№ 614
гр. Благоевград, 20.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №
20221200100068 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л. А., гражданин на
И., чрез договорен процесуален представител адв. Г. П., с адрес гр.С.,
бул.“А.С.“ № 84, ет.2, офис 4, обективираща предявени при условията на:
обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции срещу Ю. Ю. К.,
ЕГН **********, гр.П., ул.“М.“ № 13 за сумите:
- Сумата от 24 700 /двадесет и четири хиляди и седемстотин/ евро,
представляваща дължима и неплатена главница, на основание Договор от
28.03.2018г.;
- Сумата от 14 820 /четиринадесет хиляди осемстотин и двадесет/
евро, представляваща дължимо за 2018 г. и неплатено възнаграждение, на
основание Договор от 28.03.2018 г., с падеж 28.02.2019 г.;
- Сумата от 3 990 /три хиляди деветстотин и деветдесет/ евро,
представляваща законна лихва за забава, дължима за възнаграждението
/дължимо и неплатено/ в размер на 14 820 евро, за период на забава от
28.02.2019г. до датата на предявяване на иска /01.02.2022г./, ведно със
законната лихва за забава на главниците, считано от депозиране на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане.
Предявени са при поддържане в исковата молба при алтернативност
осъдителни искове за присъждане на дадени без основание суми в размер на 2
000 /две хиляди/ евро по Договор от 13.02.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро по
Договор от 15.02.2017 г.; 2 900 /две хиляди и деветстотин/ евро по
договор от 15.02.2017 г.; 1 950 лева, платени без основание на 17.02.2017 г.; 2
000 /две хиляди/ щатски долара и 4 000 /четири хиляди/ евро по Договор от
15.02.2017 г.; 1 300 /хиляда и триста/ евро, платени на 16.10.2017 г.; 2 400 /две
хиляди и четиристотин/ евро, платени на 20.10.2017г.; 1 970 /хиляда
деветстотин и седемдесет/ евро, платени на 26.10.2017 г.; 2 500 /две хиляди и
петстотин/ евро, платени на 15.12.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на
18.12.2017 г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на 05.01.2018 г.; 1 000 /хиляда/
евро, платени на 26.01.2018г.; 1 000 /хиляда/ евро, платени на 13.02.2018 г.,
или общо 22 700 /двадесет и две хиляди и седемстотин/ евро, 1 950 /хиляда
деветстотин и петдесет/ лева и 2 000 /две хиляди/ щатски долара, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на поканата - 23.06.2021 г.
до окончателното им изплащане.
С Определение № 1242/23.12.2022г. исковата молба е оставена без
1
движение с дадени указания в следния смисъл:
Прието е, че от ищеца са предявени няколко групи по същество
осъдителни искове.
Първата група включва искане за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 24 700 евро, представляваща главница по договор от
28.03.2018г., кумулативно с това се претендира заплащане на сумата от 14 820
евро възнаграждение по същият договор за 2018г. с падеж 28.02.2019г. и
ведно със сумата от 3 990 евро законна лихва за забава на плащането на
възнаграждението за периода от 28.02.2019г., а в втората група са искове,
предявени при евентуалност спрямо първоначално заявените.
В обстоятелствената част на първоначалните искове сумата за
главницата се претендира на основание твърдение, че сключеният между
страните договор от посочената дата е прекратен поради разваляне, като
едновременно с това се и твърди, че договорът е такъв с продължително,
периодично изпълнение.
Едновременно с искането за връщане на дадената сума на основание
твърдение за развален договор се иска осъждане на ответника да заплати
сумата от 14 820 евро, която в обстоятелствената част на иска се обосновава,
че представлява уговорената между страните дължима от ответната страна по
договора като насрещна по договора престация, представляваща печалба,
представляваща не по-малко от 60 % от вложените средства, ведно със сумата
от 3 990 евро, претендирана като „законна лихва за забава на плащането на
възнаграждението за периода от 28.02.2019г.“.
С определението за оставяне на исковата молба без движение е указано,
че така, както са предявени кумулативно /едновременно/ исковете за
заплащане на горните три суми и то по първия иск /а не по алтернативно
подадения, който по същество е при условията на евентуалност/ - прави
искането за защита недопустимо.
