Р Е Ш Е Н И Е
Номер
2809 01.11.2019
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
четвърти октомври
Година 2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 2641 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против Г.С.Г. иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 708,45 лв. –
неплатена главница по Договор за кредитна карта на физически лица №
117/08.03.2012 г. и анекс № 1 към него от 20.11.2013 г., сключени между
„УниКредит Булбанк“ АД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.10.2018 г.
до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на заповед за
парично изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7156/2018 г. на
БРС. Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски в заповедното
и в исковото производство. Ищецът
твърди, че на 08.03.2012 г. между „УниКредит
Булбанк“ АД – кредитор, ответника Г. – картодържател, и З. Д. Т. - поръчител, е
бил сключен Договор за кредитна карта на физически лица № 117, по силата на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит по кредитна карта с
лимит в размер на 1 500 лв., като ответникът е поел задължение да
възстанови получената сума, ведно с начислените лихви, такси и комисионни, при
условията и сроковете, регламентирани в договора, и при срок на договора 48
месеца - до 28.02.2016 г. Твърди също
така, че на 20.11.2013 г. между „УниКредит Булбанк“ АД – кредитор, Г.Г. –
картодържател, З. Д. Т. – поръчител и П. М. Ц. – втори поръчител, е бил сключен
Анекс № 1 към договора за кредитна карта, по силата на който договорът е
трансформиран в потребителски кредит в размер на 1 500 лв., от който към
датата на подписване на анекса е имало неиздължена, просрочена и изискуема част
от главницата в размер на 715 лв., която длъжникът е поел задължение да погаси
чрез месечни погасителни вноски, дължими през периода 20.11.2013 г. –
20.02.2015 г. На следващо място се твърди, че ответникът е преустановил
плащанията, след което е останало непогасено задължение в общ размер от 964,24
лв., от които 708,45 лв. – главница и 255,79 лв. – договорна лихва, а на
20.02.2015 г. задълженията по договора са окончателно падежирали. Впоследствие
с договор за цесия задължението на ответника по договора за кредитна карта е
било изкупено от „Еос Матрикс“ ЕООД, като с писмо с обратна разписка от
10.08.2018 г. на длъжника е било изпратено уведомление за цесията, което се е
върнало с отбелязване „Непотърсено“, но уведомяването е извършено с връчване на
препис от исковата молба.
В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено
поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от упълномощен процесуален представител на ответника, в който
искът е оспорен по основание и по размер. Твърди се, че ответникът не е редовно
уведомен за извършената цесия, тъй като уведомлението не е извършено от
цедента, а от адвокат, за когото няма доказателства да е бил упълномощен от
цедента за това. Твърди се също така, че приложеното към исковата молба
уведомление за цесията не е получено лично от ответника, а от неговия
упълномощен процесуален представител, но същият не е имал пълномощия да
получава от негово име такова уведомление. На следващо място се твърди, че
банката не е спазила задължението си да уведоми кредитополучателя за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, поради което не е налице
изискуемо вземане за процесните суми. На последно място е заявено и възражение
за изтекла погасителна давност, като се твърди, че към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК е било преклудирано правото на ищцовото дружество
да реализира принудително своята претенция. Моли се искът да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан, както и на ответника да бъдат присъдени
направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който
поддържа отговора, не са представени доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите
на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие на Договор № 117/08.03.2012 г. за кредитна карта на
физически лица, сключен между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД (кредитор), ответника Г.С.Г.
(оправомощен държател) и З. Д. Т. (поръчител), съгласно който банката е издала
на ответника кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 1 500 лв., при
месечен лихвен процент от 1,23 %, срок на ползване на разрешения кредитен лимит
– 28.02.2014 г. и срок на действие на договора - 28.02.2016 г.
С Анекс №
1/20.11.2013 г. към горепосочения договор отпуснатият на ответника кредит е
преобразуван в потребителски, с непогасен размер на дълга към 20.11.2013 г. в
размер на 715 лв. и със срок на погасяване – до 20.02.2015 г.
Ответникът
не оспорва сключването и валидността на горепосочените договор и анекс към
него, получаването на сумата по кредита в размер на 1500 лв., както и че е
налице неплатен остатък по кредита в размер на 715 лв., поради което с нарочно
протоколно определение от 04.10.2019 г. съдът е приел тези обстоятелства за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.
По делото е
представено копие на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.11.2016 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД – цедент и „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД - цесионер, с който цедентът е продал на цесионера портфолио с
необслужвани вземания по договори за кредит, сключени с физически лица, описани
в Приложение № 1 към договора.
Представено е
и копие на Приложение № 1 към договора за цесия, в което под № 241 фигурира
вземане по договор за кредит № 117 от 08.03.2012 г. с длъжник Г.С.Г., с общ
размер на дълга от 964,24 лв., от които 708,45 лв. – главница и 255,79 лв. –
лихва. Така извършената цесия на описаните в Приложение № 1 вземания е
потвърдена от цедента с писмено потвърждение от 21.11.2016 г., препис от което
е приложен по делото.
Видно от
приложеното пълномощно от 30.11.2016 г. с нотариална заверка на подписите, рег.
№ 7964/2016 г. по описа на нотариус П. Т., цедентът „УниКредит Булбанк” АД е
упълномощил цесионера „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да уведоми длъжниците, посочени в
Уведомление № 1 към договора за цесия, от името на цедента за извършеното
прехвърляне на вземания, съгласно условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и да
упражнява правото на „УниКредит Булбанк“ АД да обяви предсрочната изискуемост
на цялото вземане по всяко от цедираните вземания, предмет на Договор за цесия
от 21.11.2016 г. и Приложение № 1 към него, както и да преупълномощава трети
лица (в това число адвокати/адвокатски дружества) с правата по това пълномощно,
като защитава интересите на „УниКредит Булбанк“ АД.
Като
доказателства по делото са представени писмо изх. № 6104/10.08.2018 г. и писмо
изх. № 6105/10.08.2018 г., двете изхождащи от адв. Ж. Д. и адресирани до
ответника Г.С.Г., като първото писмо съдържа уведомление до ответника за
извършената цесия на задължението му към банката в полза на ищцовото дружество,
а с второто писмо ответникът е поканен да погаси задълженията си по договора за
кредит в 7-дневен срок от получаване на писмото, както и е уведомен, че
задълженията му по този договор са обявени за предсрочно изискуеми. Липсват
обаче доказателства тези писма да са достигнали до ответника, тъй като са му
били изпратени по пощата с обратна разписка, но липсва отбелязване за тяхното
получаване.
По делото е
представено пълномощно изх. № 3787/05.03.2013 г., с което „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
упълномощило „Адвокатско дружество – И.. и Д.“ с множество права, включително
да уведомява всички длъжници на дружеството по сключените от него договори за
цесия, както и да преупълномощава с дадените му права юрисконсулти, адвокати
и/или адвокатски дружества.
Представено
е и пълномощно изх. № 1140/05.03.2013 г., с което „Адвокатско дружество – И. и
Д.“, в качеството си на пълномощник на „ЕОС Матрикс“, е упълномощило четирима
адвокати, включително адв. Ж. Д., да уведомява длъжниците по сключените от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД договори за цесии.
Със
становище от 01.10.2019 г. ищецът е представил и пълномощно с нотариална
заверка на подписите, извършена на 09.03.2010 г., с т. 3 от което „ЕОС Матрикс“
ЕООД също е упълномощило „Адвокатско дружество – И. и Д.“ да връчва от негово
име на длъжниците му съобщения и уведомления за извършени цесии, с които
упълномощителят е придобил вземанията си спрямо тези длъжници, както и да
преупълномощава трети лица с тези права.
При така
ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен
и доказан по следните съображения:
В случая страните не спорят относно сключването и валидността на процесния
договор за кредит между ответника и „УниКредит Булбанк“ АД, нито че по него е
налице дължима от ответника главница в размер на 715 лв., каквато е исковата
претенция.
Установи се също така по делото, че вземането на „УниКредит Булбанк“ АД към
ответника е било прехвърлено на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за цесия от
21.11.2016 г. и Приложение № 1 към него, като ответникът не е оспорил
валидността и на този договор.
Спори се относно това дали ответникът е бил редовно уведомен за цесията,
съответно дали ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника за процесните
вземания. В тази връзка съдът намира, че в случая уведомлението за цесията е
редовно връчено на ответника като приложение към исковата молба, което
обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че не е налице редовно
връчване на уведомлението по горния начин, тъй като исковата молба и
приложенията към нея не са били получени лично от ответника, а от негов
упълномощен процесуален представител, който не е бил упълномощен да получи
такова уведомление от името на ответника. Действително в случая съдебните книжа
по делото са били получени от упълномощен процесуален представител на
ответника, но според съда упълномощаването за процесуално представителство по
настоящото дело включва и упълномощаване за получаване на съдебните книжа, като
именно на това основание адвокатът е получил книжата за ответника, включително
и уведомлението за цесията, представляващо приложение към исковата молба. Съдът
счита, че при наличие на упълномощен процесуален представител, който е получил
книжата от името на ищеца и който в изпълнение на предоставените му от
упълномощителя права би следвало да го уведоми за книжата и за съдържащите се в
тях изявления на ищеца или на трети лица, направеното възражение за нередовно
връчване на уведомлението е неоснователно.
По отношение на възражението на ответника, че уведомлението за цесията
изхожда от лице, което не е било упълномощено да уведомява длъжниците за
цесията от името на цедента, а именно от адв. Д., съдът намира, че и това
възражение е неоснователно с оглед на представените по делото два броя
пълномощни от 05.03.2013
г., с едното от които „ЕОС Матрикс“ ЕООД е упълномощило „Адвокатско дружество –
И. и Д.“ да уведомява всички длъжници на дружеството по сключените от него
договори за цесия, а с второто пълномощно адвокатското дружество, в качеството
си на пълномощник на „ЕОС Матрикс“, е преупълномощило с това право адв. Ж.Д.,
който именно е изготвил уведомлението до ответника от 10.08.2018 г.
Съдът намира
за неоснователно твърдението на ответника, че в случая не е налице валидно
упълномощаване на адв. Д., тъй като основното пълномощно – това с което
„УниКредит Булбанк“ АД е упълномощило „ЕОС Матрикс“ да уведоми длъжниците за
извършената цесия на вземанията – е с последваща упълномощаването на адв. Д.
дата. Действително банката-цедент е упълномощила цесионера „ЕОС Матрикс“ с
правото да уведоми длъжниците с прехвърлени вземания с пълномощно от 30.11.2016
г., а пълномощното, с което адв. Д. е упълномощен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД да
уведомява длъжниците на дружеството е от 05.03.2013 г., но това пълномощно не
касае конкретни договори за цесия, а се отнася до всички длъжници на
дружеството по договори за цесии, което според съда означава, че адв. Д. има
правото да уведомява и длъжниците по последващи пълномощното договори за цесии,
какъвто е настоящия договор, сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
Предвид
горното съдът намира, че в случая ответникът е редовно уведомен за
прехвърлянето на задължението му към „УниКредит Булбанк“ АД в полза на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, поради което към момента надлежен кредитор е именно ищцовото
дружество.
В отговора
на ответника е направено и възражение за нередовното му уведомяване за обявена
предсрочна изискуемост на задълженията му по договора за кредит, но в случая
ищецът не твърди такава предсрочна изискуемост, а в исковата молба изрично е
заявено, че вземанията са станали изискуеми с настъпването на крайния падеж по
договора. Видно от Анекс № 1 към договора за кредитна карта, с който кредитът е
преоформен в потребителски, в т. 7 изрично е посочено, че крайният срок за
погасяване на кредита е 20.02.2015 г., както и че погасителните вноски са
дължими ежемесечно през периода от 20.11.2013 г. до 20.02.2015 г., т.е. към
датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.10.2018 г. крайният падеж на
задълженията на ответника по договора за кредит е настъпил, предсрочна
изискуемост на кредита не е била обявявана и не е следвало да му бъде връчвано
уведомление в този смисъл.
Неоснователно
е и последното възражение на ответника, а именно, че вземането на ищеца е
погасено по давност, тъй като в случая приложение намира общата 5-годишна
погасителна давност, а вземането на банката, което е било прехвърлено на ищеца,
е станало изискуемо с настъпване на крайния падеж по договора за кредит – на
20.02.2015 г., съответно погасителната давност по отношение на това вземане
изтича на 20.02.2020 г. и към момента очевидно не е изтекла.
С оглед на
всичко изложено до тук, съдът намира, че предявеният установителен иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаването на иска и на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 125 лв.,
представляваща направените от него разноски в настоящото производство (25 лв. –
платена държавна такса и 100 лв. – дължимо ЮК възнаграждение), както и сумата
от 25 лв. – разноски в заповедното производство, или общо 150 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“,
ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т., против Г.С.Г., ЕГН **********,***,
установителен иск по чл. 422 от ГПК, че ответникът Г.С.Г. дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата 708,45
лв. (седемстотин и осем лв. и четиридесет и пет ст.), представляваща неплатена
главница по Договор за кредитна карта на физически лица № 117/08.03.2012 г. и Анекс
№ 1 към него от 20.11.2013 г., сключени между „УниКредит Булбанк“ АД и
ответника, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.10.2018 г. до окончателното й
изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 3629/08.10.2018 г. за
изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
7156/2018 г. на БРС.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков
- Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т., съдебно-деловодни разноски
в общ размер от 150 лв. (сто и петдесет лв.), от които 125 лв. – по настоящото
производство и 25 лв. – по заповедното производство.
Присъдената сума може да бъде платена
по следната банкова сметка ***: IBAN: ***,
BIC: ***,
„УниКредит Булбанк“ АД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА