Определение по дело №5599/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260787
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20151100905599
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 септември 2015 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 11.03.2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                                      

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА    

 

при секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5599 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

            На 23.12.2021 г. е обявен в търговския регистър допълнителен списък на неприети вземания на кредиторите на „И.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ.

 

            По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда едно възражение с вх. № 260255/05.01.2022 г. от кредитора „Е.С.“ АД с искане да се направи промяна в допълнителния списък на неприети вземания и вземането да се включи в списъка с приети вземания. Не оспорва, че титуляр на партидата, по която са натрупани предявените задължения, е трето лице, а не несъстоятелният търговец, поради което и приложените извлечения от сметка и фактури са на името на „И.В.Т.“ ЕООД. Твърди обаче, че от съдържанието на приложения договор за управление и отдаване под наем на недвижим имот се установява, че същият е сключен за определен срок и той е до 01.11.2019 г. Посочва, че не е уведомяван за настъпила промяна в обстоятелствата относно ползването на обектите на потребление, съответно не е входирано искане за прехвърляне на партидата. Ето защо се позовава на клаузите в договора за наем и на вписаните обстоятелства в имотния регистър и счита за прекратен договорът за наем от изтичане на установения в него срок. Предвид изложеното предявява вземанията в производството по несъстоятелност на наемодателя И.“ АД.

Със становище от 14.01.2022 г. синдикът В.С. счита възражението за неоснователно.

 

В проведеното на 28.02.2022 г. първо редовно открито съдебно заседание подалият възражението кредитор и синдикът не се явяват. От същите са постъпили писмени становища.

 

Съдът, като взе предвид изготвения от синдика списък, направеното възражение, представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Възражението е допустимо, тъй като допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите на „И.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ е обявен в търговския регистър на 23.12.2021 г., а възражението е подадено по пощата на 30.12.2021 г., което е в законоустановения срок.

 

Вземането на „Е.С.“ АД е предявено в производството по несъстоятелност на „И.“ АД с молба от 15.12.2021 г. Дружеството твърди, че „И.“ АД /в несъстоятелност/ има неплатени задължения за следните обекти на потребление: аб. № 05255057, гр. В.Т., ул. „********“, хотел и аб. № 05255056, гр. В.Т., ул. „********“, хотел – резерв, в общ размер на 5 366,53 лева. Твърди, че фактурите са издадени през периода от 07.01.2021 г. до 05.11.2021 г. Посочва, че на основание чл. 4 от приложения договор за управление и отдаване под наем на недвижим имот от 18.10.2016 г., същият е със срок на действие три години, считано от 01.11.2016 г., поради което се явява изтекъл към отчетните периоди по процесните фактури. Предвид изложеното иска вземанията в общ размер на 5 366,53 лева да бъдат включени в списък на приети вземания в производството по несъстоятелност на „И.“ АД.

За да включи вземанията в допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите на „И.“ АД /в несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ синдикът е приел, че приложените фактури, обуславящи основание на вземането, са издадени към лице различно от несъстоятелния търговец, а именно – „И.В.Т.“ ЕООД и предвид начина, по който е предявено вземането, ирелевантен е фактът на облигационното отношение.

 

Не се спори, а същото се установява и от приетите доказателства, че на 18.10.2016 г. е сключен договор за наем между „И.“ АД в качество на наемодател и „И.В.Т.“ ЕООД в качеството на наемател. Изрично в приложеното от кредитира „Е.С.“ АД извлечение от сметка към 17.11.2021 г. е посочен като длъжник за процесните вземания „И.В.Т.“ ЕООД. Приложените към молбата за предявяване на вземания фактури са с получател дружеството „И.В.Т.“ ЕООД. Позоваването на „Е.С.“ АД на клаузи от договора за наем, отнасящи се до неговия срок и оттам търсене на сумите от наемодателя, е неоснователно, тъй като кредиторът е трето за облигационното отношение лице и не може да се позовава на изтекъл срок на договора, след като не са предприети действия от наемателя във връзка с откритата партида, които да са достигнали до неговото знание. След като е издал фактурите на името на „И.В.Т.“ ЕООД и счетоводната сметка, то именно това лице е задължено за вземанията по процесните фактури. Други доказателства в подкрепа на твърдението, че отговорен е несъстоятелният търговец „И.“ АД не са ангажирани, поради което искането за изменение на списъка с неприети вземания следва да се остави без уважение.

В производството по чл. 692 ТЗ съдът съобразява представените към молбата за предявяване на вземането доказателства и дали същите установяват съществуването на вземането в определен размер. Съдът намира, че представените доказателства от „Е.С.“ АД не доказват наличие на вземане в общ размер на 5 366,53 лева срещу „И.“ АД /в несъстоятелност/.

Предвид изложеното и при съобразяване на представените доказателства, съдът намира, че възражението на кредитора „Е.С.“ АД е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 260255/05.01.2022 г., подадено от „Е.С.“ АД срещу допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите на „И.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ и обявен в търговския регистър на 23.12.2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.

Определението подлежи на обявяване в търговския регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.

 

СЪДИЯ: