РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 02.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия
Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3272 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на ДСП Плевен с правно основание чл.28, ал. 1, вр.
чл.29, т.2, вр. чл.30 от ЗЗакрДт, с искане за прекратяване на
настаняването на Г.П.И. ЕГН **********
в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Ю.Т.Л. ЕГН ********** и Д.Г.Л. ЕГН **********
*** и на основание
чл.28, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет Г.П.И.
ЕГН ********** да
бъде настанен в в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Ю.Т.Л. ЕГН ********** и Д.Г.Л. ЕГН **********
*** за срок от три
години или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов
интерес, считано от датата на настаняването му по административен ред.
В молбата се излага, че с решение № 920/17.06.2016
г по гр. д.№ 3259/2016 г по описа на ПлРС по
отношение на детето Г.П.И. е предприета мярка за закрила чрез настаняването му
за отглеждане в семейството на неговите роднини - Ю.Т.Л. и Д.Г.Л. за срок от
три години или до промяна на обстоятелствата, считано от настаняването му по
административен ред - 31.03.2016г. Сочи се, че предвид изтичащият срок на предприетата мярка за закрила и
необходимостта от извършване на правилна преценка относно бъдещото отглеждане и
възпитание на детето е извършено ново социално проучване, при което е
установено че: родителите на детето са Т.Д.И. и П.М.И.; че майката на детето страда от „множествена
склероза, инсулинозависим захарен диабет“, за което е
освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 0115 от 008/017.01.18г с определена и 100 %
трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Твърди се, че предвид
крехкото здравословно състояние на майката медицинските специалисти са установили,
че за нея са противопоказни системните физически усилия и неблагоприятен
микроклимат, както и, че съвкупността от няколко заболявания предпоставят почти постоянното й хоспитализиране за лечение
в здравни заведения, където неотменно е придружавана от съпруга си, който я обгрижва. Поради изложеното се прави извод, че не е налице
промяна в невъзможността на родителите на детето да поемат грижите по
отглеждането му. Твърди се, че по време
на новото проучване роднините на детето по майчина линия, които до момента са
го отглеждали в семейството си са заявили тяхното непоколебимо желание да
продължат да се грижат за своя внук, за което са депозирали и съответните
декларации по чл. 24,ал.З от ЗЗДет. Излага се, че в
хода на проверката е установено, че дядото и бабата по майчина линия притежават
подходящи и безопасни жилищни и социално - битови условия на живот - отлична
хигиена, имат нужната привързаност, родителски качества, умения и способности
да полагат адекватни и пълноценни грижи за него. Твърди се, че в резултат на продължилото
тригодишно отглеждане на момчето от неговите баба и дядо между тях е налице
много силна емоционална и доверителна връзка. Сочи се, че прародителите на
малкия Г. са оценени като подходящи за отглеждането на детето и значими възрастни,
които са в състояние да му осигурят нужната сигурност, стабилност и емоционална
подкрепа и топлина. Сочи се, че за осигуряване на най-добрия интерес на детето
същото следва да бъде настанено за отглеждане в семейството на неговите роднини
Ю.Т.Л. и Д.Г.Л. - баба и дядо по майчина линия, като във връзка с това са
издадени временни административни заповеди на Директора на ДСП - Плевен с №
ЗД-04-078/01.04.2019г и с № ЗД/Д-ЕН-079/ 01.04.2019 г, съответно за
прекратяване и повторното му настаняване до произнасянето на съда с решение.
Поради изложеното се отправя искане до съда да уважи молбата.
В открито съдебно
заседание процесуалният представител на Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. Плевен, моли
съда да уважи депозираната молба. Сочи, че от представените по делото
доказателства се установява, че родителите на детето не могат да полагат грижи
за него, предвид здравословното състояние на майката. Твърди, че в момента най
– добрата възможност за детето е то да бъде настанено при своите баба и дядо.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на детето Г.П.И. – адв. Р.
моли съда да уважи молбата. Сочи, че същата е основателна, за което развива
пространни съображения.
Родителите
на детето
Т.Д.И. и П.М.И.
не се явяват в проведеното
по делото о.с.з.
По делото е
изслушана бабата на детето
Ю.Т.Л., която сочи, че от
раждането на внука й тя и съпругът й се грижат за него, поради здравословното
състояние на дъщеря й. Излага, че с родителите на детето живеят в един вход и
детето всеки ден е при тях. Изразява категорично желание да се грижи за внука
си.
По делото
е изслушан и дядото на детето Д.Г.Л., който разказва, че се грижи за внука си
откакто се е родил. Излазява
категорично желание да продължи да се грижи за него.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно
от представеното удостоверение за раждане на детето Г.П.И. е, че негови
родители Т.Д.И. и П.М.И..
Установява се, че с решение по
гр.д. № 3259/2016 г. по описа на ПлРС детето Г. е
настанено в семейството на неговите баба и дядо Ю.Т.Л. и Д.Г.Л. за срок от три години,
считано от настаняването по административен ред или до промяна на
обстоятелствата, ако е в интерес на детето.
Видно е от приобщената по делото декларация, че
бащата на детето П.М.И. е изразил съгласието си сина му да бъде настанен в
семейството на неговите баба и дядо Ю.Т.Л.
и Д.Г.Л..
Приобщени като доказателства
по делото са и медицински документи, от които се установява какво е
здравословното състояние на майката на детето.
Установява се от приложените
по делото доказателства, че бабата и дядото на детето са изразили желание то да
бъде настанено в тяхното семейство.
Видно е от
представените по делото Заповед на Директора
на ДСП - Плевен с № ЗД-04-078/01.04.2019 г., че
е прекратено настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо.
Установява се от представената по делото Заповед
№ ЗД/Д-ЕН-079/ 01.04.2019 г., че Г.П.И.
е настанен в в
семейството на неговите баба и дядо Ю.Т.Л.
и Д.Г.Л. до произнасяне на съда с решение.
В представения по делото социален
доклад се прави извод, че: бабата и дядото на детето са мотивирани да полагат
грижи за него, притежават личностови качества,
необходим родителски капацитет и подходящи и материални условия за това.
Така установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
Съдът като взе предвид, както
че с решение по гр.д. № 3259/2016 г. по описа на ПлРС детето Г. е настанено в семейството на неговите баба и
дядо Ю.Т.Л. и Д.Г.Л. за срок от три години, считано от настаняването по административен
ред или до промяна на обстоятелствата, ако е в интерес на детето, така и, че
срока за настаняване е изтекъл, счита че предприетата мярка за закрила следва
да бъде прекратена.
Законът за закрила на детето отдава
приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда (чл.
25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), като в изключителни
случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат
това и е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт,
дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без
основателна причина трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага изводът, че майката и бащата на Г. към
настоящия момент не са в състояние да полагат грижи за него. За да стигне до
този извод съдът отчита факта, че майката страда от множество заболявания и именно поради здравословното си състояние не
може да полага грижи за своя син. Бащата от друга страна е ангажиран с
придружаването на майката до лечебни заведения, когато се налага да бъде
лекувана. Доколкото възможността детето да бъде отглеждано в семейна среда е
изчерпана, както и поради факта, че не са налице други близки на детето, при
които то да бъде настанено, то следва Г. да бъде настанен в семейството на своята
баба и своя дядо за срок от три години или до промяна на
обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от датата на
настаняването му по административен ред. От събраните по делото доказателства
се установи, че безспорно в интерес на
детето е то да бъде отглеждано в семейството на своите баба и дядо, доколкото
през последните години именно те полагат непосредствени грижи за него.
Чрез настаняването на момчето
в семейството им ще му се осигури възможност
да пребивава в среда, близка до семейната, в която ще бъдат адекватно
задоволявани неговите потребности с оглед неговата възраст, както и ще бъде
съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие.
Поради горното и с оглед правомощията на съда,
визирани в Закона за закрила на детето, молбата, подадена от Дирекция „Социално
подпомагане” е основателна и следва да бъде уважена.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА предприетата
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по отношение на
детето Г.П.И. ЕГН **********,
изразяваща се в настаняването му в настаняването му в семейството
на неговата баба и дядо по майчина линия Ю.Т.Л. ЕГН ********** и Д.Г.Л. ЕГН ********** *** за срок от три години или до
промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, считано
от датата на настаняването му по административен ред, на основание чл.30, ал.1
във вр. с чл.29 от ЗЗакрДт.
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25,
ал.1, т.3 от Закон за закрила на детето,
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо Г.П.И. ЕГН ********** - НАСТАНЯВАНЕ
за отглеждане в семейството на неговата баба и дядо по майчина линия Ю.Т.Л. ЕГН ********** и Д.Г.Л. ЕГН **********
*** ЗА СРОК от
три години или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов
интерес, считано от датата на настаняването му по административен ред
-01.04.2019 г.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение на основание, чл. 28 ал. 4 Закона за закрила на
детето.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: