РЕШЕНИЕ
№
03.02.2021 г., гр. Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
ДОНКА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Пенчева
а.н.дело № 414 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Й.М.
против Наказателно постановление №-19-0367-001612 от 25.10.2019г. на Началника
на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер
на 20, 00 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДВПq е наложено административно
наказание глоба в размер на 10, 00 лв. на основание чл. 183, ал.1 т.1,предл.
1-во и 2-ро ЗДвП.
Релевират се
доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като постановен в противоречие с материалния закон
и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата
отмяна.
Жалбоподателят счита, че наказателното
постановление е издадено извън шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, което е
самостоятелно основание за неговата отмяна. Позовава се на допуснати съществени
процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН при описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които са извършени, водещи до невъзможност да разбере в
какво е обвинен и да организира защитата си. Счита, че след като актосъставителят е квалифицирал неносенето на СУМПС и на
контролен талон към него като нарушение на чл. 100, ал.1,т. 1 ЗДвП, с
посочването в наказателното постановление, че се налага наказание на осн. чл.
183, ал.1,т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП е налице неяснота на волята на административнонаказващия орган за кое точно деяние е
санкциониран. Излага, че всяко едно от тях е самостоятелно нарушение и подлежи
на санкциониране, поради което с налагане само на едно наказание глоба в размер на 10,00 лв. е нарушен чл. 18 ЗАНН.
По отношение на нарушението
на чл. 147, ал. 1 ЗДвП намира, че е описанието му е неясно понеже ППС не можело
да се представи за технически преглед.
Позовава се нарушение на
закона при необсъждане на предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Счита, че нарушенията
следва да се квалифицират като маловажни.
Претендира разноски.
Органът, издал обжалваното
наказателно постановление, счита същото за правилно и законосъобразно, поради
което следва да се потвърди.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява.
Жалбата е подадена в срок- арг. чл. 183, ал. 4 НПК, във вр. чл. 84 ЗАНН /препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 28.10.2020
г., а жалбата е подадена на 02.11.2020г., от легитимирана страна, поради което
е процесуално допустима.
При преценка на
представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за
установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2019г. служителите
на РУ Велинград, към ОДМВР Пазарджик, актосъставителят-мл.
автоконтрольор Т.И.Г. и свидетеля по акта-мл.
инспектор М.А.Б., изпълнявали задълженията си по контрола за спазване на
правилата на ЗДвП като смесен автопатрул на територията на Община Ракитово. На
същия ден, в 17,26 часа на ул. „Вела Пеева“ в гр. Ракитово, спрели за проверка
лек автомобил „Мерцедес Вито“ 110 Д, с рег. № РА 1429 ВН. Установили, че се
управлява от жалбоподателя А.Й.М.. Изискали документи на водача и автомобила. М.
не представил СУМПС и контролен талон към него. Чрез справка по електронен път
в информационните масиви на МВР установили, че управляваното от него МПС не е
преминало годишен технически преглед.
На водача бил съставен АУАН GA № 1112369/12.10.2019г., за
това, че на 12.10.2019г., в 17,26 часа в гр. Ракитово, на ул. „Вела Пеева“: 1./
управлява л.а. „Мерцедес Вито“ 110 Д, с рег. № РА 1429 ВН, като не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон
към него; 2./ управлява ППС, което не е представено на технически преглед. Прието
е, че с това са осъществени съставите на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл. 147,
ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е
издадено НП № 19-0367-001612/25.10.2019г. от Началника на РУ Велинград при
ОДМВР Пазарджик, в което административните нарушения са описани по
идентичен начин както в акта за установяване на нарушение, като са посочени и
по идентичен начин нарушенити материалноправни
норми. С него на А.Й.М. са наложени следните административни наказания: 1./
глоба в размер на 10,00 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП; и 2./ глоба в размер на 20,00 лв., на основание чл. 185 ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите Т.И.Г. и М.А.Б., които
кредитира като еднопосочни, обективни, безпристрастни, дадени от позицията на
незаинтересовани от изхода на делото лица.
От приложената справка на
нарушител водач се установява, че към датата, посочена в наказателното
постановление водачът е притежавал валидно
СУМПС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна
Акт за установяване на
административно нарушение GA № 112369 от 12.10.2019г. и Наказателно постановление № 19-0367-001612
от 25.10.2019г. са съставени от компетентни органи, съгласно т.1.3 и т.2.8 от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., във вр. 189, ал.1 и ал.12 ЗДвП, в рамките на
сроковете по чл. 34, ал.1, б. „в“ и ал. 3 ЗАНН. Неоснователни са възраженията
за неспазване на шестмесечния срок за издаване на наказателното постановление.
В него е отбелязано, че е издадено на 25.10.2019г. и доколкото актът за
установяване на административното нарушение, послужил като основание за
издаването му, е съставен на 12.10.2019г., е спазен срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Връчването му една година по-късно-на
28.10.2020г. е правно ирелевантно обстоятелство за
спазване на срока по чл. 34 ЗАНН.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна. И в двата акта обективните признаци от състава
на нарушенията са описани по начин, който позволява на нарушителя да разбере
обвинението и да организира защитата си. Посочени са време, място,
обстоятелства, при които са извършени,
съдържат се необходимите данни за
индивидуализиране на нарушителя, на актосъставителя и
свидетелите. Фактическата обстановка е описана по идентичен начин. Посочени са нарушенита и санкционните разпоредби.
Съдът счита, че за
неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока и по-конкретно
оплакванията за нарушение на чл. 57 ЗАНН и чл. 18 ЗАНН по отношение на
нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Цитираната разпоредба вменява задължение
на водачите при управление на МПС да носят свидетелство за управление
на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него, като неизпълнението му и неносенето на което и да е от тях поражда самостоятелно
административнонаказателна отговорност. В случая, в
АУАН и в обжалваното наказателно постановление е посочено, че водачът не носи и
двата документа, като описанието е достатъчно пълно и ясно, за да разбере
деецът в какво е обвинен и да организира защитата си.
Действително в случая се
касае за две самостоятелни нарушения, за всяко от които е следвало да се наложи
отделно наказание, но обстоятелството, че е наложено само едно такова, не
опорочава санкционния акт, доколкото в правомощията на административно
наказващият орган е да реши дали да наложи наказание на дееца и за кое от нарушенията.
След като в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него
обжалвано наказателно постановление деянията са описани ясно и конкретно чрез обективните признаци от
техния състав и законът предвижда всяко едно от тях да бъде санкционирано,
налагането на едно наказание не води неяснота на обжалвания акт, макар в него да
е посочено, че се налага и за двете. Таза неточност следва да се счита
преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Неоснователно е и
оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при необсъждане на
предпоставките на чл. 28 ЗАНН от административнонаказващия
орган. Доколкото в правомощията на съда е да приложи чл. 28 ЗАНН, ако установи,
че нарушението притежава по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на
нарушенията от този вид, необсъждането му от Началника на РУ Велинград не
представлява самостоятелно основание за отмяна.
От представената по делото
справка за нарушител/водач безспорно се установи, че А.М. към датата на
проверката е притежавал валидно СУМПС от категория В, което не му е отнемано по
административен или съдебен ред. Установява се, че предходно нарушение на чл.
638, ал. 3 КЗ му е отнеман контролния талон, но към датата на проверката от
служителите Г. и Б. за него е имало влязло в сила на 15.11.2018г. наказателно
постановление, глобата по което е платена, поради което няма основание да се
счита, че е налице обективна пречка за неносене на контролния талон към
съответното СУМПС.
Ето защо съдът счита, че М.
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушение по чл. 100,
ал.1, т. 1 ЗДвП, а наложеното наказание по чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, поради което наказателното постановление в тази част следва да се
потвърди.
Не са налице основания за
прилагане на чл. 28 ЗАНН тъй като нарушението притежава типичната за този вид
нарушения степен на обществена опасност. Не се твърдят и не се сочат
доказателства за обстоятелства, налагащи необходимост водачът да управлява МПС
без да носи съответните документи.
По отношение на нарушението
по чл. 147, ал. 1 ЗАНН, съдът намира, че
е допуснато нарушение на материалния закон и жалбата е основателна.
От показанията на
полицейските служители се установи, че към датата на проверката управляваното
МПС не е преминало годишен технически преглед. Разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 ЗДвП, е във връзка задължението за преминаване на ГТП на всички леки
автомобили "Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства,
с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи“, а за нарушението й на водача е
следвало да се наложи наказание на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП, а не на основание чл. 185 ЗДвП.
Като е наложил наказание на М.
по чл. 185 ЗДвП административнонаказващият орган е
приложил неправилно закона, поради което наказателното постановление в тази част
следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, на
жалбоподателят се дължат разноски за процесуално представителство на осн. чл.
63, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно
уважената част от жалбата.
В случая предвид че е осъществена
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1т. 2 ЗА възнаграждението се определя
съобразно минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и се присъжда в полза на процесуалния представител.
Минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в производство от административнонаказателен характер, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., с оглед
размера на наложените наказания е 300,00 лв.
Съобразно уважената част от
жалбата искането е основателно до размера от 200,00 лв.
Съдът като съобрази релевираното от насрещната страна възражение за
прекомерност на претендираните разноски,
процесуалните действия на защитника, изразяващи се единствено в подаване
на въззивна жалба и че по делото е проведено само едно съдебно заседание, на
което защитникът не се е явил, намира, че на адв. Димитров следва да се
присъдят разноски пред настоящата инстанция единствено за изготвяне и подаване
на жалбата в размер на 50,00 лв.
Водим от горното съдът, настоящият състав на Районен съд
Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№-19-0367-001612/25.10.2019г. на Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик,
В ЧАСТТА, с която на А.Й.М., ЕГН: **********,***, за извършено
нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 ЗДВП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10,00 лв. /десет лева/, на осн. чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и
пр. 2 ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №-19-0367-001612/25.10.2019г. на Началника на РУ Велинград при
ОДМВР Пазарджик, В ЧАСТТА, с която на А.Й.М., ЕГН: **********,***,
за извършено нарушение по чл.147, ал. 1, ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/, на осн. чл. 185 ЗДвП.
ОСЪЖДА , на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК,
ОДМВР Пазарджик да заплати на адвокат Димитър Димитров-АК Пазарджик, разноски
за процесуално представителство по а. н. дело № 414/2020г. на Районен съд
Велинград размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен рок от съобщението му
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева