неустановен произход от баща. Около една година след
раждането на детето подсъдимата заминала за Испания, като оставила детето на
грижите на своята майка - св. С.Б.А.. С решение № 154/04.09.2007 г. по гр. д. №
200/2007 г. на РС - Луковит, влязло в сила на 18.09.2007 г., на основание чл.
28, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на
детето К.Я.С. било настанено в семейството на своята баба по майчина линия С.Б.А.
и съжителстващия с нея К.С.А.. През 2009 г. подс. Я.Т. се върнала в България, за
да роди второто си дете - С.Я.С., след около една година отново заминала за
Испания, като оставила и това дете на грижите на майка си. През 2012 г. подс. Я.Т.
взела и двете деца при себе си в Испания, а след около година по нейна покана
там отишли и св. С.А. заедно със св. К.А. и други роднини. Първаначално всички
живеели при подсъдимата, но поради проблеми в отношенията със съжителстващия с
подсъдимата испанец, св. С.А. и св. К.А. заедно с детето К.С. се изнесли на
квартира. След взникнало скарване и впоследствие влошаване на отношенията между
подсъдимата и нейната майка /св. С.А./ през 2014 г. последната заедно със св. К.А.
и детето К. се прибрали в България. Бабата продължила да полага грижи за детето
К.,***. За определено време след това
подсъдимата и детето не поддържали контакти, като подсъдимата не изпращала и
пари.
С Решение № 86 от 03.12.2015 г. по гр.д.
№ 81/2015 г. на РС - Луковит, образувано по инициатива на св. С.А., подсъдимата Я.С.Т. била осъдена да заплаща на
детето си К.Я.С. чрез нейната баба С.Б.А. месечна издръжка в размер на 150,00
лева. Съдебното производство по делото за издръжка протекло в отсъствие и без
знанието на подсъдимата, която се намирала в Испания, с участието на назначен
от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Съдебното решение
било връчено на назначения особен представител и влязло в сила на 18.12.2015 г.
Св. С.А. се снабдила с изпълнителен лист
и инициирала образуване на изпълнително дело № 20158800400916 при ЧСИ Р.Д.с
район на действие ОС - Ловеч. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника Я.С.Т.
била връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК на
09.02.2016 г. По изълнителното дело не постъпили доброволни вноски от дъжника,
като считано от м. септември 2016 г. издръжката на детето К.Я.С. в размер на 80
лева месечно била изплащана от държавата чрез Община Луковит по реда на Наредба
за определяне реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
В началото на 2016 г. подсъдимата Я.Т. се прибрала за кратко време
/около месец-два/ в България, при майка си С.А., К.А. и детето К., като довела
и по-малкото дете С.. Подсъдимата отново заминала за Испания заедно със св. И.И.М.,
за около пет-шест месеца, като през този
период периодично изпращала пари на майка си С.А. чрез Уестърн Юнион. Видно от
справка на л. 52 от делото за периода от 27.04.2016 г. до 10.08.2016 г. на С.А.
са изплатени в офис на ЕТ "Ш.К.-В.Т." в гр. Луковит парични преводи
от Испания с наредител Я. С.Т. в общ размер на 980 евро.
Подсъдимата Я.Т. окончателно се прибрала
в България през септември 2016 г. и от тогава заживяла на съпружески начала със
св. И.И.М. ***, като взела при себе си и двете деца С.и К.. Децата били записани за учебната година
2016-2017 г. в училища в гр. Долни Дъбник /л.34 и л.35 от делото/. Подсъдимата
полагала грижи за възпитанието и издръжката на децата. Поради по-строгия подход
от страна на подсъдимата във възпитанието на непълнолетната К.С. /ограничавала
контактите й с приятели, не я пускала да ходи на заведения и др./ двете не се
разбирали добре. След като живяла няколко месеца при майка си в гр. Долни
Дъбник, една нощ непълнолетната К.С. избягала
от там и се прибрала при баба си в гр. Луковит. Не останала да живее при баба си в Луковит, а
заминала със свой интимен приятел за Испания за няколко месеца, след това през
2018 г. за Португалия с друг приятел, с когото заживяла на съпружески начала и
през м. май 2019 г. от това съжителство непълнолетната
К.С. родила дете.
Подсъдимата Я.С.Т. разбрала, че е
осъдена да заплаща издръжка на детето К.С. през месец май 2018 г., след като по
изпълнителното дело за издръжката на детето К. при ЧСИ Р.Д.била запорирана
банковата сметка на подсъдимата, по която били превеждани месечните помощи за
отглеждане на третото й дете /родено януари 2018 г./. На 16.05.2018 г.
подсъдимата депозирала в РП - Луковит жалба с твърдения за неправомерни
действия от страна на държавни институции и С.Б.А. и К.С.А. във връзка с издръжката
на детето К.С., както и твърдения, че майка й С.А. „продала“ внучката си за
3500 лева. Впоследствие преписката по повод жалбата е изпратена по подсъдност
на РП - Луковит. След извършена проверка с постановление на РП - Луковит е
образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, по
което е внесен настоящият обвинителен акт.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно
следствие – обясненията на подсъдимата, показанията на св. К.Я.С., св. С.Б.А.,
св. К.С.А. /на последните двама частично/, св. И.И.М., св. И.М.М., както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства от съдебното
производство и от досъдебното производство.
В обясненията си подсъдимата твърди, че не е знаела за
съдебното решение, с което е осъдена да заплаща издръжка на детето К.С. и е
узнала за него едва през май 2018 г., когато бил наложен запор върху банковата
й сметка, по която са превеждани помощи за отглеждане на третото й дете. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимата. Липсата на знание у подсъдимата се
установява и от приложеното гр.дело №
81/2015 г. по описа на РС - Луковит. Подсъдимата не е участвала лично в
производството по делото, съобщенията до
нея са били връчени чрез залепване на уведомление и по тази причина е представлява от назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Съдебното решение не й е
връчвано лично, а на назначения особен представител. Липсват доказателства и в
един по-късен момент след влизане в сила на осъдителното съдебно решение, подсъдимата
да е имала възможност да се запознае с неговото съдържание. Нещо повече, поканата за доброволно изпълнение
по изпълнителното дело също не е получена лично от подсъдимата, а е връчена
отново чрез залепване на уведомление. Безспорно е, а и се установява от всички
гласни доказателства, че подсъдимата в този период е пребивавала в чужбина.
Съдът не кредитира показанията на св. С.Б.А. и св. К.С.А.
в частта, в която твърдят, че след януари 2016 г. подсъдимата никога не е изпращала от Испания
на майка си и съответно последната не е получавала никакви пари, тъй като в
тази им част показанията им се опровергават от изисканата в съдебното
производство справка на л. 52 от делото
и приложените копия на преводни бележки. Видно от същата за период от около пет
месеца С.Б.А. е получила от подсъдимата парична сума в размер на общо 980 евро,
макар и в преводните бележки да не е
посочено изрично основанието за преводите.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Съгласно чл. 183, ал. 1 НК наказателна отговорност
възниква за всеки, който, след като е бил осъден да заплаща издръжка на свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението
си в размер на две или повече месечни вноски. В процесния случай подсъдимата е
била осъдена с влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка в размер на
150 лева месечно на детето си К.Я.С. чрез нейната баба С.Б.А.. От обективна
страна всички
елементи на престъпния състав са налице. На първо място, налице е стабилен
съдебен акт, породил обвързващи подсъдимата правни последици. На следващо
място, безспорно се установи, че подсъдимата не е изпълнявала задължението да
заплаща дължимата съгласно съдебното решение издръжка на детето си К.С. в размер на повече от две месечни вноски.
За да е налице едно престъпление, то следва същото да е
съставомерно както от обективна, така и от субективна страна.
От субективна страна неплащането на издръжка по чл. 183, ал.1 от НК се осъществява
само с пряк умисъл. Т.е. за интелектуалния момент на деянието е характерно, че
деецът трябва да съзнава, че е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ,
както и че два и повече месеца, след като е осъден не заплаща дължимата му
издръжка. Във волево отношение деецът съзнателно цели именно това - да избегне
заплащането на дължимата издръжка на своя низходящ, като съвсем съзнателно
бездейства. За да бъде установен умисъл за съзнателно неизпълнение на
задължение за издръжка, следва да бъде доказано не вероятното, а несъмненото
обстоятелство, че подсъдимата е знаела за осъдителното решение и въпреки това
не е изпълнила възникналото за нея задължение за плащане.
От доказателствата по делото не се
събраха такива, които категорично да сочат, че подсъдимата е знаела, че по гр.
д. № 81/2015 г. на РС - Луковит е осъдена да заплаща издръжка на детето си К.. От
обясненията на подсъдимата, които съдът кредитира в тази част, се установява,
че същата научава за това, че е осъдена по посоченото по-горе гражданско дело
едва през месец май 2018 г. Доколкото
от доказателствата по делото се установява, че
осъдителното съдебно решение е било издадено в нейно отсъствие, за което
й е бил назначен особен представител,
като подсъдимата не е участвала в производството пред съда, това обстоятелство
изключва същата да е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, да е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици и да е целяла
настъпването им. От изложеното е видно, че за периода от началото на
инкриминирания период до май 2018 г. деянието на подсъдимата е несъставомерно от субективна страна.
Установява се от доказателствата,
че през 2018 г. непълнолетната К.С. е
заживяла на съпружески начала с приятеля си, от когото впоследствие има и дете,
т. е. тя не е живеела при баба си, за да е налице основание подсъдимата да
заплаща присъдената издръжка на дъщеря
си чрез нейната баба.
Поради изложеното съдът призна
подсъдимата Я.С.Т. за невиновна, поради което и на основание чл. 304 от НПК я
оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: