Решение по дело №840/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260196
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20201630100840
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

№. 260196 / 15..4..2021 г..

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 15..04..2021 година

  г.. М.

 

                                        В    И М Е Т О..   Н А    Н А Р О.. Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - М.. втори граждански състав в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора……….., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело №. 840 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл..124 ал..1. от ГПК и чл..109 от ЗС..

Ищецът Й..К.. xxx твърди в исковата си молба, че е собственик на ГАРАЖ, с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда, представляващ СГРАДА с идентификатор №. 48489..13..323..5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г.. М.. О. М.. област М.. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05..04..2006 г.. на изпълнителния директор на АК, с адрес: г.. у.. О....  xxxx  разположен в поземлен имот с идентификатор №. 48489..13..323, с брой етажи: 1. /един/ и с площ от 19,00 кв.. М.. Поддържа, че е собственик и на 10,943 % идеални части от придобитото на основание чл..15, ал..3 от ЗС право на ползване върху 1./3 ид..част от незастроения терен, представляващ поземлен имот с идентификатор 48489..13..323, целият на площ по скица от 2712 кв..м, които 10,943 % идеални части съответстват на реална площ от 98,92 кв..М..  Поддържа също, че собствеността както върху гаража, така и върху правото на ползване е придобил като член-кооператор на Ж.. "..

Ищецът твърди, че с Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18..10..1971г.. на ГНС на Михайловград на Ж.. „.. е отстъпено правото на строеж върху държавна земя – парцел ІІІ в кв..223 по плана на гр..Михайловград, действал към 1971 година.. Към  настоящия момент по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр..М. парцелът представлява поземлен имот с идентификатор №. 48489..13..323.. Заявява, че правото на строеж на Ж.. „.. е отстъпено, при условията на чл..15 от ЗС /отМ../ в редакцията му към 1958г.. /ДВ бр..12 от 1958г../ През 1974г.. разпоредбата на чл..15 от ЗС /отМ../ е изменена с ДВ бр..87 от 08..11..1974г.. и съгласно новата редакция на чл..15, ал..3 от ЗС /отМ../: ”Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята..” Твърди, че в трайната практика на ВКС и ВС се поддържа, че нормата на чл.. 15, ал.. 3 ЗС /отМ../ е приложима и за случаите, когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл.. 15 от ЗС с ДВ бр.. 87/11974 г.. Въз основа на гореизложеното следва, че нормата на чл..15, ал..3 от ЗС/отМ../ е приложима и по отношение на Ж.. ,..”, а от тук - че тя е придобила правото на ползване върху незастроената част от терена.. Заявява, че отстъпеното право на строеж включва и правото на ползване на западната третина на същия парцел личи и от съдържанието на Решение на ИК на ГНС-Михайловград, обективирано в протокол №. 17 от 28..09..1971 година.. Решението от 28..09..1971г.. на ИК на ГНС-Михайловград е намерило отражение и в т..8 от Типовия договор от 18..10..1971г.. на ГНС на Михайловград, съгласно която строителят се задължава да запише парцела на свое име и да плаща за него всички данъци, каквото задължение има и ползвателя на един имот, съгласно сега действащите разпоредби – чл..11. ал..2 от ЗМДТ..

Ищецът твърди и това, че  Ж.. „.. е осъществила строежа на сградата и през 1976г.. е приета с Акт обр..16.. В последствие след снабдяване на всички член-кооператори с констативни актове за обектите, които са им разпределени като тяхна собственост, Ж.. „.. е била прекратена като правото на ползване на Ж.. върху 1./3 от целия незастроен терен е преминало върху член кооператорите в обем съответен на идеалните им части от правото на строеж.. Ищецът твърди, че като един от член – кооператорите на Ж.. „.., през 1976 година придобил жилище, построено чрез Ж.. „.. –  xxxx  , заемащ югозападната част от  xxxx  на сградата, който факт е отразен в Нотариален акт за собственост на жилище върху държавна земя, построено от Ж.. „.. №. 83, том ІІІ, дело №. 442/1976г.. С придобиване на жилището върху него е преминало по правоприемство и идеална част от правото на ползване върху незастроената част от терена съответна на придобитото от него право на строеж върху терена - 10,943 % върху 1./3 ид..част от площта на целия терен, като правата му към настоящия момент  са съответстващи на 98,92 кв..М....

Ищецът поддържа и това, че е имал правото да построи процесния гараж в държавния парцел, като построил такъв през 1995 година, като след завършване на строежа станал собственик на гаража на основание осъщественото право на строеж.. Заявява, че гаражът представлява и търпим строеж.. Строежът на същия отговаря на изискванията за тьрпимост, а оттук - не подлежи на събаряне.. Твърди, че за събаряне на гаража бил уведомен чрез залепено съобщение от името на общинската администрация г.. съгласно което след 15..03..2020г.. предстои премахване на гаражите, изградени без необходимите строителни книжа.. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл..124 ал..1. от ГПК да ПРИЗНАЕ за установено по отношение на О. М. – г.. М.. представлявана от кмета З.. Ж.., че той - Й..К..К.. xxx,,Св..К.. О....  xxxx   xxxx  , ЕГН xxxxxxxxxx, е собственик на правото на ползване върху незастроената част от поземлен имот с идентификатор 48489..13..323 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г.. М.. О. М.. област М.. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05..04..2006 г.. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: г.. ул.... К.. О....  xxxx  с площ от 2712 кв..М.. при права съответни на правото на строеж върху терена, а  именно: 10,943 % идеални части от правото на ползване върху 1./3 ид.. част от незастроения терен..

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл..124 ал..1. от ГПК да ПРИЗНАЕ за установено по отношение на О. М. – г.. М.. представлявана от кмета З.. Ж.., че той - Й..К..К.. xxx,,Св..К.. О....  xxxx   xxxx  , ЕГН xxxxxxxxxx, е собственик на ГАРАЖ, с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда, представляващ СГРАДА с идентификатор №. 48489..13..323..5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г.. М.. О. М.. област М.. одобрени със Заповед №... РД-18-29/05..04..2006г.. на изпълнителния директор на АК, с адрес: г.. М.. у..К.. О....  xxxx  разположен в поземлен имот с идентификатор №. 48489..13..323, с брои етажи 1. /един/ и с площ от 19,00 кв..М..

Моли съда на основание чл..109 от ЗС да задължи О. М. – г.. М.. представлявана от кмета З.. Ж.. да преустанови действията по събаряне на ГАРАЖ, с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда, представляващ СГРАДА с идентификатор №. 48489..13..323..5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г.. М.. О. М.. област М.. одобрени със Заповед №... РД-18-29/05..04..2006г.. на изпълнителния директор на АК, с адрес: г.. М.. у..К.. О....  xxxx  разположен в поземлен имот с идентификатор №. 48489..13..323, с брои етажи 1. /един/ и с площ от 19,00 кв..М.., както и да му присъди сторените по делото разноски..

В срока по чл..131 от ГПК ответникът О. М. – г.. М.. представлявана от кмета З.. Ж.. е депозирал отговор на исковата молба.. Твърди, че предявените установителни искове са недопустими.. Твърди, че абсолютна процесуална предпоставка за надлежното предявяване на установителния иск е наличието на правен интерес.. В конкретния случай са предявени два положителни установителни иска - за право на собственост върху сграда с идентификатор 48489..13..323..5 по кадастралната карта на гр.. М. и за идеални части от право на ползване върху ПИ с идентификатор 48489..13..323, които идеални части ищецът е определил като ,,10,943 % идеални части от правото на ползване върху 1./3 идеална част от незастроения терен“..

Ответникът твърди, че не е налице правен интерес от тези искове, не е налице спорно материално право.. Съобщението е приложено като доказателство към исковата молба.. От съдържанието му е видно, че то е адресирано до неопределен кръг от лица, а не лично до ищеца.. Тези лица са наречени ,,собственици“.. О. – М. не отрича с горното съобщение правата на съответните лица, нито предявява някакви свои права по отношение съответните недвижими имоти.. Напротив, обръща се към собствениците на тези имоти с призив, ако не разполагат с необходимите строителни книжа, да премахнат незаконно изградените строежи доброволно, именно като техни собственици.. В случая няма спорно право на ползване или на собственост.. В случай, че бъде установено строителство без необходимите строителни книжа за съответните сгради, е предстоящо образуването на административно производство по чл..225а от ЗУТ за премахване на незаконните строежи, независимо дали са стопански постройки или гаражи.. Това ще бъде сторено и независимо чия собственост са незаконно изградените постройки.. С това административно производство обаче не се оспорват правата на ползване или на собственост на автора на строежа, а се упражняват правомощията на кмета по чл..223, ал..1.. т..8 от ЗУТ за установяване и премахване на незаконните строежи, независимо от тяхната собственост, т..е.. собствеността не е определяща за започване производството по чл..225а от ЗУТ, а липсата на строителни книжа или на тьрпимост.. Ето защо, счита, че предявените установителни искове са лишени от правен интерес, а производството по тях е недопустимо, като  моли съда да го прекрати..

Ответникът твърди, че и негаторният иск по чл..109 от ЗС също е недопустим, респ.. неоснователен.. Заявява, че търсената защита се изразява в преустановяване неоснователните действия на О. М. по събарянето на сграда с идентификатор 48489..13..323..5 по кадастралната карта на г.. М.. с оглед нейната законност и търпимост.. Твърди, че не са налице никакви действия, които да накърняват правата на ищеца - залепено е едно съобщение до неопределен кръг от адресати с призив за доброволно премахване на постройки, ако същите са незаконно изградени.. Подобен призив с нищо не пречи на спокойното упражняване правото на собственост на ищеца, щом според него построената от него сграда е търпим строеж по смисъла на закона..

Ответникът твърди и това, че искът по чл..109 от ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене, действията, препятстващи упражняването на правото на собственост на ищеца или резултатът от тези действия не съществуват.. Към датата на иска и към днешна дата не са извършени никакви действия по установяване или премахване на незаконни строежи в процесния поземлен имот, вкл.. и по отношение на ищеца.. От това следва, че тьрсената от ищеца защита е безпредметна и безсмислена.. Евентуалните действия ще се изразяват в образуването на административно производство по чл..225а от ЗУТ за премахване на незаконни строежи, т..е.. това е правно действие, а не фактическо.. Това евентуално действие няма да е неоснователно.. Ако се стигне до издаването на заповед за премахване, то това ще е в изпълнение на вмененото от Закона на кмета правомощие по чл..223, ал..1.. т..8 от ЗУТ, т..е.. налице е съответното правно основание.. Поддържа, че наличието на уредено от закона административно производство за премахване на незаконни строежи прави иска по чл..109 от ЗС с формулирания от ищеца петитум - недопустиМ.. Производството съдържа правила относно предпоставките и реда за установяване и премахване на строежите.. Законът обаче урежда и защитата на правата на заинтересованите лица от незаконосъобразното протичане на производството.. Ето защо, предвиденият в чл..109 ЗС осъдителен иск е лишен от правен интерес, щом като търсената защита от страна на собственика следва да бъде реализирана по друг ред.. Поради горното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска по чл..109 от ЗС като недопустим, респ.. неоснователен.. Моли съда да му присъди и сторените по делото разноски..

Доказателствата по делото са писмени и гласни.. Изслушано е и е  прието заключение на вещо лице..

Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл..235 ГПК, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че с Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18..10..1971г.. на ГНС на Михайловград на Ж.. „.. е отстъпено правото на строеж върху държавна земя – парцел VІІІ в кв..223 по плана на гр..Михайловград, действал към 1971г.., на която Ж.. ищецът Й..К..К.. е бил член.. Ж.. ,..” е осъществила строежа на сградата и през 1976г.. е приета с Акт обр..16.. Ищецът, като един от член-кооператорите на Ж.. ,..”, през 1976 година е придобил жилище, построено чрез Ж.. „.. -  xxxx  , заемащ югозападната част от  xxxx  на сградата, който факт е отразен в Нотариален акт за собственост на жилище върху държавна земя, построено от Ж.. „.. №. 83, том ІІІ, дело №. 442/1976 година.. Ищецът Й..К..К.. притежава 10,943 % идеални части от правото на строеж върху терена..

Спорен е въпросът дали ищецът е придобил и е станал титуляр на правото на ползване върху терена при посочените права..

Установено е от приложения по делото Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18..10..1971г.., че правото на строеж на Ж.. „.. е отстъпено при условията на чл..15 от ЗС /отМ../ в редакцията му към 1958г.. /ДВ бр..12 от 1958г../ През 1974г.. разпоредбата на чл..15 от ЗС /отМ../ е изменена с ДВ бр..87 от 08..11..1974г.. и съгласно новата редакция на чл..15, ал..3 от ЗС /отМ../: ”Правото на строеж включва ползването и на незастроената част от земята”.. В практиката се поддържа, че нормата на чл..15, ал..3 ЗС /отМ../ е приложима и за случаите, когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл.. 15 от ЗС с ДВ бр..87/1974 г.. Тоест нормата на чл..15, ал..3 от ЗС /отМ../ е приложима и по отношение на Ж.. „.., а от тук следва, че тя е придобила правото на ползване върху незастроената част от терена..

Съгласно трайната практика на ВКС за разлика от вещното право на ползване по чл..56 от ЗС, правото на ползване по чл..15, ал..3 от ЗС /отМ../ може да бъде наследявано и да бъде прехвърлено в полза на трети лица, ведно с правото на строеж, съответно с правото на собственост върху построената сграда, а за разлика от правото на ползване по чл..64 от ЗС - ползувателят по чл..15, ал..3 от ЗС /отМ../ не е ограничен в ползването на незастроената част от терена..

Ж.. „.. е осъществила строежа на сградата и през 1976г.. е приета с Акт обр..16.. В последствие след снабдяване на всички член-кооператори с констативни актове за обектите, които са им разпределени като тяхна собственост, Ж.. ,..°" е била прекратена като правото на ползване на Ж.. върху 1./3 от целия незастроен терен е преминало върху член-кооператорите в обем съответен на идеалните им части от правото на строеж.. Ищецът Й..К..К.., като един от член-кооператорите на Ж.. ,..”, през 1976 година е придобил жилище, построено чрез Ж.. „.. -  xxxx  , заемащ югозападната част от  xxxx  на сградата, което е установено в Нотариален акт за собственост на жилище върху държавна земя, построено от Ж.. „.. №. 83, том ІІІ, дело №. 442/1976г.. С придобиване на жилището върху него е преминало по правоприемство и идеална част от правото на ползване върху незастроената част от терена съответна на придобитото от него право на строеж върху терена - 10,943 % върху 1./3 ид..част от площта на целия терен.. С оглед гореизложеното се налага извода, че ищецът е титуляр на правото на ползване като неговите права са 10,943 % върху 1./3 от поземлен имот с идентификатор 48489..13..323 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г.. М.. който терен е идентичен с парцел VІІІ в кв..223 по плана на гр..Михайловград, действал към 1971г.... Това обстоятелство се установява от неоспорената в тази част съдебно – техническа експертиза..

 

По установителния иск за правото на собственост върху гаража:

Установено е по делото, че ищецът Й..К..К.. е построил гаража през 1995 година.. В тази насока са показанията на свидетелите И.. Д.. и А.. А..

Към 1995г.. - годината на построяването на гаража, е действала нормата на чл..131. ал..1. от ЗТСУ /отМ../ в редакцията и от ДВ, бр..45 от 1984г.., съгласно която „Правото на строеж, отстъпено върху отделен държавен парцел извън системата на комплекси, включва право да се построят при спазване на действащите разпоредби и застроителните планове и необходими второстепенни постройки, както и гаражи и паркинги за леки моторни коли.. Това се отнася и за заварени случаи..” Следователно, при действието на посочената норма, Й..К..К.. е имал правото да построи процесния гараж в държавния парцел.. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Й..К..К.. е имал правото да построи процесния гараж на основание отстъпеното право на строеж в държавния парцел.. И двамата свидетели, посочени по-горе, заявиха по делото, че преди да поставят гаражните клетки са се посъветвали с главния архитект на гр..М. относно необходимите документи за строеж на гаражите.. Следователно ищецът Й..К..К.. е построил гаража през 1995 година..

         Освен това, функционалното предназначение на сграда с идентификатор №. 48489..13..323..5 по КК и КР на г.. М. е гараж за леки моторни превозни средства, с предназначение постройка на допълващото застрояване и съгласно § 127, ал..1. от ПР на ЗИДЗУТ - строежи, изградени до 31..03..2001 г.., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са тьрпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване, т..е.. гаражът е търпим строеж..  Поради това следва да се уважи и тази искова претенция..

 

Относно иска по чл..109 ЗС:

 Исковата защита по чл..109 ЗС, е предназначена само за и спрямо субекти на частното право - физически лица, юридически лица или държавата.. Чрез нея не може да се търси и получи защита срещу действия на публичната власт, т..е.. предприети от органи или служители на тази власт в това им качество.. Такава защита може да се търси и получи по друг процесуален ред, а именно - по реда на административното съдопроизводство, уредено в АПК и специалните административни закони..

 Подобна защита може да се реализира както чрез обжалване на административни актове, които са неблагоприятни за адресата, административно производство по чл..225а ЗУТ за премахване на незаконни строежи, при което защитата се изразява в обжалване на АА, така и чрез искания за прекратяване на неоснователни фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона - чл.. 250 и сл.. АПК.. Поради горното пътят за защита не е исков по чл..109 ЗС, а е административен - по реда на АПК.. Ето защо и предявеният иск по чл.. 109 ЗС се явява недопустиМ.. 

           При този изход на делото, в тежест на страните са и разноските, съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции, предвид и представените списъци по чл..80 ГПК..

 

Предвид изложените по-горе съображения съдът

 

                                Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. М. – г.. М.. представлявана от кмета З.. Ж.., че Й..К..К.. xxx,,Св..К.. О....  xxxx   xxxx  , ЕГН xxxxxxxxxx, е собственик на правото на ползване върху незастроената част от поземлен имот с идентификатор 48489..13..323 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г.. М.. О. М.. област М.. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05..04..2006 г.. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: г.. ул...... К.. О....  xxxx  с площ от 2712 кв..М.. при права съответни на правото на строеж върху терена, а именно: 10,943 % идеални части от правото на ползване върху 1./3 ид.. част от незастроения терен..

ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. М. – г.. М.. представлявана от кмета З.. Ж.., че Й..К..К.. xxx,,Св..К.. О....  xxxx   xxxx  , ЕГН xxxxxxxxxx, е собственик на ГАРАЖ, с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда, представляващ СГРАДА с идентификатор №. 48489..13..323..5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г.. М.. О. М.. област М.. одобрени със Заповед №... РД-18-29/05..04..2006г.. на изпълнителния директор на АК, с адрес: г.. М.. у..К.. О....  xxxx  разположен в поземлен имот с идентификатор №. 48489..13..323, с брои етажи 1. /един/ и с площ от 19,00 кв..М..

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Й..К..К.. xxx,,Св..К.. О....  xxxx   xxxx  , ЕГН xxxxxxxxxx xxx, със седалище и адрес на управление: г.. М.. ул. №. 1.. Булстат  xxxx  , представлявана от З.. Ж.. - Кмет на О. М. иск с правно основание чл..109 от ЗС – за задължаване на О. М. – г.. М. да преустанови действията по събаряне на ГАРАЖ, с отразено предназначение по скица: селскостопанска сграда, представляващ СГРАДА с идентификатор №. 48489..13..323..5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г.. М.. О. М.. област М.. одобрени със Заповед №... РД-18-29/05..04..2006г.. на изпълнителния директор на АК, с адрес: г.. М.. у..К.. О....  xxxx  разположен в поземлен имот с идентификатор №. 48489..13..323, с брои етажи 1. /един/ и с площ от 19,00 кв..М.., като НЕДОПУСТИМ..

ОСЪЖДА О. М.. със седалище и адрес на управление: г.. М.. ул. №. 1.. Булстат  xxxx  , представлявана от З.. Ж.. - Кмет на О. М. да заплати на Й..К..К.. xxx,,Св..К.. О....  xxxx   xxxx  , ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 993,63 лева - реализирани в производството разноски..

ОСЪЖДА Й..К..К.. xxx,,Св..К.. О....  xxxx   xxxx  , ЕГН xxxxxxxxxx xxx, със седалище и адрес на управление: г.. М.. ул. №. 1.. Булстат  xxxx  , представлявана от З.. Ж.. - Кмет на О. М. сумата от 266,67 лева - реализирани в производството разноски..

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му на страните..                                                                   

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :