Р Е Ш Е Н И Е
№………./18.10.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Атанаска Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1454 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 вр. чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 190
от 19.06.2018г. по т.д. № 350/2018 г. на ВКС, II ТО, е отменено на основание
чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязло в сила прекратително определение на ОС Варна,
постановено по в.гр.д. № 1356/2015г. и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано е по въззивна жалба вх. № 7631/24.03.2015г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г,
чрез пълномощника му адв. Ана Колева, срещу решение № 1055 от 04.03.2015г., постановено по гр.дело №
9930/2014г. на Варненския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „КНМ
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г.Живков”
№ 22, партер, сумата от 717.50
лв. като платена без основание сума за недоставена и непотребена
електроенергия по дебитно известие № **********/28.02.2011г., представляваща
корекция на сметка за периода от 20.06.2010г. до 06.12.2010г., начислена
служебно по констативен протокол за обект, находящ се в ***, с абонатен №
********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 31.07.2014г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.
В
жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи, че
въпреки установеното облигационно отношение между страните, ВРС е приел, че в
полза на доставчика не е налице основание за претендиране заплащането на
доставената ел. енергия, поради което решението е неясно, вътрешно
противоречиво и немотивирано. Изразява несъгласие с извода на съда за
несъществуване на основание за претендиране заплащане на процесната сума от
праводателя на въззиваемия. Сочи, че същият е бил потребител на въззивното
дружество, неизпълнил договорните си задължения, чието виновно извършено
действие е довело до неотчитане и незаплащане на доставената му ел. енергия.
Намира за неправилен и извода на съда за действителност на договора за цесия,
сключен между въззиваемия и цедента,
тъй като в полза на последния не е съществувало вземане, възникнало на
основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, каквото е прехвърлено на цесионера.
Отправеното искане е да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и да му се
присъдят направените разноски пред двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна
изразява становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
Съдът
намира доводите на въззивника за недопустимост на настоящото производство
поради валидно заявен отказ от иска за неоснователни. По своята същност отказът
от иск е едностранно волеизявление на ищеца към съда, настъпването на правните
последици на което не зависят от волята на ответника. Разпоредбите на чл. 141,
ал. 6 ТЗ, чл.7 ал.1 ЗТРЮЛНЦ и 599 ГПК, на които се позовава, уреждат
оповестителното действие на вписването по отношение на трети добросъвестни
лица. Същото важи за възникналите материалноправни отношения между
гражданскоправните субекти, към които знанието на вписаното обстоятелство е
релевантно. Това действие е неприложимо към отношения от публичноправен
характер, каквото е процесуалното правоотношение между ищеца и съда във връзка
с извършеното от Катерина Диденко, като представляващ „КНМ Груп“ ЕООД,
изявление за отказ от иска. Именно поради това и с оглед на обстоятелството, че
изявлението за отказ от иска не е адресирано до насрещната страна, респ. не се
изисква нейното съгласие, неприложими са и разпоредбите на чл.8 и чл.10, ал.1 и
ал.2 от ЗТРЮЛНЦ. С оглед на това и по арг. от разрешението, дадено в т.3 на ТР
№ 1/2002г. на ОСГК на ВКС решението по чл.29 ЗТР няма действие по отношение на
дружеството - ищец /“КНМ Груп“ ЕООД/, а въззивникът не може да се позове на
заличеното обстоятелство досежно заявения с молба от 19.05.2015г. отказ от
иска. По отношение на съда, това решение означава, че е налице извършено
ненадлежно процесуално действие от лице без представителна власт, което
действие не се поддържа пред настоящата инстанция.
Следователно,
липсва десезиране на съда, поради което и въззивната жалба следва да бъде
разгледана по същество.
Производството
пред ВРС е образувано по предявен от „КНМ Груп” ЕООД против „EНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ” АД иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД, който е уважен с
обжалваното решение.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не е спорна приетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, а именно, че е извършена проверка на СТИ на абонат ***с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която е
съставен констативен протокол № 320748/06.12.2010г. и извършена справка за
корекция, въз основа на които е издадено дебитно известие № **********/28.02.2011г.
за 717,50 лв., която сума е заплатена от абоната. Не се спори и относно
прехвърляне на вземането в размер на 717,50 лв. от абоната на „КНМ ГРУП” ЕООД,
обективирано в договор за цесия от 30.04.2014г., за което въззивното дружество
е уведомено на 28.07.2014г., както и сключването на последващ договор за цесия
от 23.10.2014г., с който „КНМ ГРУП” ЕООД е прехвърлило вземането си към
въззивното дружество на „Интейк” ЕООД.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е
необходимо ищецът, сега въззиваем, да докаже наличието на
имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, сега
въззивник, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му
от другата страна; твърденията си за наличие на валиден договор за
цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата
сума, в това число надлежното упълномощаване на сключилото договора за цесия
лице от името на цедента; факта и момента на уведомяване на въззивника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и надлежното
упълномощаване на изпратилото поканата лице от цедента. От своя страна въззивникът следва да установи основанието и размера на вземането си и по –
конкретно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал
сметката на абоната и е начислил процесната сума.
В процесния
случай не се спори, че първоначалният цедент ***в периода за който е извършена корекцията, е бил потребител на ел.
енергия за битови нужди по силата на договорни отношения с въззивното
дружество, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е
присъединен към електропреносната мрежа.
От
представените писмени доказателства по делото се установява, че въззивникът е
извършил корекция на сметката на ***по реда на чл. 38, ал.3, т.1 от ОУ към ДПЕЕЕМ
за периода от 20.06.2010г. до 06.12.2010г.
Относно
законосъобразността на направената корекция от страна на доставчика на
електрическа енергия е налице задължителна съдебна практика по така поставения
материалноправен въпрос. С решения № 189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/ 2010г., II
т.о. на ВКС и № 79/ 11.05.2011 г. по т.д. №582/2010г., II т.о. на ВКС, Решение №
12/ 11.02.2013 год. по т. д. № 1080/ 2011 год. на ВКС на РБ, ІІ т. о., които на основание т. 2 от ТР № 1 от
19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК са задължителни за
съдилищата, ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на клаузите в
договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция. Едностранното
изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество електрическа
енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика
правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна
поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл.
2, ал. 2 ЗЕ принцип за защита на интересите на потребителите. Именно поради
неравноправния характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за
едностранна корекция по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, същите са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1
от Закона за задълженията и договорите и като такива не могат да породят правни
последици и да бъдат годно основание за извършване на корекция на сметката на
потребителя.
На
следващо място, коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия е в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 от ЗЗД
виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция
за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а
обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е
направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. В Наредба №
6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, която е
приложима спрямо процесното правоотношение, не е закрепена възможност при
констатиране на неточно отчитане или неотчитане на потребяваната енергия, да
бъде извършвана корекция на сметката от страна на преносното предприятие. Също
така средството за търговско измерване по силата на чл.120 ЗЕ е собственост на
разпределителното предприятие и на основание чл.89, т.4 от ЗЕ поддържането в
изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест
на разпределителното дружество, не е задължение на потребителя, за да бъде той
в неизпълнение при неточно отчитане.
Горният извод на съда не
се променя и от установената с нормата на чл. 83, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012
год., в сила от 17.07.2012 год./ възможност за извършване на корекции на сметки
на потребителите в случаите на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване
на ел.енергията. Корекцията следва да бъде извършена при спазване на определени
правила, приети от ДЕКВР – чл. 83, ал. 2 ЗЕ. В случая корекционната процедура е
реализирана въз основа общите условия на доставчика, одобрени от регулаторния
орган и влезли в сила преди изменението на ЗЕ, на която законодателят не е
придал обратно действие. При това положение и при липсата на последващо
приемане от ДКЕВР на правила за реализиране на корекционната процедура, на
които да е придадено обратно действие, не може да се приеме, че доставчикът
надлежно е реализирал правомощието си да коригира сметката на ищеца за минал
период от време.
С оглед
нищожността на клаузата за едностранна корекция за минал период, ирелевантно е
обстоятелството дали правилно е извършена съобразно общите условия корекцията и
са направени изчисленията. Съдът намира, че по делото не се установи наличието
на основание и законосъобразност на извършване на корекцията на сметката на
абоната, поради което процесната сума не се дължи на въззивното дружество. От
друга страна, безспорно е между страните, че процесната сума е заплатена от
потребителя на въззивника.
Следващото възражение на въззивника за недействителност
на последователно сключените договори за цесия поради липса на предмет е
неоснователно. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане –
парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен
източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на
свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 от ГПК, договорът за цесия може
да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо,
каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от
правилата за неоснователно обогатяване, е годен предмет на договор за цесия.
Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1,
т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент
възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на
сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на
вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника. В приетия
по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника, което
преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за
които е начислена и по коя фактура. Извършеното прехвърляне е надлежно съобщено
на въззивното дружество, съобразно изискванията на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира
предявения иск за доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни
инстанции, съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора и отправеното искане въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната
инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение на размер на 300
лв., както и сторените разноски през ВКС в производство по отмяна в размер на
425 лв. Последните се дължат съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 4 от ТР
№ 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Релевираното възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и пред ВКС
се явяват неоснователно, доколкото заплатените са в минималния размер по
Наредба № 1/2004г. Сторените пред първоинстанционния съд разноски не подлежат
на редуциране, доколкото решението се потвърждава изцяло.
Воден от горното, съставът на Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1055 от 04.03.2015г.,
постановено по гр.дело № 9930/2014г. на Варненския районен съд, с
което въззивникът е осъден да заплати на „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г.Живков” № 22, партер, сумата
от 717.50 лв. като
платена без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по
дебитно известие № **********/28.02.2011г., представляваща корекция на сметка
за периода от 20.06.2010г. до 06.12.2010г., начислена служебно по констативен
протокол за обект, находящ се в ***, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
31.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 55, ал.
1, пр. първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г да заплати на “КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна, ул. „Георги Живков” №22, партер сумата от 725
лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция и пред ВКС в производството по чл.303 от ГПК, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: