Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 1138/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано е по искова молба на ***, с която срещу ********, е предявен иск за
заплащане на сумата от 730,58 лв.
/седемстотин и тридесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета *** за МПС автобус ***, настъпила
на 04.07.2018 г., около 10:20 часа, в гр. ***, когато водачът на посоченото МПС
преминава през несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно, чийто
капак се повдига и уврежда МПС, които вреди били възстановени, по силата на сключен
договор за застраховка *** на МПС, полица №
***, със срок на действие от 16.03.2018г. - 16.03.2019 г., от ищеца в полза на собственика
на автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
22.03.2019 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски.
Според изложените в исковата
молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат,
на 04.07.2018 г., около 10,20
часа, в гр. ***, при движение по ***, водачът на МПС автобус *** преминава през
несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно, чийто капак се повдига
и уврежда МПС. В резултат на произшествието на процесния автомобил, собственост
на ***, са нанесени материални щети, изразяващи се в увредени: катализатор,
странична степенка пътническа врата и шумозаглушителни устройства, съобразно
посоченото в Протокол за ПТП *** г.
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД, като след изплащане на
застрахователно обезщетение *** встъпва в правата на застрахования, с оглед
репариране на изплатената щета.
Основанието на ищеца да претендира отговорността на
ответника е, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е общински. Според
чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Организирането на дейностите по
поддържане на общинските пътища са задължение на съответната община, с оглед
разпоредбата на чл. 48 от Правилника за прилагане на закона за пътищата (ППЗП),
като поддържането включва: полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита
на неговите съоръжения и принадлежности.
Неизпълнението от длъжностните лица при общината на визираните горепосочени
законови задълженията по поддържане на пътното платно в изправност или
навременна сигнализация на съответна неизправност е причинило вредата и
съответно ангажира отговорноетта на *** по чл. 49 ЗЗД. С регресна покана изх. *** г., получена от **** с известие за
доставяне № *** на 22.11.2018г., *** е поканило ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане до
този момент не е постъпило, което поражда
правния интерес от настоящия иск.
След справка с книжата се
установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ***, представлявана от
кмета, е представила
отговор на исковата молба, според който предявеният иск е недопустим, а в
условията на евентуалност се поддържат възражения срещу неговата основателност.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения и се настоява предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Според ответника липсват доказателства, че описаните в
исковата молба щети по собствения на *** автомобил са причинени при посочените
в исковата молба факти и обстоятелства. В тази насока се сочи, че тези вреди са
настъпили в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
авотомобила, поради неспазване на нормите на Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото приложение. Оспорва се верността на представения към
исковата молба Протокол за ПТП *** г.
На следващо място ответникът намира, че отговорност за
поддържането в изправно състояние на шахтите и другите канализационни
съоръжения следва да се носи от съответния ВиК оператор.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото Застрахователна полица № ***, ведно с Добавък 2 по
застраховка *** се установява възникване на застрахователно правоотношение за периода от
16.03.2018 г. до 16.03.2019 г. между ***, и ***, по отношение на автобус марка ***
Установено е, че при ищеца е
образувано производство по ликвидиране на щета *** от
27.09.2018 г. Според заключението на вещото лице по назначената в ликвидационното
производство експертиза по щетата, е определена стойността на повредените части
по автомобила. Вида на повредите съответства напълно с констатираните такива в
протокола за ПТП, а размерът на щетите е определен на сумата от 730,58 лв.
С полица № *** пострадалият автомобил е застрахован в ***
по застраховка *** със срок на действие от 16.03.2018г. - 16.03.2019г. По молба
на застрахования собственик - *** в *** е заведена щета ***. След оглед на
щетите от експертите на застрахователното дружеството с Опис на претенция № ***
г. са установени, като последица от произшествието, следните повреди по автобус
***:
·
задна дясна степенка пътници -
за ремонт трета степен;
·
заден шумозаглушител комплект
с 10% остатъчна стойност - за подмяна;
·
катализатор (кат. конвертор) с
10% остатъчна стойност - за подмяна;
·
ламбда сонда (две сонди +
дюза) - за подмяна;
·
надлъжна дясна грела купе - за
ремонт трета степен.
С
Опис-заключение по претенция № *** г. е калкулирано, че стойността на ремонта
за възстановяване на увредените части и детайли по процесния автобус възлиза в
размер на 876.43 лева, с ДДС, който включва:
·
за задна дясна степенка - 108
лева;
·
за заден шумозаглушител –
30,47 лева;
·
за катализатор (кат.
конвертор) – 299,60 лева;
· за
ламбда сонда – 309,38 лева;
·
за надлъжна дясна греда купе –
80,00 лева;
·
за подмяна на технически
материали – 48,97 лева.
Въз
основа на фактура за ремонт № ***г. и на база Опис-заключение по претенция № ***г.
с доклад от 27.09.2018г. по щета **** е
определило
да се изплати на *** застрахователно обезщетение в размер на 730,58 лева, без
ДДС. представляващо стойността за възстановяване на увредения автобус,
вследствие на ПТП от 04.07.2018г.
По искане на ищеца по делото са
събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите *** и ***.
*** заявява, че описаният в
исковата молба автомобил е управляван от него като изпълняващ длъжността *** в ***.
На 04.07.2018 г. при движение в гр. *** автомобилът преминал през металния
капак на кръгла шахта, която е на пътното платно, в резултат на което капакът
се повдигнал и опрял ходовата част на автомобила. Шахтата
била със стандартни размери - диаметър 50 см. – 60 см., като е липсвала
сигнализация преди мястото на тази шахта, която да предупреждава водачите за
неравности. Целият
автобус се повдигнал в рамките на около 30-40 см. над повърхността на пътното
платно. Свидетелят е категоричен, че при настъпване на инцидента е шофирал с 50
км/час. Същият е видял, че средното гърне на ауспуха и едната врата на
микробуса били увредени, включително имало и следи от удар върху пътническата
врата. След инцидента микробусът не можел да продължи на собствен ход. Пристигнали служители на КАТ, за да
регистрират ПТП-то. Два дни след произшествието свидетелят отново се движел по
същия маршрут, като видял, че шахтата била укрепена.
Свидетелят ***, в качеството на
служител в сектор ***, посетил лично местопроизшествието и видял пътнически
микробус, собственост на ***, и шахта, на която капака беше изместен. Д.
констатирал, че шумозаглушителното устройство на микробуса било паднало на
земята, както и дясната степенка, която е за качване на пътниците. Причина за
тези увреждания било преминаването на маршрутката през шахтата, чийто капак се
вдигнал.
Свидетелят сочи, че при
съставянето на протокола е нямало други свидетели.
С оглед оспорване механизма на
извършване на процесното ПТП, респективно причинно-следствената връзка между
същото и настъпилото увреждане на застрахования автомобил, по искане на ищеца,
по делото е допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза. Вещото
лице – инж. *** дава заключение, което като обективно и компетентно е
кредитирано от съда, според което общата стойност на възстановителните работи: (части , материали. труд
) по Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение по
застраховка *** на моторни превозни средства е 730,97 лв. Размера
на заплатеното от застрахователя обезщетение съответства на нужните средства за
отстраняване на причинените щети, съобразно действащите към момента на
събитието пазарни цени и
методиката за определяне на обезщетения по застраховка „***”. В заключението си, поддържано
пред съда в съдебно заседание, вещото лице е заявило категорично, че повредите
по автомобила напълно съответстват на установения механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Възникналите облигационни
отношения между страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл.
410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД Тежестта за доказване на наличието на
елементите от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД е
изцяло на ищеца. В тежест на последния е да установи, че ***, в качеството на
собственик на улицата е задължена по закон да осъществява надзор над нея, да я
поддържа и ремонтира, да я обозначава с необходимите пътни знаци, включително
да обозначи възникналото препятствие на пътя, за настъпилото ПТП, механизма на
ПТП, наличието на причинно-следствената връзка между виновно противоправно
действие/бездействие на длъжностни лица при ответната Община и причинените на
ищеца щети, вида на щетите и размера на претендираното за тях обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 410,
ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Посочената норма урежда регресното и суброгационното право на застрахователя.
Тъй като в конкретния случай, застрахователят е възстановил вредите на
увредения до размера на застрахователното обезщетение в границите на
застрахователната сума има право да иска от причинителят им, това което е
платил. Регресното право на застрахователя срещу деликвента е различно от регресните
права, уредени в ЗЗД при изпълнение на чуждо задължение. Застрахователят не
изпълнява чуждо, а свое задължение, произтичащо от застрахователния договор. За
да възникне регресното право на ищеца срещу ответника – деликвент, следва да са
налице следните предпоставки: да е сключен договор за имуществена застраховка;
да е настъпило застрахователното събитие, причинено от трето лице, което
отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорна
отговорност; застрахователят да е изплатил на застрахования дължимото
застрахователно обезщетение по силата на сключения договор за имуществена
застраховка; причинителят на вредата да не е съпруг, възходящ или низходящ или
техен съпруг, както и да не принадлежи към семейството на застрахования, освен
ако е действал умишлено. Изложените по-горе предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника в процесния казус са налице, доколкото суброгацията
на застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране
на отговорността по чл. 47-49 от ЗЗД, когато са налице основанията за това
/така т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС/.
Ангажирането на отговорността по
чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано
с установяването на следните кумулативни предпоставки: 1. наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество; 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа;
вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно, като вината се
предполага до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на
тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на
деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за
задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по
чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй
като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия,
като тя е различна от договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на
виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице,
на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди
да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя,
при наличието на причинна връзка между тях. Спецификата на отговорността по чл.
49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от тази по чл. 50 от с.з. е тази, че по
първия текст отговорността настъпва от виновните действия или бездействия на
този, който борави с вещта, докато увреждането по чл. 50 от ЗЗД настъпва от
специфичната вредоносна проява на вещта, без да е въздействано върху тази вещ
върху й по начин да се използват нейните особености, водещи до увреждането. В
тази насока са дадени и задължителните указания по приложението на закона –
Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Според т. 3 от това ППВС,
когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността й е по чл. 50 от ЗЗД, т.е. основната отклика между отговорността
по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да
бъде обезопасена – при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50
от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД.
По делото се установява, че на
пътното платно е имало необезопасена шахта – събраните по делото доказателства
/писмени и гласни/, както и изслушаното и прието заключение на вещото лице по
съдебно-авто-техническа експертиза, обосноват извод в подкрепа твърденията на ищеца.
Причинно-следствената връзка между
твърдяното бездействие за отстраняване на повреди по пътното платно /неправилно
монтиран капак на шахта на плътното платно/ и настъпилите вреди по процесния
микробус е установено от заключението по изслушаната авто-техническа
експертиза, в което е посочено, че механизмът на произшествието е следният: При
движение по улица ***, водачът на микробуса вижда идващо срещу него превозно
средство и при извършване на маневра разминаване, се изтегля в дясната част на
пътното платно, като преминава през неукрепена и не сигнализирана канална шахта
Под въздействие на силата от тежестта на автомобила и поради факта, че шахтата
не е добре укрепена същата се завърта около централната си ос, надига се нагоре
и удря преминаващото превозна средство от долу в степенната на вратата за
качване на пътници, дясната греда под вратата и в последствие е последвало
протриване и последващ удар в изпускателната система на микробуса, при което се
деформират и частично разкъсват шумозаглушителя и катализатора на машината. Вината на ответника се предполага
до доказване на противното, с оглед правилото на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, която не
е оборена по делото.
В настоящата хипотеза
предпоставките за ангажирането на отговорността на *** са налице – от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява, че управлението,
стопанисването и поддръжката на процесния път е било задължение на ответника по
делото.
В обсъжданата хипотеза спорният
по делото въпрос е дали установената неравност на пътя – незакрепен капак на
шахта, е бил сигнализиран. Според представеният протокол за ПТП при движение на
територията на гр. *** процесният автомобил преминава през капака на шахта,
който се повдига и удря автомобила в дясната долна част
Безспорно е, че протоколът
представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК/, която се
оспори от ищеца, се опровергава със събраните по делото гласни доказателства. И
двамата свидетели, в качеството на лица, лично и непосредствено възприели
мястото на инцидента, са категорични, че на пътното платно е имало неравност на
пътя, образувано в резултат на неукрепен капак на шахта, която не е била
надлежно обезопасена със съответната вертикална сигнализация.
Безспорно е установено, че пътят,
на който се е намирала неравността на пътя, е публична собственост на ***,
съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП /Закона за пътищата/. Нормата на чл. 50 ЗЗД
регламентира, че за вреди, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Собственикът
на вещта носи обективна и безвиновна отговорност, т.е. отговаря само защото е
собственик пътя, който намира под негов
надзор. В тази насока е и изричното правило на чл. 31 от ЗП, според което
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, се осъществява от
общините. По силата на Закона за движение по пътищата /ЗДП/ лицата, които
стопанисват пътя следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно за препятствията по него и ги
отстраняват в най-кратки срокове. Легална дефиниция на понятието „препятствие
по пътя” е дадена в Правилника за приложение Закона за движение по пътищата/,
според която това е нарушаване на целостта на пътното покритие както и
предмети, вещества и други, които се намират на пътя и създават опасност за
движението.
При така установената правна
уредба, се стига до извода, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен
собственика му, а именно ответната община, която не изпълнила задълженията си
по чл. 3 от ЗДвП, като не е
сигнализирала за препятствието на пътя
и не е организирала движението по начин, осигуряващ безопасността му. В този
смисъл е налице противоправно поведение. Налице е и вреда в резултат на ПТП,
както и причинна връзка между тях /арг. от заключението на в.л./.
Съгласно на чл. 31 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите
по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по
възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на
пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Реализирането на отговорността на ответника е във връзка с твърдяно бездействие
/т. е. противоправно поведение/, свързано с поддържане на пътното платно на
територията на гр. Добрич и отстраняване на повреди по него - наличието на
необезопасена дупка. Следва да се отбележи също, че неподдържането на улиците и
пътищата с необходимата маркировка е задължение, вменено и в чл. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДП), което не е изпълнено от общината, поради което
отговорността й е за вреди по ЗЗД.
В конкретния случай водачът не е
можел да забележи и да избегне „неравността на пътното платно”, която не е
сигнализирана, поради което не е бил в състояние да прецени правилно пътната
обстановка, нито да предотврати настъпването на последиците – виж обсъдените
по-горе гласни доказателства. Безспорно е установено, че бездействието на
ответника се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат,
поради което *** следва да носи деликатна отговорност и да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗУТ
проводите /мрежи/ и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат,
поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните
експлоатационни дружества. В § 7, ал. 1, т. 7 от ПРЗМСМА общинска собственост
са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната,
енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и
инженерно-защитната системи, които обслужват съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговско дружество.
Липсват доказателства по делото
процесната шахта да е включена в уставния фонд на някое търговско дружество,
тежестта за доказване на който факт тежи върху ответника. В този смисъл шахтата
е общинска собственост и ответника дължи осигуряване обезопасяването на
посочената техническа инфраструктура. Обезщетението за причинените
неимуществени вреди следва да се вмени за плащане на ***.
Предвид изложеното, съдът счита,
че предявения иск по чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен.
Съответно, при така постановения
резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 565
лв. /петстотин шестдесет и пет лева/, в това число: платена държавна такса,
депозит за вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза и
възнаграждение за упълномощения адвокат.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, ***, да заплати на ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 730,58 лв. /седемстотин и тридесет лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета *** за МПС автобус ***, собственост на ***, настъпила на 04.07.2018 г.,
около 10:20 часа, в ***, при движение по ***, когато водачът на посоченото МПС
преминава през несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно, чийто
капак се повдига и уврежда МПС, които вреди били възстановени, по силата на сключен
договор за застраховка *** на МПС, полица №
***, със срок на действие от 16.03.2018г. - 16.03.2019 г., от ищеца в полза на собственика
на автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
22.03.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 565 лв. /петстотин шестдесет и пет лева/, представляваща сторените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: