Решение по дело №37/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във с чл.210 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С. М. К. чрез адв.Д. Н. К. от АК-Плевен със съдебен адрес гр.Плевен, ул „Д.К.“ №23А, ет.5, оф.17, против Решение от 02.10.2024г. на комисията по чл.210 от ЗУТ в община Долна Митрополия, обективирано в констативен протокол от същата дата, в частта по отношение на определеното пазарно сервитутно обезщетение в размер на 1046,91 лева за поземлен имот, находящ се в землището на гр.Тръстеник, общ.Долна Митрополия, обл.Плевенска, с НТП нива в м.“Равнището“, имот 73359.25.21.

В жалбата се твърди, че изготвената оценка за определеното обезщетение в размер на 1046.91 лв. за процесния поземлен имот е несправедлива. При изготвяне на оценката не е взета предвид характеристиката на имота, че това е нива, че е с площ 4473м2, както и че се намира в землището на град Тръстеник, като за нея може да се получава рента. В този смисъл счита изготвената оценка за материално незаконосъобразна, а определеното обезщетение за несправедливо. Според правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, размерът на обезщетението, в това число и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В заключение моли съда да постанови решение, с което да измени решението по точка 3 от Констативен протокол от 02.10. 2024 г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ , назначена със Заповед на Кмета на Община гр. Долна Митрополия, в частта, с която е определен размер на еднократно обезщетение относно сервитутно право по отношение на поземлен имот с идентификатор 73359.25.21, местност „ Равнище“, начин на трайно ползване нива, по КККР на гр. Тръстеник, площ с ограничение в ползване - сервитут - 4473м2, собственост на наследниците на П. Ц. К., б.ж. на град Тръстеник, като увеличи определеното за този имот стойност на обезщетението от 1046.91лв.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Д. Н. с пълномощно на л.17 от делото, която поддържа жалбата си, моли съда да я уважи изцяло, като измени размера на определеното обезщетение в размерите, определени от ВЛ по първия, основен вариант на заключение. Представя подробни писмени бележки, в които излага съображения за основателност на предявената жалба. Претендира направените по делото разноски съобразно представен списък.

От ответника Община Долна Митрополия е представен писмен отговор по жалбата с доводи за нейната неоснователност. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

От заинтересованата страна „Зенон Солар“ ООД гр.Бургас, чрез адв.Й., е представен писмен отговор по жалбата, който счита същата за неоснователна. В съдебно заседание тази з.стр. не се представлява.

Заинтересованите страни С. Ц. К. и П. Б. К. са представили писмени становища на л.200-201, че поддържат жалбата и молят съда да я уважи. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват и не вземат становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С приложената на л.134 от делото Заповед №РД-09-71/07.04.2021г. на Кмета на О. Д. М., на основание чл.44 ал.1 от ЗМСМА, чл.18 ал.1, чл.124а ал.2 и чл.129 ал.2 от ЗУТ, е одобрен ПУП за ПИ №06210.127.1, попадащ в землището на с.Брегаре, м.“Край село“ с начин на трайно ползване „За текстилна промишленост“, като: 1. С проектоплана се урегулира територията на ПИ №06210.127.1 с конкретно предназначение „За предимно производствени и складови функции“ и допустима дейност „За фотоволтаична централа“; 2. Начин и характер на основното застрояване – „свободно“ и „средно“, съгласно ограничителна линия в червено и матрица в син цвят, отразени в графичната съставка към ПУП.

Със Заповед №РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на Община Долна Митрополия, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.210 от ЗУТ вр. чл.41 ал.2 от ЗОбС, е определен състава на комисия по чл.210 от ЗУТ, на която е възложено да изготвя оценка и определи размера на обезщетението за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти по пазарни цени, както следва:1. За имоти в регулационните граници на населените места на територията на Община Долна Митрополия – съгласно пазарна оценка, определена от лицензиран оценител на имоти; 2.За имоти извън строителните граници на селищата от Община Долна Митрополия – съгласно пазарна оценка, определена от лицензиран оценител на имоти.

С т.1 от Решение №171, взето по Протокол №10/28.06.2024г. на Общински съвет Долна Митрополия, на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ, чл.21 ал.1 т.8 и т.11 от ЗМСМА, чл.8 ал.1 от ЗОбС и чл.25 ал.5 от ЗСПЗЗ, е одобрен ПУП-Парцеларен план на линеен обект на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищни образования за изграждане на въздушна линия /ВЛ/ 110кV за нуждите на ПИ с идент.06210.127.1, м.“Край село“ по КККР на с.Брегаре, от повишаваща подстанция 20/110 кV в ПИ с идент.06210-127.1, с.Брегаре, до съществуващата районна подстанция „Тръстеник“ 110/20кV в ПИ с идент.73359.103.35 в землището на град Тръстеник, област Плевен, съгласно приложена графична част и имотни регистри на засегнатите имоти, неразделна част от ПУП-Парцеларен план за обекта и от настоящето решение. С т.2 от същото решение е дадено съгласие на „Зенон Солар“ ООД, като възложител на обект „Изграждане на въздушна линия /ВЛ/ 110кV за нуждите на ПИ с идент.06210.127.1, м.“Край село“ по КККР на с.Брегаре, от повишаваща подстанция 20/110кV в ПИ с идент.06210.127.1, с.Брегаре, до съществуващата районна подстанция „Тръстеник“ 110/20 кV в ПИ с идент.73359.103.35 в землището на град Тръстеник“, за прокарване на въздушна линия /ВЛ/ 110 кV и учредяване на сервитутни права през имоти- публична общинска собственост в землището на с.Брегаре, с.Ореховица и гр.Тръстеник, описани в приложени имотни регистри, неразделна част от ПУП-Парцеларен план за обекта от настоящето решение. С т.3 от решението е дадено предварително съгласие на „Зенон Солар“ ООД за учредяване ограничени вещни права и сурвитути върху ПИ- публична общинска собственост с НТП „Пасище“ описани в приложени имотни регистри, неразделна част от ПУП-Парцеларен план за обекта от настоящето решение, а в т.4 е възложено на Кмета на Община Долна Митрополия да предприеме необходимите действия по реда на чл.129, ал.1 от ЗУТ – за обнародване в Държавен вестник. Решението на Общински съвет Долна Митрополия е влязло в законна сила на 20.08.2024г.

На л.39 и сл. от делото е приложен Доклад от м.октомври 2023г. за определяне на размера на обезщетенията за засегнати имоти от сервитут на енергиен обект: „ВЛ 110кV от ПП 20/110кV „ФЕЦ Брегаре“ до п/ст „Тръстеник“ 110/20 кV на територията на Община Долна Митрополия, обл.Плевен – за присъединяване на ФЕЦ „Брегаре“ към преносната електрическа мрежа 110кV“, съгласно чл.64 от Закона за енергетиката, изготвен от независим оценител Н. Г. – притежаващ Сертификат с рег.№********* от 17.11.2014г. към КНОБ за оценка на земеделски земи и трайни насаждения. Според този доклад за землището на с.Ореховица е изведена пазарна цена за единица площ в размер на 2,307лв. кв/м. на база 25бр. продадени имота с 14 нотариални акта. Посочено е в доклада, че размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ е определен при прилагане на следните критерии – площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването /въздушна линия на електропровод и стълбове в някои от имотите/; срок на ограничението /не е указан срок, приет е максималния по закон/; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. За процесния имот с идентификатор 73359.25.21, м.“Равнището“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, с обща площ 23493 кв.м. и площ с ограничение в ползването сервитут – 4473 кв.м., е определено равностойно парично обезщетение от 1046,91 лева, при коефициент за степен на ограничението от сервитута – 0,05; коефициент за срок на ограничението – 0,1 и общ корекционен коефициент -0,145 /л.61/.

С Решение на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Долна Митрополия, обективирано в Констативен протокол от 02.10.2024г., е определен размер на равностойно парично обезщетение от 1046,91лева за ПИ с идентификатор 73359.25.21, м.“Равнището“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, площ с ограничение в ползването сурвитут – 4473кв.м. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Установява се от приобщените по делото доказателства, че процесната нива в м.“Равнището“, съставляваща имот 73359.25.21, върху част от територията на която е учреден сервитут и е определено парично обезщетение, е била собственост на П. Ц. К., на когото с оспореното решение е присъдено обезщетение за учредения сервитут. Видно е от приложеното на л.8 от делото удостоверение за наследници на П. Ц. К., б.ж. на гр. Тръстеник, че последният е починал на 6.12.1951 год. Приложена е от жалбоподателката декларация за идентичност на имена на починало лице, от която се установява, че името П. Ц. К. и името П. Ц. К. са имена на едно и също лице. Починалият наследодател е оставил за свои наследници: Д. П. К.- дъщеря, починала през 1939г., П. П. К.- син, починал на 18.01.1997г., С. П. К. -дъщеря, починала на 5.11.2001г., Ц. П. К.-син, починал на 5.12.1978г. и В. П. К. - син, починал на 7.10.1990г. Видно от удостоверението за наследници е, че П. П. К. е починал и е оставил за наследници Б. П. К.- син, починал на 11.06.2009г. и оставил за наследници С. М. К.- съпруга, Ц. Б. К.- син, починал на 14.09.2017 год.и оставил за наследник С. Ц. К., П. Б. К.- син и Д. П. К. - дъщеря, починала на 15.04.1972г. и оставила за наследник В. М. Н. и М. И. Н.-съпруг, който не наследява предвид, че съпругата му е починала преди своя наследодател П. П. К.. Видно от представеното удостоверение е, че С. П. К. е починала на 5.11.2001 г., Ц. П. К. е починал на 5.12.1978 год. и В. П. К. е починал на 7.10.1990 год., като първите двама съответно са неомъжена и неженен без деца, а третият-разведен без деца, т.е. и тримата не са оставили наследници по права линия, поради което те се наследяват от техните братя и сестри и техните низходящи. Видно от приложеното удостоверение за наследници е, че Д. П. К. е починала на 26.10.1939г. и е оставила за наследници И. Л. Х. - дъщеря, починала на 1.05.2003г., и Д. Л. И. – дъщеря, починала на 29.05.2019 год. И. Л. Х. е оставила за наследници В. П. В. и Л. П. В.- деца. Д. Л. И. е оставила за наследници С. В. Л. и Б. В. Л..

По делото са представени удостоверения за отказ от наследство, от които е видно, че В. П. В., Л. П. В., Д. Л. И. и В. М. Н. са се отказали от наследството на П. Ц. К., б.ж. на гр. Тръстеник, починал на 6.12.1951 г.

От така приобщените доказателства се налага извод, че жалбоподателката С. М. К., С. Ц. К. и П. Б. К. са наследници на П. Ц. К., б.ж. на гр.Тръстеник, починал на 6.12.1951г. Н. С. К., Ц. К. и В. К. са починали без да оставят наследници по права линия, към наследяване са призовани наследниците по съребрена линия. От представените по делото удостоверения за отказ от наследство се установява, че останалите наследници са се отказали от наследство, поради което С. М. К., С. Ц. К. и П. Б. К. са придобили собствеността върху недвижимите имоти, оставени по наследство от П. Ц. К.. В т.ч. правата върху процесната земеделска земя, върху която е учреден процесния сервитут. Правата в съсобствеността на наследниците на П. Ц. К. са по 1/3 за всеки съсобственик .

Процесната нива е възстановена на П. Ц. К. с приложеното на л.198-199 от делото Решение №16000/20.05.1998 год. От доказателствата по делото се установява още, че между тримата наследници и съсобственици С. М. К., С. Ц. К. и П. Б. К. не е приключило с влязло в сила решение съдебно производство за делба по гр.дело №3370/2016 год. на ПРС, видно от приложените по делото решение №571/3.04.2017 год. –л.12 и сл. и удостоверение на л.178 от делото.

Видно от данните по делото, собственик на ПИ с идентификатор 06210.127.1, м.“Край село“ по КККР на с.Брегаре, е „Зенон Солар“ ООД гр.Пловдив, който е и възложител на инвестиционното намерение.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решението е съобщено на жалбоподателката в настоящото производство и на заинтересованите страни с приложеното на л.81 от делото писмо, като видно от приложената на л.82 от делото обратна разписка, жалбоподателката е получила същото на 2.01.2025 год.

Жалбата против решението е постъпила в О. Д. М. и заведена с вх.№АГ-04-7343/193/ 9.01.2025 г. Ето защо, като подадена от активно легитимирано лице, на което се засягат правата по неблагоприятен начин, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване по чл.215 от ЗУТ, пред компетентния съд, жалбата е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, като те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.

Според чл.64 ал.6 от ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.

Следователно, оспореното решение е издадено от компетентен орган-Комисия, поименно назначена със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл.64, ал.1 от ЗЕ, в обема на неговите правомощия и в нужната форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването, включително чрез препращане към оценителния доклад. Не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, доколкото процесното решение е издадено въз основа на влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на линейния енергиен обект и засегнатите от сервитута имоти, и проведено заседание на нарочно формираната комисия по чл.210 от ЗУТ, обективирано в констативния протокол, която е взела своето решение, въз основа на изготвен от независим експерт-оценител доклад за определяне размера на обезщетенията за засегнатите имоти от сервитут на енергиен обект, съгласно чл.64 от ЗЕ. Жалбоподателката не е уведомена за започване на производството по реда на чл. 26 от АПК, но това не представлява съществено нарушение и не е ограничило правото й на защита, доколкото в съдебното производство е участвала надлежно, чрез упълномощен адвокат, предоставена й е възможност да изрази становище и да представя и да иска събирането на доказателства в защита на своите права.

По отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби на закона, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал.1 и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти /ал.2/.

От даденото в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение е видно, че "Енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, съхранение на електрическа енергия, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, публично достъпна зарядна точка или съвкупност от такива точки, разположени в един поземлен имот с предоставена и инсталирана мощност, равна или над 1,2 MW, без инсталациите на клиентите, като преместваемите, набивните и монтираните без основи енергийни обекти са обекти на техническата инфраструктура.

При упражняване на сервитутите, титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители е допустимо да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите органи на горските стопанства и националните паркове /чл.64, ал.3, т.1 от ЗЕ/.

В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, като обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал.1.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.

Сервитутите на енергийните обекти са безсрочни и по своята правна същност са законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута законът свързва определени задължения за собственика на служещия имот, като са въведени нормативни забрани, органичаващи ползването на имота. Съгласно чл.64, ал.3, т.2 от ЗЕ, в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал.9, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, и прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. С т.3-6 на същата разпоредба е предвидено, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите по ал. 1; сервитутите са неделими права, като те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата по ал. 1 и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата по ал. 1 за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута.

С текста на чл.13 и чл.14 от Наредба №16 за сервитутите на енергийните обекти са детайлизирани правата на титуляра на сервитута – извършване на строителни и монтажни дейности, ремонтни работи и планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техните съоръжения, и ограниченията за служещия имот, като са изброени редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция, стрелба с ловно и бойно оръжие.

Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и житейска логика съдът приема, че определянето на "справедливата пазарна оценка" по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота, като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.

С оглед на горното, по делото е назначена съдебно-оценителна експертиза с вещо лице, независим експерт С. П..

Според заключението, при оценка на сервитут, в случая право на прокарване се съблюдават изискванията на Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и по-конкретно определяне „Равностойно парично обезщетение“ и определението за „пазарни цени“, а именно §1а, т.2 от ДР на ЗДС и ЗОС, чл.22, ал.5 и ал.11 от ЗОС, както и Български стандарти за оценяване. Посочено е още, че при определяне стойността на обезщетението за ограничените вещни права – сервитут за енергиен обект се съблюдават и разпоредбите на чл.64 и чл.65 от Закона за енергетиката и чл.14 от Наредба №16 от 09.06.20004г. за сервитутите на енергийните обекти. Според вещото лице приложимата формула за определяне размера на равностойното парично обезщетение е: ПСсерв = ПСзем. * Кс * Ксп, където ПСсерв е пазарна стойност на сервитута; ПС зем. е пазарна стойност на земята; Кс е коефициент, отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право с точност до три знака след десетичната запетая, който Кс = 1-1,05; и Ксп е експертно определен коефициент, отчитащ вида на сервитута, като при положителен се определя в зависимост от ограниченията, които сервитута налага на собственика на земята за ползването и е в границите 0,5 – 0,9, а при отрицателен сервитут е равен на 1,00. От вещото лице е посочено, че тъй като срокът за учредяване на сервитута е неограничен, следователно стойността на Кс е максималната 0,9. Посочено е също, че при определяне на Ксп се съблюдава засегнатата площ на сервитута, спрямо площта на имота и вида на ограниченията, съответстващи на вида на сервитутната ивица – енергиен обект за пренос и разпределение – въздушна линия на електрическа мрежа. Направен е извод, че при определяне на окончателната пазарна стойност на обезщетението за сервитут за изграждане и прокарване на ВЛ 110 кV се възприема, че стойността на еднократното обезщетение следва да бъде в границите от 20% до 25% //коеф. 0,20-0,25/ от стойността на имота /в лв/дка/, в зависимост от срока – максимален/безсрочен и площта на сервитута спрямо цялата площ на засегнатия имот /19,04%/. В заключение, при използване метода на пазарните сравнения /като са използвани за пазарни аналози само реални сделки от същото землище на оценявания имот/, пазарната стойност на обезщетението за ПИ с идентификатор 73359.25.21 в землището на гр.Тръстеник е даден в два варианта, според поставената задача, а именно: вариант 1 /период 06.02.2023г.-06.02.2024г./ е 2156,00 лв., и вариант 2 /период 30.09.2023г.-30.09.2024г./ е 2158,00 лв.

В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесният имот е с начин на трайно ползване „Ниви“, а сервитутът се учредява за прокарване на въздушна линия на електропровод и еднократно влизане на хора и техника във връзка с прокарването на енергийното съоръжение. В земеделските земи, които са с НТП нива, обичайно се отглеждат зърнени култури, които са с по-плитка коренова система и са едногодишни, т.е. един въздушен сервитут, какъвто е процесният, няма как да попречи на агротехническите мериприятия, които се провеждат на такива имоти. А ограниченията на сервитута, отразени в Наредба №16, са дейности, които не се извършват в имоти с начин на трайно ползване „Ниви“. Например случаите, посочени в Наредбата, касаят забрана за застрояване, засаждане на трайни насаждения и т.н. От последното прави извод, че на практика няма никакви ограничения върху извършваните агротехнически мероприятия в имотите с НТП нива с учредени въздушни сервитути от една страна и от друга, при покупка на земеделска земя с учреден въздушен сервитут, на тази земеделска земя не се променя пазарната стойност, т.е. имотът се продава на една и съща цена както със, така и без учреден въздушен сервитут Предвид тези уточнения, пояснява, че пазарната стойност на сервитута би следвало да се определи при параметрите, дадени в основното заключение..

Допълнително от вещото лице е представено допълнение към изготвеното заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза, в което допълнение вещото лице изчислява пазарната оценка на учреденото сервитутно право за процесния ПИ при стойности на Ксп в границите 0,5-0,9, при минимум от 0,5 и при отчитане на ограниченията по ЗЕ и Наредба №16/2004г. Вещото лице посочва, че Ксп /експертен/ се определя от сумата на корекциите - за % от засегнатата площ и местоположението на инфраструктурните елементи в геометрията на парцела, като този Ксп е в границите от 0,55 до 0,75, а за стъпката на стълб се прилага Ксп=1,00. За конкретния ПИ, при засегната площ 19,04%, вещото лице определя Ксп=0,67, като пазарната стойност на сервитутното право е даден в два варианта, според поставената задача, а именно: вариант 1 /период 06.02.2023г.-06.02.2024г./ е 5869,00 лв. и вариант 2 /период 30.09.2023г.-30.09.2024г./ е 5875,00 лв.

В съдебното заседание, в което делото е взето за решаване, в хода на устните прения жалбоподателят чрез упълномощения адвокат е направил искане за уважаване на жалбата, като съдът измени размера на определеното обезщетение в размерите, определени от ВЛ по първия, основен вариант на заключение.

Ето защо съдът следва да определи размер на обезщетение в размерите, определени от ВЛ по първия, основен вариант на заключение. От двата изчислени варианта на пазарната стойност на обезщетението за частта от процесния ПИ, която попада в границите на сервитута, следва да се възприеме първият вариант в размер на 2156,00 лв., който е за периода 06.02.2023г.-06.02.2024г. Последното е в съответствие на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според която разпоредба „Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, като датата за възлагане на оценката е извършено със Заповед №РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на Община Долна Митрополия. Ето защо, в случая възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото основно заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза. Следователно, като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл.210 от ЗУТ в полза на собственика на процесния имот, е на стойност 1046,91 лева, комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт, доколкото определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се измени решението на Комисията по чл.210 ал.3 от ЗУТ и обезщетението за сервитутното право да бъде увеличено в размер на 2156,00 лева.

При този изход на делото и направено своевременно искане за разноски от пълномощника на жалбоподателя, следва на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на С. М. К. да се присъдят разноски в размер общо на 1530,00 лева, от които: 10,00 лв. внесена държавна такса-л.89; 400,00 лв. +120,00 лв. депозит за вещо лице-л.100 и л.219 ; 1000,00 лева договорено, изцяло платено в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие и своевременно поискано възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът преценява като неоснователно, предвид по-голямата фактическа и правна сложност на делото, извършеният обем процесуални действия-назначени две оценителни експертизи, всяка в два варианта, преценка за относимата правна уредба и релевантните методи за оценка и използвани критерии, представените от жалбоподателя множество писмени документи касателно определяне на заинтересованите страни, вкл. такива, отказали се от наследство и воденото между тях делбено производство и т.н.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. предпоследно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Долна Митрополия, обективирано в Констативен протокол от 02.10.2024г., в частта, в която в полза на наследниците на П. Ц. К., б.ж. на гр.Тръстеник, роден на [дата]год. и починал на 6.12.1951г., е определено пазарно сервитутно обезщетение в размер на 1046,91 /хиляда и четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ за ПИ с идентификатор . 73359.25.21, м.“Равнището“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, площ с ограничение в ползването сервитут 4473 кв.м., като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 1046,91 лв. на 2156,00лв. /две хиляди сто петдесет и шест лева/.

ОСЪЖДА О. Д. М. да заплати в полза на С. М. К. от гр.Плевен, с [ЕГН] направените разноски в размер на 1530,00 лева /хиляда петстотин и тридесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.