МОТИВИ към присъда № 25
от 12.02.2016 г. по НОХД № 2830/2015 г., БРС, НО, 20-ти състав
Бургаска районна
прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 02-42/2012 г.
по описа на 02-во РУ, гр. Бургас, ДП № 115/2012 г. по описа на БРП, като е
повдигнала обвинение срещу П.Б.Д. с ЕГН ********** за това, че на 09.01.2012
г. в гр. Бургас, от ветеринарна аптека “Агровет”, находища се на ул. “Арда” №
14, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 350,00 лева и 1 брой
мъжки портфейл от изкуствена кожа на стойност 4,25 лева или всичко на обща
стойност 354,25 лева, от владението на С.П.С., ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК.
Производството
е разгледано при условията на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК в отсъствие на
подсъдимия. Същият е бил редовно уведомен, че срещу него е започнало
наказателно производство за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като е бил
привлечен лично към наказателна отговорност в хода на досъдебното производство
със съставянето и предявяването на постановлението за привличане. Едновременно
с това, след образуване на съдебното производство, подсъдимият е бил търсен
многократно на известните по делото адреси, но не е бил намерен. Органите на
полицията са установили негово местонахождение инцидентно на 12.10.2015 г. и на
подсъдимия е била връчена призовка за съдебното заседание, което е било
насрочено за 16.10.2015 г., на което същият не се яви. В хода на съдебното
производство в рамките на период от половин година бяха изисквани периодични
справки с оглед установяване на местонахождението на Д. от различни институции,
като резултатът винаги е бил един и същи - подсъдимият не бе установен нито в
някой от затворите в страната, нито в арестите, нито има регистрирани
задгранични пътувания, като няма и регистрирани адреси, различни от известните
по делото адреси. Съдът, счете, че за изясняване на действителната фактическа
обстановка не е наложително и присъствие на подсъдимия в съдебно заседание,
като правата и законните интереси на Д. бяха защитени чрез назначаването на
служебен защитник по реда на Закона за правната помощ.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия. Намира фактическата
обстановка за изцяло изяснена. Предлага
на Д. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години на
основание чл.66, ал.1 НК.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка.
Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият П.Б.Д. е роден на *** г. в гр. Лом, с адрес ***,
настоящ адрес ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със
средно образование, безработен и е с ЕГН **********.
На 09.01.2012 г. около 08,00 ч., свид. С.П.С., отишъл в аптека
„Агровет”, находяща се в гр. Бургас, ул. „Арда" № , където работел като
управител. Оставил чантичката, която носел в себе си, в гардероб, който бил
разположен в коридора към складовото помещение, пред вратата на санитарния
възел. Около 15,00ч. - 15,30ч. в аптеката отишъл подсъдимият П.Б.Д.. Същият
споделил, че бил в района и за това минал да види свид. С., който решил да
почерпи Д. с домашно правена от него ракия, поради което му сипал му около 50
гр. - 100 гр. ракия. През това време в аптеката влязъл ученик, чиято майка била
позната на свид. С.. Той поискал последният да му услужи със сумата от 5,00 лв.
Свид. С. взел парите от портфейла, който държал в мъжката си чантичка и му ги
дал, след което отново го върнал на мястото му. Двамата продължили да си
приказват. По едно време подсъдимият поискал на заем от свид. С. сумата от
около 4,00 лв. - 5,00 лв. Последният му отговорил, че няма, след което Д.
поискал да ползва тоалетната. Отивайки към упоменатото помещение, подс. Д.
забелязал в гардероб, който се намирал в коридора, чантичка, която била
оставена отворена. Виждал се мъжки портфейл, черен на цвят, изработен от
изкуствена кожа. Взел го, отворил го и видял, че вътре имало 350,00лв. в
банкноти в различни копюри. Решил да отнеме портфейла, ведно с поставената в
него парична сума, с оглед на което го поставил в джоба на панталоните си.
Връщайки се при свид. С., той му казал, че трябва да тръгва, след което излязъл
от аптеката. След като подсъдимият напуснал аптеката, никой друг не влязъл в
нея. По пътя, подс. Д., след като изкарал парите от портфейла, изхвърлил същия
в контейнер за смет, разположен на ул. „Цар Калоян” в гр. Бургас. Около 16,30 ч.
на процесната дата, на свид. С. се наложило да излезе от аптеката. Той потърсил
портфейла си, но същият липсвал от чантичката, където го бил оставил. Предвид
случилото се, свид. С. незабавно сигнализирал органите на реда. На място
пристигнали полицейски служители. Бил извършен оглед на местопроизшествие, с
което действие по разследването е започнало досъдебно производство по
настоящото наказателно производство.
В хода на разследването по делото е извършено разпознаване.
Видно от приложения към материалите по досъдебното производство протокол за
разпознаване на лица и предмети от 12.01.12г., свид. С.С. разпознал подс. П.Д.,
като мъжът, който на инкриминираната дата / 09.01.2012г./ му отнел портфейла и
сумата от 350,00 лв.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-оценъчна
експертиза. Видно от заключението на същата, е, че към дата 09.01.2012г. - 1
брой мъжки портфейл, изработен от изкуствена кожа, възлиза на сумата от 4,25 лв.
По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно
-психиатрична експертиза. Видно от заключението на същата е, че П.Б.Д. се води
на отчет в ЦПЗ „ проф. д-р И. Темков" ЕООД гр. Бургас с диагноза
„Биполярно афективно разстройство". Сочи се, че към датата на
инкриминираното деяние - 09.01.2012 г. Д. е разбирал свойството и значението на
извършеното от него деяние и е могьл да ръководи постъпките си, Отразено е, че
към момента на освидетелстването възможността на Д. да запаметява и
възпроизвежда факти и обстоятелства от действителността, както и възможността
да бъде привлечен като обвиняем, да участва в съдебно производство и да
изтърпява наказание „лишаване от свобода” е ненакърнена.
Така описаната
фактическа обстановка се приема от съда за установена и доказана от гласните
доказателствени средства - показанията на свидетеля С.П.С., дадени в хода на
съдебното производство и обясненията на подсъдимия Д., дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие чрез
прочитането им по реда на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 НПК; от
писмения доказателствен материал -
протокол за разпознаване на лица и предмети от 12.01.2012 г. /л.7-л.8 от ДП/,
ведно със снимковия материал към него, протокол за оглед на местопроизшествие
/л.9/, справка за съдимост на подсъдимия, както и съдебно-оценъчна експертиза
/л.33 – л.34 от ДП/ и съдебно-психиатрична експертиза /л.64-л.68/.
Посредством обясненията
си, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по съответния ред,
подсъдимият признава изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния
акт. Неговите обяснения се подкрепят както от целия писмен доказателствен
материал по делото, така и от останалите гласни доказателствени средства –
показанията на свидетеля С., които са последователни, конкретни и ясни. Още в
хода на досъдебното производство св.С. е разпознал подсъдимия, което е
обективирано в протокол от 12.01.2012 г., ето защо съдът кредитира изцяло
неговите показания. Съдът кредитира изцяло и двете експертизи, които са
изготвени от компетентни вещи лица и са мотивирани, като не се оспорват от
страните. Всички тези доказателства и доказателствени средства изграждат безпротиворечивата
фактическа обстановка, изложена по-горе.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че подсъдимият П.Б.Д., ЕГН: ********** с деянието си е осъществил
състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 09.01.2012 г. в гр. Бургас, от
ветеринарна аптека “Агровет”, находища се на ул. “Арда” № , Д. отнел чужди
движими вещи на обща стойност 354,25 лева, от владението на С.П.С., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено против
обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по
делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е
участвал, както в първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е
владението на предишния собственик върху процесните вещи, така и във втората
фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което
престъплението е довършено.
От субективна страна деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е желаел
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните движими вещи са
чужди, съзнавал е, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, че
установява своя фактическа власт върху вещите, като е целял това и е имал намерение
противозаконно да присвои вещите.
По вида и
размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй
като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК.
При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид, че
подсъдимият не е осъждан към дата на извършване на процесното деяние и че в
хода на досъдебното производство е оказал съдействие за разкриване на
обективната истина, без което разкриване на деянието би се затруднило
съществено. От друга страна, настоящият съдебен състав намира, че не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед на това, на подсъдимия Д. следва да бъде
определено наказание в законовия минимум от три месеца лишаване от свобода, тъй
като са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съобразявайки вида и размера на наложеното наказание, както и
чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминирания период, съдът счита, че
са налице законовите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК.
Тъй като извършеното е спонтанна и изолирана проява в живота на подсъдимия,
съдът направи извода, че могат да бъдат постигнати целите на наказанието
предвидени в чл. 36 от НК, без да е необходимо ефективно изтърпяване. Продължителността на този
изпитателен срок ще накара подсъдимия да се въздържа от последващи престъпни
прояви под страх от евентуално превеждане на отложеното наказание.
Съдът намира така наложеното наказание за справедливо и за
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца.
С това наказание ще бъдат постигнати в максимална степен целите, визирани в
чл.36 от НК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР,
гр. Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 180,00
лева за изготвената оценъчна експертиза, както и по сметка на РС Бургас сумата
от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.О.:К.М