№ 16031
гр. С., 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110104221 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Н. С., Г. Г. Ж., К. Г. С. и Т. Н. Ж., чрез
адв. Г., срещу „Уиз Еър У.“ ЦРТ, чрез „Уиз Еър У. ЦРТ – клон България“ КЧТ, с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК активно субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004
г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за признаване за
установено, че ответникът дължи на всеки от ищците сумата в размер на 400 евро,
представляваща обезщетение за вреди от отмяна полет от 01.08.2022 г. с номер W6 4514 по
направление Айндховен - Варна, по договори за въздушен превоз на пътници, ведно със
законна лихва за периода от 20.10.2022 г. до изплащане на вземанията, за които суми са
издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13903/2022г., 13904/2022 г., 13905/2022 г. и 13908/2022 г. по описа на Районен съд - Варна,
ГО.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че със
закупуване на самолетни билети сключили с ответника договор за въздушен превоз, по
силата на който последният се е задължил на 01.08.2022 г. в 15:00ч. да изпълни полети с
номер W64514 по направление Айндховен - Варна. Твърдят, че полетът бил отменен, без да
са били уведомени по – рано от 14 дни преди датата на отмяната, поради което поканили
ответника да заплати на всеки от тях дължимото им се обезщетение в размер на 400 евро, но
доброволно плащане не било извършено. Ето защо молят съда да уважи предявените искове,
като признае за установено, че ответникът дължи на всеки от ищците сумата в размер на 400
евро, ведно със законната лихва от датата на подаване заявленията по чл. 410 ГПК до
1
окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва
обстоятелството, че между ищците и ответника са били сключени договори за въздушен
превоз за редовен полет W64514 на въздушния превозвач „УИЗ ЕЪР У.“ от летище
Айндховен до летище Варна, който следвало да се осъществи по разписание на 01.08.2022 г.
Ищецът не оспорва, че полетът бил отменен, като твърди, че отмяната се дължала на
временното затваряне на летище Айндховен, което представлявало събитие от извънреден
характер. Ето защо се позовава на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, като твърди,
че било налице извънредно обстоятелство и причинно-следствена връзка между отмяната на
процесния полет, което изключвало отговорността на превозвача. Предвид изложеното моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК активно субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента).
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „Уиз Еър У.“ ЦРТ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната
дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, при прилагането
на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на
територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3
500 километра.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1/ че между страните по делото са били сключени
договори за въздушен превоз, по силата на които ответникът се задължил на 01.08.2022 г. да
изпълни полет с номер W6 4514 от летище Айндховен до летище Варна, който следвало да
се осъществи по разписание в 15:00 часа на 01.08.2022 г. (местно време), с разстояние над
1500 км.; 2/ отмяна на посочения полет; 3/ явяване на ищците на летището в указания от
2
авиопревозвача час.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че всички предпоставки
от фактическия състав на предявените искове са доказани по делото.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно: 1/ наличието на правоизключващо отговорността възражение по чл.
5, § 3 от Регламента - наличие на събитие, което може да се квалифицира като "извънредно
обстоятелство", освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори
и да са били взети всички необходими мерки и че същото се намира извън ефективния му
контрол.
Следва да бъде посочено следното относно позоваването от ответника на член 5,
параграф 3 от Регламента във връзка с четиринадесето и петнадесето съображение от същия
регламент. Съгласно посочената разпоредба въздушният превозвач не дължи заплащане на
обезщетение, ако отмяната е по причина на извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Тези елементи от
освобождаващия от отговорност фактически състав следва да са налице кумулативно при
стриктното ограничително тълкуване на фактите от хипотезиса, предвид целта на
договарящите страни за постигане на висока степен на защита на пътниците във въздушния
транспорт. Така събитието, довело в процесния случай до закъснение на полета, би било
извънредно обстоятелство, когато, от една страна, не е присъщо на нормалното упражняване
на дейността на въздушния превозвач, а от друга страна, поради своето естество или
произход се намира извън ефективния контрол на последния.
Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет или при голямо закъснение, тоест
такова, което е от три или повече часа, за въздушните превозвачи възникват задълженията
по член 5, § 1 от Регламента (решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C-581/10 и C-
629/10, EU:C:2012:657, т. 40). На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от
посочения регламент, като дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член въздушният
превозвач се освобождава от задължението си да плати обезщетение на пътниците по член 7
от Регламента, ако може да докаже, че отмяната или закъснението от три или повече часа
при пристигане на полет се дължи на извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки (вж. в този смисъл решения от
19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C - 402/ 07 и C - 432/ 07, EU:C:2009:716, т. 69 и от 31
януари 2013 г., McDonagh, C-12/11, EU:C:2013:43, т. 38). В това отношение съображение 14
от споменатия Регламент предвижда, че такива обстоятелства могат да възникнат по-
специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
осъществяването на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач (вж. решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07,
EU:C:2008:771, т. 21). Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от
Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход
не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач
3
и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008
г., Wallentin-Hermann, C-549/07, EU:C:2008:771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C-
12/11, EU:C:2013:43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C-257/14, EU:C:2015:618,
т. 36).
Така, за да се отговори на въпроса дали описаното събитие отговаря на изискванията
за „извънредно“, следва да се анализира в контекста на особеностите, при които се
осъществява въздушният транспорт. В този смисъл извънредните обстоятелства следва да
произтичат от събития, които не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Така би било
например в ситуацията, при която поради някакви извънредни, необичайни метеорологични
условия, например изригване на вулкан или друг природен феномен, бъде излъчено
съобщение за затваряне на цялото европейско въздушно пространство, което възпрепятства
за неопределено време изпълнението на всички полети в европейския регион и прави
невъзможно изпълнение на полета при вземането на каквито и да е мерки като например
чрез прекачване на пътниците на друг самолет като възможна ефективна мярка за
ограничаване на закъснението.
В отговора си авиопревозвачът се е позовал на следните „извънредни обстоятелства“:
временното затваряне на летище Айндховен, което поддържа, че представлявало събитие от
извънреден характер. Същевременно, въпреки указанията на съда, от ответника, в
съответствие с носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не са
ангажирани доказателства, които да установяват наличието на обстоятелства по смисъла на
чл. 5, § 3 от Регламента, изключващи отговорността му относно процесния полет от
01.08.2022 г.
От изложените по-горе съображения следва, че в процесния случай не са налице
предпоставките на освобождаващата разпоредба на член 5, параграф 3 от Регламент №
261/2004, поради което предявените искове са основателни и ответникът дължи на всеки от
ищците обезщетение в размера по чл. 7, § 1, б. “б“ от Регламента, а именно 400 евро, ведно
със законната лихва от датата на подаване заявленията по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумите.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на всеки от ищците следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 50,00 лв. за държавна
такса, от които 25 лв. заплатени в заповедното производство и 25 лв. платени в исковото.
Процесуалният представител на ищците претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА), в размер на по 360 лв.
с ДДС за всяко от четирите заповедни производства и минимален размер за всеки от ищците
в исковото производство. Своевременно релевираното от процесуалния представител на
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от
процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение е в минимален размер,
изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
4
на адвокатските възнаграждения.
В разглеждания случай по делото са ангажирани договори за правна защита и
съдействие, в които страните по упълномощителната сделка - ищците, от една страна и
адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че всеки от ищците е близък на адвоката - чл. 38, ал.
1, т. 3, предл. второ ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва
да бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито
при безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2
ЗА възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора. Предвиденият в § 2а ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. начин, по
който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните
по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на
договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката
безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в които размерът на
възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., изхождащо от адвокат,
регистриран по ДДС (факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния
регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в
приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен
върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20% ДДС (в този
смисъл е Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК).
Ето защо на адв. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за заповедните
производства в общ размер на 1440 лв. – по 360 лв. с ДДС за всеки от ищците, а за исковото
производство в общ размер на 1920 лв. – по 480 лв. с ДДС за всеки от ищците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „УИЗ ЕЪР У.“
Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А, сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на
територията на Република България чрез „Уиз Еър У. Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда ИВТ,
дължи на В. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх. „Б“,
на основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата в
размер на 400 евро, представляваща обезщетение за вреди от отмяна полет от 01.08.2022 г. с
номер W6 4514 по направление Айндховен - Варна, по договор за въздушен превоз на
пътници, ведно със законната лихва за периода от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
5
21.10.2022 г. по ч.гр.д. № 13903/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ГО, 39 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „УИЗ ЕЪР У.“
Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А, сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на
територията на Република България чрез „Уиз Еър У. Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда ИВТ,
дължи на Г. Г. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх. „Б“,
на основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата в
размер на 400 евро, представляваща обезщетение за вреди от отмяна полет от 01.08.2022 г. с
номер W6 4514 по направление Айндховен - Варна, по договор за въздушен превоз на
пътници, ведно със законната лихва за периода от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
24.10.2022 г. по ч.гр.д. № 13908/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ГО, 10 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „УИЗ ЕЪР У.“
Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А, сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на
територията на Република България чрез „Уиз Еър У. Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда ИВТ,
дължи на К. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх. „Б“, на
основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата в
размер на 400 евро, представляваща обезщетение за вреди от отмяна полет от 01.08.2022 г. с
номер W6 4514 по направление Айндховен - Варна, по договор за въздушен превоз на
пътници, ведно със законната лихва за периода от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
24.10.2022 г. по ч.гр.д. № 13905/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ГО, 49 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „УИЗ ЕЪР У.“
Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А, сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на
територията на Република България чрез „Уиз Еър У. Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда ИВТ,
дължи на Т. Н. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх. „Б“,
на основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата в
размер на 400 евро, представляваща обезщетение за вреди от отмяна полет от 01.08.2022 г. с
номер W6 4514 по направление Айндховен - Варна, по договор за въздушен превоз на
пътници, ведно със законната лихва за периода от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
21.10.2022 г. по ч.гр.д. № 13904/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ГО, 35 състав.
6
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР У.“ Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А,
сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър У.
Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати на В. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх. „Б“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева –
разноски за държавна такса за заповедното и исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР У.“ Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А,
сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър У.
Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати на Г. Г. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх. „Б“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева –
разноски за държавна такса за заповедното и исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР У.“ Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А,
сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър У.
Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати на К. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх. „Б“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева –
разноски за държавна такса за заповедното и исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР У.“ Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А,
сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър У.
Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати на Т. Н. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх. „Б“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева –
разноски за държавна такса за заповедното и исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР У.“ Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А,
сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър У.
Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати на адв. Г. Й. Г., с личен № ****** от единните
регистри на Българската адвокатура, с адрес на кантората: гр. С., ул. „М.“ № 21, вх. „Б“, ет.
3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 1440 лв., представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство в заповедните производства
пред Районен съд – Варна, както и сумата в общ размер на 1920 лв. - представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство в исковото производство пред
СРС на ищците В. Н. С., Г. Г. Ж., К. Г. С. и Т. Н. Ж., дължимо при условията на чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 3 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7