№ 109
гр. Силистра, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Гражданско дело №
20213400100268 по описа за 2021 година
ИЩЦАТА – Е. Д. Х., ЕГН: ********** претендира от съда да
постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд (БУЛСТАТ:
*********) да и заплати следните суми: 100 000 (сто хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените й болки и страдания, поради
причинената смърт на мъжа, с когото тя е живяла на семейни начала: Е.И.Х,
която смърт е настъпила като резултат от ПТП от 08.09.2018г.; обезщетение
за причинените й неимуществени вреди в резултат на получените от нея
телесни увреждания при ПТП от 08.09.2018г. в размер на сумата от 20 000
(двадесет хиляди) лева, ведно с лихвата за забава върху уважената част от
исковете от датата на уведомяването на гаранционния фонд - 22.03.2021г. до
окончателното изплащане на всяка от сумите.
Претендира разноски за производството.
Твърди, че пострадала от ПТП, настъпило на 08.09.2018 г., при което П.
И. С., управляващ товарен автомобил марка: „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК №
РР8772ВК, поради неспазване на правилата за движение, удря челно друг
автомобил марка: „Форд“ модел: „Транзит“, е ДК № СС 4314СВ, управляван
от П.Й.Ш.. В резултат от причиненото ПТП са пострадали 18 души, пътуващи
в автомобила марка „Форд“ модел: „Транзит", между които ищцата и мъжът,
с когото тя е живяла на семейни начала - Е.И.Х, като в следствие на това
ПТП Е.И.Х е починал, а ищцата е получила мозъчно сътресение без
вътречерепна травма, констатирана в МБАЛ „св. Иван Рилски”- Разград,
където същата е била хоспитализирана за 6 дни.
В резултат на причиненото й телесно увреждане и смъртта на мъжа, с
когото е живеела на съпружески начала, ищцата търпи както чисто физически
болки и страдания, така и тежки психически страдания, както и други
1
негативни изживявания, свързани с неудобства от битов характер, които е
била принудена да изпитва.
По случая с ПТП е образувано Н.О.Х. дело №296/2019 година по описа
на Окръжния съд в гр. Разград, завършило с осъдителна присъда от
23.04.2021г., с която П. И. С. (водачът на товарния автомобил марка: „Щаер“)
е признат за виновен.
Ответникът по делото- Гаранционният фонд- отговаря за вредите,
причинени на трети лица, по силата на чл. 519, ал. 1, т. 1, тъй като за товарен
автомобиал с марка „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № РР8772ВК няма
сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП, която да покрива
отговорността на водача за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и
използването на МПС.
Във връзка с причинените й неимуществени вреди от процесното ПТП,
на 22.03.2021г. ищцата е предявила претенция пред Гаранционния фонд за
изплащане на обезщетение, където е образувана щета № 21210073/
12.04.2021г., като на 28.06.2021г. ответникът отказал плащане на
обезщетение.
Поради това предявява исканията си пред съда.
ОТВЕТНИКЪТ – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, депозира писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата
претенция по основание и размер.Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия при ПТП и ищцата, които са
пътували в увреденото МПС, без да поставят задължителния предпазен
колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата
травматична увреда, респ.смърт. Оспорва се наличието на фактическо
съпружеско съжителство между ищцата и загиналото при ПТП лице. Оспорва
и началния момент на законната лихва.
Конституиран в качеството на трето лице - помагач на Гаранционен
фонд по настоящото дело виновния за процесното ПТП водач П. И. С., ЕГН
********** депозира писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на исковитеа претенция по основание и размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата и починалото при ПТП лице.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически
обстоятелства и писмените доказателства,съдът намира за установено
следното:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 558, ал.5 КЗ.
От приложените към исковата молба доказателства и разменените
между страните книжа, съдът приема за безспорни следните факти – ищцата е
2
пострадала от ПТП, настъпило на 08.09.2018 г., като пътник в
автомобил„Форд“ модел: „Транзит“, с per. № СС 4314 СВ, а Е.Х. е починал;
по повод инцидента - образувано Н.О.Х. дело №296/2019 година по описа на
Окръжния съд в гр. Разград, завършило с вл. в сила осъдителна присъда, с
която П. И. С. (водачът на товарния автомобил марка: „Щаер“) е признат за
виновен за процесното ПТП; за товарния автомобил марка: „Щаер“ модел:
„19С46“ с ДК № РР8772ВК няма налице сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите"; на 22.03.2021г. ответникът е
бил сезиран от ищцата във връзка с процесното ПТП и не се е произнесъл по
претенцията по реда на чл. 496 КЗ.
При тази установеност съдът намира за доказани елементите за
отговорността на ответника на осн. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ за обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени и вследствие на
процесното ПТП и получените увреждания.
Относно въпросите по справедливия размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди и приноса на пострадалата за вредите от процесното
ПТП:
По отношение вида и степента на увреждането на ищцата по делото е
прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, събрани са и гласни
доказателства, приложена е медицинска документация. От тях се установява,
че вследствие на ПТП-то ищцата Е. Д. Х. е получила телесни увреждания,
изразяващи се в следното: контузия на главата, сътресение на мозъка,
контузни рани в областта на главата. Продължителността на лечебния и
възстановителния период са: 6 дни болничен престой, през който са
извършени диагностично - лечебни мероприятия и е извършена хирургична
обработка на раните по главата с отстраняване на чужди предмети, парчета от
счупени стъкла, забити в кожата на главата . Според експерта, самите травми
не предполагат появата на ранни или късни усложнения при напускане на
лечебното заведение, като по данни на ищцата не се е налагала помощ от
близките и както към момента на произшествието, така и към настоящия
момент.
С оглед на всички обективни данни, събрани чрез показанията на
свидетели и писмени доказателства, съдът определя обезщетение за
претърпените от пострадалата неимуществени вреди в размер на 2 000лв.
Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на
уведомяването на гаранционния фонд (чл. 429, ал. 3 КЗ- 497 и 558 КЗ)-
22.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Възражението на ответника и помагача за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата остана недоказано и чл. 51,ал.2 ЗЗД не
се прилага. Пътническият автомобил, в който е пътувала ищцата Е. Х., не е
бил снабден с предпазни колани на седалките на пътниците – установимо от
мотивите на влязлото в сила решение по НОХД №296/2019 година по описа
на Окръжния съд в гр. Разград. По този въпрос съдът взе предвид и
изготвените САТЕ по дела на свой доклад /т.д.№171/21г. и т.д. №173/21г. /
които установиха, че този автомобил, не е бил снабден с предпазни колани на
3
седалките на пътниците и към него момент не е имало нормативни
изисквания за такива колани относно всички автобуси. Съдът отклони
искането на помагача за допускане на допълнителна САТЕ, защото
посредством нея не би могло да се установи знание, че водачът на МПС,
чийто пътник е ищцата, управлява технически неизправен автомобил – дори
този факт да се установи посредством исканата експертиза, нито пък
пострадалата е следвало да има специални знания за техническата изправност
на автомобила. След като такова знание не се твърди и установи, и
основаното на това обстоятелство възражение следва да се приеме за
неоснователно.
Относно претендираното от ищцата обезщетение в размер на 100 000лв.
- поради причинената смърт на Е.И.Х при същото ПТП, съдът съобрази, че Е.
Д. Х. извежда своето субективно материално право от факта на фактическо
съжителство с починалото лице. Съдебната практика (Постановление № 5 на
Пленума на ВС от 1969 г. и Постановление № 2 на Пленума на ВС от 1984 г.)
очертава кръга от лицата, които следва да се считат легитимирани да получат
застрахователно обезщетение – това са възходящите и низходящите, съпругът
и две други категории лица, които формално не са свързани с брачна или
родствена връзка с пострадалия /починалия/, но поради естеството на
фактическите отношения помежду им, също са легитимирани да претендират
за обезщетение, като в конкретния случай това се отнася до лицето, което е
съжителствувало на съпружески начала с починалия при настъпване на
смъртта му. То има право на обезщетение, ако докаже естеството, обема и
трайността на фактическите отношения с пострадалия, както и настъпване на
вредите, за чието обезщетение претендира исковата сума.
По делото ищцата, чиято е доказателствената тежест, не ангажира
убедителни доказателства за наличието на трайна връзка, основана на общо
съжителство, общо домакинство, постоянни взаимни грижи, обща социална
среда и взаимна привързаност с Е.Х.. За отношенията между тях пред
настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит единствено на свидетеля Валентина Х., дъщеря на ищцата, които
останаха неподкрепени от други доказателства по делото – чл. 172 от ГПК.
С оглед на изложеното се налага извода, че не е безспорно доказано
наличието на фактическо съжителство между починалия и ищцата Е. Д. Х.,
обуславящо материална легитимация по предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Ето защо съдът намира, че този иск на Е. Д. Х. не е доказан по своето
основание и следва да бъде изцяло отхвърлен. Акцесорният иск за
присъждане на мораторно обезщетение е обусловен от главния и поради
неоснователността на последния също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
По делото е представен договор с удостоверено безплатно
представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Предвид това на адв. Т.
4
К. Г. се присъжда сумата от 330 лева, на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство на
ищцата по делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СОС държавна такса върху уважените искове в размер
на 80 лева.
На ответната страна, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* да заплати на
Е. Д. Х., ЕГН: ********** сумата от 2 000 лева, ведно с лихвата за забава от
датата на уведомяването на гаранционния фонд - 22.03.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за заплащане на
неимуществени вреди- за разликата от 2 000 лева до 20 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Е. Д. Х., ЕГН: ********** срещу
Гаранционен фонд, Булстат: ********* за заплащане на сумата от 100 000
(сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й болки и
страдания, поради причинената смърт на мъжа, с когото тя е живяла на
семейни начала: Е.И.Х, която смърт е настъпила като резултат от ПТП от
08.09.2018г., ведно с лихвата за забава върху от датата на уведомяването на
гаранционния фонд - 22.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* да заплати
на адв. Т. К. Г. сумата от 3330 лева , на осн.38, ал.2, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* да заплати
по сметка на Силистренски окръжен съд държавна такса по уважените
претенции в размер на 80 лева.
ОСЪЖДА Е. Д. Х., ЕГН: ********** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, БУЛСТАТ ********* сумата от 200лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
Гаранционен фонд по настоящото дело виновния за процесното ПТП водач П.
И. С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
5