Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./. С решение от ..2009 година, постановено по гр. дело № ..по описа на П. районен съд за 2007 година, предявеният от Д. С. К. против едноличен търговец В. И. Б., „В. Б.”, гр. П. иск за сумата от 1 962 лв. наемна цена за времето от май,2006 година до юли, 2007 година по договор за наем от 26.01.2001 година, включваща лихва за забава, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Едноличният търговец е осъден да заплати на Д. С. К. сумата от 714,78 лв. обезщетение за пропусната полза в размер на възможния наем от имота, предмет на наемния договор за периода от 10.05.2006 година до 30.07.2007 година, сумата от 63,74 лв., лихва за забава до предявяване на иска, както и законната лихва върху главното вземане. За разликата до пълния претендиран размер искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на ответника е възложено заплащане на разноски и държавна такса. Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответника са присъдени разноски. Решението е обжалвано от Д. С. К. в частта за разликата от присъдените за периода от 10.05.2006 година до 30.07.2007 година 714,78 лв., обезщетение за пропусната полза в размер на възможния наем от имота до пълния претендиран размер от 2 425,50 лв. и в частта относно претендираната лихва, считано от 03.08.2007 година насетне. Изложила е доводи за материална незаконосъобразност на решението в атакуваната част. Ответникът по жалбата - едноличен търговец В. И. Б., „В. Б.”, гр. П. - е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната му част. Претендира разноски. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 208 от ГПК, приема за установено следното: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 236, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - Д. С. К. - излага в исковата си молба, че е ответникът не е изпълнил задължението си да предаде ползвания от него под наем до датата на прекратяване на наемния договор – 10.05.2006 година, недвижим имот: дворно место от 210 кв.м. парцел ІІ-1476 в кв. 51 по плана на гр. П.. По реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 1 710,72 лв. разлика между присъдената с първостепенното решение стойност на една четвърт от възможния наем от имота за периода от 10.05.2006 година до 30.07.2007 година, и пълната претендирана стойност от 2 425,80 лв., ведно със законната лихва върху вземането, от датата на предявяване на иска – 03.08.2007 година насетне и направените по делото разноски. Ответната страна - едноличен търговец В. И. Б., „В. Б.”, гр. П. - оспорва иска с доводи за неоснователността му по същество. Обезщетението за пропуснати ползи за исковия период следвало да се определи на база терен и павилион, не и като питейно заведение. В наемния договор имотът такова предназначение не е имал. Всичко потребно за експлоатацията на имота като заведение е направил ответника и това е вън от параметрите на прекратеното наемно отношение. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 188 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Страните са сключили наемен договор за сочения в исковата молба имот, този договор е прекратен на 10.05.2006 година и оттогава до 30.07.2007 година ответникът го държи, без да го предава на наемодателите – първостепенното решение в необжалваната му част във връзка с правилото на чл. 220 във връзка с чл. 219, б.”б”, предложение второ от ГПК/отм./. Няма спор, че намиращият се в дворното место павилион е преобразуван в питейно заведение. В тази насока за изявленията на ответника в заседанието по същество пред първостепенния съд. За исковия период възможния наем от обекта като заведение възлиза на сумата от 3 603,60 лв., а припадащата се на ищцата една четвърт от наема е 900,90 лв. – приетата в първостепенното производство съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Д. Б. Съдът не възприема за достоверна експертизата на вещото лице В. А., защото не съдържа конкретни данни за методиката, по която е определена наемната цена на квадратен метър, а за критерий са взети цени към момента на изготвяне на заключението, вместо към исковия период. Изложената фактическа обстановка налага извод за частична, до размер на 900,90 лв., основателност на предявения иск. При положение, че договорът за наем е прекратен, не договорното предназначение и състоянието на имота към момента на възникване на наемното правоотношение, а неговата актуална характеристика през исковия период са значими за определяне на търсеното обезщетение. В този му вид ищцата е могла да го отдаде под наем, и затова оценяването му като питейно заведение е от значение за определяне реалната стойност на възможния наем от имота. За разликата до пълния претендиран размер от 2 425,50 лв. претенцията е неоснова‗елна и недоказана. Доказателства за по-висока стойност на възможния среден наем не се събраха. Доводите на ответника са неоснователни. Ако и доколкото той е подобрил имота, за да може да се ползва като заведение, има право да търси стойността, с която ищцата се е обогатила до размера на обедняването му, стига да не следва друго от договорните отношения между страните по времедействие на наемното отношение. Според тезата на ответника по жалбата то съвпада с периода на извършване на преустройствата на павилиона, щото да може да се ползва като заведение. Изходът на спора и правилото на чл. 64, ал.2 от ГПК сочат, че ищцата има право на разноски при доказани разходи от 310,50 лв., ищцата има право на 75 лв., съразмерно на уважената част от исковете. В посочената глобална стойност съдът не включва възнаграждението на адвокат И. Н., защото ищцата е имала при първоначално разглеждане на делото във втората инстанция друг адвокат, за когото е направила разходи на стойност от 210 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 208 от ГПК, решението от ..2009 година, постановено по гр. дело № ..по описа на П. районен съд за 2007 година в частта, с коятоискът на Д. С. К. против едноличен търговец В. Иванов Б., „В. Б.”, гр. П. за обезщетение за пропусната полза в размер на възможния наем от имота, предмет на договор за наем от 26.01.2001 година, впоследствие анексиран, за периода от 10.05.2006 година до 30.07.2007 година е отхвърлен за разликата от присъдената сума до сумата от 900,90 лв., а в частта относно присъдената лихва от 63,74 лв.– изцяло, вместо което постановява: Осъждаедноличен търговец В. И. Б., „В. Б.”, гр. П., ул. „К. и М.” № 3В, ЕГН: ............. да заплати наД. С. К.сумата от 186,12 /сто осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки/ лв.,обезщетение за пропусната полза в размер на възможния наем от имота, предмет на договор за наем от 26.01.2001 година, впоследствие анексиран, за периода от 10.05.2006 година до 30.07.2007 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 03.08.2007 година до окончателното й заплащане, на основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 236, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата от75/седемдесет лева /лв., разноски по делото, на основание чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 211 от ГПК. Оставя в сила решението в останалата обжалвана част. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |