№ 21030
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110130741 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗД „Евроинс” АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за
имуществена застраховка „автокаско“ за л.а. Мазда с рег.№ ***, заплатил в полза на
застрахованото при него лице сумата от 2670,14 лв. обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 11.11.2021г., по вина на водач на л.а. Фолксваген с рег.№ ***,
застрахован по гражданска отговорност при ответника. Твърди, че след извънсъдебна
претенция, заплатена му била от ответника сумата от 2286,25 лева, като останала неплатена
сумата от 398,89 лева, за която предявява осъдителен иск.
Ответникът *** в срока за отговор сочи, че платената сума включва дължимото
обезщетение за имуществени вреди и претендираните 15 лева ликвидационни разноски, като
сочи, че горницата е отказана от него, като недължима, защото съставлява заплатена от
ищеца сума за заместващ автомобил, което съставлява пропусната полза, неподлежаща на
обезщетяване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
1
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички твърдения на
ищеца, освен твърдението, че сумата от 398,89 лева подлежи на обезщетяване от ответника.
Следователно, следва да се приеме, че: към датата на ПТП ищецът е бил застраховател по
валидно застрахователно правоотношение по застраховка автокаско, сключена с ***, за л.а.
„Мазда 5“ с рег. № ***; че на 11.11.2021 г. в гр. София, на ул. „Житница“ е настъпило ПТП
между л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** и л.а. „Мазда 5“ с рег. № ***, в резултат на
което на последния са причинени вреди; че ищецът е заплатил сумата от 2685,14 лева в
полза на сервиз „Стар Моторс“ ЕООД, включваща стойност за ремонт на автомобила,
ликвидационни разноски и цена за наемане на заместващ автомобил; че към датата на ПТП,
л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е застрахован по застраховка „ГО“, сключена с
ответника; че ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 2286,25 лв.
Предвид изложеното, спорът се концентрира върху обхвата на регресната
отговорност на ответника и дали същият дължи възстановяване на разходите за заместващ
автомобил.
Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи
застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените
разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Представена е клауза „Е +“ от договора /л. 17-18 от делото/, която, макар и без
подписи, съдът приема, че е обвързвала ищеца и застрахованото лице Красимир Киров, като
настоящият състав съобразява, че страните не спорят по съществуването и съдържанието й
и че с възлагателно писмо от 14.12.2021 г. /л. 49 от делото/ застрахованият се е възползвал
от възможността да получи заместващ автомобил, съобразно уговореното в чл. 2, ал. 1 от
посочената клауза „Е +“. От представения договор за наем на заместващ автомобил се
установява, че застрахованото лице е получило и ползвало такъв в периода 15.12.2021 г. –
29.12.2021 г. Обстоятелствата, че застрахователят е възложил на доверен сервиз по силата
на „Клауза Е+“ от общите условия за застраховка „Каско на МПС“ предоставянето на
заместващ автомобил и че същият е предоставен на увреденото лице не са спорни между
страните. За периода, през който автомобилът се е намирал в сервиз, собственикът му е бил
лишен от възможността да ползва имуществото си, с оглед на което следва да се приеме, че
последният обективно се е нуждаел от заместващ автомобил. Невъзможността на
увреденото лице да ползва увредения вследствие на ПТП лек автомобил представлява
пропусната полза. Това е така, защото, ако застрахованият при ответника водач не беше
причинил процесното събитие, лекият автомобил на пострадалия не би бил увреден и
съответно не би се наложил престой на МПС в сервиз за период от време, през който
увреденият е бил в невъзможност да ползва вещта по предназначение. Следователно,
вредите, причинени от тази невъзможност, следва да се квалифицират като пропуснати
ползи по см. на чл. 405, ал. 2 КЗ. Нормата обаче изрично предвижда, че застрахователят не
дължи обезщетение за пропуснати ползи освен ако е уговорено друго в застрахователния
договор (в същия смисъл решение № 57/07.07.2016 г. по т. дело № 3751/2014 г. на ВКС, I
ТО, ТК, постановено при действието на отменения КЗ – разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
(отм.), която е аналогична на чл. 405, ал. 2 КЗ). В случая, предвид застрахователния договор
и клауза „Е +“ към него следва да се приеме, че е налице уговорка, съгласно която ищецът е
поел задължение да покрива разходите (наемна цена) за ползване на заместващ автомобил,
както и условията за предоставянето на такъв, от което следва, че е дължал обезщетение.
2
Съгласно заключението на САТЕ средната цена за наемане на автомобил от класа на
предоставения заместващ автомобил през периода 15.12.2021 г. – 29.12.2021 г. е 494,00 лв.
Предвид изложеното и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес съдът приема, че ищецът се е суброгирал в правата на увреденото лице в рамките на
претендираната сума от 398,89 лв.
При този изход на спора, разноски се следват само на ищеца. Доказаните разноски са
в общ размер от 150 лева, от които 50 лева държавна такса и 100 лева за експертно
заключение. За претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. /л. 76 от
делото/ не са представени доказателства за реалното му заплащане, поради което и съдът не
го присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 398,89 лева, представляваща
остатък от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„автокаско“ за имуществени вреди /разходи за наемане на заместващ автомобил/, вследствие
увреждането на л.а. „Мазда 5“ с рег. № ***, от ПТП, настъпило на 11.11.2021 г. в гр. София,
на ул. „Житница“ по вина на водач на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, гражданската
отговорност на когото е застрахована при ответника, заедно със законната лихва от
06.06.2023 г. до плащането.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сторените по делото разноски от 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG76BPBI81701600034750
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3