О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1354 11.07.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I въззивен граждански състав, на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастачева
Членове: 1. Пламена Върбанова
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1026 по описа за 2018 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 23404 от 06.06.2018г. от Е.И.Р., гражданин на Полша, роден на *** год., с
лична карта № AST 175570, издадена на 24.05.2010г. от ПА Полша, с адрес:
Република Полша, Нйегловице 237, п.к.38-200, чрез адвокат Л.К.,***, с адрес за
връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, срещу решение № 996/18.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 5894/2017г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е отхвърлил исковете на въззивника - ищец в първоинстанционното производство Е.И.Р.
за осъждане на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ *********, седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“
АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, както
следва:
1.
за заплащане на сумата от 7565,58
лв. - възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.07.2014 год.
до 31.10.2014 год., в това число:
1.1.
2611,14 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за 91 часа положен извънреден труд след изтичане на работното
време;
1.2.
4592,46 лв. - възнаграждение за 136,5
часа положен извънреден труд в почивни дни;
1.3.
361,98 лв. - възнаграждение за 9
часа положен извънреден труд по време на официални празници;
1.4.
ведно с мораторна лихва в размер на
1643,40 лв., начислена върху сборната главница за периода от 10.11.2014 год. до
08.08.2017 год., както и законната лихва за забава върху главницата, начиная от
09.08.2017 год. до окончателното й изплащане.
2.
за заплащане на сумата от 6434,96
лв., представляваща обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за общо 40 дни
неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2013 год. и 2014 год., ПОРАДИ
извършено прихващане с насрещно вземане на „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.“, за връщане на сумата от 9613.88
лв., с която Е.И.Р. се е обогатил неоснователно, съгласно чл.59 от ЗЗД, и
представляваща сбор от разходи за настаняване в хотел, храна и пътни за срока
на трудовия договор, заплатени за сметка на ищеца,
КАКТО И исковете заплащане на мораторна лихва
в размер на 1798 лв., начислена върху обезщетението, за периода от 10.11.2014
год. до 08.08.2017 год. и за законната лихва върху главницата, начиная от
09.08.2017 год. до окончателното й изплащане - поради неоснователност.
Със същото решение ищецът Е.И.Р. е осъден да
заплати на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, сумата
от 1 400 лева, представляваща извършени по делото разноски.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд,
ищецът - въззивник излага аргументи за порочност на обжалвания акт като счита,
че при разглеждане на делото пред първа инстанция са допуснати съществени
процесуални нарушения, в резултат от които е била ограничена възможността му да
посочи фактите, на които основава претенциите си и да представи доказателства,
които да подкрепят изложените от него факти. Счита, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна поради допуснатите процесуални нарушения.
Излага съображения, че въпреки своевременно направените доказателствени
искания, РС Бургас неправилно е отказал да допусне до разпит свидетели, като
въззивникът твърди, че техният разпит ще установи релевантни за делото факти –
полагане на извънреден труд. Излага подробни съображения относно пряката
приложимост на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета като счита, че неправилно
първоинстанционният съд е отказал разпит на свидетели по делегация в Република
Полша. Подчертава, че ответната страна съзнателно е създала пречки в процеса на
доказване пред районния съд и не представила всички, находящи се в нея писмени
доказателства. Смята, че неправилно РС Бургас не е приел за доказани фактите,
за установяването на които ответникът – въззиваем е създал пречки. С оглед
изложените твърдения, счита, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд
за неоснователността на претенциите на ищеца за присъждане в негова полза на
възнаграждения за извънреден труд и труд положен в почивни дни и по време на
официални празници, както и обезщетенията за забава към тях.
Излага се становище, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно и в частта, в която е отхвърлил иска за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск като неправилно е уважено
възражение за прихващане с разходи за хотел, храна, транспорт. Счита, че не са
налице материално-правните предпоставки за извършване на прихващане като
оспорва основателността, ликвидността и изискуемостта на вземането по
възражението за прихващане, сочи, че по делото липсват доказателства, от които
да се установи, че разходите са извършени именно в полза на въззивника, твърди,
че липсват данни да е настъпил падеж на вземането. Навежда довод, че
претендираните разходи са уговорени и предвидени в трудовия договор в тежест за
работодателя.
С оглед на изложеното се претендира отмяна изцяло
на обжалваното решение и решаване на спора по същество с постановяване на ново решение
от настоящия състав, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца
процесните суми за възнаграждения, обезщетения и извършените в първата съдебна
инстанция разноски. Претендира разноски и пред настоящата инстанция.
В подкрепа на твърденията си въззивникът прави
доказателствени искания, а именно:
- искане за допускане до разпит по реда на чл.
614 ГПК на двама свидетели – Богуслав Михал Нагода, гражданин на Република
Полша, роден на ***г. с лична карта № APT 710068, издадена на 25.10.2007г. от ПА Полша, с адрес: Република
Полша, Загоржани 643, п.к. 38-333 и
Виеслав Цегиелски, с адрес: Либуша 480, п.к. 38-306, Република Полша, които да бъдат
разпитани пред Районен съд гр. Горлице, п.к. 38-300, Република Полша, на ул.
„Биецка“ № 5;
- за задължаване на ответната страна по реда на
чл. 190, ал. 1 от ГПК да представи намиращи се у нея писмени доказателства –
книга за ежедневен инструктаж, периодичните доклади на ръководителите на групи
в строителството и заверена справка за Е.И.Р. от карта за достъп до работното
му място на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ е подала отговор на въззивната жалба, с който
изразява становище, че същата е неоснователна, а решението на РС Бургас е
правилно и моли да бъде оставено в сила. Възразява срещу допускането на
поисканите от ищеца доказателства като изрично се противопоставя на искането за
допускане до разпит на свидетели. С отговора не са направени искания по
доказателствата.
Препис от решението на РС Бургас е връчен на
въззивника на 28.05.2018г. като въззивната жалба е подадена на 06.06.2018г.,
поради което настоящият състав намира, че същата е допустима, подадена от страна,
която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съобразена е с изискванията за редовност по чл. 260,
ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Предвид посоченото, делото следва да
бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Относно направените от въззивника
доказателствени искания съдът намира, че следва да се уважи това за допускане
до разпит на двамата свидетели – Богуслав Михал Нагода и Виеслав Цегиелски, тъй
като искането е своевременно релевирано още в първоинстанционното производство,
с исковата молба, а обстоятелствата, за чието установяване е поискано
допускането на гласни доказателства, са относими към предмета на повдигнатия
правен спор. Сочените от въззивника-ищец свидетели е следвало да установят
факти и обстоятелства, поставени в негова доказателствена тежест от съда, а
недопускането им е довело до ограничаване на страната в процеса на доказване и
е обусловило крайния изход на спора по предявените искове за обезщетение за
положен извънреден труд и положен труд през време на официални празници.
Предвид посочените от въззивника-ищец адреси за призоваване на поисканите
свидетели и факта, че същите са граждани на държава-членка на Европейския Съюз,
а именно – Република Полша, процесуалното действие следва да бъде извършено по
предвидената с Част седма, Глава петдесет и шеста, раздел II от ГПК във връзка с Регламент (ЕО) №
1206/2001 година на Съвета на Европейския съюз от 28 май 2001 година относно
сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на
доказателства по граждански или търговски дела процедура. При приложение на чл.
616, ал. 2 във връзка с чл. 163 и сл. с от ГПК във вр. с параграф 14 и чл. 4,
т.1, б.“д“ от Регламента, и след съобразяване основателните възражения на
въззиваемия-ответник, съдът намира за необходимо да укаже на въззивника-ищец,
че следва да посочи конкретните факти и обстоятелства, за които да бъдат
разпитани свидетелите, както и да представи въпросен лист към всеки свидетел с
конкретни и относими въпроси за поставяне, като възможност за реципрочно
процесуално действие следва да се предостави и на въззиваемия-ответник. Настоящият
съдебен състав намира въпросите към свидетелите, посочени в пункт 1.1.8. и
пункт 1.2.8. за обстоятелството колко часа извънредно е работил Р. за
недопустими, тъй като отговорите им касаят правен въпрос по съществото на
делото. Съдът намира за недопустими и въпросите посочени в пункт 1.1.9 и 1.2.9
от доказателствените искания, тъй като с тях въззивникът се домогва да докаже
обстоятелства, за които чл. 270, ал. 3 от КТ изисква писмен акт, поради което
на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК свидетелски показания са недопустими,
освен при условията на чл. 164, ал. 2 и чл. 165 от ГПК.
Съобразно чл. 4, т. 1, б. „б“ от Регламента и гореспоменатите норми, на
страните следва да се предостави възможност и за посочване на представители,
които да бъдат допуснати до участие в изпълнението на искането за разпит на
свидетели.
Настоящият състав намира за неоснователни
исканията за задължаване на въззиваемия-ответник да представи поисканите
писмени доказателства. В тази връзка, основателни се явяват възраженията на
въззиваемия-ответник, наведени с отговора на въззивната жалба, че инструктажите
за безопасните условия на труд са неотносими към предмета на спора, тъй като
касаят единствено договорените между страните и регламентирани по закон работни
дни, а поисканите доклади и данни от карта за достъп не представляват данни,
които работодателят следва да съхранява по нормативно установено задължение,
фактически не се съхраняват у въззиваемия-ответник и също се явяват неотносими
към предмета на делото.
Предвид
изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 23404 от 06.06.2018г.
от Е.И.Р., гражданин на Полша, роден на *** год., с лична карта № AST 175570,
издадена на 24.05.2010г. от ПА Полша, с адрес: Република Полша, Нйегловице 237,
п.к.38-200, чрез адвокат Л.К.,***, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван
Асен II“ № 6, срещу решение № 996/18.05.2018 г., постановено по гр.д. № 5894/2017г.
по описа на Районен съд Бургас.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 1026/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно
заседание, насрочено за 25.07.2018 г. от 10,00 часа.
ДОПУСКА по искане
на въззивника Е.И.Р. разпит на
свидетелите, Богуслав Михал
Нагода, гражданин на Република Полша, роден на ***г. с лична карта № APT 710068, издадена на 25.10.2007г. от ПА Полша,
с адрес: Република Полша, Загоржани 643, п.к. 38-333 и Виеслав Цегиелски, с адрес: Либуша 480,
п.к. 38-306, Република Полша, които да бъдат разпитани пред Районен съд гр.
Горлице, п.к. 38-300, Република Полша, на ул. „Биецка“ № 5.
УКАЗВА на
въззивника Е.И.Р. в
едноседмичен срок от уведомяването му, да конкретизира фактите и обстоятелства,
за които ще бъдат разпитвани допуснатите свидетели, както и да представи въпросен
лист с въпроси към всеки свидетел за провеждане на разпита.
УКАЗВА на
въззивника Е.И.Р., че въпросите
към свидетелите посочени в доказателствените искания към въззивната жалба пункт
1.1.8., пункт 1.2.8., пункт 1.1.9 и 1.2.9 са недопустими и същите не могат да бъдат
включени във въпросните листи.
УКАЗВА на
въззиваемия „СИЧЕС ПОЛСКА СП.
З.О.О.“ възможността,
в едноседмичен срок от уведомяването му, да представи въпросен лист с подробни
въпроси за провеждане на разпита на допуснатите свидетели.
УКАЗВА на страните
възможността, в едноседмичен срок от уведомяването им, да посочат свой
представител, който да вземе участие в изпълнението на разпита на допуснатите
свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба на Е.И.Р. искане за задължаване на ответната страна да
представи намиращи се у нея документи във връзка с трудовото правоотношение на Е.И.Р., а именно: книга/и за ежедневен
инструктаж съгласно приложение № 1 от Наредба № РД-07.2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, в която да фигурират подписите положени от работника под
ежедневния инструктаж в книгата за всички работни дни, в които е работил. Също
и извънредните такива в почивни дни и официални празници; периодичните доклади
на ръководителите на групи в строителството (формани) до ръководството на „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, в които
фигурират реално изработените часове от работниците на фирмата за целия
процесен период; заверена справка за Е.И.Р. от карта за достъп до системата за контрол и
управление на достъпа до работното му място, от която да са видни пълните данни
за достъп на работника за целия процесен период, включително данни за влизане и
излизане от територията на Лукойл Нефтохим Бургас АД по дни и часове.
Преписи от настоящото определение да
се връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.