Решение по дело №743/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1654
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237170700743
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1654

Плевен, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20237170700743 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица], чрез адв.В.И. –АК-Плевен, съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], вх.Б, ап.2, против Решение № 32-525862/22.08.2023г., поправено с Решение № 32-535593/29.08.2023г., на Директора на ТД на Митница Русе. Посочва се в жалбата, че на 28.08.2023г. на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било връчено Решение № 32-525862/22.08.2023г. на Директора на Териториална дирекция Митница – Русе, с което не бил признат деклариран европейски непреферциален произход на стоките, определен е турски непреферциален произход за декларираните стоки по митнически декларации и е определена ставка на допълнително мито в размер на 25%, с което е задължено дружеството. Посочва се още, че на 31.08.2023г. на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било връчено Решение № 32-535593/29.08.2023г. на Директора на ТД Митница – Русе, с което били отстранени допуснати неясноти и било допълнено Решение № 32-525862/22.08.2023г. Твърди се в жалбата, че изводите на решаващият орган за определяне на турски непреферциален произход за декларираните стоки е неправилен. Сочи се, че с писмо изх.№ 32-224028/14.06.2023г. дружеството било уведомено за извършена последваща проверка на митнически декларации с референтни номера 22ВG004306011891R9/21.09.2022г., 22BG004306012092R3/12.10.2022г., 22BG0043060112131R4/17.10.2022г., 22BG004306012201R8/24.10.2022г. и започнало административно производство по определяне на нов размер на дължимите държавни вземания и досъбирането им вследствие на некоректно деклариране на европейски произход на стоките, описани в елемент от данни 2/3 като „бяла ламарина, покрита с хромни оксиди, или с хром и хромни оксиди“, код по Т. **********, във връзка с прилагане на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1013 на Комисията от 17 юли 2018г. за налагане на временни защитни мерки във връзка с вноса на някои стоманени продукти, тъй като стоките са декларирани с държава на изпращане-Турция, деклариран произход в ЕД 5/15 „Код на държава на произход-EU, ЕД 4/17 Преференция-100. Сочи се, че органът приел за установено от представените търговски документи, че износителят „Sarten Ambalaj sanayj ve Ticaret AS“ декларирал произход от Турция, както и турският непреференциален произход се установявал от износните турски декларации, доказващи, че рулоните се изнасят с код по Т. 7210 50 00 90. Приел, че декларираният код на държава на произхода 004, съответстващ на Германия не доказва произход на стоките в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159. В случай, че стоки с произход ЕС са изнесени за Република Турция и впоследствие се връщат в ЕС , то тези стоки се считат за стоки без произход съгласно чл.12 от Решение 1/2009г. на Съвместния комитет, създаден съгласно споразумението между ЕО за въглища и стомана и Република Турция, поради което решаващият орган приел, че дружеството дължи допълнителни мита в размер на 25%, въведени с Регламент №894/01.07.2020г. и ДДС в размер на 20 %. Твърди се в жалбата, че и в четирите митнически декларации е деклариран внос на „бяла ламарина, покрита с хромни оксиди, или с хром и хромни оксиди“, като към всяка от тях са приложени фактура, СМР и сертификат за движение. В клетка 4 на сертификата за движение и по четирите декларации е вписано, че стоката е с произход Германия, а обстоятелството, че във фактурите на последния ред е изписан текст „The goods are of Turkish origin„ не променя произхода на стоката – Германия, а се дължи на текст , който е зададен като макет на софтуер, въз основа на който се издават фактурите в Република Турция. Посочва се още, че от значение за определяне на произхода на стоките не е изписания по-горе текст, при условие, че от съпътстващите документи се установява, че всяка една от доставките е внесена от Германия от „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който е универсален правоприемник на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД. Твърди се, че производител на стоката е „THYSSENKRUPP RASSELESTEIN“ GMBH, като представя сертификати и документи за внос. Твърди се, че по безспорен начин е доказано, че стоката по вноса с митнически декларации с референтни номера 22ВG004306011891R9/21.09.2022г., 22BG004306012092R3/12.10.2022г., 22BG0043060112131R4/17.10.2022г., 22BG004306012201R8/24.10.2022г. е с произход Германия, а не Република Турция, както и че са налице предпоставките на чл.12, пар.2, б.“а“ и „б“ от Решение №1/2009г. на Съвместния комитет, поради което липсва основание за начисляване на допълнително защитно мито в размер на 25 %, въведено с Регламент №894/01.07.2020г. и ДДС 20%. Посочва се още в жалбата, че представените доказателства към становище с изх.№ 23/27.06.2023г., не са обсъдени от решаващия орган. Иска се от съда да отмени Решение № 32-525862/22.08.2023г., поправено с Решение № 32-535593/29.08.2023г., на Директора на ТД на Митница Русе. Претендират се направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, оспорващият „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призован, се представлява от пълномощник адв. В.И. – АК-Плевен. Процесуалният представител на страната поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения административен акт. Подробно становище процесуалният представител на оспорващия излага в писмени бележки с вх.№ 2177/12.04.24г.

Ответникът - Директорът на ТД на Митница Русе, редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт Я. Я., който моли съда да отхвърли жалбата на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и излага становище в писмени бележки с вх.№2202/15.04.2024г.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Решение № 32-525862/22.08.2023г., поправено с Решение № 32-535593/29.08.2023г., на Директора на ТД на Митница Русе.

С Решение № 32-525862/22.08.2023г. Директорът на ТД на Митница Русеq след като извършил последваща проверка на валидността на деклариран европейски произход на стоки, поставени под режим „допускане за свободно обръщение“ от „Сартен България“ ЕООД, приел за установено, че в 4 митнически декларации с референтни номера 22ВG004306011891R9/21.09.2022г., 22BG004306012092R3/12.10.2022г., 22BG0043060112131R4/17.10.2022г., 22BG004306012201R8/24.10.2022г. са описани несъюзни стоки – „бяла ламарина, покрита с хромни оксиди или с хром и хромни оксици“ код по Т. 7210 50 00 90, са декларирани с държава на изпращане – Турция, деклариран произход в ЕД 5/15 „Код на държава на произход“ – EU,ЕД 4/17 Преференции -100. При последваща проверка на основание чл. 48 от Регламент 952/2013г. на Европейския парламент и Съвет, Регламент за изпълнение №2019/159 на Комисията от 31.01.2019г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти и регламент за изпълнение № 2018/1013 на комисията от 17.07.2018г. за налагане на временни защитни мерки във връзка с вноса на някои стоманени продукти. Адм.орган приел за установено, че дружеството Ambalaji sanayi ve Ticaret AS Турция е внасяло рулони бяла ламарина с хром или хромни оксиди от Германия, които били съпроводени със сертификат за произход, в който е вписана страна на произход – Германия. Стоките попадат в обхвата на посочените по-горе четири митнически декларации, като в Република Турция са поставени под режим 40 00 с деклариран код по Т. 721050 00 90, държава на произход – 004, съответстващ на Германия. От представените сертификати за движение се установило, че стоките са изпращани от Thyssen Krup Rasselstein GmbH – Германия, а получател в Турция е Ambalaji sanayi ve Ticaret AS. Органът установил, че тарифната позиция на рулоните не е променена, но от представените документи не може да се проследи идентичността им, както и липсвали данни за осъществен физически контрол, както и документи, идентифициращи стоките с техните конкретни, уникални номера. Органът счел, че представените сертификати за поризход и движение , издадени от органи в германия, не могат да послужат като документи, доказващи както европейския преференциален произход, така и европейски непреференциален произход на стоки, допуснати за свободно обръщение в ЕС за Република Турция. Ето защо и на основание чл.29, чл.48, чл.60, 191 от Регламент ( ЕС ) №952/2013г., чл. 243 пар.4 от Регламент за изпълнение ( ЕС) 2015/2447, чл.15 ал.2 т.8 и чл.19, ал.1 от Закона за митниците, не приел декларирания европейски неперференциален произход на стоките, определил турски непреференциален произход за декрарираните стоки в митнически декларации референтни номера 22ВG004306011891R9/21.09.2022г., 22BG004306012092R3/12.10.2022г., 22BG0043060112131R4/17.10.2022г., 22BG004306012201R8/24.10.2022г. Със същото решение определил допълнително (защитно) мито в размер на 25%, разпоредил да се извърши поправка на данните в митническите декларации, като елемент от данни 5/15 „код на държава на произход“ от EU да стане TR, а елемент от данни „задължения“ да се коригира както следва:

за митническа декларация 22ВG004306011891R9/21.09.2022г. – МС – 48253.69, А00-12063.42, ДО- 48253.69, нова ДО – 60317.11, ДДС-9650.74, ново ДДС- 12063.42, А00 за доплащане – 12063.42, ДДС за доплащане – 2412.68;

за декларация 22BG004306012201R8/24.10.2022г. – МС –18962.61, А00-4740.65, ДО-18962.61, нова ДО–23703.26, ДДС-3792.52, ново ДДС-4740.65, А00 за доплащане –4740.65, ДДС за доплащане – 948.13 ;

за декларация 22BG004306012092R3/12.10.2022г. МС – 55927.37, А00-13981.84, ДО-55927.37, нова ДО – 69909.21, ДДС-11185.47, ново ДДС-13981.84 , А00 за доплащане –13981.84, ДДС за доплащане –2796.37 ;

за декларация 22BG0043060112131R4/17.10.2022г. МС –55204.61 , А00- 13801.15, ДО- 55204.61, нова ДО –69005.76, ДДС-11040.92, ново ДДС-13801.15, А00 за доплащане – 13801.15, ДДС за доплащане –2760.23 или общо А00 за доплащане – 44587.07 и ДДС за доплащане 8917.42. С решението бил задължен „Сартен България“ ЕООД да доплати мито ( защитно) в размер на 44587.07 лв. и ДДС в размер 8917.42 лв., както и на основание чл. 114, пар.2 вр. чл.112 от МКС – лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването, както и лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок по чл.108 пар.1 от регламента до датата на ефективното плащане.

С Решение № 32-535593/29.08.2023г. на Директора на ТД на Митница Русе е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 32-525862/22.08.2023г. на Директора на ТД на Митница Русе, е отстранена грешка в диспозитива и разпоредителната част относно определения нов размер на дължимите държавни вземания, като последните следва да се четат по следния начин:

за митническа декларация 22ВG004306011891R9/21.09.2022г. – МС – 48253.69, А00-12063.42, ДО- 48253.69, нова ДО – 60317.11, ДДС-9650.74, ново ДДС- 12063.42, А00 за доплащане – 12063.42, ДДС за доплащане – 2412.68;

за декларация 22BG004306012201R8/24.10.2022г. – МС – 56902.19, А00-14225.55, ДО-56902.19, нова ДО–71127.74, ДДС-11380.44, ново ДДС-14225.55, А00 за доплащане –14225.55, ДДС за доплащане – 2845.11;

за декларация 22BG004306012092R3/12.10.2022г. МС – 55927.37, А00-13981.84, ДО-55927.37, нова ДО – 69909.21, ДДС-11185.47, ново ДДС-13981.84 , А00 за доплащане –13981.84, ДДС за доплащане –2796.37 ;

за декларация 22BG0043060112131R4/17.10.2022г. МС –55204.61 , А00- 13801.15, ДО- 55204.61, нова ДО – 69005.76, ДДС-11040.92, ново ДДС-13801.15, А00 за доплащане – 13801.15, ДДС за доплащане –2760.23 или общо А00 за доплащане54071.97 и ДДС за доплащане – 10814.40. С решението бил задължен „Сартен България“ ЕООД да доплати мито ( защитно) в размер на 54 071.97 лв. и ДДС в размер 10 814.40 лв.

В останалата си част Решение № 32-525862/22.08.2023г. на Директора на ТД на Митница Русе е оставено непроменено.

Решение № 32-535593/29.08.2023г. е връчено на 31.08.2023г.

С жалба вх.№ 32-544347/04.09.2023г. по описа на ТД на Митница Русе е инициирано настоящето производство.

Безспорно е по делото и не се спори между страните, че стоките, предмет на митнически декларации с референтни номера 22ВG004306011891R9/21.09.2022г., 22BG004306012092R3/12.10.2022г., 22BG0043060112131R4/17.10.2022г., 22BG004306012201R8/24.10.2022г., а именно бяла ламарина, покрита с хромни оксиди, или с хром и хромни оксиди“, код по Т. **********, е транспортирана през границата на Република Турция в Република България т.е. стоките са внесени в страна член на Европейския съюз – Република България, от страна, която не е член на Европейския съюз, но същата е асоциирана страна по силата на сключено Споразумение за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, сключено в Анкара на 12.09.1963г.

По делото няма спор и относно обстоятелството, че „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД е закупило от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД, Германия и е внесло на територията на Република Турция определени количества електролитна ламарина, бобини и електролитна ламарина DR, бобини, рулони електролитно калайдисани DR и рулони електролитно хромирана стомана DR, за които са представени сертификати за произход и анализ на стоката.

Не се спори също, че движението на стоките от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД се е осъществило при режим Т1 т.е. външен транзит, видно от представените по делото документи.

Спори се между страните какъв е митническия статут на стоките, налице ли е европейски преференциален произход на стоките или европейски непреференциален такъв на стоки, допуснати за свободно обръщение в ЕС от Република Турция, налице ли е идентичност между стоките, изпратени от „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД на „Сартен България“ ЕООД и тези внесени от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД, Германия, както и законосъобразно ли е отказано освобождаване от заплащане на защитно мито в размер на 25% и налагане на последното на основание Регламент (ЕС ) №219/159.

За разрешаване на спорнитете въпроси по делото са приобщени писмени доказателства. От последните, разгледани по отделно, се установяват следните факти от значение за предмета на спора:

1.Установява се от заверено копие на митническа декларация №22BG004306011891R9/21.09.2022г. ( л.117-120 от делото), че на 21.09.2022г. „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД декларирало внос на брутно тегло от 14 391 килограма ( графа 6/5) „бяла ламарина, покрита с хром ни оксиди, или с хром и хромни оксиди“ ( графа 6/8). В декларацията в графата 5/8 код на държавата на получаване било посочено България, в графата 5/14 код на държавата на изпращане/износ –Турция, а в гр. 5/15 – код на държавата на произход – било вписано ЕU Eauropean Community. Било декларирано още, че вносител е „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а износител – САРТЕН АМБАЛАЖ САНАЙ ВЕ ТИК АС Турция – [населено място], Истанбул. Кодът на стоката по комбинираната номенклатура в гр.6/14 бил отбелязан с № 72105000. Към митническата декларация били приложени следните документи: търговска фактура референтен номер *********/19.09.2022г., пътна товарителница №730/19.09.2022г.; сертификат за движение EUR.1 К0331269/19.09.2022г. и декларация за външен транзит на общността / общ транзит, Т1 референтен номер 22TR59040000270602 ( гр.2/3).

Установява се от легализиран превод на търговска фактура референтен номер *********/19.09.2022г.( л.121 и л.252), че износителят на продуктите – 14391 кг стоки с х.с. 721050009011 с митническо разрешение № EUR1734022 декларирал, че тези продукти са с преференциален произход от Турция, посочените единични цени са за 1000 бр. , а стоките са с турски произход.

Видно от легализиран превод на опаковъчен лист ( л. 122 и л. 253), бланка на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД били доставени опаковки 2 бр. на стоки – 0.14Х908ХRDR8 TFS с нето тегло 14391 кг.

Установява се от легализиран превод на сертификат за анализ (л.127 и л. 253-256 от делото), издаден на 23.08.2022г. от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД – [населено място], че последното дружество удостоверило в качеството на производител на стоки - електролитно хромирана стомана DR,бобини, предмет на заявка от 30.03.2022г. с купувач /получател „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД- С. И., Турция.

Видно от заверено копие на електронна фактура – л. 123 и л. 263- 265 от делото, „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ издало на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД фактурата за стока – 0,14х90BRX DR8 TFS, 721050009011, с товарителница IS1202200058640, с тегло 14391 кг. на обща стойност 23 471,72 евро. Във фактурата било отбелязано, че стоките са с произход Германия, а производител е „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“.

Установява се от легализиран превод на сертификат за движение № К 0331269 – л. 125 и л.266 -267 от делото, че „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“в качеството на износител изпратил стока (0,14х90BRX DR8 TFS, с тегло 14391 кг.) на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД въз основа на митническо разрешение – потвърждаваща декларация 22590400ЕХ00029508, издадена от Дирекция Митница в Черкезкьой Турция на 19.09.2022г.

Видно от съдържанието на декларация № 22590400ЕХ00029508/19.09.2022 г. ( л.126 и л.268-269) в клетка 34 е посочен код на произход 004, в клетка 37 е посочен режим 1040 за износ на стока, която не е преминала през други операции, в клетка 15 – страна износител е посочена Турция, а клетка 17 – страна на дестинация – България, а място на товарене – дирекция Митница Черкезкьой, като стоката е влязла през митница Хамзабейли.

Превозът бил удостоверен със международна товарителница – л.124, в която в клетка 4 като товарен пункт отново е вписано Черкезкьой, Турция, а разтоварен пункт – Плевен, България.

2.Установява се от заверено копие на митническа декларация №22BG004306012092R3/12.10.2022г.- л. 131-133, че на 12.10.2022г. „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД декларирало внос на брутно тегло от 19660 килограма (графа 6/5) , нетно тегло 16634 кг. (6.1) „бяла ламарина, покрита с хром ни оксиди, или с хром и хромни оксиди“ ( позиция 1 в графа 6/8). В декларацията в графата 5/8 и 5/14 код на държавата на получаване и на държавата на изпращане/износ – не били посочени данни,, а в гр. 5/15 – код на държавата на произход – било вписано ЕU Eauropean Community. Износител не бил посочен, а като вносител бил отбелязан „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“. Като продавач бил вписан С. А. С. В. Т. А. Турция – [населено място], Истанбул. Кодът на стоката по комбинираната номенклатура в гр.6/14 бил отбелязан с № 72105000. Към митническата декларация били приложени следните документи: търговска фактура референтен номер *********/07.10.2022г., пътна товарителница от 07.10.2022г.; сертификат за движение EUR.1 К0381539/07.10.2022г. и декларация за външен транзит на общността / общ транзит, Т1 референтен номер 22TR59040000509898 ( гр.2/3).

Установява се от легализиран превод на търговска фактура референтен номер *********/07.10.2022г. ( л.134 и л.272), че износителят на продуктите – 16834 кг стоки с х.с. 721050009011 с митническо разрешение № EUR1734022 декларирал, че тези продукти са с преференциален произход от Турция, посочените единични цени са за 1000 бр., а стоките са с турски произход.

Видно от легализиран превод на опаковъчен лист ( л. 136 и л. 272), бланка на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД били доставени опаковки 2 бр. на стоки – 0.14Х908ХRDR8 TFS с нето тегло 16834 кг., бруто тегло 18660 кг.

Установява се от легализиран превод на сертификат за анализ (л.144-147 и л. 272-275 от делото), издаден на 18.08.2022г. от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД – [населено място], че последното дружество удостоверило в качеството на производител на стоки - електролитно хромирана стомана DR,бобини, предмет на заявка от 30.03.2022г. с купувач /получател „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД- С. И., Турция.

Видно от заверено копие на електронна фактура – л. 135 и л. 282- 283 от делото, „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ издало на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД фактурата за стока – 0,14х90BRX DR8 TFS, 721050009011, с товарителница IS1202200058640, с тегло 16834 кг. на обща стойност 27 456,52 евро. Във фактурата било отбелязано, че бобините са с произход Германия, а производител е „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“, както и че за стоката е издадена товарителница № IS12022000066211 от 07.10.2022г.

Установява се от легализиран превод на сертификат за движение № К 0381539 – л. 138 и л.285 -286 от делото, че „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“в качеството на износител изпратил стока (0,14х90BRX DR8 TFS, с тегло 18660 кг.) на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД въз основа на митническо разрешение – потвърждаваща декларация 22220400ЕХ00050434, издадена от Д. М. гара Капъкуле Турция на 07.10.2022г.

Видно от съдържанието на декларация № 22220400ЕХ00050434/07.10.2022 г. ( л.139 и л.287-289) в клетка 34 е посочен код на произход 004, в клетка 37 е посочен режим 1040 за износ на стока, която не е преминала през други операции, в клетка 15 – страна износител е посочена Турция, а клетка 17 – страна на дестинация – България, а място на товарене кл.30 – дирекция Митница гара Капъкуле, като стоката е влязла през митница Капъкуле.

Превозът бил удостоверен със международна товарителница – л.137, в която в клетка 4 като товарен пункт е вписано С. И., а разтоварен пункт – Плевен, България, Индустриална зона.

3. Установява се от заверено копие на митническа декларация 22BG0043060112131R4/17.10.2022г. – л. 149- 150 от делото, че на 17.10.2022г. „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД декларирало внос на брутно тегло от 16600 килограма (графа 6/5)нето тегло 16570 , „бяла ламарина с хром или хромни оксиди, на рулони -16570кг. РС-2, 50-230кг“ ( графа 6/8). В декларацията в графата 5/8 и 5/14 код на държавата на получаване и на държавата на изпращане/износ – не са посочени данни,, а в гр. 5/15 – код на държавата на произход – е вписано ЕU Eauropean Community. За износител бил посочен С. А. С. В. Т. А. Турция – [населено място], Истанбул, а като вносител бил отбелязан „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“. Кодът на стоката по комбинираната номенклатура в гр.6/14 бил отбелязан с № 72105000. Към митническата декларация били приложени следните документи: търговска фактура референтен номер *********/12.10.2022г., пътна товарителница от 12.10.2022г.; сертификат за движение EUR.1 К0059958/12.10.2022г. и декларация за външен транзит на общността / общ транзит, Т1 референтен номер 22TR3413000033372 ( гр.2/3).

Установява се от легализиран превод на търговска фактура референтен номер *********/07.10.2022г. ( л.151 и л.299), че износителят на продуктите – 16570 кг нето, 16800 кг бруто тегло, стоки с х.с. 721050009011 с митническо разрешение № EUR1734022 декларирал, че тези продукти са с преференциален произход от Турция, посочените единични цени са за 1000 бр., а стоките са с турски произход.

Видно от легализиран превод на опаковъчен лист ( л. 152 и л. 300), бланка на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД били доставени опаковки 2 бр. на стоки – 0.14Х908ХRDR8 TFS с нето тегло 16570 кг., бруто тегло 16570 кг.

Установява се от легализиран превод на сертификат за анализ (л.156-157 и л. 300-301 от делото), издаден на 18.08.2022г. от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД – [населено място], че последното дружество удостоверило в качеството на производител на стоки - електролитно хромирана стомана DR,бобини, предмет на заявка от 30.03.2022г. с купувач /получател „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД- С. И., Турция.

Установява се от легализиран превод на сертификат за движение № К 0059958 – л. 154 и л.308 -309 от делото, че „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“в качеството на износител изпратил стока (0,14х90BRX DR8 TFS, с тегло 18660 кг.) на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД въз основа на митническо разрешение – потвърждаваща декларация 22341300ЕХ00846160, издадена от Д. М. М. Турция на 12.10.2022г.

Видно от съдържанието на декларация № 22341300ЕХ00846160/12.10.2022 г. ( л.155 и л.310-311) в клетка 34 е посочен код на произход 004, в клетка 37 е посочен режим 1040 за износ на стока, която не е преминала през други операции, в клетка 15 – страна износител е посочена Турция, а клетка 17 – страна на дестинация – България, а място на товарене кл.30 – дирекция М. М., като стоката е влязла през М. М..

Превозът бил удостоверен със международна товарителница – л.137, в която в клетка 4 като товарен пункт е вписано С. И., а разтоварен пункт – Плевен, България, Индустриална зона.

По делото е приобщен легализиран превод на декларация рег.№ 22343100IM00195755/13.09.2022г.- л.316- 317 от делото, от която се установява, че предмет на внос през м.09.22г. са 136 518 кг ламарина с хромово покритие с износител „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД – [населено място] и вносител „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“- Силиври, Истанбул, като допълнителни документи за стоката са издадени фактури от 25.08.2022г., декларация за произход от 25.08.2022г., сертификат за произход от 02.09.2022г., сертификат за съответствие от 13.08.2022г.

Установява се от легализиран превод на сертификат за произход № [рег. номер]/02.09.2022г. – л.203 и л.- 318-319, че „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД – [населено място] удостоверил произхода на 10 рулона електролитно калайдисани DR, рулони, 2 рулона електроличтно калайдисани, 6 рулона електролитно хромирана стомана DR, рулони, или общо 18 рулона с брутно тегло 139 169 кг и нетно тегло 136 517 кг., с получател „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, като експедицията сбила извършена с плавателен съд. Като държава на произход в сертификата била посочена Федерална Република Германия.

Видно от фактура реф. № **********/25.08.2022г. – л. 207 и л.320-328, „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД фактурирало на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД електролитна ламарина, бобини и електролитна ламарина DR, бобини, по проформа фактури от 03.12.2021г., 17.05.2022г., 04.05.22г., 18.05.22г. и 04.04.22г., общо бруто тегло 93957 кг, нето тегло 92072 кг. , като произходът на стоките, обхванати с митническо разрешение ВБ 6550/БА/0151 били от ЕО /ЕС – Федерална република Германия.

Видно от фактура реф. № **********/25.08.2022г. – л.204 и л. 329-334, „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД фактурирало на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД електролитна ламарина , бобини и електролитна ламарина DR, бобини, по проформа фактури от 03.12.2021г., 17.05.2022г., 04.05.22г., 18.05.22г. и 04.04.22г., общо бруто тегло 45212 кг, нето тегло 44446 кг. , като произходът на стоките, обхванати с митническо разрешение ВБ 6550/БА/0151 били от ЕО /ЕС – Федерална Република Германия.

Видно от транзитен сертификат № MRN 22TR34130003033372/12.10.2022г. – л.169 и л.335 – 337 , от Турция „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ чрез М. М. били изнесени и транспортирани до България в полза на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД чрез превозни средства с българска регистрация стоки с бруто тегло 17400 кг. Стоката била отбелязана като 2 опаковки бобина.

4. Установява се от заверено копие на митническа декларация 22BG004306012201R8/24.10.2022г. – л. 171-173, че на 24.10.2022г. „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД декларирало внос на стоки с общо тегло 22700 кг, от които 17271 нето килограма, бруто тегло 17491 кг, „бяла ламарина, покрита с хром ни оксиди, или с хром и хромни оксиди- 17271 кг, РС-1, 50-220кг.“ ( позиция 1 в графа 6/8 на л.4 от декларацията) и „бяла ламарина, покрита с хром ни оксиди, или с хром и хромни оксиди- 5070 кг, РС-2, 50-139 кг.“ ( позиция 1 в графа 6/8). В декларацията в графата 5/8 и 5/14 код на държавата на получаване и на държавата на изпращане/износ – били посочени съответно България и Турция, а в гр. 5/15 – код на държавата на произход – било вписано Турция . Като вносител бил отбелязан „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“, а като продавач „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД. Кодът на стоката по комбинираната номенклатура в гр.6/14 бил отбелязан с № 72105000. Към митническата декларация били приложени следните документи: търговска фактура референтен номер *********/02.11.2022г., пътна товарителница от 21.10.2022г.; сертификати за движение EUR.1 К0059534/02.11.2022г. и EUR.1 К0059535/02.11.2022г., декларация за външен транзит на общността/общ транзит, Т1 референтен номер 22TR22040000535388 ( гр.2/3).

Установява се от легализиран превод на търговска фактура референтен номер *********/02.11.2022г. ( л.174 и л.341), че износителят „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД на продукти – 5070 кг стоки с номер 0.28X775XR J57LD 2005 TFS P 0049089 и 17271 кг. стоки с номер 0.14X908XR DR8 TFS, всички с х.с. 721050009011, с митническо разрешение № EUR1734022 декларирал, че тези продукти са с преференциален произход от Турция, посочените единични цени са за 1000 бр., а стоките са с турски произход.

Видно от легализиран превод на опаковъчен лист ( л. 176 и л. 342), бланка на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД били опаковани 2 бр. опаковки стоки 0.14Х908ХRDR8 TFS с нето тегло 17271 кг., бруто тегло 14391 кг., както и 1 опаковка стоки с номер 0.28X775XR J57LD 2005 TFS P 0049089 с нето тегло 5070 и бруто тегло 5209 кг.

Установява се от легализиран превод на сертификат за анализ (л.182-185 и л. 342-346 от делото), издаден на 18.08.2022г. от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД – [населено място], че последното дружество удостоверило в качеството на производител на стоки - електролитно хромирана стомана DR,бобини, предмет на заявка от 30.03.2022г. с купувач /получател „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, Турция.

Видно от заверено копие на електронна фактура № SR02022000003455/21.10.2022г. – л. 175 и л. 352- 354 от делото, „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ издало на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД фактурата за стоки – 0,14х90BRX DR8 TFS, с тегло 17271 кг. и стоки 0.28X775XR J57LD 2005 TFS P 0049089 -5070 кг., всички с GRIP 721050009011, товарителница IS12022000070869. Във фактурата било отбелязано, че бобините са с произход Турция, а производител е „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“.

Установява се от легализиран превод на сертификат за движение № [рег. номер]/21.10.2022г. – л. 178 и л.355 -356 от делото, че „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“в качеството на износител изпратил стока (1 пакет 0.28X775XR J57LD 2005 TFS P 0049089 - 5029 кг.) на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД въз основа на митническо разрешение – потвърждаваща декларация 22220400ЕХ00052795, издадена от Дирекция Митница гара Капъкуле Турция на 21.10.2022г.

Установява се от легализиран превод на сертификат за движение № [рег. номер]/21.10.2022г. – л. 179 и л.357 -358 от делото, че „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“в качеството на износител изпратил стока (2 пакета 0,14х90BRX DR8 TFS - 17491 кг.) на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД въз основа на митническо разрешение – потвърждаваща декларация 22220400ЕХ00052795, издадена от Дирекция Митница гара Капъкуле Турция на 21.10.2022г.

Видно от съдържанието на декларация № 22220400ЕХ00052795г. ( л.180 и л.359-361) в клетка 34 е посочен код на произход 004, в клетка 37 е посочен режим 1000, в клетка 15 – страна износител е посочена Турция, а клетка 17 – страна на дестинация – България, а място на товарене кл.30 – дирекция Митница гара Капъкуле, като стоката е влязла през М. К..

Видно от транзитен сертификат № MRN 22TR2204000535388/21.10.2022г. – л.186 и л.364 – 3366 , от Турция „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ чрез М. М. били изнесени и транспортирани до България в полза на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД чрез превозни средства с българска регистрация стоки с бруто тегло 22700 кг., без да е отбелязан вида на стоката.

Видно от сертификат № 22343100IM 00202429/21.09.22г. – л. 367- 369, на 21.09.2022г. през митница Амбарлъ бил регистриран внос с изпращач „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД, Германия и вносител „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД на ламарина с калаено покритие общо 177110 кг, чрез 10 контейнера, като към придружителните документи бил приложен сертификат за разрешение за ишлеме и декларация и удостоверение за произход от м.09.2022г.

Установява се от легализиран превод на сертификат за произход № [рег. номер]/02.09.2022г. – л.190 и л.- 372-373, че „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД – [населено място] удостоверил произхода на 10 рулона електролитно калайдисани DR, рулони, 13 рулона електролитно калайдисани, 7 рулона електролитно хромирана стомана DR, рулони, или общо 30 рулона с брутно тегло 240 955 кг и нетно тегло 236 525 кг., с получател „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, като експедицията сбила извършена с плавателен съд. Като държава на произход в сертификата била посочена Федерална Република Германия.

Видно от фактура реф. № **********/26.08.2022г. – л.191 и л. 374-379, „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД фактурирало на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД електролитна ламарина , бобини и електролитна ламарина DR, бобини, по проформа фактури от 03.12.2021г., 17.05.2022г., 04.05.22г., 18.05.22г. и 04.04.22г., общо нето тегло 59415 кг, бруто тегло 60332 кг. , като произходът на стоките, обхванати с митническо разрешение ВБ 6550/БА/0151 били от ЕО /ЕС – Федерална Република Германия.

Видно от фактура реф. № **********/24.11.2021г. – л.191 и л. 374-379, „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД фактурирало на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД електролитна ламарина , бобини и електролитна ламарина DR, бобини, по проформа фактури от 03.12.2021г., 17.05.2022г., 04.05.22г., 18.05.22г. и 04.04.22г., общо бруто тегло 180623 кг, нето тегло 177110 кг. , като произходът на стоките, обхванати с митническо разрешение ВБ 6550/БА/0151 били от ЕО /ЕС – Федерална Република Германия.

По делото е назначена съдебно икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, може да се направи извод за идентичност по вид на внесените килограми „бяла ламарина, покрита с хромни оксиди, или с хром и хромни оксиди”, с тези декларирани с митническите декларации по-горе, както и че стоката е с произход от Германия. По приложените документи в делото митнически декларации от Република Турция за Република България в клетка 37 е посочен режим 1040, който не е износ на стоки след режим на активно усъвършенстване и може да се направи извода, че стоките не са преминали през други операции. Съдът кредитира заключението в частта относно заключението, че липсват доказателства, че стоките не са преминали през други операции. В останалата част съдът не възприема заключението на вещото лице относно наличието на идентичност по вид на стоките между митническите декларации и представените по делото допълнителни документи, така и по отношение на извода, че от записаното в колона 4 може да се направи извод относно страната на произход на стоките, че е Германия, предвид липсата на доказателства подкрепящи този извод.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Решение № 32-525862/22.08.2023г., поправено с Решение № 32-535593/29.08.2023г., на Директора на ТД на Митница Русе, не е оспорено по административен ред пред Директора на Агенция „Митници“. Правото на субектите да обжалват решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които ги засягат пряко и лично е гарантирано от разпоредбата на чл. 44, § 1 от Митническия кодекс на Съюза, създаден с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година. Разпоредбата не предвижда задължително обжалване пред административен орган, а само като възможност съгласно § 2 б.“а“- пред митническите органи или пред правораздавателен или друг орган, определен за тази цел от държавите членки. Възможността за обжалване пред по-горен митнически орган или пред съд е предвидена алтернативно, като е оставена на преценката на жалбоподателя. В тази насока е и Определение № 6143 от 8.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5370/2023 г., VIII о.

Ето защо съдът приема, че оспорването по административен ред не е процесуална предпоставка за оспорване на административния акт пред съд, поради което жалбата срещу решението е допустима.

Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Оспореният административен акт е издаден е от компетентен орган съгласно чл.19, ал.1 пр.2 от Закона за митниците вр. пар.1 т.9 от ДР на ЗМ, чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета.

Решението е издадено в предвидената от закона форма с реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като не са допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорено е решение по чл.29 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, взето без предварително заявление, издадено от митнически орган, без последният да действа като правораздавателен орган. Както в Решение № 32-525862/22.08.2023г., така и в Решение № 32-535593/29.08.2023г., не е посочена привръзка на чл.29 от регламента т.е. дали се касае за обезсилване на благоприятно решение по чл.27 или за отмяна и изменение по чл. 28. Видно от разпоредителната част на Решение № 32-535593/29.08.2023г. органът е „отстранил допуснати неясноти и допълнил Решение № 32-525862/22.08.2023г.“, но по същество са отстранени фактически грешки при изписването на сумите относно декларация 22BG0043060112131R4/17.10.2022г. Това процесуално нарушение обаче съдът не приема за съществено, тъй като не е повлияло на правото на защита на оспорващото лице, предвид наличието на образувано производство пред съд.

Решението е обективирано в изискуемата писмена форма и при спазване на административно-процесуалните правила при осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. С него за дружеството се създават задължения, произтичащи от прилагането на митническите разпоредби, поради което същото представлява административен акт по см. на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, подлежащ на оспорване по реда на АПК съгласно чл. 220 от ЗМ. Актът съдържа подробно изложение на възприетите относими за случая юридически факти, като е цитирана приложимата правна уредба и същият подлежи на съдебна проверка за неговата материална законосъобразност.

На следващо място съдът счита, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение и на материалния закон.

Приложимите правни норми в случая се съдържат в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 на Комисията от 17 декември 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез преходни правила за някои разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, за случаите, когато съответните електронни системи все още не са в действие, и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, Конвенцията за общ транзитен режим от 20 май 1987 г., Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (64/733/ЕИО) и Решение №1/2009 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност за въглищата и стоманата и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24.02.2009г. за изменение на Протокол 1 към споразумението (2009/403/ЕО) .

Глава втора на Регламент (ЕС) 952/2013, глава I от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 дават регламентацията на непреференциален и преференциален произход на стоките.

Съгласно чл.60 от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия. За стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка за оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството. Съгласно чл.61 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато в митническа декларация съгласно митническото законодателство е посочен произходът на стоките, митническите органи могат да изискат от декларатора да го докаже. Когато се представя доказателство за произход на стоките съгласно митническото законодателство или друго законодателство на Съюза, уреждащи специфични области, митническите органи имат право в случай на основателно съмнение да поискат всякакви допълнителни доказателства , за да се уверят, че посоченият произход съответства на правилата, установени в съответното законодателство на Съюза. Същевременно съгласно чл.64, за да имат преференциален произход стоките следва да отговарят на правилата по параграфи 2-5 от тази норма, а именно: да са предвидени преференциални мерки в споразуменията, които Съюзът е сключил с определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или едностранно; приложими за търговията между митническата територия на Съюза и Сеута и Мелила, посочени в протокол 2 към договора за присъединяване от 1985г.; преференциалните мерки са посочени в преференциални споразумения и полза на отвъдморските държави и територии, асоциирани със Съюза в съответствие с чл.203 от ДФЕС.

Същевременно в чл. 37 т.7 Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 комулация с Норвегия, Швейцария или Турция означава система, която позволява продуктите с произход от Норвегия, Швейцария или Турция да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, когато са били допълнително праработени или вложени в даден продукт в посочената държава бенефициер и внесени в съюза. Чл.37 т.22 дава определението за „изявление за произход“ – изявление, изготвено от износителя или лицето, извършващо повторна експедиция на стоките, в което се посочва, че обхванатите от него продукти отговарят на правилата за произход. Делегираният регламент предвижда и начините за издаване или изготвяне на доказателства за произход – чл. 38 – 40 чрез подаване на заявление получаване на статус на одобрен износител с цел изготвяне на доказателства за преференциален произход и издаване на разрешение за одобрен износител за издаване на сертификат INF по електронен път или със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни. В чл. 42 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 ( чл.64 пар.13 от Кодекса) е детайлизиран принципа на териториалност, като в т.3 е предвидено, че ако продуктите с произход, изнесени от държавата бенефициер за друга държава, бъдат върнати, те се считат за продукти без произход, освен ако бъде доказано по удовлетворителен за компетентните органи начин, че са изпълнени следните условия: а/ върнатите продукти са същите като изнесените, и б/ те не са претърпели каквито и да било операции извън необходимото, за да се запазят в добро състояние, докато са били в тази държава или по време на износа им. Продуктите, декларирани за допускане за свободно обръщение в Съюза, са същите като изнесените от държавата бенефициер, която се счита за държава на техния произход. Те не трябва да са били променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от операциите, предназначени да ги запазят в добро състояние, или операциите по добавяне или поставяне на маркировки, етикети, пломби или друга документация, за да се гарантира съответствието със специфичните вътрешни изисквания, приложими в Съюза, преди да бъдат декларирани за допускане в свободно обръщение ( чл.43т.1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 ). Продуктите могат да бъдат съхранявани, при условие, че остават под митнически надзор в държавата или държавите на транзит. Разделянето на пратки се допуска, когато се извършва от износителя или на негова отговорност, при условие, че въпросните стоки остават под митнически надзор в държавата или държавите на транзит. Изискванията на чл.43 т.1-4 се считат за изпълнени, освен ако митническите органи имат основание да смятат противното; в такъв случай митническите органи могат да поискат от декларатора да представи доказателство за изпълнение на изискванията, което може да бъде дадено под всякаква форма, вкл. чрез представяне на транспортни документи, които имат силата на договор, като коносаменти, или на фактическо или конкретно доказателство, основаващо се на маркировката или номерирането на опаковките, или всяко друго доказателство, свързано със самите стоки.

МКС въвежда в чл.153 презумпция за митнически статус на съюзни стоки в три случаи: за всички стоки на митническата територия на Съюза, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки. Съгласно т.2 и т.3 на същата норма, в специфични случаи, когато презумпцията, определена в параграф 1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже. В специфични случаи, когато стоките, изцяло получени на митническата територия на Съюза, нямат митнически статус на съюзни стоки, ако са получени от стоки на временно складиране или стоки, поставени на режим външен транзит, режим складиране, режим временен внос или режим активно усъвършенстване.

Съюзните стоки променят статуса си на несъюзни стоки, когато са изведени от митническата територия на Съюза, доколкото не се прилагат правилата за вътрешен транзит (чл.154а), както и когато са били поставени под режим външен транзит, режим на складиране или режим активно усъвършенстване, доколкото това е разрешено от митническото законодателство ( чл.154 б.“б“). В определени случаи съюзни стоки могат да се придвижват без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статут ( чл. 155 т.2).

Митнически статус на стоките е доразвит в чл. 119 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, като в т.3 б.“а“ се предвижда, че съюзните стоки могат да се предвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия през територия извън митническата територия на Съюза, без да са претоварени, и се превозват с единен транспортен документ, издаден от държава членка, в б.“б“ – стоките, които са превозени между две точки на митническата територия на Съюза и извън митническата територия на Съюза и са претоварени на транспортно средство, различно от това, на което са били натоварени първоначално, като за превоза през територията извън митническата територия на Съюза е издаден нов транспортен документ, при условие, че новият документ се придружава от копие на първоначалния единен транспортен документ, а в б.“д“ – опаковките, палетите и друго подобно оборудване (с изкл. на контейнерите), които принадлежат на лице, установено на митническата територия на Съюза и се използват за превоз на стоки, които са временно изведени от митническата територия на Съюза и са повторно въведени на нея.

Доказателства за митническия статус на съюзни стоки са документи под формата на документ T2L, документ T2LF или митнически манифест за стоките, както и чрез средства различни от средствата за електронна обработка на данни - фактура или транспортен документ за стоките – чл. 126 т.1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 ( чл.6, пар.2 и чл.6 пар.3 б.“а“ от МКС), когато стойността на стоките не надвишава 15 000 евро. Фактурата и транспортният документ трябва да включват минимум пълното име и адреса на изпращача или – ако няма изпращач – на съответното лице, компетентното митническо учреждение, броя и вида на опаковките, обозначенията и референтните номера на опаковките, описание на стоките, брутната маса на стоките ( в килограми), стойността на стоките и при необходимост – номерата на контейнерите. Изпращачът или –ако няма изпращач – съответното лице указва митническия статус на съюзните стоки, като във фактурата или транспортния документ според конкретния случай вписва T2L или T2LF и се подписва. В случай, че стоките доставени от одобрен икономически оператор по смисъла на раздел 4 глава втора от МКС, то последният следва да притежава разрешение, издадено от компетентното митническо учреждение като улеснение при издаването на доказателство за митническия статус на съюзни стоки.

Същевременно в раздел 1 от глава втора от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 (чл.6, пар.2 и чл.6 пар.3 б.“а“ от МКС) е детайлизирана уредбата по отношение на върнатите стоки. Стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, когато, след като са били изнесени от митническата територия на Съюза, не са претърпели друго третиране или манипулации, освен такива за промяна на външния вид или такива, които са необходими за поправката им, за възстановяване на доброто им състояние или за поддържането им в добро състояние, или са претърпели третиране или манипулации, но това третиране или манипулации са били неподходящи за предназначението на стоките вкл. когато влагането на резервни части, не надхвърля необходимото, за да могат да се използват по същия начин, както по време на износа им – чл. 158 т.1-3. Документът, удостоверяващ условия за освобождаване от вносни мита е информационен лист INF3, като може да се предава и чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Стоките се поставят под режим външен съюзен транзит по чл.226, пар. 2 от МКС, когато съюзни стоки се изнасят за трета държава, която е договаряща страна по Конвенцията за общ транзитен режим, или когато съюзни стоки се изнасят и минават през една или повече държави с общ транзитен режим и когато се прилагат разпоредбите на Конвенцията за общ транзитен режим, когато съюзните стоки отговарят на условията за допустимост за възстановяване или опрощаване на вносните мита, ако са поставяни под режим външен транзит по силата на чл. 118 пар.4 от МКС- чл. 189 б.“в“ от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446. Като приложение към последният регламент е предвидено съдържанието на декларацията за транзит EDI, в която сред сведенията са включени освен данни за транзитната операция, така и сведения за предходни административни документи, отправното митническо учреждение и получаващото такова, информация за пломбите и техните идентификационни данни, б.Б клетка 8 търговец се ползва за вписване само на търговец получател, когато е само един, а в атрибута „държава на получаване“ от група данни 4транзитна операция“ се вписва държавата членка или държава с общ транзитен режим. В последния случай атрибутът „ търговец получател“ от групата данни „стокова позиция“ не може да се използва. В група 6 Приложение № Б – Идентификационни данни на стоките в т. 6/6 и 6/ се изисква описание на стоките , а в клетки 6/12 – 6/ 17 кодовете на стоката - по CUSна ООН – за опасни товари, по Комбинираната номенклатура, по Т., допълнителни кодове по Т., национални допълнителни кодове. В Приложение №22-01 към Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 в графата с кодове 7201 – плосковалцувани продукти от желязо или нелегирани стомани с широчина 600 мм или повече, плакирани или покрит, е посочено, че са налице разделени позиции, поради което тарифното класиране се осъществява се определя според съответната подпозиция.

Общата транзитна процедура в Конвенцията за общ транзитен режим Конвенцията от 20 май 1987 г.се използва за движение на стоки между държавите-членки на ЕС, страните от ЕАСТ (Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария), Турция (от 1 декември 2012 г.), Република Северна Македония (от 1 юли 2015 г.), Сърбия (от 1 февруари 2016 г.), Обединеното кралство (от 1 януари 2021 г.) и Украйна (от 1 октомври 2022 г.). Правилата на практика са идентични с тези за съюзния транзит т.е. в Митническия кодекс на съюза.

Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция ( 64/733/ЕИО) не предвижда дерогация от принципа на териториалност.

Съгласно чл.2 от Решение №1/2009 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност за въглищата и стоманата и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24.02.2009г. за изменение на Протокол 1 към споразумението (2009/403/ЕО), за продукти с произход от Общността се считат: а/ продукти, получени изцяло в Общността; б/ продукти, получени в Общността, и съдържащи материали, които не са били изцяло получени там, при условие, че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка в Общността; в/ стоки с произход от Европейското икономическо пространство по смисъла на протокол 4 към Споразумението за Европейското икономическо пространство.Съгласно чл.12 т.1 условията относно придобиването на статут на продукт с произход трябва да бъдат изпълнени без прекъсване в Общността или Турция, а съгласно т.2 от същата норма, когато стоките са с произход , изнесени от Общността или Турция в друга страна, те трябва да се считат за стоки без произход, освен ако може да се докаже по задоволителен за митническите органи начин, че върнатите стоки са същите, като онези, които са били изнесени и не са преминали през други операции освен необходимите за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или по време на износа. В чл.13 е предвиден и регламент в случай на директен транспорт. Предвижда се преференциално третиране по отношение на продукти, които се транспортират директно между Общността и Турция или през териториите на други страни, с които се прилага кумулация. Продуктите, съставляващи една единствена пратка, могат да бъдат транспортирани през други територии – при необходимост с претоварване или временно складиране на тези територии – при условие, че остават под надзора на митническите органи в страната на транзита или складирането, и не претърпяват операции, различни от разтоварване, обратно натоварване или всякакви операции, необходими за запазването им в добро състояние.

Същевременно съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, продуктите от бяла ламарина ( попадащи в категория продукти 6 от приложение № 1 към чл.1) са с тарифни кодове по КН, сред които е [рег. номер] 00, а Турция е включена с списъка на държави по Приложение № 3, към които се прилагат окончателните мерки.

Гореизложеното обуславя извод, че европейското законодателство и споразуменията на ЕИО с Република Турция изискват, за да е налице произход на стоката от Общността и прилагане на преференциален режим, да са налице стоки, които да са изнесени без прекъсване от ЕС и внесени в него, върнатите стоки да са същите, които са изнесени и не са преминали други операции, освен необходимите за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или по време на износа.

Доказателства за европейски преференциален произход на стоките или европейски непреференциален такъв на стоки, допуснати за свободно обръщение в ЕС от Република Турция по делото не са налични.

Основателно е възражението на процесуалния представител на ответника, че от представените документи не може да се проследи идентичността на стоките, както и че липсват данни за осъществен физически контрол и документи, идентифициращи стоките с техните конкретни, уникални имена.

Липсват доказателства и обстоятелството, че внесените от „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД стоки са само претоварени в свободна търговска зона, като по този начин същата стока, без да е преработена, се внася на територията на ЕС, но с изпращач от Германия. Представените сертификати за произход касаят стоките, изпратени от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, а не са изпратени на „Сартен България“ ЕООД. Липсват и доказателства за наличие на договорни отношение между „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД и „Сартен България“ ЕООД вкл. чрез посредничеството на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД. Такъв извод не може да бъде направен и от представените търговски фактури вкл. СМР за движението на стоките от Германия до Република Турция. Тежестта на доказване на митническия статут на съюзни стоки на внесените такива е на жалбоподателя, който следва да представи доказателства пред административния орган за реализиран външен съюзен транзит.

Не се представиха по делото доказателства стоките, предмет на износ от Германия между „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД и тези, внесени от „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД в България с получател „Сартен България“ ЕООД да са идентични, да не са претърпели претоварване, освен с разрешение на митническата администрация.

Налице е противоречие и в изписването на продуктите, описани в митническите декларации и документите, издадени на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД. Деклариран е внос на „бяла ламарина, покрита с хромни оксиди, или с хром и хромни оксиди“, а видно от представените сертификати за анализ, издадени от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД предмет на сертифициране са друг вид стоки – бобини, електролитно хромирана стомана DR- л. 272-275; бяла ламарина на рулони – л. 149-150; електролитно калайдисани рулони DR – л.318-319, ламарина с калаено покритие –л.367-369. Действително в документите, издадени от „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД и в митническите декларации е изписан идентичен код 0,14х90BRX DR8 TFS, но този код липсва в документацията, издадена от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД в сертификатите за произход и анализ на стоките. Нещо повече по делото е приобщен документ – сертификат от 21.09.2022г., към който е бил приложено разрешително от „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД на „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД да работи на ишлеме, което обуславя извод за възможна преработка на първоначално внесените стоки и продукти в Република Турция.

Налице е разминаване и в теглото на стоките във фактура № 10005001802.11.2022г., опаковъчен лист от „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, ел.фактура на л. 175 и сертификата за движение, като в последния са вписани 17491 кг изпратени от „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД на „Сартен България“ ЕООД при условие, че са опаковани 17271 кг. и са издадени документи за търговска продажба на 17271 кг. По аналогичен начин теглото, посочено в митническа декларация №22BG004306012092R3/12.10.2022г. не кореспондира с писмените доказателства на л. 285 -286, л. 272 и 285-288 от делото.

Липсват доказателства за осъществено претоварване на стоките, с производител „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД, с разрешение на митническите органи в Република Турция, както и не са представени доказателства за номерата на опаковките и съответствието на пломбите в случая на промяна в средството за транспортиране на стоките - например от плавателен съд по сертификата за произход на л. 372-373 до превозни средства с българска регистрация, посочени в транзитния сертификат от 21.10.2022г. и др.

Не се доказа и обстоятелството, че производител на стоките е „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, както е посочено на търговските фактури по делото.

По делото не са представени доказателства за единен транспортен документ по чл.119 т.3“б“ от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 респ. нов транспортен документ, придружен от копие на първоначалния единен транспортен документ, удостоверяващ, че стоката, закупена от производител „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД и доставена на С. А. С. ве Тикарет“ АД е с краен получател „Сартен България“ ЕООД.

Във връзка с извършения последващ контрол на основание чл.48 от Регламент (ЕС) 952/2013, видно от материалите по делото адм.орган е уведомил вносителят, че е започнало производство по определяне на нов размер на дължимите държавни вземания, като е предоставена възможност на „Сартен България“ ЕООД да се запознае с документите, въз основа на които органът приема, че стоките не са произход ЕС, а с произход Турция. Изискани са и допълнителни документи вкл. митнически документи, издадени в държавата на износ, търговски договор и всякаква друга информация и документи, доказващи придобиването на преференцален произход; подробно описание на производствения процес в страната, производител на стоката и при обработка/преработка в Турция; информация за продукта, за вложените материали и техния произход, както и дали са получени изцяло в страната на производство. Видно от материалите по преписката вносителят не е представил доказателства за обработката/преработката в Турция, както и информация за продукта, за вложените материали и техния произход, както и дали са получени изцяло в страната на производство. Същевременно видно от представените по делото фактури, в тях като производител на стоките е посочен „Сартен Амбалаж Санайъ ве Тикарет“ АД, а не „Тиссенкруп Раселщайн“ ООД. Отделно от това обстоятелство е деклариран произход от Турция в същите документи, очертаващи търговската дейност между С. А. С. ве Тикарет“ АД и „Сартен България“ ЕООД и обуславящи извод, че не е налице външен съюзен превоз на стоки.

Не са налице доказателства и за наличие на предпоставките на чл.12 от от Решение №1/2009 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност за въглищата и стоманата и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24.02.2009г. за изменение на Протокол 1 към споразумението (2009/403/ЕО). Липсват доказателства, че върнатите в ЕС стоки са същите, като онези, които са били изнесени от Германия и не са преминали през други операции освен необходимите за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или по време на износа.

Доказателствената тежест да установи наличие на преференциален режим за вносните стоки е на вносителят, още повече че съгласно чл. 51 т. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013) за целите на митническия контрол заинтересованите лица съхраняват документите и информацията, посочени в чл.15, пар.1, за срок от 3 години, на всякакъв носител, достъпен и приемлив за митническите органи.

Именно вносителят следва да предостави на митническите органи освен фактурите и всички документи, необходими за извършването на митническа проверка по отношение на продажбата и с освобождаването на всеки продукт от внесената партида вкл. документи, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на стоките, документи, свързани с продажбата – писмен договор, сключен между него и износителя респ. трето лице производител, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят елементите на договорното правоотношение.

Неоснователно е възражението на оспорващия в жалбата, че представените документи към становище с изх.№ 23/27.06.2023г. не са били обсъдени от административния орган. Обратно видно от Решение №32-525862/22.08.2023г. в акта изрично са обсъдени както представените сертификати за произходи, така и сертификатите за движение, СМР и фактурите, представени от дружеството, като директорът на ТД Митница Русе е приел обобщено, че същите не могат да послужат като документи, доказващи европейски преференциален произход на стоките или европейски непреференциален произход за стоки, допуснати за свободно обръщение в ЕС от Република Турция.

С оглед на горното, съдът приема, че след като преференциалният произход на стоката не се установява, а се потвърждава произход от Турция, каквото е отбелязано и на издадените фактури, правилно е било начислено допълнително защитно мито и митническият орган правилно е издал оспореното решение.

С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата, ответната страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД митница Русе, на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.144 АПК определено от съда в размер на 200 лв.

Водим от горното и на чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, девети състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица], чрез адв.В.И. –АК-Плевен, съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], вх.Б, ап.2, против Решение № 32-525862/22.08.2023г., поправено с Решение № 32-535593/29.08.2023г., на Директора на ТД на Митница Русе, с които решения не е признат деклариран европейски непреферциален произход на стоките, определен е турски непреферциален произход за декларираните стоки по митнически декларации и е определена ставка на допълнително мито в размер на 25%.

ОСЪЖДА САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица], да заплати на ТД на Митница Русе, сумата 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението на основание чл.144 АПК вр. чл.7, ал.2 ГПК да се връчи на страните по делото.

Съдия: