Решение по дело №916/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 22.10.2018г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №916/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н.Д.Г., в която се излагат твъредния, че на 08.08.2017г. около 11:10 часа докато се намирала със съпруга си на изхода на туристически маршрут * в *, са били нападнати от две кучета, порода *, собственост на ответниците. Изтъква се, че в резултат от нападението и получените наранявания на съпругът й, ищецът е изживял силен стрес като е започнал да изпитва тревожност и уплаха, придружени с нарушение на съня, които трайно са променили начина му на живот. Навеждат се доводи, че във връзка с промените в психическото си състояние ищецът е потърсил медицинска помощ като е установено, че страда от *и *, за което е провел лечение и психологични консултации. Ищецът твърди, че неблагоприятните изменения в психическото му състояние от нападението на кучетата не са отшумели напълно като за лечението си е следвало да извърши разходи в размер на 87 лв. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди всеки един от ответниците, да заплати на ищеца обезщетения за причинените неимуществени вреди в размер на по 1300 лв. и за причинените имуществени вреди в размер на по 43,50 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.

Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговор на исковата молба, в който оспорват основателността на предявените искове. Заемат становище, че ищецът и *с неправомерното си поведение са предизвикали нападението на притежаваните от тях кучета като оспорват възникването на твърдените вредоносни последици. Алтернативно излагат становище, че ищецът има вина за причиняване на вредите, поради което претендираното обезщетение следва да бъде намалено. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 50 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 08.08.2017г. около 11:10 часа ищецът и **се разхождали в близост до реката, намираща се на изхода на туристически маршрут * в *. По същото време на другия бряг на реката ответниците разхождали без повод притежаваните от тях две кучета, порода *, отговарящи на имената *и *. След като кучетата възприели туристите, те побягнали към тях, преминали през реката и започнали да ги лаят. Ищецът и *се изплашили от приближаващите се към тях животни, в резултат на което последният взел от земята дървена пръчка, за да се защити. Ищецът се скрил зад съпруга си, който започнал да размахва пръчката към бягащото към него куче отговарящо на името *, собственост на ответника Р.Г., с което отбил нападението му. В следващия момент върху него се нахвърлило кучето отговарящо на името *, собственост на ответника А.А., което скъсало потника му и го захапало в горната част на десния крак. *успял да го удари с пръчката като от действията му животните се уплашили и избягали при собствениците си на другия бряг на реката. Непосредствено след инцидента ищецът започнал да изпитва силна уплаха и да трепери, а *потърсил медицинска помощ в *, където на раната от ухапването била извършена първична хирургична обработка. На 10.08.2017г. пострадалите подали жалба в *като след извършена проверка от полицейските органи на ответниците са съставени актове за установяване на административни нарушения от 17.08.2017г. и наказателни постановления от 21.09.2017г., за това че са допуснали свободното движение на притежаваните от тях кучета на обществено място, без да осигуряват постоянен контрол на поведението им. От преживения стрес от нападението ищецът започнал да изпитва постоянна тревожност, нарушения на съня и страх от кучета, което трайно променило обичайния му начин на живот. На 10.08.2017г. същият потърсил медицинска помощ като му били предписани успокоителни средства, които частично намалили неблагоприятните му изживявания. Това наложило за периода от 17.10.2017г. до 16.05.2018г. ищецът да извърши пет медицински прегледа, включително и при психиатър и психолог, при които е установено, че страда от *и *. В резултат от предписаното лечение с противострахови антидепресанти неблагоприятните изменения в психическото състояние на ищеца значително се редуцирали. За предписаните медикаменти във връзка с лечението си ищецът извършил разходи в размер на 89,56 лв. От заключението на допуснатата по делото съдебно – психиатрична експертиза се установява, че състоянието на *у ищеца е в резултат от преживения стрес от нападението на кучетата като предписаното лечение е правилно. Вещото лице изтъква, че това състояние се провокира само от или предимно от някои добре определени ситуации или обекти, които не представляват опасност към настоящия момент и в резултат на това те се избягват или се понасят със страх. Констатирано е, че колкото е по-емоционална дадена личност, толкова по-драматично и по-продължително преживява това състояние. Вещото лице е установило, че с оглед тежестта на преживения психотравмен момент от ищеца, структурата на личността му и проведеното до момента лечение, състоянието на *ще отзвучи в период от около шест месеца. При преценка на събраните по делото гласни доказателства по реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира за достоверни показанията на свидетелите на ищеца относно обстоятелствата свързани с извършеното нападение от кучетата и състоянието, в което той е изпаднал след него. Показанията на горепосочените свидетели са последователни, логични и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Същите се подкрепят частично и от показанията на свидетеля *и от признанията на ответниците, обективирани в отговора на исковата молба и в обясненията им дадени в хода на полицейската преписка. При анализа на показанията на свидетеля *следва да се има предвид, че същият се е намирал на около 50 – 60 метра от мястото на инцидента и не е имал пряка видимост към него с оглед релефа и растителността, за да може да има пълни възприятия на ситуацията при нападението на животните. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се достига до извода, че свидетелите ******** не са присъствали на самото нападение на кучетата, а в един последващ момент в каквато насока са и показанията на свидетелите *и *. С оглед на това показанията им в тази насока се явяват недостоверни и не следва да бъдат подлагани на анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно е установено, че на 08.08.2017г. около 11:10 часа в *, ищецът е нападнат от две кучета, порода *, собственост на ответниците, вследствие на което е увредено здравето му като от изживения стрес и уплаха той трайно е изпаднал в състоянието на генерализирана тревожност. С оглед гореизложеното, на основание чл. 50 от ЗЗД, отговорност за причинените вреди следва да носят собствениците на животните. Отговорността съгласно горепосочената разпоредба е обективна и за да бъде реализирана е достатъчно да се установи само факта на увреждането от животните и че същите са собственост на ответниците. За реализирането не се изисква да се установява вина на последните, независимо че с бездействието си те не са ограничили възможността на притежаваните от тях животни да създават опасност за хората. По делото липсват доказателства вредите да са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или да са причинени изключително и изцяло от трети лица, включително и по вина на ищеца, които да освободят ответниците от отговорност. Кучетата не са били провокирани или дразнени от ищеца или от неговия съпруг като действията на последния в опитите да удари животните са били свързани със защита от тяхното нападение. От гореизложеното се достига до извода, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорност на ответниците по чл. 50 от ЗЗД, поради което предявените искове в тази насока се явяват доказан по основание.

По делото безспорно е установено, че вследствие на нападението на животните, ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. Стресът и уплахата от нападението на двете големи кучета, които представляват реална опасност за живота и здравето на човек, са причинили психологическа травма и са довели до изпадане на ищеца в състояние на генерализирана тревожност, което е нарушило обичайния му начин на живот за период от над една година. Следва да бъде взето предвид, че получената травма не е напълно преодоляна. При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са извършени, продължителността на оздравителния период и отражението им върху начина на живот на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 2600 лв. се явява справедливо. Разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД определя солидарна отговорност на делинквентите при съпричиняване на вредите с цел освобождаване на увреденото лице от необходимостта да доказва конкретния принос на всеки един от тях в увреждането. В разглеждания случай ищецът претендира разделно обезщетение от всеки от ответниците като претенциите му следва да бъдат уважени тъй като всяко едно от животните, на които последните са собственици, е допринесло поравно за настъпване на вредоносния резултат. С оглед на това, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по 1300 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е претърпял и имуществени вреди от увреждането тъй като е направил разходи за лечението си в размер на 89,56 лв. Поради това предявените искове относно тяхното заплащане от всеки един от ответниците също се явяват основателни и следва да бъдат уважени за претендираните суми от по 43,50 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

При този изход на делото претенциите на ответниците за присъждане на разноски се явяват неоснователни като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, те следва да заплатят на ищеца поравно сумата от 843 лв., представляващи направените по делото разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. Възражението на ответниците за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и не надвишава значително размера определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Осъжда А.Н.А. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 50 от ЗЗД, да заплати на Н.Д.Г. с ЕГН: ********** *** по сметка с *********, сумите от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ - главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в състояние на *и 43,50 лв. /четиридесет и три лева и петдесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главниците считано от 08.08.2017г. до окончателното изплащане на задълженията, причинени от нападение на собственото куче на А.Н.А., порода *, отговарящо на името *, настъпило на 08.08.2017г. около 11:10 часа в *, като и сумата от 421,50 лв. /четиристотин двадесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Осъжда Р.И.Г. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 50 от ЗЗД, да заплати на Н.Д.Г. с ЕГН: ********** *** по сметка с **********, сумите от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ - главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в състояние на *и 43,50 лв. /четиридесет и три лева и петдесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главниците считано от 08.08.2017г. до окончателното изплащане на задълженията, причинени от нападение на собственото куче на Р.И.Г., порода *, отговарящо на името *, настъпило на 08.08.2017г. около 11:10 часа в *, като и сумата от 421,50 лв. /четиристотин двадесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: