Решение по дело №5360/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1892
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 26 септември 2020 г.)
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20192120105360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 1892                                                  31.07.2020 г.                                         град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                   ХХХVІ-ти граждански състав  

на шестнадесети юли                                                   две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                                                               

                                                                                       Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря Елена Христова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 5360 по описа за 2019 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г.Й.Т., срещу Х.Г.Г., ЕГН **********,*** и Г.М.Г., ЕГН **********,*** чрез законния му представител Х.Г.Г., ЕГН **********,***. Ищецът претендира да се признае за установено, че ответната страна Х.Г. дължи сумата от 481.20лева, представляваща сбор от главница в размер на 436.35лева и лихва в размер на 44.85лева, а Г.Г. дължи сумата от 120.30лева, представляваща сбор от главница в размер на 109.09лева и лихва в размер на 11.21лева, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 10.8.2016г. до 04.09.2017г. Относно задължението в периода 26.09.2016г. до 25.09.2018г. са били издадени двадесет и една фактури. Ищецът сочи, че потребител на услугите е бил М.Н.Г. е бил абонат на дружеството. След смъртта му посочените ответници, в качеството им на наследници и съсобственици на имота, са клиенти на дружеството. Прави се позоваване на Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВИК системи. За обекта е заведена партида с абонатен № ............... Измерването е ставало посредством два водомера, монтирани в имота. В периода 26.09.2016г. до 25.09.2018г. са били издадени фактури, които не са били заплатени в срока. Същите възлизали на 654.53лева, като сумата била за потребена доставена, отведена и пречистена вода за периода 10.08.2016г. до 04.09.2018г. Върху сумите по фактурите  ответниците дължали и обезщетение за забавено плащане в общ размер на 67.28лева за периода 27.10.2016г. до 01.11.2018г. Сочи се, че делът на първия ответник е 4/6 ид. части, а на непълнолетния – 1/6ид. част. Претендират се разноски по воденото ч.гр.д. № 8001/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Бургас и настоящото производство.  Направени са доказателствени искания за назначаване на експертизи – съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертиза, както и за разпит на свидетел. 

В срока за отговор по исковата молба е постъпил такъв от адв. М.М.,*** – особен представител на ответника Х.Г., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Исковата молба се счита, за недопустима. Сочи се, че не е представено заявление за откриване на партида в полза на наследодателя и представен нотариален акт за имота. Липсвали и доказателства, че ответниците са съсобственици на водоснабдения имот. Не била разкрита партида за всеки ответник по реда на чл. 59, ал. 4 от ОУ на оператора. Не били представени и писмени доказателства, коитио да обосновават качеството потребител както на наследодателя, така и на наследниците му. По същество исковете се считат за неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Неточно била посочена претенцията за лихви, които следвало да се посочат точно и конкретно като дата за всяка една претендирана като неплатена фактура. Неправилна била и претенциата за осъждане по квоти. Неясно било дали лихвата е изчислена спрямо правилата на чл. 31 от ОУ на оператора. Липсвали и доказателства за собственост на имота и заявление за откриване на партида, което особеният представител счита, че води до неяснота на началните показания на водомера при подаване на заявлението, а от там се оспорват и количествата вода доставена и потребена от абоната. Претендира се да се представят доказателства – копия от карнетните книги, в които се отчитали водомерите. Претендира се да не се приемат писмените доказателства и да не се уважават доказателствените искания на ищеца. Направени са доказателствени искания.

В срока за отговор по исковата молба е постъпил такъв от адв. Д.Т.,*** – особен представител на ответника Г.Г., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Предявените искова се приемат за допустими. По същество исковете се смятат за неоснователни. Според особения представител няма представен нотариален акт за собственост на имота в гр. Бургас. Не е установено основанието, въз основа на което ищецът счита ответника за абонат и основанията за това. Възразява се срещу допускането и изготвянето на исканите експертизи. Претендира се отвхърляне на исковете.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. 8001/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, по което е издадена заповед № 4243 от 13.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като длъжникът Г. следва да заплати 436.35 лв. главница и 44.86 лв. лихви, а длъжникът Г. – 109.09лв. главница и 1.21 лв. лихви. По отношение на длъжника Я.Г. е било разпоредено издаване на изпълнителен лист. В указания срок съгласно чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си към двамата ответници, който съдът приема за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, кръгът от лицата, които са  потребители на ВиК са на първо място собствениците на водоснабдените обекти. Според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.

По делото безспорно е установено, че наследници на починалия М.Н.Г. се явяват неговата съпруга Х.Г.Г. и двете деца Я.М.Г. и Г.М.Г., видно от представеното удостоверение за наследници. От представената справка от Агенция по вписванията е видно, че наследодателят на ответниците М.Н.Г. е бил вписан като съсобственик на имота, придобит на 14.01.2005 г., заедно с неговата съпруга Х.Г.Г.. Видно от представения нотариален акт от 14.01.2005 г. Я.Я.Г. продава на сина си М.Н.Г. 1/2 идеална част от имота. По отношение на останалата ½ идеална част от имота няма данни по делото същата да е собственост на наследодателя на ответниците или на някого от тях. Напротив, видно от представената данъчна декларация, за този обект е посочен като съсобственик заедно с Я.Я.Г., М.Н.Г. и лицето Й.Н.Г.. Следователно за ½ идеална част от имота наследодателят на ответниците не притежава качеството на потребител и не следва да отговаря за задълженията към ищеца, доколкото не е установено кой е реалният ползвател на имота в целия процесен период. За ½ от задълженията наследодателят М.Н.Г. следва да отговаря доколкото е бил собственик и потребител на ВиК услуги. С оглед вписването на неговата съпруга като съсобственик на имота може да се направи извод, че страните са били в брак към 2005 г. Следователно същата притежава качеството на потребител. След смъртта на М.Н.Г. на ............ г. за притежаваните от него ½ ид.ч. от собствеността е настъпило наследствено правоприемство и съгласно правилата на чл. 9 ЗН съпругата наследява разполагаемата ¼ ид.ч. от имота в равни квоти със своите две деца. Следователно в настоящия процес се установиха следните квоти в собствеността – по 1/12 ид.ч. за всеки от двете деца Я.М.Г. и Г. М. Г. и 4/12 ид.ч. за Х. Г.Г.. Съдът приема, че до този размер на правата следва да отговаря всеки от ответниците, в качеството си на потребител, по смисъла на цитирания §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че задълженията следва да се разпределят по равно, на основание чл. 59, ал. 4 от Общите условия на ВиК оператора Бургас. Разпоредбата предвижда такова разпределение до представяне на документ, доказващ различните размери на дяловете, каквито несъмнено се установиха в хода на процеса. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ОУ в случаите по ал. 1 /при смърт на потребител – физическо лице/, ВиК операторът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището по силата на акта. В случая обаче по делото не се представиха доказателства за уведомяване от страна на наследниците, че титулярът на партидата М.Н.Г. е починал, съгласно чл. 61 от ОУ. Следователно, липсата на отделни партиди за всеки съсобственик не влияе на редовността и не представлява пречка за отчитане на потребеното количество вода.

Видно от представените по делото от ищцовото дружество справки относно отчетената консумация в обекта, се установява, че в процесния период 10.08.2016г. до 04.09.2018г.г., са били извършвани начисления на количеството вода преминало през водомера с отбелязване видян и от клиента. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл. 30 от публично известните общи условия на ВиК, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В такъв случай, по аргумент от чл. 32, ал. 4 от наредбата следва, че при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. Същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури. За това сочат и показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Я., която заявява, че отчетът се извършва посредством сканиране на баркод, а при липса на осигурен достъп – данните предоставени от ползвателя се въвеждат ръчно. При тази правна рамка и ангажираните доказателства за електронното отчитане на преминалото количество вода през двата водомера, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответниците, в качеството им на потребители, да заплатят извършената ВиК услуга.

Установено е че в имота е било налице потребление, което е периодично отчитано. Съгласно чл. 31 от общите условия на ВиК, операторът издава ежемесечни фактури. Така за всеки месец, в който е извършено отчитане следва да бъде фактурирана цена, съобразно определената от регулатора към този момент. Стойността на количеството вода е правилно определена по действащите цени на ДКЕВР. При тези факти предявеният иск се явява основателен и доказан, като неплатеният остатък по процесните фактури към момента на образуване на производството възлиза на общо 654.53лв. Предвид установените квоти в съсобствеността ответникът Х.Г.Г. отговаря до размера от 218.18 лв., а ответникът Г.М.Г. – до размера от 54.54 лв., поради което исковете следва да се уважат в тази част. За горницата до пълния заявен размер претенциите като неоснователни подлежат на отхвърляне.

Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане и начислената лихва касае главницата по всяка фактура от датата на падежа до 24.10.2018г г. Така, по аргумент от чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК и на основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на задължението на Х.Г.Г. в размер от 22.43 лв. и на Г.М.Г. – в размер от 5.60 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в настоящия процес, съобразно уважената част от претенциите, възлизащи в размер на общо 337.51лв., включващи държавни такси, възнаграждения за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, както и за направените разноски в заповедното производство – сумата от 37.51 лв., включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Г.Г., ЕГН **********,***, че в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г.Й.Т., съществува вземане за сумата от общо 240.61 лева /двеста и четиридесет лева и шестдесет стотинки/, от които сумата от 218.18 лв.главница за доставена, отведена и пречистена вода за периода 10.8.2016г. до 04.09.2017г., по партида с абонатен № ..................., за имот, находящ се в ..........................., по издадени фактури за периода 26.09.2016г. до 25.09.2018г., както и сумата от 22.43лв. - лихва за забава върху всяка месечна главница начислена за периода 27.10.2016г. до 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.11.2018г.  до окончателното й изплащане, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 8001/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над уважения размер до сумата от 436.35лева – главница и лихва в размер на 44.85лева.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.Г., ЕГН **********,*** чрез законния му представител Х.Г.Г., ЕГН **********,***, че в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г.Й.Т., съществува вземане за сумата от общо 60.14 лева /шестдесет лева и четиринадесет стотинки/, от които сумата от 54.54 лв. – главница за доставена, отведена и пречистена вода за периода 10.8.2016г. до 04.09.2017г., по партида с абонатен № ..............., за имот, находящ се в ......................, по издадени фактури за периода 26.09.2016г. до 25.09.2018г., както и сумата от 5.60 лв. - лихва за забава върху всяка месечна главница начислена за периода 27.10.2016г. до 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.11.2018г.  до окончателното й изплащане, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 8001/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над уважения размер до сумата от 109.09лева – главница и лихва в размер на 11.21лева.

ОСЪЖДА Х.Г.Г., ЕГН **********,***, и Г.М.Г., ЕГН **********,*** чрез законния му представител Х.Г.Г., ЕГН **********, да заплатят на Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  с ЕИК *********, адрес гр.Бургас, ж.к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представляван от Г.Й.Т., сумата от общо 337.51 лв. (триста тридесет и седем лева и петдесет и една стотинки) представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 37.50 лв. (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) – представляващи направените разноски по ч.гр.д. 8001/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.