Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 16 921 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 600 000 лв.
В исковата молба на Д.Р.К., действаща чрез своята майка и законен
представител Д.Е.К. се твърди, че на 05.03.2017 г., около 13.00 часа, по
второкласен път ІІ-82 в района на км.46+300, в землището на гр. Самоков е осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег. № ******– С.Д.Д., която в района на отбивката за вилна зона „Татарски брод“, при навлизане в
десен завой изгубила контрол над автомобила, навлязла в лентата за насрещно
движение и последвал силен челен удар с движещия се в тази лента лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № *******, управляван от Р.Р.К..
Твърди се, че при ПТП-то пострадала ищцата като пътник в лек автомобил
„Фолксваген“, която получила коремна травма – травматично разкъсване на тънкото
черво, усложнено с развитие на тотален гнойно-фибринозен
перитонит, травматична фисура на слезката
с последвал излив на кръв в коремната кухина, епифизиолиза /отделяне на епифизата/
на трета и четвърта предходилни кости на дясното
ходило, охлузвания в областта на предната коремна стена. Твърди се, че след ПТП-то ищцата била откарана
по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД в тежко увредено общо състояние и била
настанена на лечение в отделение по детска коремна хирургия. Твърди се, че на
06.03.2017 г. й била извършена операция за евакуиране на голямо количество кръв
и гной от коремната кухина, ревизиране на фисура на слезката и изрязване на част от тънкото черво, пълно
отстраняване на оментума. Твърди се, че поради
развилия се тотален фибринозногноен перитонит може да
се очаква да настъпят сраствания на маточните тръби на ищцата, което да доведе
до невъзможност за зачатие по нормален път. Твърди се, че месеци наред тя била
в безпомощно състояние, не можела да се обслужва сама, търпяла значителни болки
и страдания. Изключително трудно преодолявала стреса и се страхувала да излиза
навън, сънувала кошмарни сънища.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил
„Форд”, да й заплати сумата от 600 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендира се законна
лихва и сторени разноски.
Ответникът „Д.З.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК не е постъпил.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. О..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк.
Петков.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № 49 на ОД на МВР – София, от
който се установява, че на 05.03.2017 г., около 13.10 ч. на път ІІ-82, км 46+
300/София – Самоков/ се е осъществило ПТП между лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ******, управляван от С.Д.Д.
и лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, управляван от Р.Р.К.. Посочено в протокола е, че при ПТП-то е пострадала Д.Р.К.
със спукан далак и комплексни травми. Като причина за настъпване на ПТП-то е
посочено, че водачът на лек автомобил „Форд“ на десен завой навлиза в
насрещната пътна лента и се сблъсква челно с движещия се по нея лек автомобил
„Фолксваген“.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице П.И.Д.. Вещото лице е посочило, от техническа и
професионална гледна точка причина за настъпване на ПТП са субективните
действия на водачката на автомобил „Форд“ с органите за управление, довели до
навлизане в насрещната част на пътното платно.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р В.С.В.. В заключението на същата вещото лице е посочило, че при ПТП-то
ищцата е получила „коремна травма – травматично разкъсване на тънкото черво,
усложнено с развитие на тотален гнойно фибринозен
перитонит. Травматична фисура на слезката
с последвал излив на кръв в коремната кухина. Епифизиолиза на ІІІ и ІV предходилни
кости на дясното ходило. Охлузвания в областта на предната коремна стена.“
Посочено е, че по отношение на костите на дясно ходило е поставена гипсова имобилизация като на 06.03.2017 г. е била оперирана и й е
направена средна лапаротомия. Посочено в заключението
е, че след изписването ищцата е била на легло 3 седмици. Вещото лице е
посочило, че е наличен оперативен белег с дължина 18 см, минаващ
отляво на пъпа като периодът на възстановяване при ищцата е бил около 6 месеца
като през този период е търпяла болки и страдания, от които през първите 30 дни
болките са били с по-интензивен характер. Вещото лице е посочило, че ищцата
усеща придърпване при опъване назад на тялото в коремната стена като тези
придърпвания постепенно ще отзвучат до навършване на 20 годишна възраст, а
срастванията след оперативната интервенция могат да останат за цял живот.
По делото е допусната и изслушана и повторна комплекса СМЕ, изготвена от
вещото лице д-р Ю.Г.Й.. Вещото лице е посочило, че при ПТП-то ищцата е получила
коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на тънкото черво с последващо развитие на тотален гнойно фибринозен
перитонит, травматична фисура /спукване на далака/ с
последвал излив на кръв в коремната кухина, епифизиолиза на третата и четвъртата предноходилни
кости на дясното стъпало, охлузвания в областта на предната коремна стена.
Вещото лице е посочило, че по отношение на коремната травма на 06.03.2017 г. е
предприето оперативно лечение – резекция на тънко
черво, тънкочревна анастомоза
на два етажа, тотална резекция на оментум,
отстраняване на тънкото черво и мезентериум,
наличните фибринови налепи, лаваж
и дрениране с два тръбни дрена. Посочено е, че
периодът на възстановяване е около 6 месеца. Вещото лице е посочило, че при
извършен преглед на ищцата са констатирани оплаквания от придърпване в областта
на оперативния белег, подуване на корема и запек, което се дължи на вътрекоремни сраствания, който са следствие от гнойно-фибринозния перитонит. Посочено е, че тези сраствания
за в бъдеще могат да доведат до смущения в чревния пасаж и дори до чревна
непроходимост, както и отражение върху фертилитета.
Вещото лице е посочило, че няма приложена медицинска документация за
невъзстановени увреди при ищцата, освен оперативен белег с дължина 18 см.
В съдебно заседание от 29.10.2018 г. са събрани и показания на свидетелите М.В.В. и Р.Г.К., баба на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 18.08.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявения иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатите САТЕ респ.
констатациите в протокола за ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира
като обективно и компетентно изготвено.
Настъпилите
вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се
установяват от изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи, както и от
събраните свидетелски показания, които настоящият съдебен състав кредитира като
обективни и логически последователни при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му тежки травматични увреждания, които са довели до
значителни като интензитет и продължителни във времево отношение болки и
страдания и същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то
те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, извършените
три хирургически интервенции, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й
на живот справедливо би
било да се присъди сума от 150 000 лв., а за горницата до пълния предявен
размер от 600 000 лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 14.06.2017 г. С оглед диспозитивното
начало в процеса обаче същата следва да се присъди от 20.07.2017 г., съобразно
заявеното искане в исковата молба като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 15.04.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК, а пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр.132 в делото/.
Предвид което са изпълнени процесуалните изисквания на разпоредбата и на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение по
сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия по делото,
неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания,
заявената цена на иска, посочения размер в списъка по чл. 80 от ГПК респ.
размерите на адвокатските възнаграждения, визирани в Наредба 1/2004 г.,
настоящият съдебен състав намира, че същото възлиза на сума в размер на 13 530
лв. Неговата припадаща се част, съобразно уважената част от иска възлиза на 3
382, 50 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 412, 50 лв.
– разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 6 202, 50 лв. – разноски за ДТ и депозит за
съдебни експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Д.Р.К., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Д.Е.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. В.О. сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 05.03.2017 г.
на път ІІ-82, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 600 000
лв. като неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2017
год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание чл.
78 ал.6 от ГПК сумата от 6 202, 50 лв. – дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.О. сумата от 3 382, 50 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Р.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Д.Е.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
В.О. да заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на „Д.З.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата
от 412, 50 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: