РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Ловеч, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500011 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба № 8834/09.12.2020г.от „Йеттел България"/„Теленор
България"/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Младост“ 4, бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В. Н. Н., със съдебен адрес:
***, против решение № 307/19.11.2021г. постановено по гражданско дело №
20214310100815 по описа за 2021 година на Ловешки районен съд.,с което се отхвърлят
исковете за горницата до сумата от 1186,41 лв., от която 513,50 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщения и 263,60 лв. –
предсрочно изискуеми вноски за цена по договор за лизинг.
Въззивникът посочва, че обжалва постановеното съдебно решение в частта, с
която се отхвърлят вземанията за лизингови вноски в размер на 263,60 лв. и суми за
разликата в цената на мобилните устройства в размер на 513,50лв.,като неправилни и
незаконосъобразни. Твърди, че първостепенният съд неправилно е формирал
погрешни правни изводи. По отношение отхвърлените лизингови вноски излага, че
съдът е приел за безспорно установено наличието на договорни правоотношения
между ИВ. М. АП. и „Теленор България" ЕАД по процесиите Договор за лизинг от
28.12.2018г. за устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Black и договор за лизинг от
1
28.12.2018г. за устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Grey, както и че ответникът
не е ангажирал доказателства да е извършвал плащания по договорите за лизинг. Сочи,
че първоинстанционният съд с решението си е уважил по три броя претендирани
лизингови вноски в общ размер на 39,54 лв., начислени във фактури
№**********/05.01.2019г, №**********/05.02.2019г, и № **********/05.03.2019г. и
отхвърлил оставащите двадесет броя лизингови вноски по всеки от договорите в общ
размер на 263,60 лв., обявени за предсрочно изискуеми и начислени накуп във фактура
№ **********/05.05.2019г.
Твърди, че направения изводът на съда, че договорите за лизинг са развалени е
неправилен.
Изтъква, че ищецът не е излагал подобни твърдения, нито е сочил доказателства
договорите за лизинг да са развалени едностранно от него, а изрично е заявил, че
договорите за лизинг не са разваляни. Сочи, че съдът е стигнал до този извод,
приемайки, че щом в последната издадена фактура на основание предсрочна
изискуемост са начислени оставащите по 20 лизингови вноски за всеки от договорите
за лизинг, то е налице прекратяване /разваляне/ на договорната връзка. Прави
уточнение, че самото обявяване на лизинговите вноски за предсрочно изискуеми не
представлява прекратяване на договорите за лизинг, а изменение на последните и сочи,
че е неприемливо съдът да смята, че с предсрочната изискуемост договорът се разваля,
но дори и мотивите на съда в тази им част да са правилни, то ищецът не е ангажирал
доказателства да е отправил изявление до насрещната страна за разваляне на
договорите за лизинг, т.е. доказателства за предсрочна изискуемост. Твърди, че съдът
е презюмирал разваляне на договорите без да е изследвал дали е осъществен
фактическият състав на развалянето и уточнява, че в договорите не е уговорен начин за
разваляне, поради което твърди, че е приложима разпоредбата на чл.87 от ЗЗД.
Твърди, че първоинстанционният съд е пропуснал изразеното в становището на ищеца,
че договорите за лизинг са прекратени поради изтичане на 23-месечния срок, за който
са сключени, като уточнява, че с изтичането на срока на договорите е настъпил падежа
и на последната лизингова вноска, поради което всички лизингови вноски към
настоящия момент за изискуеми на общо основание. Излага, че обстоятелството, че в
последната фактура са начислени накуп лизингови вноски е ирелевантно, защото
фактурата не е основание за вземането, а такова е сключения договор, като посочва
съдебна практика.
По отношение отхвърлените суми за разлика в цената на мобилни устройства, на
първо място, изтъква, че съдът неправилно е квалифицирал двете вземания, като
неустойки и сочи, че вземането за разлика, представлява вземане за цената на
мобилните устройства, а не неустойка. Твърди, че сключвайки договора за мобилни
услуги, респ. допълнителното споразумение, между страните се уговаря продажбата на
2
мобилно устройство, а в т. 7 от договора за мобилни услуги, респ. Раздел II от
допълнителното споразумение, е посочена уговорената цена на двете устройства - „
Стандартна цена на устройството (в брой/без абонамент) ". Посочен е размерът на
отстъпката, която мобилният оператор прави с оглед сключването на 24-месечен
договор за мобилни услуги, респ. допълнително споразумение, като е посочена и
преференциалната цена на устройствата, след приложената отстъпка. В конкретния
случай, преференциалната цена на устройствата не е платена в брой, а разсрочена за 23
месеца чрез сключването на два договора за лизинг. Излага, че в т.П, б."б" от договора
и Раздел IV, чл. 2, б. "б" от допълнителното споразумение за мобилни услуги е
уговорено, че при нарушение на договорни задължения, т.е. договорно неизпълнение
през първоначалния срок от 24 месеца, потребителят дължи връщане на част от
разликата между стандартната цена и преференциалната цена на устройствата,
съответстваща на оставащия срок за договора, или иначе казано потребителят дължи
доплащане на цената на устройствата изразяващо се във възстановяване на част от
направената отстъпка. Твърди, че уговореното не може да се тълкува като изменение
на цената, защото стандартната цена е изрично уговорена и дори с вземането за
разликата, нейният размер не се надвишава. Изтъква, че въззивникът е направил
отстъпка в общата лизингова цена на устройствата поради факта, че е очаквал
изпълнение по сключения договор за мобилни услуги и допълнителното споразумение
за целия срок на действие от 24 месеца. В подкрепа на дължимостта на вземането
цитира съдебна практика.
В заключение моли, въззивният съдът да отмени първоинстанционното решение
в частта, с която се отхвърлят лизинговите вноски в размер на 263, 60 лева и суми за
разликата в цената на мобилни устройства в размер на 513, 50 лева и вместо това да
постанови ново решение , с което да признае за установено, че И.А. дължи на „Теленор
България“ ЕАД посочените вземания, като го осъди да заплати и сторените по делото
разноските по заповедното и първоинстанционното производство, с оглед уважената
част от иска.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор от страна на ответника.
В съдебно заседание въззивника страна - „Йеттел България"/„Теленор
България" ЕАД/ гр. София, редовно призована, не изпраща представител. С молба-
становище вх. 840/10.02.2022, депозирана от адв. Н. Ш., с приложена към нея договор
за правна защита и съдействие посочва, че поддържа изцяло аргументите , посочени
във въззивната жалба.
Въззиваемата страна – ИВ. М. АП., се представлява от назначения особен
представител адв. И.К. от АК-Ловеч. Оспорва въззивната жалба, и моли същата да
бъде оставена без уважение.
От представените доказателства по гражданско дело № 815/2021 година на
3
Ловешки районен съд, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Постановено е решение № 307 от 19.11.2021 г., по гр.д 815/2021 г. по описа на
Ловешки районен съд, частично е уважен предявения от „Йеттел България"/„Теленор
България"/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София,
ж.к.Младост 4, Бизнес парк София,сграда 6, против ИВ. М. АП. с адрес: ***, иск с
основание 415, ал.1,във вр. чл.422 ГПК,във вр. 92 от ЗЗД и чл. 345,ал.1 от ТЗ, вр. с чл.
232,ал.1 от ЗЗД, като е признато за установено по отношение на ИВ. М. АП. с адрес :
***, че „Йеттел България"/„Теленор България"/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София,сграда 6 има вземане в
размер на 212,33 лв.- стойност на предоставени мобилни услуги към мобилни номера
************** и **************, за периода 05.12.2018г. – 04.03.2019г., 157,44 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за електронни съобщения и 39,54
лв. – цена по договор за лизинг на мобилни устройства SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual
Grey и SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Black за периода януари – март 2019г., ведно
със законна лихва от 26.01.2021г. до изплащането им, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 120 по чл. 410 от ПК от 27.01.2021г. по ч.гр.д.
№ 195/2021г. по описа на РС-Ловеч, като са отхвърлени исковете за горницата до
сумата от 1186,41 лв, от която 513,50 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщения и 263,60 лева – изискуеми вноски за цена по
договор за лизинг.
При действие на чл. 269 от ГПК въззивният съд дължи проверка по валидността
на съдебния акт служебно, а по допустимостта - в обжалваната част.
Постановеното съдебно решение № 307/19.11.2021г. по гр. дело № 815/2021г. по
описа на PC - Ловеч е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество.
На съда е служебно известно, извършено вписване на 28.02.2022 г. в ТР при АВ-
София, касаещо промяна в наименованието на въззивника, като вместо „Теленор
България", се изписва е чете „Йеттел България".,
От фактическа страна за съда е изяснено, че на 23.06.2018 между ИВ. М. АП.
„Йеттел България"/"Теленор България"/ЕАД, е сключен договор мобилни услуги с
стандартен месечен абонамент от 20.99 лева на месец, с предпочетен номер
************** и срок на договора от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал +20,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“. На 28.12.2018г. И.А. е
сключил допълнително споразумение към посочения договор за мобилни услуги.
Страните са уговорили в IV, 2. от допълнителното споразумение, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока му, по вина на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в
това число приложимите общи условия, дължи неустойка за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички
4
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Уговорено е, че при разваляне на
договора потребителя дължи разликата между стандартната цена на устройството (в
брой без абонамент), съгласно ценовата листа действаща към момента на сключване на
договора, и заплатена от него при представянето му (в брой или съответстваща на
общата лизингова цена по договора за лизинг), каквото съответства на оставащия срок
на договора.
На 28.12.2018 г. е сключен и договор за лизинг, съгласно който въззиваника е
предоставил за временно и възмездно ползване на ИВ. М. АП. мобилно устройство с
който е получил мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Grey, срещу
заплащане на 194.07 лева- обща лизингова цена платима на 23,броя месечни лизингови
вноски, на стойност 6.59 лева.
На същата дата - 28.12.2018 между ИВ. М. АП. „Йеттел България"/ "Теленор
България"/ЕАД, е сключен договор мобилни услуги с стандартен месечен абонамент от
31.99 лева на месец, с предпочетен номер +************** и срок на договора от 24
месеца, с абонаментен план „Тотал 31,99 с неограничени национални минути и
изходящ роуминг в зона ЕС“. В т.11 Условия, е посочено , че в случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока му, по вина на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия, дължи
неустойка за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а/
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Уговорено е, че при разваляне на договора потребителя дължи разликата
между стандартната цена на устройството (в брои без абонамент), съгласно ценовата
листа действаща към момента на сключване на договора, и заплатена от него при
представянето му (в брой или съответстваща на общата лизингова цена по договора за
лизинг), каквото съответства на оставащия срок на договора. На 28.12.2018 г. е
сключен и договор за лизинг, съгласно който въззиваника е предоставил за временно и
възмездно ползване на ИВ. М. АП. мобилно устройство с който е получил мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Black, срещу заплащане на 194.07 лева-
обща лизингова цена платима на 23,броя месечни лизингови вноски, на стойност 6.59
лева.
В заявлението и в исковата молба въззивникът се позовава на неплатени четири
броя фактури, съответно от 05.01.2019 г., от 05.02.2018г., от 05.03.2019г. и от
05.04.2019г. за начислени месечни абонаментни такси за потребните от абоната по
договора услуги. В заповедното производство са заявени, следните суми: сумата от
91.81 лева, поради извършено частично плащане в размер на 9,17 лева, което погасява
частично задължението за абонаментна такса и ползвани услуги за номер
+************** до размер на 38,38 лева, за която е издадена фактура № **********/
05.01.2019 г., за сумата от 100,98 лева, представляваща неплатени абонаментни такси,
използвани услуги и лизингови вноски, както следва - 40.25 лева - абонаментна такса
за номер +**************; 6,59лв – лизингова вноска за номер +**************;
47,55 лева - абонаментна такса за използвани услуги за номер +**************; 6,59
лева - лизингова вноска за номер +**************. Сумата от 83,90 лева, по фактура
№ **********/ 05.02.2018г., представляваща неплатени абонаментни такси,
5
използвани услуги и лизингови вноски, както следва - 34,38 лева – абонаментна такса
за номер +**************; 6,59 лева – лизингова вноска за номер +**************;
36,34 лева – абонаментна такса и използвани услуги за номер +************** и 6,59
лева – за лизингова вноска за номер +**************. Сумата от 76,16 лева по
фактура № **********/ 05.03.2019 г., представляваща незаплатени абонаментни такси
и лизингови вноски, както следва: 31,99 лева- абонаментна такса за номер
+**************; 6,59 лева – лизингова вноска за номер +**************; 30,99 лева
- абонаментна такса за номер +************** и 6,59 лева –лизингова вноска за номер
+**************. Сумата от 934,54 лева по фактура № **********/ 05.05.2019г.,
представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и дължими суми за мобилни
устройства, както следва: 79,98 лева - неустойка за номер +**************, 131,80
лева – лизингови вноски, начислени накуп за номер +**************; 256,75 лева -
дължима сума за мобилно устройство с номер +**************; 77,46 лева -
неустойка за номер +**************; 131,80 лева – лизингови вноски, начислени
накуп за номер +**************; 246,75 лева – дължима сума за мобилно устройство
за номер +**************. Видно и от приобщеното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, общата сума на претендираното вземане е в размер на
1186,41 лева, от което 212,33 лева - цена по предоставените мобилни услуги,
неустойка в размер на 157,44 лева, формирана от сбора на три абонаментни месечни
такси и 513,50 лева- разликата между цената на предоставеното на лизингополучателя
мобилни устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена и 303,14
лева – цена по договора за лизинг, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до заплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.
Съдът възприема заключенията по съдебно-счетоводната експертиза, доколкото е в
съответствие с фактическите и правни изводи на съда.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.415, ал.1,вр.чл. 422 от ГПК, вр. с
чл. 92 от ЗЗД, и чл. 345, ал.1 от ТЗ,вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установява, че страните са се
намирали в договорни отношения, с предмет предоставяне на мобилни услуги, като
по делото не са налице доказателства мобилният оператор да е неизправна страна по
договора. Във връзка със заплащане на използваните услуги са издадени четири броя
фактури. По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на задължението от
ответника.
По отношение търсената неустойка за прекратяване на сключените на
23.06.2018г. и на 28.12.2018г. договори за мобилни услуги, съдът приема следното:
Видно от приложения договор, абонаментната такса е в размер на 31.99 лева, като в
т.11 от Договора е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване
на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми
за ползване на мобилни услуги. В допълнение на неустойката е предвидено
възстановяване от потребителя на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В случаите на предоставено мобилно устройство – разликата между
стандартната цена на устройството и по договора за лизинг. Твърди се, че е налице
неизпълнение на задължението за периода 05.12.2018г. – 04.03.2019г. на обща стойност
6
от 212.33 лева, поради което е възникнало задължение за А. за заплащане на неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по негова вина, както и
неустойка за мобилно устройство.
В индивидуалните договори за мобилни услуги от 23.06.2018г. и от 28.12.2018г.
и в Общите условия не е посочено по какъв начин, другата страна ще бъде
уведомявана за изменение, респ. предсрочно прекратяване на договора (разваляне на
договора). Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните
или на основания, предвидени в закона.
В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договорите,
поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги.
Касае се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена
форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. Този ред за
прекратяване на договора за мобилни услуги е предвиден и в разпоредбата на чл.75 от
Общите Условия /ОУ/ приложени към заявлението, а именно: „Йеттел България"
/„Теленор България"/ ЕАД има право да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част XIII, или при
условията на т.19б и т.19в едномесечно писмено предизвестие. В този смисъл липсват
твърдения, като това не се установява и от събраните по делото писмени доказателства,
поради което за ищеца, като изправна страна не е възникнало право да реализира
имуществена отговорност/ неустойка по чл. 92 от ЗЗД, респ. чл.19а от ОУ.
По отношение на сключените договори за лизинг на мобилни апарати от
28.12.2018г. Липсват твърдения за предсрочно прекратяване /разваляне/ по вина на
лизингополучателя - ответник по делото. Съгласно на чл.10, ал.2 , посочена в
сключените договори за лизинг, развалянето на договора се извършва с едностранно
писмено изявление, без да е необходимо лизингодателят да дава допълнителен срок за
изпълнение, а в чл. 11 от същите е посочено, че освен при условията на чл. 10,
лизингодателят може да развали договора и при неизпълнение на договор за
предоставяне на мобилни услуги, по които лизингодателя и лизингополучателят са
страни. И в тази хипотеза, за да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника, следва да е налице разваляне на договорите, вследствие виновно
неизпълнение, като едностранно изявление за това следва да е достигнало до
ответника, за което в случая липсват доказателства. Именно поради тази констатация,
съдът намира за безпредметно да обсъжда налице ли е разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП.
Неоснователно се явява твърдението на въззивника, че първоинстанционния съд
неправилно е квалифицирал вземането от 513,50 лева, като неустойка. Видно от
договорите за предоставяне на мобилни услуги, заплащането на пълната цена на двете
мобилни устройства е обвързана с прекратяването /развалянето/ им, като е предвидено
7
в допълнение на неустойката, потребителят да дължи и разликата между стандартната
цена и цената на устройството по договор за лизинг. В тази насока е и изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, а именно: че за начисляване на неустойка ищецът е
приложил основанието за изчисляване на неустойка в т.2, раздел IV от допълнителното
споразумение към договора за мобилни услуги, и сумата от 513,50 лв., представлява
неустойка за двете мобилни устройства (разликата между стандартната цена на двете
процесни устройства без отстъпка, и дължимата обща преференциална цена по
договорите за лизинг от 28.12.2018г.).
По отношение претенцията за неплатени лизингови вноски по двата договора за
лизинг на мобилни устройства, предвид липсата на прекратяване на договора, то
същите са дължими.
С оглед изложеното и при спазване принципа за забрана за влошаване
положението на обжалващата страна /reformatio in pejus/ въззивната инстанция счита,
обжалваното съдебно решение № 307/ 19.11.2021 година, по гражданско дело
20214310100815 по описа за 2021 година на Ловешки районен съд следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 263.60 лева –
изискуеми вноски за цена по договор за лизинг, както и в частта за разноските, а в
останалата обжалвана част потвърдено.
При този изход от процеса следва да бъде осъден А., да заплати на въззивника
разноските пред настоящата инстанция в размер на сумата 232.36 лева, за заповедното
производство – 218.27 лева и за първоинстанционното – 415.11 лева, съобразно
уважената част.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение № 307 от 19.11.2021 г., по гр.д гр.д
20214310100815 по описа за 2021 година на Ловешки районен съд, с което, в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД“ срещу ИВ. М. АП., с адрес: ***, иск за установяване на вземане в
размер на 263,60 лева – изискуеми вноски за цена по договор за лизинг, както и в
частта за разноските, като вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК,
съществуване на вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в
град София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Дж.Кр. К.
И М. Сл. срещу ИВ. М. АП., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 263,60 лева –
изискуеми вноски за цена по договор за лизинг, за което е издадена Заповед № 120/
8
27.01.2021 година за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 195/ 2021
година по описа на РС - Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК ИВ. М. АП., с адрес: ***, да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ /
разноските пред настоящата инстанция в размер на сумата 232.36 (двеста тридесет и
два 0.36) лева, за заповедното производство – 218.27 (двеста и осемнадесет 0.27) лева и
за първоинстанционното – 415.11 (четиристотин и петнадесет 0.11) лева, съобразно
уважената част.
Решението е окончателно, на основание чл. 280 от ГПК по цена на иска и не
подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9