Изтъкнато е, че в исковата молба се прави изявление, че договорът от
28.03.2018г. е прекратен между страните чрез разваляне, поради
продължително неизпълнение от ответната страна. При направено и
поддържано твърдение за разваляне на сключения между страните двустранен
договор за изправната по договора страна в случаите на разваляне стои
правната възможност да упражни правата си по реда на чл.88 и сл. ЗЗД, като
иска връщането на даденото по сключения договор. При хипотеза на
изявление за извънсъдебно разваляне на договор и наличието на
материалните условия за това по чл.87, ал. 1 и л. ЗЗД настъпват последиците
по чл.88, ал.1 ЗЗД. Развалянето на един договор има обратно действие освен
при договорите за продължително или периодично изпълнение, като в този
случай кредиторът има право наред с искането за връщането на даденото по
договора да претендира и вредите от неизпълнението на договора, но не и да
иска изпълнение на договора.
Едновременно с искането за връщане на сумата от 24 7000 евро като
дадени по развален договор ищецът поддържа в исковата молба твърдението,
че договорът е с продължително и периодично изпълнение, което фактическо
твърдение, на което се обосновава искът за тази сума е в противоречие с
разпоредбата на чл.88 , ал.1 ЗЗД, постановяваща право на упражняващата
едностранно волеизявление страна по двустранен договор, че иска
развалянето му, поради неизпълнение на насрещната да иска връщане на
дадено по договор, който е за периодично или продължително изпълнение. В
тази връзка ищецът следва да конкретизира дали поддържа изявлението си за
разваляне на договора и поради какво основание, както и какъв е вида и
характер на договор и да съобрази при тези твърдения правомощията, които
има изправната по един двустранен договор страна, която е упражнила
правото си на разваляне на договора по реда и условията на чл.87, ал.1 и 2 и
2
ал.4 от ЗЗД.
При направено изявление за разваляне на договор поради неизпълнение
и искане за връщане на даденото по този договор е недопустимо да се иска
осъждане на насрещната страна да изпълни насрещното си задължение, така
както е подходено в случая с искането на ищеца. Кумулативно със сумата от
24 700 евро се иска осъждане на ответника да заплати и сумата от 14 820 евро.
Последната сума ищецът претендира на основание уговорена дължима
печалба по договора, т.е. по същество се претендира осъждане на ответника
да изпълни насрещното си задължение. Недопустимо е при искане за
разваляне на договор и настъпване на обратно действие на развалянето при
договор, който не е с периодично или повтарящо с изпълнение, да се иска
едновременно с това и изпълнение на насрещното задължение. Последното
искане предполага наличието и съществуването на валиден и действащ
договор. При изявление в случая за разваляне на процесния е недопустимо
ищецът да претендира и изпълнение на насрещното задължение по договор,
който вече е развален с достигането на изявлението му за това до насрещната
по договора страна. Ищецът може да поддържа само една от двете претенции
- или тази по чл.88 от ЗЗД при твърдения за прекратен, поради разваляне
договор или само тези за изпълнение на възникнало и изискуемо насрещно
вземане по договора, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ако ищецът твърди, че
договорът е валиден и не е развален, а обвързва страните има две
възможности, сред посочените в чл.79, ал.1 от ЗЗД - да иска изпълнение,
ведно с обезщетение за забава или да претендира единствено и само
обезщетение за неизпълнението.
На следващо място - искането за сумата от 3 990 евро, като „законна
лихва за забава на плащането на възнаграждението за периода от
28.02.2019г.“ е неясно - на първо място не става ясно тази лихва по отношение
на кое главно вземане се претендира и считано от кога е настъпила забавата
на главното вземане. Ако се иска първата сума, на основание разваляне на
договора - забавата настъпва от датата на настъпване на фактическия състав
на упражненото по реда на чл.87, ал.1 и сл. ЗЗД право, а ако се поддържа иск
в някоя от двете хипотези /които са дадени алтернативно - или, а не
кумулативно/ по чл. 79, ал.1 ЗЗД - забавата настъпва от датата на падежа,
уговорен между страните или след изтичане на поканата с даден срок за
изпълнение - за заплащане на обезщетение за неизпълнение.
Ето защо и в тази част исковата молба е оставена без движение и на
ищеца указано, че следва да прецени интереса си и поправи иска си като
уточни какво претендира и на какво основание. Изрично е изтъкнато, че е
недопустимо е претендиране /кумулативно, едновременно/ на суми на
няколко взаимно изключващи се правопораждащи основания, както е
подходено в случая.
С оставяне на исковата молба без движение на ищеца са указаните
последиците при неотстраняване на нередовностите – прекратяване на
производството по отношение на първата група искове, предявени
кумулативно, а именно – за сумата от 24 700 /двадесет и четири хиляди и
седемстотин/ евро, представляваща дължима и неплатена главница, на
основание Договор от 28.03.2018г.; за сумата от 14 820 /четиринадесет хиляди
осемстотин и двадесет/ евро, представляваща дължимо за 2018 г. и неплатено
възнаграждение, на основание Договор от 28.03.2018 г., с падеж 28.02.2019 г.;
за сумата от 3 990 /три хиляди деветстотин и деветдесет/ евро,
представляваща законна лихва за забава, дължима за възнаграждението
/дължимо и неплатено/ в размер на 14 820 евро, за период на забава от
28.02.2019г. до датата на предявяване на иска /01.02.2022г./, ведно със
законната лихва за забава на главниците, считано от депозиране на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане.
От ищеца е постъпила молба от 23.01.2023г., с която по същество
3
направените твърдения и искания за защита се поддържат.
От ответната страна е направено възражение, че по същество указанията
за нередовност не са изпълнени, поради което с протоколно определение от
27.03.2023г. производството по делото по отношение на горните суми и
основания е прекратено, поради неотстранени в срок нередовности.
С определение № 1504 от 08.06.2023г., постановено по ч.гр.д.
№1532/2023г. по описа на АС С. прекратителното определение на ОС
Благоевград е отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по прекратената част.
В мотивите на цитираното определение на въззивния съд е посочено, че
съдът правилно е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като същата е
крайно неясна - не са изложени точни, пълни и ясни фактически твърдения,
от които да може да се прецени какъв точно договор се твърди да е сключен
между страните и какви са насрещните задължения на страните по него (какво
е неговото съдържание), съответно - как и защо възникват процесните
вземания. Обобщено е, че дадените указания за нередовности са неясни, но с
въпреки това, с уточнителната си молба ищецът е внесъл достатъчна яснота в
твърденията си за естеството на спорното правоотношение и неговото
съдържание.
В отменителното определение е прието, че от тези уточнения на ищеца
с допълнителната му молба от 23.01.2023г. се твърди наличие между страните
на договор с продължително изпълнение (10 г.), по което ответницата е имала
периодично задължение за ежегодно заплащане на възнаграждение (печалба)
в размер на 60% от заемната сума. Съответно, развалянето на този договор би
настъпило занапред, като възникналите до развалянето задължения подлежат
на реално изпълнение - в случая задължението за заплащане на годишно
възнаграждение (печалба) за 2018 г. в размер на 14 820 евро. Доколкото пък
се твърди сумата от 24 700 евро да са дадени като заем, то при прекратяване
на облигационната връзка, независимо поради изтичане на срока на договора
или поради разваляне, заемната сума подлежи на връщане. Ето защо се сочи,
че неяснотата по отношение на главните искове е отстранена и следва да се
разгледат по същество.
С отменителното определение обаче за пълнота е изтъкнато, че
исковата молба е останала нередовна по предявения в условия на
алтернативност иск, като не са изложени никакви фактически твърдения
относно претенцията за сумата 24 700 евро на основание даването й без
основание.
Ето защо и в изпълнение на указанията на въззивната инстанция
исковата молба следва да се остави без движение и на ищеца укаже, че в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението за това следва да представи
нова поправена искова молба, с която за изложи подробни и последователни
фактически твърдения относно претенцията за сумата 24 700 евро , поискана
на основание даването й без основание, като подробно се изтъкнат факти и
обстоятелства, които са се осъществили и на основание на които тази сума се
претендира от ищеца. Независимо от вида на съединяване на този иск
исковата молба следва да отговаря на изискванията на редовност по
отношение на всички предявени искове, независимо от вида на съединяването
им.
Следва да се укаже на ищеца, че при неизпълнение на горното указание
в дадения срок следва прекратяване на производството относно претенцията
за сумата 24 700 евро , поискана на основание даването й без основание.
Водим от горното и на основание чл.129, ал.2 ГПК вр. с чл.127, ал.1, т.4
и т.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по гр.д.№ 68/2022г. по
описа на ОС Благоевград, относно претенцията за сумата 24 700 евро ,
поискана на основание даването й без основание.
Указва на ищеца, че в 1- седмичен срок от получаване на препис от
определението следва да отстрани указаните в обстоятелствената част на акта
нередовности, чрез представяне на нова поправена искова молба, с преписи за
ответната страна, а при неизпълнение на указаното в посочения срок, следва
прекратяване на производството и връщане на исковата молба на подателя,
като нередовна относно претенцията за сумата 24 700 евро, поискана на
основание даването й без основание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5