№ 1065
гр. София, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба адвокат В. П. от САК - защитник на осъдения Н. Д. С. - срещу протоколно
определение от 20.9.2021 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 17.
състав по н.ч.д. № 3236/21 г. С определението е оставена без уважение молбата на осъдения
да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е депозирана в
деловодството на 27.9.2021 г.) адвокат П. претендира за отмяна на определението. Изтъква,
че съдът неправилно отчел, че търпяното наказание е за престъпление, извършено в
условията на опасен рецидив. Подчертава, че данните за степента на обществената опасност
на деянието и за предходните осъждания на дееца са били релевантни за определяне на
наказанието, но са без отношение към начина му на изтърпяване и към преценката за това
дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Защитникът намира, че спрямо
лишения от свобода са налице всички основания да бъде предсрочно условно освободен,
защото не е наказван, награждаван е двукратно, трудово ангажиран е, а остатъкът от
наказанието е в много малък размер. В жалбата е застъпена тезата, че отрицателното
становище на администрацията е обяснимо с факта на предявения от С. иск срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, довел и до проява на тенденциозно отношение на
затворническите власти, които практически не са извършвали корекционна дейност с
лишения от свобода. Адвокат П. намира за необоснован доклада на инспектора по социални
дейности и възпитателна работа (ИСДВР) и в подкрепа на това становище отбелязва, че
отразеното в него не съответства на обективно установените данни. Така например –
констатацията, че осъденият отричал вината си и участието в престъплението, заемайки
оневинителна защитна теза, се явявала опровергана от приложения протокол от проведено
съдебно заседание, обективиращ изявлението на С., че се признава за виновен, поради което
и подписва доброволно споразумението, след като е бил възстановил вредите. Несъгласие
е изразено и с извода на съда, че съществуващият среден риск за обществото обуславя отказ
на искането за предсрочно условно освобождаване. Във връзка с това адвокат П. подчертава,
че тази стойност на риска е на базата на извършеното престъпление, а не на основание
поведението на осъдения в затвора.
1
Като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното.
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични
в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация и е заключил, че макар осъденият да е изтърпял повече от
две трети от наложеното му наказание, не е дал категорични доказателства за своето
поправяне.
Правилна е преценката на първия съд, че една от предпоставките за прилагане на
института е налице, доколкото е извън съмнение, че осъденият за престъпление, извършено
в условията на опасен рецидив (по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК), е
изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода
за срок от три години. Така е, защото към датата на разглеждане на делото в първия съд
осъденият е изтърпял общо 2 години 7 месеца и 13 дни, от които фактически - 2 години 2
месеца и 25 дни; от работа – 4 месеца и 18 дни. Остатъкът от наложеното за изтърпяване
наказание е възлизал на 4 месеца и 17 дни.
Корекционната дейност с осъдения е започнала след влизането в сила на
определението за одобряване на споразумението (18.6.2020 г.) и при първоначално
определения строг режим на изтърпяване на лишаването от свобода. Този режим не е
променен и се прилага и към настоящия момент.
Това е трети престой в затвора за осъдения С.. Преди това лишеният от свобода е бил
два пъти в местата за лишаване от свобода за изтърпяване на същото по вид наказание.
Установено е, че по време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият
не е наказван и няма данни да е допускал нарушение на режимните правила както в затвора
в гр. Пазарджик (където е бил разпределен първоначално), така и в затвора в гр. София
(където е бил преместен на 4.8.2020 г.)
От 11.9.2020 г. осъденият работи като портиер-чистач промишлена зона и се справя с
възложените му задачи. Не е работил на външен обект.
Лишеният от свобода е награждаван двукратно (веднъж с писмена похвала и веднъж
с допълнителна хранителна пратка). Не е излизал в домашен отпуск.
В началото на корекционната работа с осъдения рискът от рецидив е бил определен
на 64 точки, тоест среден. До настоящия момент той не е снижен. Не е сведен до нисък и
констатираният среден риск за обществото.
Видно от доклада на ИСДВР, а и от подписаното от осъдения изявление 17. юни на
тази година, във връзка с изготвянето на текущ доклад по плана на присъдата, той е заявил,
че не желае повече да се работи с него по плана на присъдата, защото изпълнението му е
2
забавено и вече няма смисъл да се „бори за режим или за каквото и да е било“.
В актуалния доклад, изготвен по повод искането, е отразено още, че продължават да
бележат дефицит следните зони: отношение към извършеното правонарушение (отрича вина
и се възприема несправедливо осъден; с утвърдени криминални нагласи; без трудова
дейност преди постъпването му в затвора); начин на живот и обкръжение (склонност към
безразсъдно и рисково поведение навън; с лидерски нагласи в условията на изолация);
междуличностни проблеми (с адекватни умения за общуване като цяло, но с враждебни
нагласи към съд, прокуратура, затвор, които обвинява за положението, в което се намира);
умения за мислене (не вижда да има проблеми с изключение на този, че се намира в затвора;
омаловажава действията си, живее с чувството за всепозволеност и не се замисля за
последиците).
В допълнение е посочено, че принципът на прогресивната система при изпълнение на
наказанието, намиращ израз във вида и обема поощрения за положителни прояви и замяна
на режима, не е реализиран.
Настоящият съдебен състав, също както и този на СГС, приема за обосновано
становището на затворническата администрация, с изключение на отразеното, че осъденият
отричал вината си и се възприемал несправедливо осъден. Досежно последното определя
като основателно възражението на защитника, че С. е осъден в диференцирана процедура –
със сключване на споразумение – след като изрично е признал вината си и е възстановил
вредите от престъпното деяние. Това му поведение определено е в подкрепа на извода, че
той не отрича вината си, а и не се счита за несправедливо осъден, още повече че сам е
съгласил с вида и размера на наложената санкция. Останалите констатации обаче се явяват
обосновани. За утвърдените криминални нагласи се отсъжда въз основа на установеното за
обремененото съдебно минало на С., включващо и предишни изтърпявания на лишаване от
свобода. Въззивният съд не се съгласява с релевирания в жалбата довод, че това
обстоятелство не следва да се съобразява, защото е без отношение към преценката за
поправянето. Напротив – счита, че има съществено значение дали става въпрос за лишен от
свобода, който попада в място за принудителна изолация за пръв път, или иде реч за човек,
който се озовава там за пореден път. Очевидно е, че в последния случай се касае за личност с
вече утвърдени престъпни нагласи, които не са били неутрализирани успешно при
предходните въдворявания в затвор. На свой ред това изисква по-интензивна работа за
преодоляване на дефицитите в тази зона с цел да се постигне траен, а най-добре –
необратим, процес по формиране на стабилна нагласа за водене на законосъобразен начин
на живот в условията на свобода. Тази цел не изглежда да е постигната в разглеждания
случай. А и от писменото изявление на осъдения във връзка с текущия доклад по плана на
присъдата, се извежда, че отношението му към изпълнението й е детерминирано основно от
стремеж да се възползва от възможните поощрения, а не и от желание за действително
постигане на целените с нея резултати. Тази нагласа, съчетана с данните за това, че той не се
е издържал от трудова дейност, осигуряваща му законни доходи, сочи, че поправителният
процес при него не може да се приеме за реализиран.
Запазването на рисковете от рецидив и за обществото в непроменени стойности също
обуславя извод за отсъствие на доказателства за поправянето на осъдения. А
обстоятелството, че осъденият С. продължава да търпи наказанието при първоначално
определения строг режим и все още не е бил на работа в среда с по-слаба форма на контрол,
мотивират виждането на съда, че обективно няма как да се съберат надеждни данни за
поведението на осъдения в условия, доближаващи се максимално до тези на свобода.
Съдът отчита в положителна светлина трудовата ангажираност и законосъобразното
поведение на осъдения С. в затвора, за което е бил двукратно поощрен, но отбелязва, че
това е не е самодостатъчно, за да се приеме за ефективно приключен поправителния процес.
3
Всичко изложено определя като закономерна констатацията, че корекционната
дейност следва да продължи, защото няма доказателства, от които да се изведе, че осъденият
се е поправил и е безпредметен по-нататъшния му престой в мястото за лишаване от
свобода.
В обобщение, съдебният състав намери, че обжалваното определение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.9.2021 г. на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 17. състав по н.ч.д. № 3236/21 г., с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Н. Д. С. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4