Решение по дело №234/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от Закона за данък добавена стойност вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на „ГАРАНТ АВТО 2000“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], община Казанлък, област Стара Загора, против Заповед №ФК-89-0113931/14.02.2024г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, компетентен по силата на делегация, извършена със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС на „ГАРАНТ АВТО 2000“ ООД е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – пункт за годишен технически преглед, находящ се в [населено място], ул. „Митьо Манолов“ №2 и забрана на достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни.

Мотивите за налагане на принудителна мярка с правно основание чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС са следните:

На 11.01.2024г в 13.20ч е извършена проверка на търговски обект-пункт за годишни технически прегледи, находящ се в [населено място], община Казанлък, стопанисван от „ГАРАНТ АВТО 2000“ ООД , при която е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ за регистриране и отчитане, чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби, чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснало нарушение на Наредбата / словно правно обвинение/

При изваден от проверяващите дневен отчет по данни на ФУ има сума в размер на 495лв. Съгласно обясненията във въпросен лист, дадени от М. М. на длъжност диагностик е записано, че има издадени два броя ФКБ съответно с №012521 за сумата от 65лв и №012520 за сумата от 55лв на обща стойност 120лв, които не са постъпили в касата. В обясненията на В. Я. на длъжност диагностик е записано, че при преминаване на автомобил на ДГС Казанлък на годишен технически преглед е извършено плащане по банков път, а поради това издаването на ФКБ за сумата от 55лв е грешка, която ще бъде поправена, чрез сторнирането на ФКБ 012520. Представени са доказателства за сторниране на ФКБ 012520, извършено след края на проверката. В присъствието на М. е извършено преброяване на наличните парични средства в обекта и е установено, че са в размер на 440лв. Установената положителна касова разлика е в размер на 120лв, за която не е издаден фискален касов бон от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта Фискално устройство TREMOL M20 ИН на ФУ ZK126699 и ИН на ФП *********, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ.

За извършената проверка е съставен Протокол по чл.50 от ДОПК серия АА №0113931/11.01.2024г, като на стр.2 от Протокола, таблица Книга за дневните финансови отчети и налични парични средства е записано, че са издадени два броя фискални касови бележки, срещу които не е постъпило плащане на обща стойност 120лв, като наличността, според данните от ФУ е 495лв, а фактическата е 440лв. Въз основа на Протокола е съставен АУАН №F753073/25.01.2024г, от старши инспектор по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което е образувано и административно наказателно производство за това, че в хода на проверката е установена разлика в размер на 120лв, която се дължи на не издаване на фискален касов бон при приемане на плащане, съгласно обясненията на служител на дружеството.

Заповедта е връчена на 28.02.2024г на управителя на дружеството с указания за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП или пред АС Стара Загора, чрез органа наложил мярката.

Жалбата е подадена по пощата на 11.03.2024г /лист 23 по делото/ в последния ден от 14-дневния срок, и от адресата на мярката, поради което е допустима.

С жалбата се твърди, че материалния закон е приложен не правилно, тъй като от събраните при проверката документи са изведени не верни изводи за фактите. Жалбоподателят се позовава на фактите по Протокола за проверка като твърди, че в самия него са посочени с техните номера два фискални касови бона – 012520 и 012521, съответно за сумите от 55лв и от 65лв, чийто сбор е равен на 120лв. Не става ясно как се формира разлика от 120лв след като разликата между отчетени през ФУ 495лв и преброени в касата му 440лв е равна на 55лв. Не е взето предвид, че към момента на проверката са представени два броя фактури за посочените суми, по които ще бъде извършено плащане по банков път и едва тогава ще бъдат издадени и съответните бележки. Дадени са обяснения и за причините, поради които е установена разлика от 55лв, а ФКБ №012520 е сторниран като издаден по грешка. Предвид установените в хода на проверката факти се иска да бъде прието, че състава на мярката по чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС не е осъществен, поради което да бъде отменена и оспорената заповед с присъждане на разноските по делото. Представя фактура от 11.01.2024г с №4989 и доказателства за извършено плащане в брой на сумата от 65лв с получател на доставката ЕВРОЗИД ООД ЕИК *********, [населено място], фактура за сумата от 55лв, с получател ДГС Казанлък с №4988/11.01.2024г, платена по банков път, Фактура с №4987/11.01.2024г за сумата от 65лв с получател също ДГС Казанлък, платена по сметка в банка, фактура №4990 от 11.01.2024г с получател КПТ Съгласие, [населено място] за сумата от 165лв. или общо четири броя фактури, колкото са на брой и приобщените, но не описани с техните номера към Протокола за извършена проверка.

Ответника Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. В писмено становище по същество се сочи, че с ПИП е установена положителна разлика от 120лв, за която не е издаден ФКБ, нито от кочан с ръчни касови бележки, от която констатация следва, че дружеството е извършило нарушение на чл.3 от Наредбата вр. с чл.118 от ЗДДС, което се явява основание за прилагане на принудителната мярка по чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС. Нарушението е установено посредством протокол по чл.50 от ДОПК, който е официален удостоверителен документ и доказва, че същото води до неотразяване на приходи и съответно до вреди за бюджета. Описаната обстановка се подкрепя от приложените писмени доказателства, които не са опровергани от други средства за доказване. Срокът е съответен на тежестта и близък до минималния. От съда се иска отхвърляне на жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако то е над минималния размер.

Административен съд Стара Загора като взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от адресата на принудителната административна мярка на 11.03.2024г по пощата, в рамките на 14-дневния преклузивен срок, считано от деня, следващ датата 28.02.2024г, когато заповедта е връчена редовно и лично на представляващия дружеството. Разгледана по същество е основателна.

На първо място главните факти, които доказват нарушението по чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС са данните от ФУ и преброените парични средства в търговския обект, които се установява да са получени от продажби. За тази цел се отговаря и на въпросите от въпросния лист. Данните от ФУ са за разчетени средства от продажби в размер на 495лв, от които 55лв са по признат от ответника за издаден по техническа грешка ФКБ №012520, който е сторниран. При това положение преброените налични парични средства от 440лв съответстват на разчетените през ФУ и няма положителна касова разлика. Внимателния прочит на Протокола за проверки, но извършен само съвместно с обвинението по АУАН може да изясни волята на административния орган, защото в мотивите към Заповедта, цитирани по-горе не става ясно дали като съставомерна разлика са възприети сумите по ФКБ 012520 и 012521, които са на стойност 120лв, разчетена през ФУ и включена в сумата от 495лв – дневен отчет, или се касае за посочените в обясненията на М. сума от 65лв за технически преглед на автомобил, за който е установено, че не може да бъде издаден документ за неговото извършване, поради налични данъчни задължения и сума от 55лв за технически преглед на автомобил, чийто собственик го е оставил и отишъл на работа. Тази сума от 120лв следва да е преброена като налична, но не разчетена през ФУ или към 440лв / разчетени през ФУ след признаване на сторно за сумата от 55лв по ФКБ 012520/ да се добави сумата от 120лв, при което се получава наличност в размер на 560лв и разчетени през ФУ 440лв. В Протокола за проверка по чл.50 от ДОПК, на чиято доказателствена материална сила относно преброените на място парични средства се позовава ответника е отразен факта на налични 440лв, което означава, че сумите от писмените обяснения на М. не са преброени – не са действия, извършени от органите по време на проверката, което обяснява и защо разликата между 495лв и 440лв, която математически е 55лв, не е онзи факт, на който ответника се позовава. Мярката е наложена въз основа на посоченото от служителя, че има парични средства в размер на 120лв, за които не са издадени фискални касови бележки, но без да се вземе предвид, че същият служител изрично посочва, че тези средства не са постъпили в касата – чакат се клиентите за довършване на услугата, която изисква издаване на документ за извършен технически преглед, след което да се предадат автомобилите, документа за извършен преглед и касовия бон за неговото заплащане.

Ето защо жалбата е основателна – с Протокола за извършена проверка, както и с Въпросния лист не е установена касова наличност в размер на 560лв срещу 440лв, разчетени през ФУ. Протокола по чл.50 от ДОПК на първо място удостоверява в битието си на официален удостоверителен документ извършените от и пред органа действия и изявления – определението на чл.178 от ГПК, и констатираните факти – чл.50 от ДОПК. Констатирана е касова наличност от 440лв, а не от 560лв, поради което разчетените през ФУ 495лв, съответно 440лв, след признаване на плащане от 55лв по банков път, за което е издаден и ФКБ 012520, не сочат на разлика от 120лв. Само обясненията на служител на дружеството не могат да превърнат твърдения факт за разлика от 120лв укрити приходи в доказателство. Доказателства са тези факти, чието съществуване е установено посредством предвидените от съответния процесуален ред доказателствени способи и средства – проверка за случая, а средството е протокола по чл.50 от ДОПК, писмено доказателство с материална доказателствена сила, но само относно извършените от и пред органа действия и изявления. Не е документирано действието преброяване на касова наличност от 560лв., за да се твърди, че спрямо разчетените през ФУ 440лв е налице разлика, представляваща установен факт, а оттук същият да е доказателство за осъществяване състава по чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС. Оттук и неясните мотиви на органа, издател на процесната заповед, които не могат да бъдат допълвани с показанията на проверяващия екип, поради което и искането с този предмет на ответника бе оставено без уважение. Освен това към протокола са приобщени две фактури за извършено плащане в брой на доставките по тях – за 65лв с получател ЕВРОЗИД ООД и за 165лв с получател КПТ Съгласие [населено място]. Ако за получените в брой плащания по тези две фактури / стр. 53 и стр.52/ органът счита, че е следвало да се издаде ФКБ, то тогава положителната разлика не е 120лв, а 230лв., които също не са преброени като налични в касата. Фактите по протокола за проверка не доказват състава на чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС, защото те са 440лв в брой, срещу 495лв разчетени през ФУ, което не е равно на 120лв, нито фактурите за плащане в брой са на тази стойност.

Заплатеното възнаграждение на един адвокат е в размер на 400лв, а минималното по чл.8 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1000лв. Възражението на ответника е изрично за случай на претендирано възнаграждение над минималния размер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ГАРАНТ АВТО 2000“ ООД ЕИК ********* Заповед № ФК-89-0113931/14.02.2024г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ГАРАНТ АВТО 2000“ ООД ЕИК ********* сумата от 450лв / четиристотин и петдесет/, представляваща държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.