№ 1325
гр. П., 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Н. Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20255220101040 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба на С. Б. Ж., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „Р. Д.” №37, ет.3, ап.9, чрез адвокат А. И. О. от АК П., против
ЗЕАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.”, ул. „П.”
№ 5, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 721,16 лева /в проведеното съдебно заседание на 01.10.2025 г. ищецът е
изменил исковата претенция чрез нейното намаляване от 1378,24 лева на 721,16 лева/,
представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение по
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 421,76 лева и
действителните разходи за отремонтирани на причинените от ПТП повреди по заведена под
№ 52-05000-00001/25/02.01.2025г., ведно със законната лихва върху главница от датата на
завеждане на настоящото дело — 12.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 28.12.2024 г. ищецът претърпял леко
ПТП. При движение в гр. П., по ул. „С.“, бил ударен от задната лява страна от водача на
МПС с рег. № *****, В. В.. Вследствие на инцидента, на управлявания от С. Ж. автомобил
марка БМВ, с рег. № **** били повредени предна лява врата, задна лява врата и заден ляв
калник. От инцидента нямало пострадали, поради което страните оформили двустранен
констативен протокол от същата дата, в който причинителят на ПТП — В. В. изрично
признал вината си.
Сочи, че виновният водач имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с № ВС/03/124001752811 в ЗЕАД „Б. В. И. Г.”. Тъй като произшествието било
непосредствено преди новогодишните празници, още на 02.01.2025 г. ищецът посетил офис
1
на Застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния водач и завел щета.
Претенцията била заведена под № 52-05000-00001/25/02.01.2025 г., като бил предоставил
всички необходими документи.
Твърди, че въз основа на извършения оглед, ЗЕАД „Б. В. И. Г.” определило
първоначално обезщетение от 377,12 лева и след възражение, с окончателен опис-
Заключение с № 471024242500013/22.01.2025 г. увеличило сумата на 421,76 лева.
(четиристотин двадесет и един лева и седемдесет и шест стотинки). Определеното
обезщетение било реално платена на ищеца по банков път.
Посочва, че след завеждането на щетата, ищецът посетил сервиз за отремонтиране на
повредите, като издала след огледа проформа фактура на стойност 1800 лева с ДДС, т.е.
толкова щял да излезе ремонта. Тази фактура била предоставена и на ответното дружество с
подаденото възражение.
Счита, че изплатеното обезщетение не покривало действителните разходи за ремонта.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът не се явява и
не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от адвокат А. О. от АК П., с която моли съда да
уважи претенцията в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, чрез
юрисконсулт Н. З..
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към
момента на реализиране на процесното ПТП по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с № ВС/03/124001752811 на лек автомобил марка и модел „Форд“ с рег. № РА
*****.
Не оспорва, че е заплатил на ищеца сума в размер на 421,76 лева във връзка с
процесната щета.
Оспорва механизма на процесното ПТП, както и вината на водача на лек автомобил
„Форд" с рег. № РА *****.
Оспорва представения с исковата молба двустранен протокол за пътнотранспортно
произшествие, като от същия не се установявало по безспорен начин механизма на ПТП,
както и обстоятелствата относно настъпване на произшествието.
Оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „БМВ“ с рег. №
**** вреди, като счита, че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава
действително претърпените вреди.
Счита, че не е налице причинно - следствена връзка между пътнотранспортното
произшествие и вредите, за които претендира ищеца, като оспорва исковата претенция и в
тази й част, като счита че не всички увреждания са в причинно-следствена връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие. Счита, че в настоящия случай е налице
„тотална щета“ по отношение на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****.
2
Оспорва материалната и процесуалната легитимация на ищеца да води настоящите
искове тъй като същият не бил собственик на лек автомобил ,,БМВ“ с рег. № ****.
Оспорва исковата претенция и по отношение цената на труд, като счита същата за
завишена.
В проведеното последно съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Постъпила е молба от юрисконсулт З., с която моли съда да отхвърли исковата претенция в
цялост.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че към датата на настъпване на процесното ПТП – 28.12.2024 г. е налице застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
по полипа № ВС/03/124001752811, сключена с ответника по отношение на процесното МПС
марка и модел „Форд“ с рег. № РА *****.
По делото е приложен двустранен протокол за ПТП от 28.12.2024 г., от който се
установява, че в 18:20 часа в гр. П., ул. „Стряма“ е настъпило ПТП между , Н. В.,
управлявала лек автомобил марка и модел „Форд“ с рег. № РА ***** и С. Ж., управлявал лек
автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****. Посочени са вида на щетите по МПС. Протоколът за
ПТП е подписан от двамата водача, като в точка „А“ в края на протокола е положен подпис
от Н. В., а в поле „Б“ от ищеца.
След настъпване на застрахователното събитие, ищецът Ж. е сезирал ответното
дружество, при което била образувана щета за претърпени имуществени вреди с № 52-
05000-00001/25/02.01.2025 г.. От приложения опис-заключение на претенцията се установява
вида и стойността на повредените части на МПС на ищеца. Установява се, че
застрахователят е приел, че размерът на дължимото му се обезщетение е 421,76 лева, което е
изплатено на ищеца.
По делото в качеството на свидетел е разпитан водачът на лек автомобил марка
„Форд" с рег. № РА ***** – Н. В.. От показанията й се установява, че е участвала в
процесното ПТП, като заявява, че не си спомня точната дата, но било около празниците.
Искала да завие, за да спре на един паркинг пред един магазин и зажулила един автомобил.
Тогава съставили и приложения по делото протокол, като свидетелката положила подпис
под буква „А“.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи се
установява, че стойността на нанесените щети по автомобил марка „БМВ“ модел „525 Х-
Драйв“ с рег. № **** по средни пазарни цени за труд 45 лева на час без ДДС към дата
3
28.12.2024 г. възлиза на 1142,92 лева с ДДС. Вещото лице е посочи, че разходите за ремонт
са 10,55% от стойността на автомобила, от което следва, че автомобилът не е т. нар. „тотална
щета“ и възстановяването му следствие от удара е икономически изгодно.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва
същото.
Районен съд П., XIX състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл.432, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който произтича предявената
претенция предполага настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето
лице от водач на МПС (деликт), които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования; валидно сключен Договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил вредите, към
момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от настъпване на
деликта; виновно противоправно поведение на застрахования водач на МПС (деликвент).
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява
правнорелевантното обстоятелство, че към датата на настъпване на процесното ПТП -
28.12.2024 г. е налице застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите по полипа № ВС/03/124001752811, сключена с
ответника по отношение на процесното МПС марка „Форд“ с рег. № РА *****.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водач на МПС за вреди причинени на трето лице,
по правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е
необходимо ищцовата страна да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване
претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице.
Не се спори между страните, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от
421,76 лева по образуваната щета № 52-05000-00001/25/02.01.2025 г. при ЗЕАД „Б. В. И. Г.”,
тъй като ответното застрахователно дружество е обезпечавало през релевантния период
деликтната отговорност на виновния за причиняването на твърдените от ищеца
имуществени вреди, чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Във връзка с това, е спазено и изискването на чл.380, ал.1 КЗ, като ищецът е
отправил към застрахователната компания писмена застрахователна претенция, по която е
заведена щета № 52-05000-00001/25/02.01.2025 г. Получил е сумата в размер на 421,76 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на процесното
ПТП. Тъй като застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е
заплатил на увреденото от процесното ПТП лице застрахователно обезщетение в размер на
4
сумата от 421,76 лева по образуваната застрахователна преписка, настоящата съдебна
инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни
факти, от които възниква претендираното материално право, а именно - 1. имуществените
вреди, настъпили от процесното ПТП, са причинени от лице (Н. В. В.), чиято деликтна
отговорност през процесния период е била обезпечена чрез сключване на договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество, от неговото
виновно и противоправно поведение и 2. към момента на настъпване на ПТП между
делинквента и ответника е съществувало действително правоотношение по застраховка
“Гражданска отговорност”.
Безспорно се установи и след анализ на доказателствена съвкупност, вкл.
заключението по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът
по гореизложените съображения кредитира с пълно доверие, че на 28.12.2024 г. ищецът
претърпял леко ПТП, а именно при движение в гр. П., по ул. „С.“, бил ударен от задната
лява страна от водача на МПС с рег. № *****, В. В.. Вследствие на инцидента, на
управлявания от С. Ж. автомобил марка БМВ, с рег. № ***** били повредени предна лява
врата, задна лява врата и заден ляв калник. По категоричен начин се установява, че
стойността на нанесените щети по автомобил марка „БМВ“ модел „525 Х-Драйв“ с рег. №
***** към дата 28.12.2024 г. възлиза на 1142,92 лева с ДДС. В тази връзка и въз основа на
посочените доказателства съдът приема за безспорно установени по делото механизма,
времето и мястото на настъпване на ПТП. Поведението на причинителя на вредата е
виновно. Според чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното във
всички случаи на непозволено увреждане, а в настоящия случай вината на водача се
установява и от събраните по делото доказателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на
непозволено увреждане от страна на водача на лек автомобил марка „Форд“ с рег. № РА
*****, както и предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя
за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказани по
основание.
Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът съобрази
заключението на вещото лице по приетата САТЕ, според което стойността на нанесените
щети по автомобил марка „БМВ“ модел „525 Х-Драйв“ с рег. № ***** към дата 28.12.2024 г.
възлиза на 1142,92 лева с ДДС. От тази сума следва да се приспадне заплатеното
обезщетение от застрахователя в размер на 421,76 лева и дължимото се застрахователно
обезщетение възлиза в размер на 721,16 лева, т.е. исковата претенция следва да се уважи в
цялост.
Като законова последните от уважаване на исковата претенция за главница следва да
се присъди и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба съда – 12.03.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Неоснователно се явява направеното оспорвана от страна на ответника, досежно
автентичността на приложения по делото двустранен протокол за ПТП от 28.12.2024 г., в
5
частта на положения подпис за виновен водач. От показанията на свидетелката В. по
категоричен начин се установява, че именно тя е участвала в процесното ПТП, че тя е
причинала ПТП, както и че тя е положила оспорения подпис.
С оглед заключението на вещото лице по приетата САТЕ, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че е налице „тотална щета“ по смисъла на КЗ.
Съдът не споделя и възражението на ответника, че ищецът не е собственик на
процесното МПС, тъй като от представените от самия ответник писмени доказателства се
установява противно, а именно, че ищецът е негов собственик.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски в размер на 675,13 лева.
Съдът не споделя възражението на ответника с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, по
следните съображения.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, събрания обем
доказателствен материал и извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца,
високо квалифицирания труд на адвокатската професия, както и обстоятелството, че макар
съдът да приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
минимални размери на възнагражденията за адвокатската работа, съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по
дело С- 438/22 на СЕС, то доколкото установените с Наредбата минимални размери служат
на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, в полза на процесуалния представител на
ищцата следва да бъде определено възнаграждение в размер на 440 лева, което се явява в
минимален размер съобразно чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н „Т.”, ул. „П.” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. П., ул. „Р. Д.” №37, ет.3, ап.9, чрез адвокат А. И. О. от АК П., на основание чл.432, ал.1
КЗ, парично обезщетение в размер на 721,16 лева представляващо разликата между
изплатеното застрахователно обезщетение по Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ от 421,76 лева и действителните разходи за
отремонтирани на причинените от ПТП повреди по заведена под № 52-05000-
00001/25/02.01.2025 г. щета в размер на 1142,92 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху
главница от датата на завеждане на настоящото дело — 12.03.2025 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н „Т.”, ул. „П.” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. П., ул. „Р. Д.” №37, ет.3, ап.9, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 675,13
6
лева, сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7