Решение по дело №1406/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1022
Дата: 31 октомври 2023 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20237040701406
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1022

Бургас, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XI-ти състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар БИЛЯНА НЕДКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20237040701406 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от П.Р.К. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, офис 7, чрез адвокат А.И. ***, против Областна дирекция – Бургас на МВР за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 140 лева, представляващи заплатена в размер на 70 % наложена административна санкция – глоба по електронен фиш (ЕФ) серия К № 5941884, издаден от ОД - Бургас на МВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2023 година – датата на влизане в сила на решение № 664/30.06.2023 година на Районен съд – Бургас до окончателното  заплащане.

В исковата молба се заявява, че заплатената стойност на отменения ЕФ, издаден от ответника, следва да се възстанови от държавата под формата на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Ответникът по иска, чрез процесуален представител, оспорва исковата молба. Поддържа, че е налице само една от предпоставките – незаконосъобразен акт. Счита, че сумата от 140 лева, внесена доброволно от ищеца в срока за обжалване на ЕФ представлява недължимо платена сума и не е вреда в смисъла, по който ЗОДОВ употребява това понятие. Прави искане за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Прокурорът пледира неоснователност на иска.

Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Исковата молба е подадена от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От представените по делото доказателства се установява, че с ЕФ серия К № 5941884, издаден от ОД – Бургас на МВР на ищеца П.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (лист 11).

След получаване на ЕФ К. е платил глобата в размер на 70 %, равняващи се на 140 лева, за което по делото е представена разписка № 0600017528175548 от 30.12.2022 г. (лист 10).

След проведено обжалване от К., с решение № 664/30.06.2023 година по а.н.д. № 5050/2022 година на Районен съд – Бургас е отменен ЕФ серия К № 5941884, издаден от ОД – Бургас на МВР (лист 7 – 8). Решението е влязло в сила на 19.07.2023 година (лист 9).

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в град София, но изрично е заявил, че желае производството да продължи пред съда по място на увреждането. Предвид това и при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – Бургас.

Искът е допустим като предявен от лице с правен интерес и след отмяна на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията. Предявен е срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК – юридическо лице, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите ОД – Бургас на МВР.

Основателността на иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Съдът счита, че по делото е доказано наличието на всички предпоставки.

От установените факти съдът прави извод, че на П.К. е било наложено административно наказание „глоба“ с ЕФ, който е бил отменен по съдебен ред като незаконосъобразен. Т.е. налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Налице е и втората предпоставка, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – причинени имуществени вреди. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че П.К. е платил 140 лева, която сума представлява 70 % от размера на глобата, наложена с ЕФ, т.е. по отношение на ищеца е налице настъпила имуществена вреда (загуба).

Налице е и третата предпоставка за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт - ЕФ и настъпилите имуществени вреди в размер на 140 лева, доколкото тези вреди са последица от издаването и изпълнението на отменения ЕФ. Ако отмененият фиш не беше издаван, то К. не би заплатил глоба в намален размер от 140 лева. Намалението на имуществото на ищеца е настъпило в пряка и непосредствена причинна връзка с административното разпореждане по издадения фиш. К. е платил част от наложената глоба в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал. 9 от ЗДвП, която допуска предварителното изпълнение на акта, макар той да не е влязъл в сила.

Неоснователни са възраженията, развити в производството, че съществува отделен ред (чрез дирекция „Планиране и управление на бюджета“ на МВР) за възстановяване на недължимо платената сума. Разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ изключва прилагането на ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. От приложените по делото „Указания за реда за възстановяване на средства, внесени за погасяване на задължения за нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането“ се установява, че този ред е свързан с възможността за доброволно възстановяване на внесените в сметки на ОД на МВР суми. Този ред, обаче, не представлява „специален начин на обезщетение“ по смисъла на чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ, поради което не изключва търсенето на имуществена отговорност за вреди, причинени от незаконен административен акт по реда на ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание.

Съгласно приложените доказателства, на 30.12.2022 година ищецът е заплатил сумата в размер на 140 лева, колкото е и исковата му претенция, която сума представлява 70% от размера на глобата, наложена му с ЕФ. Предвид това искът за имуществени вреди е доказан по размер.

При тези факти, настоящият съдебен състав счита, че исковата молба е основателна и следва да се уважи.

Основателна се явява и претенцията на ищеца обезщетението в размер на 140 лева да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен електронният фиш. Съгласно приложените по делото доказателства, а и това не е спорно между страните, решение № 664/30.06.2023 година, с което е отменен ЕФ серия К № 5941884, е влязло в сила на 19.07.2023 година, съответно това е датата, от която се дължи законна лихва върху сумата на обезщетението.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 10 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство, своевременно поискано от процесуалния му представител в исковата молба (лист 6). По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева и 10 (десет) лева държавна такса, които Областна дирекция – Бургас на МВР следва да заплати на ищеца (лист 22 и лист 12).

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Областна дирекция – Бургас на МВР да заплати на П.Р.К. с ЕГН ********** *** сумата от 140 (сто и четиридесет) лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 година - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен електронният фиш.

ОСЪЖДА Областна дирекция – Бургас на МВР да заплати на П.Р.К. с ЕГН ********** *** сумата от 510 (петстотин и десет) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: