Решение по дело №180/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №25/08.02.2012год., постановена по н.о.х.дело № 1345/2011год.,Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия К. Р. А. от гр. К. с ЕГН *, за виновен в това, че на 12.10.2011 г. в гр. К. предал по телефон 112, Районен център 112 - К., неверни повиквания за злополука - че на ул. "М." № 90 има убийство - престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а вр. чл. 54 от НК му е определил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, размерът на което е намалил с 1/3, а именно - на 2 месеца, при първоначален "строг" режим в затвор.

Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимият К. А.,който атакува същата относно наложеното наказание,като моли съда да му наложи наказание „пробация”.В съдебно заседание поддържа жалбата.

Прокурорът от О. П.–К. в съдебно заседание изразява станови¨е, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната и обжалвана присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Подсъдимият К. А. на 12.10.2011г. през деня, бил на работа при неизвестно лице. В края на деня, след като свършил работата, същото лице предоставило на А. 1 литър домашна ракия. Малко по-късно, последният се прибрал в дома си, находящ се на ул. "М." № 95 в гр. К., където изпил цялото количество ракия. Около 23:28 часа на същата дата решил да се обади от личния си телефон с № * на Единен европейски телефон 112, Районен център 112 - К. и да предаде неверни повиквания за злополука. Така от същия мобилен телефон той набрал № 112, Районен център - К., като осъществил разговор със служителката в централата - св. Т.С.Я.. На последната, подсъдимият се представил по име, като й заявил, че на ул. "М." № 90 е станало убийство, без да уточни повече подробности. В края на разговора нарекъл служителката "курва", след което затворил. Впоследствие повикването за злополука - станалото убийство, било предадено в дежурната на РУ на МВР К. и било прието от дежурния - св.В.Б.. Последната по радиостанцията указала на дежурния наряд в състав от свидетелите З.М. и В.В. по най-бързият начин да посетят адреса, тъй като бил получен сигнал за станало убийство. Малко по-късно последните посетили адреса - ул. "М." № 90, където установили, че няма извършено убийство. Провели беседа със съседите, които им заявили, че не били чули нищо и нямало никакво убийство. Междувременно К. А. излязъл от дома си и се насочил към адреса ул. "М." № 90, гр. К.. Там той забелязал двамата полицейски служители, на които обяснил, че сигналът за убийството е бил подаден лично от него, като целта му е била бързото пристигане на служителите на РУ на МВР - К., тъй като имал информация къде се укривало криминално проявено лице по прякор "А.".

Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена по несъмнен начин отсамопризнанието на подсъдимия,направено по реда на чл. 371, т. 2 от HIIK,както и от събраните по делото в хода на проведеното досъдебно производство доказателствени материали: протокол за разпит на обвиняем; протоколи за разпити на свидетелите М., Б., В., Н. и Я.;обясненията на подсъдимия в съдебно заседание и прочетените по реда на чл. 283 от НПК справка за съдимост, характеристична справка и декларация за семейно и матерално положение и имуществено състояние.Съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия относно това, че е живял на съпружески начала с лице от женски пол и в тази връзка, след самоубийството на това лице, е отглеждал 3 деца, предвид детайлността на обясненията в тази насока, особено като се има предвид изложеното от него относно точна дата и начин на самоубийство от страна на жената, е която е живял на съпружески начала.

При така установената безспорна,фактическа обстановка съдът е намерил, че подсъдимият К. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК- на 12.10.2011 г. в гр. К. предал по телефон 112, Районен център 112 - К., неверни повиквания за злополука - че на ул. "М." № 90 има убийство.Настоящата инстанция напълно споделя всички изводи на районния съд.

При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният съд е приел следното: смекчаващо обстоятелство е сравнително ниската степен на обществена опасност на процесното деяние.Последното не било довело до сериозни смущения във функционирането на институциите на публичната власт или до сериозни затруднения и притеснения у други лица,защото сравнително бързо се установило, че става въпрос за невярна информация, за което е съдействал и самият подсъдим.Тежкото материално и семейно положение на подсъдимия също е било отчетено като смекчаващо обстоятелство,както и самопризнанието му, доколкото такова освен пред съда е направено и на досъдебното производство пред разследващия орган и пред свидетелите - полицейските служители В. и М., т. е. - самопризнанието пред съда е елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.Така, след този анализ относно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,съдът е приел, че не са налице предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, доколкото наличието на отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не правят и най-лекото предвидено за съответното деяние наказание несъразмерно тежко, като съдът намира, че е оглед целите на наказанието съгласно чл. 36 от НК, най-вече от гледна точка превъзпитанието на дееца, следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минималния размер-3месеца. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК размерът на така определеното наказание е бил намален с 1/3, т. е. - на 2 месеца.Изложени са мотиви и относно факта,че подсъдимият е осъждан на "Лишаване от свобода" за престъпление от общ характер и отлагането на изтърпяването на наказанието по реда на чл. 66 от НК се явява недопустимо.С оглед обстоятелството,че подсъдимия не се осъжда за пръв път на "Лишаване от свобода" и имайки предвид данните за неговата обществена опасност, то съдът, по реда на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определил първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор.

Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №25/08.02.2012год., постановена по н.о.х.дело № 1345/2011год. на Кърджалийският районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.