Р Е Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№
/
2022г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на десети ноември, през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 15852 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на А.А.А.
срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата 100000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г.,
впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998г. на ВОП – гр.София, а към
момента ДП № II-048/1999г. на ВОП – гр.София, за периода от образуване на
делото от м.януари1991г. до датата на предявяване на иска, както и на сумата
180000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени в
резултат на произволното му и незаконно задържане и лишаването му от свобода в
периода от 12.01. до 25.09.1985г., което е в нарушение на чл. 5, пар. 1 от
ЕКЗПЧОС заради липса на ефективно разследване за това, ведно със законната
лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане.
В исковата молба и последвалите молби
уточнения ищецът твърди, че е пострадал от действията на българската държава,
предприети в края на 1984г. и началото на 1985г. по време на т. нар.
"възродителен процес". На 12.01.1985г. бил задържан и затворен
в килия първоначално в 4-то РПУ-София, на 25.03.1985г. бил приведен в Софийски
Централен затвор, а на следващият ден - на Остров Белене. По време на
задържането търпял болки и страдания с голям интензитет в резултат на
проявеното към него унизителното отношение, извършено физическо насилие и
лишаване от основани права и свободи, както и поради насилствено осъществената
на рожденният му ден смяна на имената му с български такива. На 25.09.1985г.
бил освободен от лагера в Белене и на 01.06.1985г. бил принуден да напусне
България и да се засели в Турция.
Излага, че за извършваните през този
период репресии от страна на държавата е образувано сл. д. № 1/1991г.,
преобразувано в ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП - София, което не е
приключило и към момента. Поддържа, че в резултат на необоснованото забавяне на
делото е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания с голям интензитет,
изразяващи се в разочарование от това, че дълги години делото не може да бъде
приключено, страх от възможността обвиняемите да останат ненаказани, липсата на
възмездие за виновните извършители, загуба на доверие в институциите. Предвид
търпените емоционални терзания е започнал да страда от безсъние, станал нервен
и депресиран.
Поддържа, че е търпял неимуществени вреди
и от задържането му в периода 12.01.1985г. – 25.09.1985г. – първоначално в
гр.София, а впоследствие и в лагера в Белене, без наличие на правно основание
за това, като бил лишен от възможността да контактува със своите близки,
живеейки в крайно унизителни условия, при полагане на тежък физически труд.
Ответникът П.НА Р.Б. в отговора
по чл. 131 ГПК оспорва исковете по основание и
размер.
По искът за неимуществени вреди поради
забавяне в разглеждане на делото възразява, че забавяне не е налице, т.к.
разследването се характеризира с изключително висока степен на фактическа и
правна сложност. В периодите след внасяне на обвинителния акт в съда до
връщането му на прокуратурата, ответникът счита, че не носи отговорност, т.к.
друг орган е бил отговорен за своевременното разглеждане на делото.
Възразява, че искът за неимуществени
вреди, причинени поради незаконното задържане, са погасени по давност.
С Определение № 267545/24.04.2021г. е
допуснато изменение на исковете, както следва:
В случай, че предявеният иск за присъждане
на сумата 100000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок на сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл.д. №
780-II/1998г. на ВОП – гр.София, а към момента ДП № II-048/1999г. на ВОП –
гр.София, за периода от образуване на делото от м.януари1991г. до датата на
предявяване на иска, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, се приеме за недопустим
или изцяло неоснователен, същият да се счита предявен за сумата 100000.00лв.,
ведно със законната лихва считано от 24.02.2018г. до окончателното и изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца с
неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен
начин произволното и противозаконно лишаване на ищеца от свобода за периода от
12.01.1985г. – 25.09.1985г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, а в
евентуалност, в случай, че същият иск се приеме за допустим и частично
основателен, да се счита предявен за разликата над присъдената част до общо
претендираната сума от 100000.00лв., ведно със законната лихва считано от
24.02.2018г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца с неизпълнение на позитивното задължение
на държавата да разследва по ефективен начин произволното и противозаконно
лишаване на ищеца от свобода в периода от 12.01.1985г. – 25.09.1985г., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.
Съдът, като съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, както и твърденията на ищеца в
първоначалната искова молба и искането за изменение намира, че така
претендирано исканото изменение на иска е недопустимо. Това е така, т.к.
претенцията извършена под формата на изменение фактически съставлява нов иск. Затова
в тази част производството следва да бъде прекратено.
Съдът след като
съобрази предметните предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства
по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца за
разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., преобразувано
в сл. дело № 780-П/1998 г. по описа на ВОП - София и ДП № 11-048/1999 г. по
описа на ВОП – София, и с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 180000.00лв., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от произволното и незаконното задържане и
лишаване от свобода на ищеца за период от 8 месеца, от 12.01.1985г. –
25.09.1985г.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи. Отговорността има деликтен
характер, ангажирането на която се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът
може да установи пред националния съд наличие на нарушение по чл. 6, § 1 от
Конвенцията и да претендира обезщетение. Критериите, въз основа на които съдът
прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията са
посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е
обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава
трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл
решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г. О. на ВКС и
решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).
Няма спор между страните, а и видно от
представените по делото писмени и събраните гласни доказателства, че ищецът А.А.А.
е сред българските граждани, върху които е била упражнена държавна принуда за
насилствена промяна на имената им чрез репресия, лишаване от свобода и
въдворяване в Белене. Безпротиворечиво е и обстоятелството, че повод на тези
действия на държавата е образувано на 30.01.1991г., сл. дело № 1/1991г.
по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (впоследствие преобразувано в сл.
дело № 781-Н/98 на СВОП, а понастоящем с № II-048-99 по описа на ВОП), придобило
обществена известност като делото за "възродителния процес". Към
датата на предявяване на настоящата искова молба 23.11.2018г. и към
момента, горепосоченото производство е все още в своята досъдебна фаза.
От събраните по делото писмени
доказателства – Постановление за вземане на мярка за неотклонение от
14.01.1985г., Заповед за прилагане на превантивна административна мярка на МВР
– принудително настаняване в Белене, Сигнал до ВОП София от 06.11.2017г.,
Протокол за разпит на свидетел от 14.12.2010г., молби от ищеца до
Военноокръжна прокуратура от 11.09.2017г. и др. се установява, че ищецът е
разпитван по процесното следствено дело като свидетел, изявил е желание да
предяви граждански иск в съдебната му фаза, както и да му бъдат предявени и да
се запознае с материалите по делото и се интересувал от развитието на делото.
От страна на А.А.А. е подавана и молба за ускоряване на наказателното
производство. Ето защо и настоящият състав намира, че ищецът притежава
качеството пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК като лице, претърпяло вреди от
престъпление.
С оглед изключително дългия период от
време от над 28 години, в който инициираното наказателно производство е неприключило
и все още висящо в своята досъдебна фаза, съдът намира за основателни
твърденията на ищеца, че е налице нарушение на правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Независимо от двукратното връщане от съда на П.на внесения обвинителен акт, не
са налице фактически и правни основания, които да обосновават продължаващо
повече от 27 години наказателно производство, както с оглед предмета на
производството (за престъпление по чл. 387, ал. 2 НК), така и поради поведението на страните и
на техните процесуални или законни представители или поради поведението на
останалите участници в процеса. Този срок значително надвишава срокът,
предвиден в НПК като абсолютна давност, водеща до погасяване на наказателното
преследване на престъплението. (определение № 4926/06.11.2018 г. на СГС, НО, 13
състав по н. ч. д. 4761/2018 г.).
За установяване на конкретно претърпените
от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Ф. Е.А. се
установява, че на 22-04.1984г. сключила брак с ищеца. На 12.01.1985г. бил
арестуван от домът им в София, където учил в Техническия университет. Не знаела
къде е и как е. Открила го в 4-то РПУ. По късно го откарали в Белене. През
периода от 12.01.1985г. до 25.09.1985г. бил лишен от свобода, а след
освобождаването му на 01.06.1985г. принудително ги изселили от РБългария и се
заселили в Турция. Излага, че по време на задържането и след него ищецът бил
физически и психически отпаднал до степен на неузнаваемост. Не можел да спи,
боледувал, станал необщителен, изнервен, като това състояние се запазило и след
напускането на стравата. Твърди, че ищецът след като узнал за образуваното дело
по възродителният процес очаквал справедливост, възмездие срещу лицата,
отговорни за задържането и изтезаването му. Събирал се и с други пострадали и с
вълнение обсъждали делото и развръзката по него.
От показанията на свидетеля Ш.С.М.се
установява, че познава ищеца от Белене, където лежали заедно в една килия, един
до друг, при изключително лоши условия за живеене. Сочи, че по време на
пребиваването в Белене и след това ищецът бил с крайно влошено психическо,
емоционално и физическо състояние. През 1991г. узнали, че е образувано делото
за възродителният процес. Ищецът се зарадвал, като очаквал, че виновните
за осъществяваната репресия ще понесат своята отговорност в образуваното срещу
тях следствено дело, но впоследствие е загубил надежда това да се случи. По
късно създали инициативна група, в която ищецът взел активно участие /Дружество
за справедливост и права на Балканите в гр.Бурса, Турция/. Изпращали искания за
информация, ускоряване на разследването и други нарочни писма до Главния
прокурор и ВОП. Искали срещи, но без резултат. Поради липсата на развитие по
делото А. бил много разочарован от правосъдието и загубил надежда.
От заключението по приетата СПЕ се
установява, че като послецида от преживяното за периода 12.01.1985г. –
25.09.1985г. при ищеца е налице Посттравматично стресово разстройство. Липсата
на ефективно разследване на случилото се и необоснованата продължителност на
делото е породило у ищеца тежко разочарование, загуба на надежда, че виновните
ще бъдат наказани, чувство за липса на справедливост, загубване на доверие в
правосъдието и институциите. Чувство на измъченост, подсъзнателен страх, че
нещата могат да се повторят, след като виновните не са наказани и не е сочено
стореното от тях като нередно, което го прави гневен и поражда у него агресия.
Ищеца е в постоянно състояние на напрежение, безпокойство, тревожност и
недоволствто. Налице е повишена нервност и раздразнителност, затруднения в
общуването в семейството и кръга на близките.
Съдът намира показанията на разпитаните
свидетели за вътрешно непротиворечиви и дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления. Тези на свидетеля Ф. Е.А. цени при условията на чл.
172 ГПК и им дава вяра, т.к. са в съответствие с останалите доказателства по делото.
Дава вяра изцяло и на заключението по приетата СПЕ, като обективно и
компетентно дадено и съответстващо на събраните доказателства.
Въз основа събраните доказателства приема,
че е налице нарушено право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок и в
резултат претърпени болки и страдания с голям интензитет, заради които
неимуществени вреди ответникът дължи обезщетение. Размерът му следва да бъде
определен съобразно общия критерий за справедливост по чл.
52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968г.
В случая житейски логично и в съответствие
със събраните доказателства е ищецът да е понесъл емоционални страдания от
лишаването му от свобода в затвора в Белене, а след това принудителното му
изселване от страната. Житейски логично е да е понесъл и емоционални болки и
страдания от необосновано продължилото във времето разглеждане на делото – 28 и
повече години, което в голяма степен е обусловено от изключителният интензитет
на преживяните болки и страдания от лишаването му от свобода и принудителното
изселване. Т.к. последните са били така интензивни, интензивни са и негативните
психически изживявания от липсата на справедливост и възмездие за извършеното,
от заплахата преживяното да се повтори, т.к. не е признато за незаконно и
извършителите наказани. Ищецът е проявявал заинтересованост от развитието на
делото, участвал е в сдружение създадено за да влияе положително на развитието
му, бил е ангажиран и като участник в делото.
Предвид изложеното и като съобрази
доказаната по делото степен на засягане на неимуществената сфера ищеца,
настоящият състав намира, че справедливото обезщетение се равнява на сумата от
30000.00лв., ведно със законната лихва, от датата на депозиране на исковата
молба - 23.11.2018г., до окончателното и изплащане. За сумата 70000.00лв.,
която е разлика над присъдените 30000.00лв., до общо претендираните
100000.00лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
За основателно съдът намира възражението
на ответника, че претенцията за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
противозаконното лишаване от свобода на ищеца, се явява погасен с изтичането на
петгодишна давност, която е започнала да тече от момента на увреждането.
Доколкото не се спори между страните, че ищецът е противозаконно лишен от
правото на свободно придвижване за периода от 12.01.1985г. – 25.09.1985г., т.е.
до 25.09.1985г., то и началният момент на погасителната давност започва да тече
от този момент. Ето защо и предявеният на 23.11.2018г. иск, на основание чл.
110 ЗЗД, се явяват погасен по давност. Затова следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е направил искане за присъждане на
съдебни разноски, но не е представи списък и доказателства за извършени такива,
поради което и съдът не присъжда разноски в негова полза независимо от изхода
от спора.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр.
София, бул. ********, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** офис 10, АД „Е.Ф.“, сумата 30000,00 /тридесет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на
сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998г. на ВОП –
гр.София, а към момента ДП № II-048/1999г. на ВОП – гр.София, за периода от
образуване на делото от м.януари1991г. до датата на предявяване на иска -
23.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска - 23.11.2018г., до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 70000.00 /седемдесет хиляди/лв., която е разлика
над присъдените 30000.00 /тридесет хиляди/лв. до общо претендираните 100000.00
/сто хиляди/лв., на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, както и иска за присъждане на сумата
180000.00 /сто и осемдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени в резултат на произволното му и незаконно
задържане и лишаването му от свобода в периода от 12.01.1985г. – 25.09.1985г.,
което е в нарушение на чл. 5, пар. 1 от ЕКЗПЧОС заради липса на ефективно
разследване за това, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска - 23.11.2018г., до окончателното и изплащане,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.
ПРЕКРАТЯВА производството в
частта по предявеният в евентуалност след изменението на иска иск на А.А.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** офис 10, АД „Е.Ф.“, срещу П.НА Р.Б. с
административен адрес гр. София, бул. ********, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като в случай, че същият предявен за
присъждане на сумата 100000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., впоследствие
преобразувано в сл.д. № 780-II/1998г. на ВОП – гр.София, а към момента ДП №
II-048/1999г. на ВОП – гр.София, за периода от образуване на делото от
м.януари1991г. до датата на предявяване на иска, се приеме за недопустим или
изцяло неоснователен, същият да се счита предявен за сумата 100000.00лв., ведно
със законната лихва считано от 24.02.2018г. до окончателното и изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца с
неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен
начин произволното и противозаконно лишаване на ищеца от свобода за периода от
12.01.1985г. – 25.09.1985г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, а в
евентуалност, в случай, че същият иск се приеме за допустим и частично
основателен, да се счита предявен за разликата над присъдената част до общо
претендираната сума от 100000.00лв., ведно със законната лихва считано от
24.02.2018г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца с неизпълнение на позитивното
задължение на държавата да разследва по ефективен начин произволното и
противозаконно лишаване на ищеца от свобода в периода от 12.01.1985г. –
25.09.1985г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба
пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: