Решение по дело №250/2020 на Районен съд - Монтана

Мотиви към решение № 86/ 11.03.2020г.  по

АНД  № 250/ 2020г.  по описа на РС - Монтана

 

 

          Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.

 

          Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 04.02.2020г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата Л.З.А. за престъпления по чл.131, ал.1, т.12 връзка с  чл.130 ал.2 връзка с ал.1 от НК.

          Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемата за виновна, да я освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание.

          Обвиняемата Л.З.А. както на досъдебното производство, така и в съдебното такова се признава за виновна, като дава кратки обяснения. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.78а от НК, а наказанието бъде определено в предвидения от закона минимален размер.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на защитника на обвиняемия и становището на прокурора, намира за установено следното:

Свидетелката В. К. З. работи като детегледач в ДГ „Вълшебен свят” в село В. от около десет години.

На 22.05.2019г. около 08.00ч. свидетелката З. заедно с медицинската сестра приели децата в градината, нахранили ги, след което тя влязла в кухнята, за да помогне там.

Около 08.45ч. докато миела чаши в кухнята, която се намира на първия етаж в сградата, чула отвън някой да споменава нейното име. Излязла за да види кой я търси и видяла в коридора да стой обвиняемата Л.А. заедно с мъжът й, за които знае, че са преселници от скоро в селото и имат две деца посещаващи тяхната градина. Свидетелката З. се усмихнала и попитала обвиняемата А. за какво я вика. В момента в който я видяла обаче, обвиняемата А. започнала да вика с цяло гърло към нея „Кой на тебе ти дава право да удряш синът ми”, от което свидетелката З. се стъписала. Последната не знаела за какво говори обвиняемата и в какво я обвинява. Детето на обв.Л.А. идвало от няколко дни в градината и като всяко ново дете първоначално плачело сутрин. Никой не го е бил и не е имало инциденти с него.

След като започнала да крещи обв.Л.А. започнала да удря с юмруци, да скубе косите на св.З.. Нанесла й няколко удара с юмрук в областта на лявата скула на лицето, след което я блъснала силно, от което тя отлетяла и си ударила в голям фризер намиращ се в коридора.

Свидетелката З. била стъписана от случилото се, тъй като с детето на обвиняемата не е имало никакви инциденти, а също така преди години била оперирана.

Докато обв.А. удряла св.З. се намесили готвачката св.И. А. и св. М. Г. Т., която е детска учителка и в този ден замествала отсъстващата директорка. Свидетелката И. Е. А. застанала между тях, но нападението от страна на обв.Л.А. не престанало. Двете успели да я отблъснат и изведат навън, а мъжът на обвиняемата стоял и не се намесвал.

Това силно възмутило присъстващите на мястото, тъй като още с влизането в детската градина обв.А. била конфликтна, започнала да пита коя е тази „Валя” и като я видяла, без причина започнала да вика срещу нея и се нахвърлила да я бие.

Пострадала В. З. потърсила помощ в спешното отделение на МБАЛ - Монтана, а след това била прегледана и освидетелствана от съдебен лекар при МБАЛ - Монтана.

Въз основа на представените медицински документи и от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза обективирана в протокол № 350/2019г. на съдебен лекар при МБАЛ - Враца, се установява, че свидетелката З. е получила следните наранявания: оток и кръвонасядане в областта на външната част на лява вежда, горен ляв клепач и вътрешната част на лявата скула. По механизъм отговаря да бъдат получени от действията на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време посочени в ДП - нанасяне на удари с ръка в областта на лицето в ляво. В следствие на нараняванията и е причинена болка и страдание.

Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните.

От така описаната по-горе фактическа обстановка са налице доказателства, че обвиняемата Л.З.А. е осъществил състава на престъпление, а именно, че на 22.05.2019г. около 08.45ч. в село В., обл.Монтана, в сградата на ДГ „Вълшебен свят” чрез нанасяне на юмручни удари в областта на главата, причинила на В. К. З. от село В., обл. Монтана по хулигански подбуди - лека телесна повреда изразяващи се в: оток и кръвонасядане в областта на външната част на лява вежда, на горен ляв клепач и вътрешната част на лява скула, като по механизъм уврежданията са причинени - болка и страдание -престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.2, вр. ал.1 от НК.

От субективна страна обвиняемата Л.З.А. е извършил деянието при форма на вината - пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал.2, пр.1 от НК. Съзнавала е, че нанася телесно увреждане на служителка в детската градина където учат деца, като е била водена от хулигански подбуди да раздаде справедливост сама, без да се съобразява с общоприетите правила и норми, за инцидент какъвто реално не се е бил случвал. Съзнавала е обществено опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните му последици и е искала тяхното настъпване.

          Обвиняемата Л.А. към момента на извършване на деянието не е осъждана и освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, видно от справка за съдимост рег.№ 222/29.07.2019г. /л.61 от ДП/. За осъществен състав на чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, законодателят е предвидил наказание-лишаване от свобода, до една година или пробация, което е по-малко от предвиденото в чл.78А от НК, както и не са настъпили съставомерни вреди.

          Мотивиран от изложеното съдът намира, че обвиняемата Л.А. следва да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, като й бъде наложено от съда административно наказание от вида и в минимален размер, предвиден в чл. 78а ал.1 от НК .

         При това тълкуване на закона, съдът признава за виновна обвиняемата, като намира, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1, б. ”а” – б. ”в” от НК – т.е следва да бъде ОСВОБОДЕНА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и да й се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000.00 / хиляда / лева в полза на Държавата, съобразявайки и разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК.

          При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемата е извършил престъпно деяние за първи път, поради което съдът наложи размер на глоба при минимума съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от обвиняемата и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям размер глоба.

Предвид изхода на делото съдът осъди Л.З.А. да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана сумата от 168.00 лева, а по сметка на РС – Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.

          По горните мотиви съдът постанови решението си.

         

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: