Р Е Ш Е Н И Е
№ 260273
гр.
Кюстендил, 16.04.2021 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния секретар ВАЛЕНТИНА СПИРОВА ,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1282/2019 год. на КРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
ОБЩИНА ДУПНИЦА, ЕИК: *********, адрес: гр. Дупница,
пл. „Свобода“ № 1 е предявила против „ВОЛАН БО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността – гр. Кюстендил, ул. „***“ № 88, ет.1, ап.1, представлявано
от управителите БИСЕР ДРАГАНОВ ВЛАДИМИРОВ и ОЛЕГ АСЕНОВ ДРАГАНОВ, иск да бъде
признато за установено по отношение на последното, че дължи на ищеца сумите по
Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 22.02.2019
год по ч.гр.д. № 384/2019 г. на КРС, а именно: в общ размер на 8 418,85
лв. (осем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща начислени суми по фактури за такса престой и преминаване през
автогара Дупница за периода 15.06.2013 г. – 30.12.2016 г. на осн. чл. 22, ал.2
от Закона за автомобилните превози, чл. 52, ал.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
Решение на ОбС – Дупница № 116/18.07.2008 г. за допълнение на Наредбата за
определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането на територията
на Община Дупница, както и законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда – 20.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът оспорва иска и част от обстоятелствата, на
които се основава; представените от ищеца писмени доказателства; прави
правопогасяващо възражение за изтекла давност на исковата претенция; прави
доказателствени искания.
КРС, след като обсъди събраните по делото
доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Видно от представения по делото заверен препис от
преписка, свързана с отдаването под наем на откритата площ, намираща се на
предгаровия площад на жп гара Дупница и на помещението в приемното здание на жп
гара Дупница, ползвани за автогара и чакалня на пътниците (л. 65 и сл. от
делото) се установява следното: по силата на сключен на 20.03.2008 г. договор
за наем на недвижим имот, представляващ 750 кв.м. – част от предгаровия площад
на жп гара Дупница и помещение от 90 кв.м., намиращо се в приемното здание на
жп гара Дупница, посочените имоти са отдадени под наем от „Национална компания
железопътна инфраструктура“, ЕИК: ********* като наемодател на Община Дупница,
БУЛСТАД ********* като наемател, като срокът на договора е до провеждане на
тръжна процедура. Видно от приемо-предавателен протокол от 10.07.2012 г. ( л.
110 и сл. от делото) е, че се коригира ползваната от Община Дупница, съгласно
договор за наем от 20.03.2008 г. открита площ за автогара на предгаровия площад
на жп гара Дупница от 750 кв.м. на 216 кв.м.
Видно от документацията по горепосочената преписка е,
че в резултат на проведена тръжна процедура за отдаване под наем на имот –
публична държавна собственост, а именно: открита площ – 216.00 кв.м. с
местонахождение гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, в района на жп гара
Дупница (част от ПИ с идентификатор 68789.608.466 по КК на гр. Дупница) е
сключен договор за наем от 17.07.2018 г. (л. 103-105 от делото) със страни ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК: ********* като
наемодател и „Дупницатранс“ ЕООД, ЕИК *********, като наемател за срок от 5
години и месечна наемна цена от 361,00 лв., както и допълнително споразумение
към него от 20.09.2019г. (л. 106) за изменение на месечната наемна цена на
370,75 лв., а така също и договор за наем от 10.07.2018 г. (л. 153-157 от
делото) на „ помещения с обща площ –
90,00 кв.м. за автогара, от които помещение с площ 51,00 кв.м. за чакалня,
помещение с площ 9,66 кв.м. за билетни каси, помещение с площ 14,62 кв.м. за
багажно помещение, помещение с площ 8,32 кв.м. – стая за информация, помещение
с площ 6,40 кв.м. – коридор“, с местонахождение гр. Дупница (сграда с
идентификатор № 68789.608.466.8 по КК на гр. Дупница) при посочени в договора
граници, със страни ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК:
********* като наемодател и „Дупницатранс“ ЕООД, ЕИК *********, като наемател
за срок от 5 години и месечна наемна цена от 305,00 лв., както и допълнително
споразумение към него от 30.07.2019г. (л. 161) за изменение на месечната наемна
цена на 313,24 лв.
От представените по делото заверени преписи на
констативни протоколи за извършена комплексна проверка на Автогара, а именно:
констативен протокол от 18.05.2013 г., констативен протокол от 16.10.2013 г.,
констативен протокол от 28.11.2013 г., констативен протокол от 16.05.2016 г.,
констативен протокол от 06.10.2016 г. (л. 163 – 179 от делото), както и констативни протоколи от дати: 26.02.2014 г.,
03.07.2014 г., 16.09.2014 г., 22.10.2015 г. и 09.12.2015 г., се установи, че Автогара
Дупница отговаря/спазва изискванията на Наредба 33 на МТ, като в някои от протоколите, макар да липсва изрично отбелязване
„спазва/отговаря“, посоченото обстоятелство се установява от извършените в
същите отбелязвания с „да“ към съответните изисквания и параметри. Според показанията на св. Кюркчийски
(управител на транспортна фирма, извършваща обществен превоз на пътници
Сапарево-Дупница-Сапарево, както и Дупница-Самоков-Дупница), Автогара Дупница
не отговаря, вкл. и към настоящия момент на категоризацията, която й е дадена.
В автогарата след 2011 г. не е имало тоалетни за пътници, служители, шофьори и
хора с увреждания. Същите облекчавали физиологичните си нужди в супермарект,
намиращ се в близост. След 2011 г. не е имало и рампа, навеси за автобусите и
платформа, а впоследствие изградените такива (рампа и навеси) не отговаряли на
съответните стандарти.
От приетата по делото строително-техническа експертиза се
установи, че за автогара Дупница има издадено разрешение за строеж №
43/07.04.2008г., изготвено в съответствие с одобрена на 24.03.2008 г. от
Главния архитект проектна документация. На представеното от Община Дупница
конструктивно становище липсва щемпел ТК. В проектната документация не е
посочено предназначението на преустройваните помещения, а само техните размери.
За строежа е изготвен Констативен акт по чл. 176, ал.1 от ЗУТ за установяване
на годността на строежа за приемане от 02.05.2008 г. Постъпило е искане за
регистриране на строеж от шеста категория като издаденото Удостоверение №
24/16.06.2008 г. е за въвеждане в експлоатация на
строеж от пета категория. За строежа има издаден технически паспорт №
68789.608.363/16.06.2008г. В изброената документация, като местоположение на
строежа е посочен ПИ 68789.608.363 по КК на гр. Дупница, одобрена със Заповед
№300-5-56/30.07.2004 г., но след справка в сайта на АГКК-КАИС се установява, че
строежът се намира в ПИ 68789.608.466. В приложената на л. 342 от делото скица
се сочи, че КК е изменена със Заповед № КД-14-10-56/26.06.2008г. Сградата на ЖП
гара Дупница, част от която е преустроена за временна автогара, е присъединена
към електропреносната, водопроводната и канализационната мрежи, поради което не
е необходимо, при реконструкция, да се представят нови договори с експлоатационните
дружества. Към настоящия момент заплащането на консумативната електроенергия се
осъществява чрез ищцовата община, а за ползване на ВиК услуги за външна
тоалетна има партида на името на „Дупница Транс“ ЕООД. Към момента на издаване
на Удостоверение № 24/16.06.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от
пета категория не е действал Регламент ЕС № 305 на Европейския парламент и
Съвета от 09.03.2011 г. за определяне хармонизирани условия за предлагането на
пазара на строителни продукти, а Директива 89/106/ЕИО на Съвета. Изискванията
на Приложение първо от посочения Регламент са залегнали в чл. 169, ал.1 от ЗУТ.
Според Техническия паспорт за строежа са осигурени необходимите
носимоспособност, сеизмична устойчивост и дълготрайност. Посочена е трета
степен на огнеустойчивост на сградата. Няма посочени характеристика за
саниртарно-хигиенните изисквания; обектът не предизвиква отделяне на шум,
вибрации над ПДК, нито отделяне на вреди вещества в атмосферата; без данни за
енергийните характеристики на обекта; посочено е, че са спазени предписанията
на Наредба № 4/01.07.2009 г. относно осигуряване на достъпна среда; в
техническия паспорт няма описани „Сертификат за енергийна ефективност“ и
„Сертификат за пожарна безопасност“; приложени са 16 бр. декларации за
съответствие на възложените при изпълнението на строежа строителни материали;
няма представени констатации за елементите на достъпна среда. В помещенията на
временната автогара няма тоалетни. Ползват се външните полуподземни тоалетни на
ЖП гара Дупница, разположени в близост до основната сграда. За лица в
неравностойно положение има монтирана химическа тоалетна, отговаряща по
габарити на изискванията на Наредба № 4/01.07.2009 г., достъпът до която се
осъществява при поискване. Пред входа на чакалнята е изпълнена рампа за
преодоляване денивелацията между тротоарното ниво и нивото на пода. В
непосредствена близост е монтиран достъпен телефон. Налице е мобилно
съоръжение, посредством което лице в инвалидна количка да може да бъде
повдигнато до нивото на пода на автобуса, поето се използва при поискване. Не е
предоставен сертификат за посоченото съоръжение. Съгласно представена Заповед №
РД-01-551/01.07.2019 г. на ИД на ИА „Автомобилна администрация“ е определена
трета категория на автогара Дупница. В приложен към делото на листове 312-314
Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 16.05.2008 г. е
отразено, че автогарата отговаря на изискванията на Наредба № 33/1999г. От
друга страна от приложените констативни протоколи ( л. 321-333) за извършени
комплекси проверки от 2012, 2014,2015 и 2016 г. няма изрично направено
заключение от комисията относно това дали автогарата отговаря, или не на
изискванията на посочената наредба.
От допълнителната съдебно-техническа
експертиза се установи, липсата на сертификати
за енергийна ефективност и пожарна безопасност не се отразяват на законността
на строежа. В района на автогарата няма изградени тактилни ивици за придвижване
н хора с намалено зрение, като не се съхранява и сертификат на мобилното
съоръжение за обслужване на хора с увреждания при качване и слизане от
автобусите.
Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
установява следното: за периода 15.06.2013 г. – 30.12.2016 г. ответното
дружество, като лицензиран превозвач с действащ договор за възлагане на
обществен превоз на пътници е изпълнявало и изпълнява междуселищна автобусна
линия Кюстендил – Дупница – Кюстендил. Пътуванията и преминаванията през
автогара Дупница през посочения период са документирани в Дневник за
пристигащите и отпътуващи автобуси. От страна на ответника пътуванията са
документирани с пътни листове (същото обстоятелство било отбелязано в Дневника
за заверка на пътните листове на автобуси пристигащи и потеглящи от автогара
Дупница) каквито обаче ответното дружество не предоставило на вещото лице.
Дължимите суми са формирани съобразно добавяне на нова т. 49 към Тарифата на
осн. Решение на ОбС Дупница № 116/18.07.2008 г. за допълнение на Наредбата за
определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на
територията на община Дупница като впоследствие с Протокол № 4 от заседание на
ОбС Дупница от 19.04.2013 г. и Решение № 101 е приета Наредба за определянето
на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на
община Дупница в Тарифа (Списък с видовете услуги и цени за тях), впоследствие
допълняна и изменяна. Начисляването на задълженията е във вид на такса престой
на автогарата на основание на разработен от оторизирани специалисти „Транспорт“
пакет за всеки превозвач. За ответното дружество дължимата сума на ден е 6.75
лв като дневната сума на задължението се
умножава по броя на дните за съответния месец. Експертното заключение представя
подробно процесните фактури с индивидуализиращите ги белези, като във всички
случаи като основание за издаването им е посочено
„Услуга по преминаване и престой на Автогара Дупница“, както и дължимата сума
за съответния период. Процесните фактури били изпращани на ответното дружество с
обратни разписки, които били приложени към адм. д. № 382/2016 г. на КРС. За
някои от фактурите, посочени в заключението не били спазени изискванията на чл.
113, ал.13 от ЗДДС относно срока на издаването им. Отделно в нарушение на чл.
114 от с.з. в издадените фактури не са
посочени разбивки по пера, а са отразени само периодът, за който се отнасят и
общата стойност на задължението. Ищцовата община е издала два акта за
установяване на публични общински вземания на „Волан Бо“ ООД като и двата
такива са обявени за нищожни ( по адм. дела 382/2016г. и 383/2016г.) и не са
налични като задължение в информационната система на общината. Основание за
обявяване на актовете за нищожни е обстоятелството, че цената на автогаровата
услуга е определена като публично общинско вземане, но представлява частно
такова, поради което същата подлежи на установяване по общия гражданскоправен
ред , без издаване на АУПОВ, а по реда на ЗЗД. Относно методиката на определяне
цената на услугата – на осн. чл. 22, ал.4 от ЗАвПр (ред. ДВ, бр. 92/2005г.) и
чл. 53а, ал.3 от Наредба (ред ДВ бр. 52/2012), начинът на формиране на цените
се определя съгласно методика приета от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията на база категоризация на автогарите.
През периода 2013 – 2016 г. не е имало утвърдена методика и липсва
категоризация на автогарите. Така, на осн. чл. 9 от ЗМДТ, ОбС приема наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В тази
връзка е добавена нова т. 49 от Тарифата към Наредбата, регламентираща
предоставяните услуги от „Автогара Дупница“. С Решение № 116/18.07.2008 г. на
ОбС Дупница се приема Наредба за определяне на местните такси и цени на услуги
и администрирането им на територията на Община Дупница (същата приложена по
делото, ведно с Тарифата и посочената в нея нова т. 49 – л. 276 – 289 от
делото).
Експертът сочи, че липсва представен
договор между страните за предоставяне на автогарови услуги, като по твърдение
на същите няма подписан такъв.
Видно от Решение № 222/15.12.2017 г. на
Административен съд – гр. Кюстендил, същото оставено в сила с Решение №
7155/14.05.2019 г. на Върховния административен съд (л. 31-34 от делото) е, че
т.44 (предишна т.49, доколкото съдържанието им е едно и също) от Тарифа (Списък с
видове услуги и цени за тях) към Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община
Дупница, приета с Решение № 101/19.04.2013 г. на Общински съвет – Дупница,
изменяна и допълвана многократно, е отменена като незаконосъобразна.
Вещите лица арх.А.А. в експертно заключение вх.№
11173/09.06.2020 год./л.423-426/,инж.Е.В.Л. в експ.з-ние вх.№ 262559/29.09.2020
год./л.441-443/ и арх.И.С.А. в експ.з-ние вх.№ 265357/08.03.2021 год.
заключават за съотвествие на процесната автогара със законови изисквания.
Останалите доказателства като неотносими към спора и
непроменящи крайните изводи на съда не се обсъждат.
КРС,като съобрази устанвеното счита,че предявените
искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Мотивите на съда са следните:
В нормите на чл. 22 от ЗАвПр,
доразвити в чл. 53а от Наредба № ЗЗ/1999 г. по императивен начин са уредени
взаимоотношенията между превозвачите и собствениците на автогари. Превозвачите
имат задължение да ползват утвърдените по маршрутните разписания автогари, а
собствениците на автогарите да допускат превозвачите до автогарите срещу
заплащане. По нормативна регламентация автогаровите услуги включват преминаване,
престой, предоставяне на право за продажба на билети и др., за които
собственикът на автогарата определя размерите на съответните цени. Разпоредбите
на чл. 22, ал. 4 от
ЗАвПр /ред. ДВ, бр. 92/2005 г. / и чл. 53а, ал. 3 от Наредбата
/ред., ДВ, бр. 52/2012 г. / сочат, че начинът на формиране на цените се
определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията на база на категоризиране на
автогарите. Не е спорно, че през процесния период не е имало утвърдена методика
и липсва категоризация на автогарите.
По делото не се спори, че ищецът не е собственик на Автогара - гр.
Дупница.Доказателствата по делото установиха това щото с договор от 20.03.2008
г. /л.304-307/Община Дупница е наела за временно ползване от собственика НК
"Железопътна инфраструктура" открита площ от 750 кв. м.,
представляваща част от предгаровия площад на жп гара Дупница и помещение от 90
кв. м. в приемното здание на жп гарата за ползване като временна автогара,
чакалня и багажно отделение срещу договорена цена със срок до провеждане на
тръжна процедура,а с писмо от 22.08.2011 г./л.396/ наемодателят е прекратил
договора, с приемо-предавателен протокол от 10.07.2012 г./л.309/ страните са
коригирали ползваната открита площ на 216 кв. м. и със споразумение от
03.10.2012 год./л.308/са уговорили заплащане на обезщетение за ползваните площи
по чл. 236 от ЗЗД.
Няма доказателства за исковия период ищецът да е сключил нов наемен
договор,поради което няма качеството нито на собственик ,нито на наемател,за да
претендира обезщетение от ответникът,респ.заплащането на цена на услуга.Не се
се спори между страните и по това,че между тях за исковия период 15.06.2013
год.-30.12.2016 год.също не е съществувало наемно правоотношение,по силата на
което ищецът е отдал под наем автогарата,или друг вид облигационен договор по
силата на който Община Дупница е поела задължението да предоставя срещу
заплащане процесната автогара и свързаните с нея услуги на ответното ТД,поради
което исковата претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне.Ищецът не е
лице по смисъла на чл.22,ал.1 Закон за автомобилните превози и не може да претендира
заплащане на наемна цена,на обезщетение,
основаващо се на плоскостта на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД,респ. заплащането на предоставена услуга по силата на друг вид
договор.Действително ответното ТД е ползвало автогарата,извод на съда обусловен
от неоспореното от страните експертно заключение на в.л.Р.Й., установяващо
че ответникът, който е имал качеството
на превозвач, е изпълнявал маршрути, преминаващи през гр. Дупница, при което в
изпълнение на задължението си по чл.
22, ал. 1 ЗАП е ползвал автогарата в този град,като е осъществил
съответният исков брой курсове през процесния период ,конкретно съответствието
им с изготвените от ищеца месечни справки и фактури , издадени въз основа на
водените в автогарата дневници,при което дължи обезщетение ,но на
действителният собственик.
Искът подлежи на отхвърляне в по-голямата си част и поради възражението за
погасяването му по давност,сторено своевременно от ответното ТД.Видно от
доказателствата по делото е,че ищцовата Община Дупница формира исковата си
претенция като сбор от цена на услуга,предоставяна ежемесечно в рамките на
исковия период.При това положение задължението за заплащане на услугата е с
периодичен характер по смисъла на чл.111,б.в ЗЗД и се погасява с кратката тригодишна давност,с оглед на
което и датата на депозиране на заявлението в заповедното
производството-18.02.2019 год. всички суми,претендирани за периода от 15.06.2013 год. до 18.02.2016
год. са погасени по давност и биха се дължали само тези от 18.02.2016 год.до
18.02.2019 год.Горният извод на съда би останал непроменен дори и да се
претендираха суми на основание наемно облигационно правоотношение.
По разноските
Като резултат на отхвърлянето на исковата претенция съдът ще присъди
разноските,сторени от ответното ТД в процеса,възлизащи общо на сумата от
2020.10 лв.,включваща в себе си: 1.платеното адвокатско възнаграждение от
900.00 лв. на процесуалният представител
адв.Г.Д. ***.платените възнаграждения на вещи лица за изготвяне на
назначените по делото експертизи в размер на 1120.10 лв.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от
ОБЩИНА
ДУПНИЦА, ЕИК: *********, адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1 е предявила
против „ВОЛАН БО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
на дейността – гр. Кюстендил, ул. „***“ № 88, ет.1, ап.1, иск да бъде
признато за установено по отношение на последното, че дължи на ищеца сумите по
Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 22.02.2019
год по ч.гр.д. № 384/2019 г. на КРС, а именно: в общ размер на 8 418,85
лв. (осем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща начислени суми по фактури за такса престой и преминаване през
автогара Дупница за периода 15.06.2013 г. – 30.12.2016 г. на осн. чл. 22, ал.2
от Закона за автомобилните превози, чл. 52, ал.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
Решение на ОбС – Дупница № 116/18.07.2008 г. за допълнение на Наредбата за
определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането на територията
на Община Дупница, както и законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда – 20.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ДУПНИЦА, ЕИК: *********, адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1 ,ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОЛАН БО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
на дейността – гр. Кюстендил, ул. „***“ № 88, ет.1, ап.1,сумата от 2020.10
/две хиляди и двадесет лева и десет стотинки/лева,представляваща сторените от
последното разноски по воденото на делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззизвна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: