Р Е Ш Е Н
И Е
№ 111 06.06.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 31 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.К.Р.
*** като пълномощник на И.С.И., ЕГН ********* *** и адрес за призоваване:
гр.Дупница, ул.“Николаевска“ № 14 обжалва решение №340/19.12.2022г. по а.н.д.№305/2020г.
на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано
управление на автомобила и нарушаване на процедурата по ЗАНН поради липсата на
връчен препис от АУАН на дееца. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
писмена молба главен юрисконсулт Б.С.Л.като пълномощник на ответния началник на
РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на
районния съд за правилно и обосновано, съобразено със събраните доказателства,
поради което моли за оставянето му в сила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването и делото на районния съд,
намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект
с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Касационното
производство е повторно, след като с решение №51/15.03.2022г. по
к.а.н.д.№35/2022г. по описа на КАС е отменено решение №172/23.12.2021г. по
а.н.д.№681/2021г. по описа на РС – Дупница и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
Предмет
на въззивно обжалване е НП №20-0348-000338/09.06.2021г. на началника на РУ –
Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с което на И.С.И. са наложени следните
административни наказания:
1/за
нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца,
2/за
нарушение на чл.110, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв. и
3/за
нарушение на чл.110, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10лв.
От
фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на
06.06.2021г. около 14.00 часа в
с.Слатино, по ул.“Пирин“ деецът е управлявал товарен автомобил марка Мерцедес с
рег.№Е****МР и е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. №0269. По време на проверката не е
представил СУ на МПС и контролен талон. Данните са установени от разпита на свидетелите.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, липса на допуснати нарушения на
процедурата по ЗАНН, доказани противоправни деяния и законосъобразно наложени
административни наказания при спазване на чл.27 от ЗАНН. По посочените правни
доводи съдът е потвърдил оспореното НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина. От събраните доказателства
е формирал правилен извод за редовно проведено производство по правилата на ЗАНН
и доказани противоправни деяния.
Неоснователно,
за втори път, касаторът релевира твърдение за нарушаване на процедурата по
чл.43, ал.5 от ЗАНН досежно връчване на препис от АУАН. Въпросът за
законосъобразността на действията на актосъставителя е разрешен с отменителното
решение на КАС по к.а.н.д.№35/2022г. по описа на съда. Решението на КАС по
поставения въпрос е задължително за страните и съда.
Правилен
е решаващият извод на съда за доказани противоправни деяния. Доказан е отказа
на нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта по см. на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Доказано е и неносенето по време на деянието на СУ на МПС и контролен
талон по см. на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което е наказуемо по чл.183, ал.1,
т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП. Нарушенията са установени от показанията на свидетелите
по АУАН св.Р. и св.С.. Показанията на свидетелите не са опровергани от
показанията на свидетелката на нарушителя – св.л.. Към момента на извършване на
нарушенията деецът е имал качеството на „водач“ на ППС по легалната дефиниция
на §1, т.25 от ДР на ЗДвП. Съгласно показания на св.Р. /очевидец на деянията/,
нарушителят е бил в автомобила и го е пуснал назад, при което поведение ППС е тръгнало
назад и блъснало буса на съседа, след което дошли полицаите. От показанията на
св.Л. не се установя различна фактическа обстановка, т.к. свидетелката
признава, че дееца се е намирал в буса, когато същият тръгнал назад, след което
се ударил в другия автомобил. Данните от показанията на свидетелката, че
двигателят на буса не е работил и че ключовете са били в нея, не опровергават
извода за авторство на деянието. Посредством извършените действия деецът е
привел в движение МПС, т.к. е имал достъп до кормилото и ръчната спирачка. Автомобилът
е задействан механично. Описаните действия на дееца покриват нормативното
изискване за управление на ППС по арг. от §1, т.10 и т.25 от ДР на ЗДвП.
Липсата на разпит на актосъставителя В.Х.не води до съществено нарушение на
процедурата, т.к. съдът е установил обективната истина посредством събраните по
делото доказателства, които в своята съвкупност потвърждават данните в АУАН и
оспореното НП. Следователно, в хода на проведеното доказване по правилата на
НПК, не е опровергана доказателствената сила на редовно съставения срещу дееца
АУАН по арг. от чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Издадената
срещу дееца заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за
нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП не оказва влияние върху
законосъобразността на НП, поради различните цели и приложно поле на заповедта
и оспореното НП по см. на чл.22 от ЗАНН. Наложените наказания са в абсолютните
размери по приложимите санкционни състави, поради което не подлежат на
намаляване. Нормата на чл.189з от ЗДвП отрича маловажността на случая. Независимо
от това, случаят не е маловажен и по общия критерий на §1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Решението
на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.
На
основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.3 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на
ОДМВР - Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е
от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №340/19.12.2022г. по а.н.д.№305/2022г. на РС -
Дупница.
ОСЪЖДА И.С.И. /с посочени лични данни/ да заплати на ОДМВР –
КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 80лв.
/осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.