Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
ДИМЧЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1292 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.К.” ООД поддържа, че по
описания нотариален акт от 2010г. е придобил имот, в който е построена и оперира
фотоволтаична централа, намираща се в землището на с. Г., общ. Г., обл.
Благоевград, мест. Керемидата, която е въведена в експлоатация с разрешение за
ползване № ДК-07-ЮЗР-73/29.06.2012г. и присъединена към
електроразпределителната мрежа съгласно договор от 24.02.2011г. Поддържа, че с решение № Ц-33/14.09.2012г.,
считано от 18.09.2012г. ДКЕВР е определил временни цени
за достъп до електропреносната мрежа на енергийните дружества от
производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Сочи, че за периода от
30.09.2012г. до 30.06.2013г. ответникът му издал описаните в таблицата на стр.
3 от исковата молба фактури на обща стойност 36 619,60лв., която той е
заплатил на посочените дати. Твърди,
че процесното решение на ДКЕВР е отменено от
ВАС с решение по адм.дело № 13239/2012г., което е
потвърдено с решение на Петчленен състав по адм. дело № 6086/2013г. от 17.10.2013г.
Твърди, че тази отмяна има действие спрямо всички, в това число и спрямо него, и има
обратно действие, поради което задължението му за заплащане на цена за достъп е
отпаднало с обратна сила, поради което следва да му бъдат възстановени платените суми като получени
на отпаднало основание. Предвид горното претендира осъждането на ответника да
му заплати сумата от 36619,60лв. като получена при отпаднало основание, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба и направените разноски. В
допълнителната искова молба от 30.05.2017г. е взел подробно становище по
възраженията на ответника, като сочи, че счита, че не е заплащал цена по
сключения договор, а на основание решението на ДКЕВР. В хода на производството
поддържа претенцията си чрез процесуалния си представител и претендира
уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът „Ч.Р.Б.” АД оспорва иска по съображения,
подробно изложени в писмен отговор от 15.05.2017г. чрез процесуалния си
представител – юриск. Сидерова и в допълнителния писмен отговор от 13.06.2017г.
Твърди, че сумите са начислени по договор за използване на разпределителната
мрежа № **********/04.07.2012г., който не е развален или прекратен, поради
което не е налице отпадане на основанието. Сочи, че има и нормативно задължение
за заплащане на услугата достъп до разпределителната мрежа, регламентирано в
чл. 84, ал.2 и чл.104 от Закона за енергетиката и в описаните Правила за
търговия, като счита искът за недопустим, тъй като бил субсидиарен и се
изключвал от твърденията на ищеца, че към момента на плащане на сумите имало
действащ договор. Счита иска недопустим и защото ищецът можел да търси обезщетение за вреди
от отмяна на решението на ДКЕВР по реда на ЗОДОВ, но той не е легитимиран ответник по такъв иск с
оглед отмяната на индивидуален административен акт, какъвто твърди, че
представлява решението на ДКЕВР.
Твърди, че основанието за заплащане на цена за достъп е самото осъществяване на
услугата, което той
е извършвал през процесния период, както и законовите разпоредби, а с решението бил определен само размера
на същата. Твърди, че в случая следва да се приложи по аналогия правилото на чл. 326, ал.2 от ТЗ
и че страните са се съгласили с посочената във фактурите цена за услугата
достъп до електропреносната мрежа.
Поддържа, че
договорът е такъв с периодично изпълнение, поради което развалянето няма
обратно действие съгласно чл. 88 от ЗЗД и даденото не подлежи на връщане.
Оспорва на самостоятелно основание иска в частта на начисления ДДС, като
твърди, че ищецът е ползвал правото си на приспадане на данъчен кредит за
начисления по процесните фактури ДДС в размер на 20% или сумата от 6103,27 лв.,
която е получил обратно, и дори и искът да е основателен, за горната сума
следва да бъде отхвърлен. По
подробно изложените доводи претендира отхвърляне на исковите претенции. Заявил е и възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като договорът е с периодично и продължително
изпълнение и претенцията според ответника се погасява в 3 годишен срок
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения с
исковата молба нотариален акт № 21, т.ІV, рег.№7369, че на ищеца са продадени
описаните два имота в землището на с. Г. през август 2010г. От представеното
разрешение за ползване № ЮЗР-73/29.06.2012г. се установява, че на ищеца като
възложител е разрешено ползването на складова сграда с малка фотоволтаична
централа с мощност 200 kW, в мест.Керемидата, с. Г..
На стр. 13 и следващите към
исковата молба е представен предварителен договор за присъединяване на обект на
производител към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД №
**********/24.02.2011г., с който е уговорено сключването на договор за
присъединяване за описаната „Малка фотоволтаична електоцентрала“. Сключено е и
представеното допълнително споразумение към предварителния договор от
03.08.2011г., с което се детайлизират задълженията на страните, като
производителят се е задължил да заплати на „Ч.р.Б.“ АД цената за присъединяване.
На стр. 19 и следващите е
представен сключения между страните договор за изкупуване на електрическа
енергия № 307/05.07.2012г., по силата на който ищецът като продавач в
качеството си на производител на електрическа енергия от процесната ФтЕЦ „Титан“
се е задължил да доставя на купувача – ответника – „Ч.Е.Б.“ АД произведената от
него електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в
съответствие с действащите нормативни актове. В раздел V е уговорено подробно
как става измерването и отчитането на ел. енергия. В чл. 11, ал.1 от договора е
уговорено, че купувачът заплаща на продавача количеството ел. енергия
ежемесечно на база подписан при отчитането протокол.
С отговора на исковата молба е
представен договор за използване на разпределителната мрежа №
**********/04.07.2012г., сключен между ищеца и „Ч.Р.Б.“ АД, по който предмет е
осигуряването от страна на разпределителното предприятие на достъп по
електроразпредителната мрежа и пренос за количествата ел. енергия, произведени
от описаната малка фотоволтаична централа. В чл. 24 от договора е уговорено, че
производителят заплаща извършения пренос през разпределителната мрежа по цена,
утвърдена от ДКЕВР, като дължимите суми съгласно чл. 25 от договора за пренос
се изчисляват на база измерените количества.
От представените данъчни фактури
и платежни нареждания се установява, че от страна на „Ч.Р.Б.“ АД са издадени на
„Т.К.“ ЕООД следните данъчни фактури: 1/ фактура №**********/30.09.2012 г. с
основание достъп електроразпределителна мрежа ВЕИ на стойност 2 131,24 лв.,
с ДДС върху нея в размер на 426,25 лв., или общо сумата от 2 557,49 лв.,
която е преведена от „Т.К.“ ЕООД по банков път на „Ч.Р.Б.“ АД на 17.10.2012 г.;
2/ фактура №**********/31.10.2012 г. на стойност 3 637,79 лв., а с включен ДДС
- 4 365,35 лв., която е заплатена по банков път на 13.11.2012 г.; 3/ фактура
№**********/30.11.2012 г. на стойност 2 217,10 лв., а с начислен ДДС в
размер на 2 660,52 лв., която също е заплатена по банков път на 13/14.12.2012
г.; 4/ фактура №**********/31.12.2012 г. също с основание достъп
електроразпределителна мрежа ВЕИ на стойност 1 468,26 лв., с ДДС в размер на
293,65 лв. или обща сума от 1 761,91 лв., която е преведена от „Т.К.“ ЕООД
по банков път на „Ч.Р.Б.“ АД на 14.01.2013г.; 5/ фактура №**********/31.01.2013
г. с основание достъп
електроразпределителна мрежа ВЕИ на стойност 1 935,40 лв., с начислен ДДС в размер на 387,08 лв., или общо в размер
на 2 322,48 лв., която е преведена от „Т.К.“ ЕООД по банков път на „Ч.Р.Б.“
АД на 14.02.2013г.; 6/ фактура №**********/28.02.2013 г. с основание достъп
електроразпределителна мрежа ВЕИ на стойност 1 774,97 лв., а с начислен ДДС в
размер на сумата от 2 129,96 лв., която е преведена от „Т.К.“ ЕООД по
банков път на „Ч.Р.Б.“ АД на 13/14.03.2013 г.; 7/ фактура №**********/31.03.2013
г. с основание
достъп електроразпределителна мрежа ВЕИ на стойност
3 552,59 лв., с начислен ДДС в размер на 710,52 лв., на обща стойност
4 263,11 лв., която е преведена от „Т.К.“ ЕООД по банков път на „Ч.Р.Б.“
АД на 15.04.2013 г.; 8/ фактура №**********/30.04.2013 г. с основание достъп електроразпределителна
мрежа ВЕИ на стойност 5 238,38 лв., с начислен ДДС в размер на 1 047,68
лв., или общо в размер на 6 286,06 лв., която е преведена от „Т.К.“ ЕООД
по банков път на „Ч.Р.Б.“ АД на 13.05.2013г.; 9/ фактура №**********/31.05.2013
г. с основание достъп електроразпределителна мрежа ВЕИ на стойност 5 686,93
лв., с начислен ДДС в размер 1
137,39 лв., или общо на стойност 6 824,32 лв., която е преведена от „Т.К.“
ЕООД по банков път на „Ч.Р.Б.“ АД на 12.06.2013 г.; 10/ фактура
№**********/30.06.2013 г. на стойност 2 873,67 лв., с начислен ДДС в
размер на сумата от 574,73 лв. или на обща стойност в размер на 3 448,40
лв., която сума е преведена по банков път на 11.07.2013г.
С допълнителния
отговор са представени решение № 5353/28.07.2015г. на АССГ, ІІ отд., 32 състав
по д.№3947/2015г., което е потвърдено с представеното решение на ВАС под №
7278/16.06.2016г., ІV отд., с което е отменено решение на ДКЕВР, преименувана
на КЕВР под № Ц-6/13.03.2014г.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
вещото лице Г.М., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. В заключението се сочи, че процесните 10 фактури са
на обща стойност 30 516,33 лв., с начислен ДДС върху тях в размер на 6 103,27
лв. или общата сума е
36 619,60 лв. Експертът
сочи, че в счетоводството на „Т.К.“ ЕООД получените данъчни фактури и
извършените плащания са осчетоводени в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството, Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти, със
следната идентична счетоводна статия: Дт с-ка
6023 – Разходи за външни услуги; Дт
с-ка 45311 – Начислен данък за покупки,
пълен кредит, Кт с-ка 4011 – Доставчици
- „Ч.Р.Б.“ АД. Процесните фактури са надлежно осчетоводени и при ответника,
както сочи вещото лице със следната идентична счетоводна статия: Дт с-ка
41110500 – Клиенти достъп производство - „Т.К.“ ЕООД , Кт с-ка 70213136 – Приходи от цена достъп ВЕИ по
преференциални цени, Кт с-ка 4532000 – Начислен Данък за продажбите. Експертът
сочи, че в счетоводството на „Т.К.“ ЕООД извършените преводи по получените
данъчни фактури са осчетоводени със следната идентична счетоводна статия: Дт
с-ка 4011 – Доставчици - „Ч.Р.Б.“ АД и Кт с-ка 5031 – Разплащателна сметка в
лева, а в счетоводството на „Ч.Р.Б.“ АД получените преводи по издадените
данъчни фактури са осчетоводени със следната идентична счетоводна статия: Дт
с-ка 503 – Разплащателна сметка в лева, Кт с-ка 41110500 – Клиенти достъп
производство - „Т.К.“ ЕООД. Вещото лице сочи, за всяка една от фактурите, как е
отразена, а именно, че фактура №**********/30.09.2012 г. е включена в дневника
за покупки за данъчен период м.октомври 2012г. под пореден номер 1 и е намерила
отражения в подадената справка-декларация за ДДС за данъчен период м.октомври
2012г., като дружеството е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с
начисления ДДС по фактурата в размер на 426,25 лв. Фактура
№**********/31.10.2012 г. е включена в дневника за покупки за данъчен период
м.октомври 2012г. под пореден номер 6 и е намерила отражения в подадената
справка-декларация за ДДС за данъчен период м.октомври 2012г., като дружеството
е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по
фактурата в размер на 727,56 лв. Фактура №**********/30.11.2012 г. е включена в
дневника за покупки за данъчен период м.декември 2012г. под пореден номер 1 и е
намерила отражения в подадената справка-декларация за ДДС за данъчен период
м.декември 2012г., като дружеството е ползвало правото на приспадане на данъчен
кредит с начисления ДДС по фактурата в размер на 443,42 лв. Фактура №**********/31.12.2012г.
е включена в дневника за покупки за данъчен период м.декември 2012г. под
пореден номер 3 и е намерила отражения в подадената справка-декларация за ДДС
за данъчен период м.декември 2012г., а дружеството е ползвало правото на
приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по фактурата в размер на 293,65
лв. Фактура №**********/31.01.2013 г. е включена в дневника за покупки за
данъчен период м.януари 2013г. под пореден номер 4 и е намерила отражения в
подадената справка-декларация за ДДС за данъчен период м.януари 2013г. и дружеството
е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по
фактурата в размер на 387,08 лв. Фактура №**********/28.02.2013 г. е включена в
дневника за покупки за данъчен период месец февруари 2013г. под пореден номер 4
и е намерила отражения в подадената справка-декларация за ДДС за данъчен период
месец февруари 2013г., като дружеството е ползвало правото на приспадане на
данъчен кредит с начисления ДДС по фактурата в размер на 354,99 лв. Фактура №**********/31.03.2013
г. е включена в дневника за покупки за данъчен период м.април 2013г. под
пореден номер 4 и е намерила отражения в подадената справка-декларация за ДДС
за данъчен период м.април 2013г. и дружеството
е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по
фактурата в размер на 710,52 лв. Фактура №**********/30.04.2013 г.
е включена в дневника за покупки за данъчен период месец април 2013г. под
пореден номер 6 и е намерила отражения в подадената справка-декларация за ДДС за
данъчен период м.април 2013г., като дружеството е ползвало правото на
приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по фактурата в размер на
1 047,68 лв. Фактура №**********/31.05.2013 г. е включена в
дневника за покупки за данъчен период месец май 2013г. под пореден номер 5 и е
намерила отражения в подадената справка-декларация за ДДС за данъчен период месец
май 2013г., като дружеството е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит
с начисления ДДС по фактурата в размер на 1 137,39 лв. Фактура №**********/30.06.2013 г. е включена в
дневника за покупки за данъчен период месец юни 2013г. под пореден номер 7 и е
намерила отражения в подадената справка-декларация за ДДС за данъчен период
м.юни 2013г., като дружеството е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит
с начисления ДДС по фактурата в размер на 574,73 лв. Изводът на експертизата е,
че ищецът „Т.К.“ ЕООД е включил процесните фактури в съответните дневници за
покупки и същите са намерили отражение в подадените справки-декларации за ДДС за
съответните данъчни периоди, като дружеството е ползвало правото на приспадане
на данъчен кредит с начисления ДДС по тези фактури общо в размер на
6 103,27 лв. Както уточнява при изслушването си в съдебно заседание вещото
лице, при условие, че бъде постановено връщане на платените суми, следва да се
издадат кредитни известия, въз основа на които да бъде приспаднат платения ДДС,
като по този начин се уредят отношенията между страните.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото е
безспорно, че ищецът е дружество, експлоатиращо фотоволтаична централа, а
ответникът e лицензиант за дейността на електроразпределителните
мрежи. Не се спори и че между тях е сключен договор за изкупуване на
електрическа енергия, произвеждана от въпросната централа с описаните уговорки,
както и договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, по който обаче изрично е уговорено, че цената
се определя по решение на ДКЕВР. По делото не е спорно и се установи от
писмените доказателства и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е заплатил на ответника по
процесните фактури сумата от 36 619,60 лв. с включен ДДС в
размер на 20% или сумата от 6 103,27 лв., за който не се спори, че е
ползван данъчен кредит, като цена за достъп до ел. мрежа за периода от
септември 2012г. до юни 2013г. В платежните нареждания за процесните суми
именно издадените фактури са посочени като основание за извършеното плащане.
Съгласно разпоредбата на § 1 т. 15 от ДР на
ЗЕ достъп е правото на ползване на преносната мрежа за пренос на електрическа
енергия срещу заплащане на цената, а по силата на т. 41 от ДР ползвател на тази
мрежа е физическо или юридическо лице, което доставя електрическа енергия в
мрежата или се снабдява от нея. Следователно ползватели на мрежата са както
потребители, така и производители на електрическа енергия, в това число и от
възобновяеми източници какъвто производител е ищецът, доколкото не се спори, че
стопанисва процесната МВЕЦ. Съгласно ал. 1 на § 197 от ПЗР към ЗИДЗЕ / обн. ДВ бр. 54, в сила от
17.07.2012г./ производителите на електрическа енергия, които при влизането в
сила на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на
електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа,
изпълняват изискванията на чл. 84, ал. 2
в срок до два месеца от влизането в сила на закона. При неизпълнение по
ал. 1 операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на
електроразпределителна мрежа сезира комисията, която определя условията за
достъп до сключването на договор. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ / нова - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.) производителите на електрическа енергия
са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа
и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и
задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен
резерв и допълнителни услуги. Аналогична е и разпоредбата на чл. 30 от Закона
за енергията от възобновяеми източници, съгласно която производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с
обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на
преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР и
обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна
мрежа. Следователно по силата на закона законодателят е учредил правомощие на
ДКЕВР да замести волята на страните и да издаде административен акт, с който да
уреди съществен елемент от отношенията им, а именно цената. ДКЕВР е административен орган, който има задължение
на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и във връзка с чл. 21, ал. 1,
т. 8 от ЗЕ да регулира цените за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи, като регулирането се извършва съгласно наредба
по изрична законова делегация. Процесното решение Ц - 33/14.09.2012г. на ДКЕВР
е административният акт, който урежда отношенията между страните по доставка на
електроенергия и размера на цената за достъп до електропреносната мрежа, като
то е с предварително изпълнение, допуснато от закона съгласно чл. 13, ал. 7 от
ЗЕ. Решението на ДКЕВР съставлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 АПК и по силата на изричната разпоредба на чл. 36а, ал. 2 от
ЗЕ, според който ДКЕВР утвърждава цените като пределни цени на всеки лицензиант
с решение, което е ИАА. Според чл. 13, ал. 2 ЗЕ ДКЕВР се произнася с мотивирани
решения, които са индивидуални и общи административни актове, като по отношение
определянето на цените по чл. 36а, решението е индивидуален административен
акт. Наред с това и по аргумент от противното решението на ДКЕВР не съставлява
общ административен акт, тъй като няма еднократно правно действие по смисъла на
чл. 65 АПК, нито е нормативен административен акт. Съгласно чл. 104, ал. 1 и
ал. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат
чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и
за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или
потребени от нея. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по
ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия
с електрическа енергия, които са подзаконов нормативен акт, издаден по законова
делегация на чл. 91, ал. 2 от ЗЕ, обн. ДВ, бр. 64 от 17.08.2010 г. Следователно,
макар сключването на договор за достъп и принципно възмездния характер на тази
услуга да е нормативно регламентиран, конкретния размер на дължимото плащане от
страна на ползващия ел. мрежа се определя въз основа на решение на ДКЕВР, сега
КЕВР, а не по волята на страните. Безспорно е в случая и че решението на ДКЕВР
за определяне на цени за достъп за процесния период е отменено и не е
постановено друго, което да регламентира цена за същия период.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, т.е. ищецът претендира връщане на сумите, които
той е платил като цена за достъп, като се позовава на отмененото решение на
ДКЕВР, с което е определен размера на цената и твърди, че такава доколкото няма
друг акт, влязъл в сила за определянето й, такава не се дължи. В основата на
неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства
разместването на имущество при липса на признато от закона основание. Под
„основание” в областта на неоснователното обогатяване се разбира съществуването
на валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага /
съгласно дефиницията на акад. В./. Анализът на горецитираните разпоредби налага
извода, че производителят на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници е
задължен по силата на закона /чл.84, ал.2 от ЗЕ/ да сключи договор за достъп до
мрежата със съответния оператор и да заплаща цена на достъп. Цената за достъп,
обаче, независимо дали е сключен договор или не се определя от административния
орган, а именно с решението на ДКЕВР. В случая определената от ДКЕВР цена с
процесното решение е отменена и за периода, за който е била действаща не е
налице друго влязло в сила решение на регулаторния орган, с който да се
определи такава. При отмяна на акта е следвало или съдът да реши въпроса по
същество или да върне преписката на административния орган, който да постанови
законосъобразен акт, като решението от 13.03.2014г. на ДКЕВР също е отменено, а
и не касае процесния период, за който е прието отмененото решение. Следователно
към настоящия момент е налице нормативно установено задължение за сключване на
договор за достъп до мрежата от производители, но не и точно определен размер
на цената за достъп с влязъл в сила акт на ДКЕВР. Липсва пазарен механизъм за
определяне на стойността на услугата достъп до ел.мрежа, като макар
горецитираните Правила за търговия ясно сочат, че същата се определя съобразно
направените разходи на дружеството за поддържане и експлоатация на мрежата,
т.е. сумата е определяема, но по специален ред и от компетентния
административен орган, а не от съда и в хода на настоящото производство. А и по
настоящото дело доказателства за разходите не са ангажирани по делото. За
процесния период, за който са платени сумите по процесните фактури, между
страните е имало правоотношение, но след отмяната на решението на ДКЕВР е
отпаднал негов основен и съществен елемент, а именно цената на услугата.
Действително по въпроса подлежи ли на реституция платеното в процесния период
или не имаше противоречива практика на съдилищата, която в голямата си част е
представена и от страните по делото, включително и решения на въззивни
инстанции, които са влезли в сила. Тази спорната практика бе преодоляна с
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК от Върховния касационен съд и
следователно задължително за съдилищата решение № 212 от 23.12.2015г. на ВКС, І
т.о. по т.д.№ 2956/2014г., докладчик съдия Е. М., с което е прието, че
сключването със съответното електроразпределително дружество на договор за
достъп, императивно е било поставено от законодателя като необходимо условие за
осъществяване на субективни права и задължения по сделката, както и че
„определянето на цените за предоставяне на услугите „достъп” до
електроразпределителната мрежа и „пренос” на произведена от възобновяеми
източници ел. енергия по същата представлява изключително правомощие на
регулаторния колективен административен орган ДКЕВР /сега КЕВР/“. С това
решение ВКС е приел, че цената, платена по фактури за услугата достъп до ел. мрежа
за периода, в който е имало предварително действие отмененото решение на ДКЕВР
подлежи на връщане, тъй като е платена при отпаднало основание. С оглед
задължителния характер на постановеното от ВКС решение съдът следва да приеме,
че платените суми от ищеца подлежат на възстановяване и следва да му бъдат
заплатени от ищеца. Неоснователни са
доводите на ответника, че по аналогия е приложима разпоредбата на чл. 326, ал.
2 от ТЗ, съгласно която когато цената не е определена, се счита, че се дължи
следващата се такава, която обикновено се плаща при подобни обстоятелства, тъй
като както се посочи по-горе тя не може да бъде определена от друг, освен от
регулаторния орган. В този смисъл както изрично се посочва в горецитираното
решение на ВКС, представляващо задължителна за долните съдилища практика, че въпреки
„принципно възмездния характер на предоставяната обща услуга „достъп” до ел.
разпределителната мрежа на съответния регионален мрежов оператор, се явяват
неприложими по аналогия разпоредбите на чл. 88, ал. 1, изр. 1-во, предл. 1-во ЗЗД и на чл. 326, ал. 2 ТЗ. Договорът за достъп до мрежата по естеството си не
е търговска продажба, за да е приложима презумпцията да „се смята, че страните
са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на
продажбата за същия вид стока и при подобни обстоятелства”. Към настоящия
момент е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК,
обективирана в решение № 157/11.01.2016г. по т.д.№ 3018/2014 на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 155/11.01.2016 по т.д.№ 2611/2014г., ІІ т.о., в които съдът е приел,
че „при отмяна на решението на ДКЕВР с оглед действието на съдебния акт във
времето следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а
плащането им – за лишено от основание, което изключва законовата възможност за
енергийния регулатор да приема компенсаторни мерки по чл.32, ал.4 ЗЕ“. В тези
два акта ВКС е постановил също така, че „задължението на производителите на
електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на
електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ
частноправен елемент - сключен договор за достъп /такъв е налице и при липса на
писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата
на оператора/ и административноправен - решение на ДКЕВР за определяне на цена
за достъп, временна или окончателна, като липсата на административноправния
елемент означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за
достъп, тъй като само чрез административния елемент подлежи на определяне и
съдържанието на договорната клауза за цената, дължима на ответника, а за
процесната "цена за достъп" не могат да се приложат критериите по чл.
326, ал. 2 ТЗ, тъй като на територията, на която ответникът осъществява дейността
си, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната
цена за тази услуга“. По въпроса относно правното действие на отмяната на
процесното решение на ДКЕВР от ВАС, а именно дали тя настъпва, считано от
влизането в сила на съдебното решение за отмяна и отмяната действа занапред или
тя има обратно действие, считано от постановяването на самия ИАА, като отпадат
всички негови последици, все едно че той не е съществувал в правния мир, следва
да се има предвид разпоредбата на чл. 177 от АПК, съгласно която съдебното
решение има сила за страните по делото, а ако оспорваният акт бъде отменен,
решението има действие по отношение на всички. Според изобилната практика на
ВАС, като напр. решение № 15177 / 18.11.2013 год. по АХД № 7233 / 2013 год.,
решение № 15037 / 14.11.2013 год. по АХД № 13331 / 2013 год.; решение № 14641 /
07.11.2013 год.; решение № 14623 / 07.11.2013 год. и пр., съдебното решение за
отмяна на индивидуалния административен акт има за последица отпадането с
обратна сила на разпоредените с него последици. В цитираната по-горе практика
на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК и
следователно явяваща се задължителна за настоящия съд подробно е аргументирано,
че отмяната на решението на ДКЕВР води до отпадане с обратна сила на
основанието за плащане на точно този определен размер на цената за достъп, като
горните са задължителни за настоящия съд, за разлика от представеното решение
от ответника на ВАС № 12344/15.11.2016г. по адм.дело № 595/2016г., ІV отд., в което
административния съд приема, че отмяната на решение Ц-33/14.09.2012г. действа
назад във времето, считано от датата на издаването му, а има действие занапред,
особено с оглед започналото изпълнение на акта, което не е задължително за
гражданските съдилища. Тази теза е поддържана и от настоящия състав в по-ранни
решения на същия съдия –докладчик, които са отменени по реда на инстанционния
контрол именно с оглед възприетото от ВКС и предвид изрично формулираната по
реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС, не може да бъде възприета
към настоящия казус. Предвид горното съдът намира, че платените суми като цена
за достъп до разпределителната мрежа, каквато е била определена от ДКЕВР с
отмененото от съда решение, се явяват платени на отпаднало основание и следва
да бъдат върнати на ищеца.
Съдът намира, че са
неоснователни доводите на ответника за погасяване на претенцията по давност.
Връщането на полученото се дължи от момента на отпадане на основанието, но
същото дори и когато се касае за получено плащане на периодични задължения,
само по себе си е с реституционен / обезщетителен/ характер и не съставлява
периодично вземане, за да се погасява в кратката тригодишна давност. За
вземанията на ищеца е приложима общата петгодишна давност, която безспорно не е
изтекла към момента на исковата молба – 03.04.2017г. за нито едно от процесните
плащания на суми, тъй като най-ранното плащане е от 17.10.2012г. и от тази дата
до датата на исковата молба не са изминали пет години. Предвид горното доводите
се явяват неоснователни.
По отношение на възражението на ответника,
че за част от платената цена ищецът е ползвал данъчен кредит не води до
неоснователност на претенцията. Сумата, която ищецът е платил на ответника
включва и процесното ДДС в размер на 20%, като тази сума ответникът е получил
от ищеца. Дали и за какъв размер е ползвано право на приспадане на данъчен
кредит по процесните фактури е ирелевантен въпрос, тъй като касае неговите
отношения с фиска. След евентуално влизане в сила на настоящото съдебно решение
предвид приемането, че плащането е без основание, би следвало да се издадат
данъчнокредитни известия, като доводите на ответника, че съгласно чл. 72, ал.1
от ЗДДС такива можело да се издадат само до 12 месеца от издаване на
съответната фактура са неоснователни, тъй като разпоредбата предвижда
упражняване на правото в 12 месечен срок от възникването му, а възникването в
случая е съдебния акт за реституция. В случая се касае за връщане на платени
суми, а не се изследват предпоставките на общия фактически състав по чл. 59 от ЗЗД, а именно да се прецени налице ли е обедняване и обогатяване на насрещната
страна, поради което дали е приспаднат данъчен кредит или не по процесните
фактури е ирелевантно, тъй като не се спори, че сумите изцяло, включително и с
начисления ДДС са заплатени на ищеца. Отношенията на страните във връзка с
фиска и данъчните задължения във връзка с ДДС са предмет на административно
правно регулиране и са извън настоящия правен спор.
По разноските съдът намира, че с оглед изхода на спора, такива се
следват само на ищеца. Съдът намира, че разноските са сумата от 250 лв. –
депозит за вещо лице, 3260 лв. – адвокатско възнаграждение, което по
представения на стр. 5 от делото договор за правна защита и съдействие от
03.04.2017г. е отразено, че е платено в брой на посочената дата, както и
платената държавна такса в размер на сумата от 1 464,78 лв. Предвид
горното на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски в общ размер на сумата от
4974,78 лв.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес
Център, да заплати на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 36 619,60 лв. / тридесет и шест хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляващи платена
цена, получена на отпаднало основание за достъп до ел.мрежа за периода от
септември 2012г. до юни 2013г., която е платена по следните фактури: фактура
№**********/30.09.2012 г.; фактура №**********/31.10.2012 г.; фактура
№**********/30.11.2012 г.; фактура №**********/31.12.2012г.;фактура№**********/31.01.2013г.;фактура№**********/28.02.2013г.;
фактура №**********/31.03.2013г.; фактура №**********/30.04.2013г.; фактура
№**********/31.05.2013г.; фактура №**********/30.06.2013 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 03.04.2017г. до
окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 4 974,78 лв. / четири хиляди
деветстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: