Решение по дело №14017/2018 на Софийски градски съд

                                               Р Е Ш Е Н И Е

                                                                               

                                        Гр. София, 21.05.2019 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                              МЛ. СЪДИЯ АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 14017/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 50747/2017 г. по описа на СРС, съдът е признал за установено в отношенията между страните, по иск с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че Е.Б.П., ЕГН ********** дължи на „С.В.” АД, ЕИК *******сумата от 402.06 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 27.04.2014 г. до 09.02.2017 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к. *******, ведно със законна лихва за периода от 27.04.2017 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава в размер на 275.91 лв. за периода 27.04.2014 г. до 09.02.2017 г., като е отхвърлил исковете за главница над уважения размер от 402.06 лв. до пълния размер от 1201.84 лв. и за периода 14.01.2009 до 26.04.2014 г., включително, и за лихви над размера от 275.91 лв. до пълния размер от 366.58 лв., като неоснователни,  поради погасяване на вземането по давност. Осъдил е Е.Б.П., ЕГН ********** да заплати на „С.В.” АД, ЕИК *******сумата от 189.01 лв. разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска и 34.98 лв. разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Осъдил е и  „С.В.” АД, ЕИК *******да заплати на Е.Б.П., ЕГН ********** сумата от 258 лв. разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Недоволен от постановеното съдебно решение, е останал ответникът Е.Б.П., ЕГН **********,  която е подала въззивна жалба с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че страните по делото е налице валидно възникнало облигационно отношение, имащо за предмет доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води от ищеца. В тази връзка навежда, че доказателства за такова правоотношение не са били представени от ищеца в рамките на първоинстанционното производство, а съдът неправилно е приел този факт за доказан на основание неявяването му в о.з. за даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК. Намира и че съдът необосновано е приел за доказан присъдения размер за главница и лихва.

Моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу нея иск като неоснователен. Не претендира разноски за въззивното производство и не прави доказателствени искания.

В срок не е депозиран отговор на подадената въззивна жалба.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирано лице в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

От представените по делото доказателства е видно, че със заявление от 27.04.2017 г. ищцовата страна е поискала от съда да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №25 989/2017 г. по описа на СРС, 120 състав. Искането е било уважено изцяло, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която длъжникът – въззивник по настоящото производство – е  осъден да заплати на кредитора(въззиваем) сумата от 1201,84 лв., представляваща дължима главница за потребена, но незаплатена вода през периода 14.1.2009 г. до 09.2.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главницата в размер на 366.58 лв. за периода 14.2.2009 г. - 09.02.2017 г., както и разноски в общ размер на 81.37 лв. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на основание чл. 414 ГПК, поради което е предявен настоящият иск с правно основание чл. 422 ГПК.

С отговора на исковата молба, длъжникът е оспорил наличието на валиден договор за доставка на питейна вода между него и ищцовото дружество, поради което  последното е направило доказателствено искане по реда на чл. 176 ГПК с цел да установи оспореното обстоятелство.

Съдът е допуснал доказателственото искане на ищеца и е уведомил ответника(въззивника) за това, че следва да се яви в съдебно заседание и да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК. Призовката е връчена редовно и с нея на ответника са указани и последиците от неявяването.

В насроченото съдебно заседание ответникът не се е явил, като не посочил пред съда уважителни причини за неявяването.

При така установеното, настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел за доказан факта, че ответникът се явява потребител на услугата, предоставяна от ищцовото дружество, съответно че между страните е налице валидно облигационно отношение.

По делото е приета и неоспорена от страните съдебно –счетоводна експертиза, заключението на която настоящият съд също кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото изразходваното количество вода за процесния период е определено на база показания на водомер и правилно е изчислена стойността на потребената вода, за което са издадени фактури. Към заключението на вещото лице е приложена и таблица със сумите по месеци и години.

Предвид наведеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност за част от процесното вземане, вещото лице е установило, че за периода 09.02.2014 г. - 09.02.2017 г. дължимата главница възлиза на 426.76 лв., лихвите за претендиралия период са 278.82 лв. и е заплатена сума от 20 лв.

При така установеното въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че по делото е доказано наличието на валидно възникнало договорно отношение между страните, по силата на което ответникът се явява потребител на услугата, предоставяна от ищцовото дружество. Безспорно е установено, че за процесния период ищецът е предоставил на ответника процесната услуга, за което последният не е заплатил дължимата цена в установения срок. Съответно основателен се явява искът на ищеца за установяване на дължимост на процесната сума, ведно с дължимата лихва.

По разноските:

Не са претендирани разноски от въззиваемата страна за въззивното производство.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

                                      Р       Е       Ш       И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 50747/2017 г. по описа на СРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

       

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

          

 

 

                                                                                     2.