№ 518
гр. София , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000504 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производството пред настоящата инстанция е образувано по две въззивни
жалби – и двете подадени от ЕТ“ЗИП 97 Ц. И.“, ЕИК *********, чрез адв.И.Л. от САК.
Първата от жалбите е насочена против Решение № 1262/28.08.2020 г., постановено по
т.д.№ 1157/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което молбата на въззивника по
чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Петрос ойл“ЕООД,
ЕИК ********* е отхвърлена и въззивникът е съден да заплати на насрещната страна
сторените от нея по делото разноски.
В нея се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. – отказ
на първоинстанционния съд да допусне събирането на своевременно поискани и относими
към предмета на производството доказателства.
Посочените процесуални нарушения довели и до неустановяване на относимите към
спора факти, а от там и до постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ,
както и до необоснованост на обжалвания съдебен акт.
По подробно изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
инстанция да отмени първоинстанционно решение и по съществото на спора уважи молбата
по реда на чл.625 ТЗ.
1
Втората жалба е насочена против Решение № 260563/16.12.2020 г., постановено по
същото дело, с което е отхвърлено искането на въззивника по реда на чл.250 ГПК за
допълване на Решение № 1262/08.08.2020 г.
В нея се поддържа неправилност на същото, поради постановяването му при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непроизнасяне от
страна на СГС по всички наведени от въззивника основания за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на „Петрос ойл“ЕООД.
В отговора по двете жалби насрещната страна оспорва наведените в тях доводи за
неправилност на обжалваните решения и поддържа правилност на същото.
Пред въззивната инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
След запознаване с първоинстанционното дело, Софийският апелативен съд в
решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционно дело, констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в чиято обстоятелствена част
са изложени твърдения, че страните по делото били в дългогодишни търговски отношения,
датиращи от началото 2011 г., когато ЕТ“ЗИП 97 Ц. И.“ започнал да продава на „Петрос
ойл“ЕООД различни видове горива.
Твърдяло се е , че извършените доставки за 2011 г. били изцяло платени от купувача
„Петрос ойл“ЕООД.
За извършените такива през 2012 г. ответникът останал задължен за сумата от 13 596,13
лв., които били прехвърлени като остатъчно задължение за 2013 г.
Част от извършените доставки по договорите за покупко-продажба за периода на 2013
г., сключени между страните, също не били заплатени от ответника, като същите възлизали
на 146 881,63 лв.
Независимо от последното страните продължили търговските си отношения и през
2014 г., в който период купувачът заплатил освен част от новите доставки и част от по-
старите си задължения, като останали неплатени доставени горива за сумата от 44 858,53 лв.
След указанията на първоинстанционния съд изрично е конкретизирано, че
задълженията на „Петрос Ойл“ЕООД към молителя произтичат от общо три фактури за
продажби, извършени през м.ноември и м.декември 2014 г., както следва: 1/ Доставка по
фактура №1453 от 19.11.2014 г. на 10 022 литра гориво, с оставаща незаплатена част от
цената на стойност 13 708.71 лв.; 2/ Доставка по фактура № 1464 от 01.12.2014 г. на 10 082
литра гориво с изцяло незаплатена цена в размер на 20 845.55 лв.; 3/ Доставка по фактура №
1466/погрешно посочена като 1456/ от 09.12.2014 г. на 5 081 литра гориво, с изцяло
незаплатена цена в размер на 10 304.22 лв.
Пояснено е, че в периода 02.09.2014 г. - 20.01.2018 г. ответникът-търговец е бил в
производство по несъстоятелност , което е причината молителят да не е претендирал
посочените по-горе парични вземания.
Това производство е било прекратено с Решение № 26/04.01.2018 г., постановено по
т.д.н. № 1445/2013 г. по описа на СГС, ТО, влязло в сила на 20.01.2018 г. , по реда на
чл.740, ал.2 ТЗ - поради постигнато споразумение, в което обаче въззивникът не е участвал.
Твърдяло се е още, че в периода м.януари 2017 г. – до предявяване на молбата на
20.06.2019 г., страните водили преговори за заплащане на дължимите от ответника на ищеца
суми, но въпреки постигани уговорки това не било сторено.
2
Последното давало основание на молителят да твърди, че ответникът търговец не е в
състояние да посреща своите задължения, т.к. не е предоставило гаранция в НАП и не може
да извършва покупко-продажба на горива.
Освен това била извършена продажба на дружествени дялове на фигурант, от
19.02.2018 г. дружеството се преобразувало в ЕООД , а от февруари 2019 г. нямало
представител на ответното дружество, който да отговори на опитите за контакт от страна на
молителя.
От всички изложено молителят намира, че „Петрос ойл“ЕООД е неплатежоспособно и
свръхзадължено и е поискал от съда да открие спрямо това дружество производство по
несъстоятелност.
В размерените книжа ответникът е оспорил част от твърденията на молителя, изложени
в исковата молба, както и наведените правни доводи относно наличието на основания за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.
Не е оспорил твърденето, че срещу същото дружество е имало предходно открито
производство по несъстоятелност – по развилото се производство гр.д.н. № 1445/2013 г. в
периода 2014 г. – 2018 г., в хода на което обаче и преди прекратяването му ищецът не е
предявил каквито и да е свои вземания срещу длъжника – т.е. не е упражнил правата си на
кредитор по търговска сделка, поради което и на основание чл.739 ТЗ неговите права са
погасени. Затова и подадената от него молба, инициирала настоящето производство, била
недопустима.
Не е оспорил и твърдението, че страните са имали дългогодишни търговски отношения,
като молителят е доставял петролни продукти на ответника.
Оспорил е твърдението, че в резултат на тези отношения „Петрос ойл“ЕООД дължи
парични суми на молителя и от своя страна твърди, че всички задължения по доставени
стоки били изцяло и напълно заплатени.
Оспорил е всички останали твърдения в исковата молба, вкл. и това, че извънсъдебно
било извършено потвърждение на салда към 31.08.2016 г. и е поддържал във връзка с това
оспорване, че от страна на ответника потвърждението не е подписано от представляващия
го към посочената дата.
Софийският апелативен съд в решаващият състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.621а ТЗ, във вр. с чл.621 ТЗ, след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на атакуваните решения, прецени доводите на страните и извърши
самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства, приема следното:
Обжалваните решения на СГС са валидни и допустими, като постановени от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявени молби.
При съобразяване на основанията за тяхната неправилност, въззивната инстанция
съобрази следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят по установения и от решаващия състав след извършена справка по
партидата на въззиваемия търговец в ТР при АВп факт, че по молба на „Гранд
Петрол“ЕООД, гр.Нови Искър, е било образувано гр.д.н. № 1445/2013 г. по описа на СГС,
ТО за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Петрос ойл“ООД. С
Решение № 1396/01.09.2014 г., постановено по същото дело, съдът по несъстоятелността е
обявил неплатежоспособността на „Петрос Ойл“ООД, определил е първоначалната й дата –
06.11.2010 г. и е открил производство по несъстоятелност по отношение на същото
дружество, като е назначил за временен синдик А. Г. К., който впоследствие е бил избран и
за постоянен такъв /обстоятелството е вписано в ТР на 02.09.2014 г./.
3
С последващо решение № 917/20.05.2016 г. „Петрос ойл“ООД е било обявено в
несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му и обща възбрана и запор
върху имуществото му и са прекратени правомощията на органите му, вкл. е постановено
започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и
разпределение на осребреното имущество.
Такова не е било извършено, т.к. с Решение № 26/04.01.2018 г. по реда на чл.740, ал.2
ТЗ производството по несъстоятелност по отношение на длъжника е било прекратено,
поради постигнато извънсъдебно споразумение с кредиторите на дружеството „Грант
Петрол“ЕООД и „Уникредит Булбанк“АД.
Решението е влязло в сила на 20.01.2018 г.
Извършената служебна справка установи още /списъците на приети и неприети
вземания/, че в хода на така откритото производство дружеството въззивник не е предявило
каквито и да е свои парични вземания срещу длъжника, вкл. и за процесните три фактури. За
пълнота следва да се акцентира, че молителят и не е въвел твърдения, нито е ангажирал
доказателства за последното.
Кредитори на несъстоятелни длъжник с приети в производството по несъстоятелност
вземания са „Грант Петрол“ЕООД, „Уникредит Булбанк“АД и НАП.
Ангажираните писмени доказателства, както и изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза в хода на първоинстанционното производство установяват еднозначно, че
процесните вземания са възникнали въз основа на сделки, обективирани във фактури в
периода м.ноември – м-декември 2014 г. – т.е. след откриването на производство по
несъстоятелност спрямо дължника /обсъденото решение в тази насока на съда е от
01.09.2014 г./.
Установеното по-горе относно периода на възникване на паричните вземания, въз основа
на които въззивникът твърди да има кредиторово качество спрямо въззиваемия предпоставя
извод, че „Петрос ойл“ООД е продължило търговската си дейност и след откриване на
производството по несъстоятелност спрямо него.
В хода на първоинстанционното производство е била изслушана съдебно-икономическа
експертиза, която е дала основно и допълнително заключение. Според крайните изводи на
същата въззивното дружество не е получило плащания по процесните три фактури,
посочени в исковата молба, нито през 2014 г., нито през 2015 г.
За да обоснове същите вещото лице е анализирало счетоводни документи, касаещи
всички сключени между страните договори за покупко-продажба на петролни продукти,
съхраняващи се при въззивника вкл. и за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г., а при
въззиваемия – за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г.
Въз основа на съпоставката им е установило, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г.
осчетоводените доставки и плащания и при двете дружества съвпадат напълно като размер.
Установило е разлика в началните салда към 01.01.2014 г. и крайните към 31.12.2015 г.,
като към 01.01.2014 г. ЕТ“ЗИП-97 Ц. И.“ е осчетоводил вземане към „Петрос Ойл“ООД в
размер на 146 881,63 лв., а „Петрос Ойл“ООД е осчетоводил задължение към ЕТ“ЗИП-97 Ц.
И.“ в размер на 102 023,10 лв.
Разликата между двете салда е 44 858,53 лв., която сума въззивникът е осчетоводил като
вземане спрямо въззиваемия към 31.12.2015 г., а последният е осчетоводил пълно погасяване
на задълженията си.
Експертизата е установила още след извършени проверки в ТД на НАП София, че
декларираните от въззивника търговец за периода 01.09.2013 г. – 31.12.2014 г. извършени
4
продажби на горива към въззиваемия са в размер на 1 200 618,83 лв., като подробно са
посочени всяка една от фактурите по номер, дата и размер, формиращи крайната стойност.
Съответно - декларираните от въззиваемото дружество покупки на горива от
въззивника за същия период, са за същата крайна сума, формирана по идентичен начин.
И двете справки включват процесните три фактури – 1453/19.11.2014 г.,
1464/01.12.2014 г. и 1466/09.12.2014 г., които фигурират в таблицата, проследяваща
хронологично доставките, но не и в тази, проследяваща хронологично плащанията за тези
доставки.
Така единствено е отразено частично плащане по банков път на фактурата под №
1453/19.11.2014 г. в размер на 6 200 лв., след което дължимият остатък е в размер на
13 708,71 лв. /общият размер на задължението по тази фактура е в 20 721,49 лв./.
По отношение на фактурите с №№ 1464/01.12.2014 г. и 1466/09.12.2014 г. не е отразено
плащане.
Вещото лице е обяснило този факт, вкл. във връзка с установеното пълно съвпадение в
счетоводните записвания и при двете страни по делото за периода 01.09.2013 г. – 31.12.2014
г. с обстоятелството, че част от доставките за 2013 г. са били платени през 2014 г., а тези за
2014 г. – през 2015 г.
В поясненията си, дадени в откритото с.з. от 24.06.2020 г. е заявило, че в платежните
нареждания и банкови извлечения, с които са извършвани плащанията от страна на
въззиваемия, не са отразени номера на конкретни фактури, по които се извършва всяко едно
от плащанията по банков път.
Съобразявайки гореизложеното, вкл. след самостоятелен анализ на съдържащите се в
двете заключения на счетоводната експертиза данни решаващият състав приема, че същите
установяват безспорно твърдения от въззивника факт, че е имал качеството на кредитор на
въззиваемото дружество по парично вземане, произтичащо от търговска покупко-продажба,
в размер на 44 858,53 лв.
Последното, предвид констатираните разминавания между осчетоводяване на всяка
една от доставките и плащанията по тях при страните при отчитане на факта, че
въззиваемият купувач е плащал задълженията си по всяка една от сделките /фактурите/ след
2013 г. със закъснение при това, без да сочи изрично в платежните си документи коя
преведена сума за кое задължение отнася.
Затова следва да се приеме, че счетоводните отразявания при въззивника-продавач са,
които съдържат обективни данни за извършваните търговски сделки, доколкото същите
съдържат последователно хронологично и надлежно документиране на всяко вписване,
съответстващо на останалите приобщени по делото писмени доказателства /издадените
фактури/ и при точно приложение на нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД – първо са отразени като
погасени най-старите /най-обременителните/ парични задължения.
Според тези записвания през 2014 г. въззиваемият е заплатил със закъснение и част от
задълженията си по извършени доставки през предходната година /2013/ в общ размер от
146 881.63 лв. – сума, съответстваща на записаното като начално салдо на задълженията му
в счетоводството на въззивника.
От друга страна няма спор между страните, а се установява и от заключението на
вещото лице, че общата стойност на закупените продукти от „Петрос Ойл“ООД през 2014 г.
е в размер на 674 696.90 лв., с вкл. ДДС.
При така изложеното и при съобразяване на факта, че проверката в счетоводните
записвания и на двете страни по делото е установила, че за периода 01.01.2014 г. –
5
31.12.2015 г. размерът на платените от „Петрос ойл“ООД суми в полза на ЕТ“ЗИП-97 Ц. И.“
е 776 720 лв. следва, че сумата от 44 858,53 лв. остава неразплатена между страните, и тя
касае именно процесните три фактури /1453/19.11.2014 г. частично/, които са и последните,
издадени през 2014 г. Посочената сума представлява разлика, формираща се след
приспадане на извършените плащания през 2014 г. - 2015 г. от страна на въззивника /776 720
лв./, и сбора от стойността на закупените пред 2014 г. продукти, за които е формирано
задължение за плащане /674 696,90 лв./ и платените със закъснение парични задължения от
предходната 2013 г. в размер на 1436 881,63 лв.
Изслушаната експертиза е отговорила в основното си заключение, че за периода на 2018
г. коефициентът на обща ликвидност на длъжника е 42, а за 2019 г. /до 31.08./ - 24,42;
съответно – коефициентът на бърза ликвидност – 42 за 2018 г. и 24,42 за 2019 г.; за
незабавна ликвидност – 3 за 2018 г. и 2,57 за 2019 г.; за абсолютна ликвидност – 3 за 2018 г.
и 2,57 за 2019 г.
Обобщила е, че изчислените коефициенти за посочения период са с референтни
стойности.
Извършила е анализ на общото икономическо състояние на въззиваемия за периода
2016 г. – 31.08.2019 г. въз основа на предоставените финансови отчети за всяка една от
посочените календарни години и междинния финансов отчет за 2019 г., давайки подробни
данни за същото.
Гореустановените факти предпоставят следните правни изводи:
Нормите на чл.608 ТЗ, чл.630, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ, съответно – чл.742 ТЗ установяват в
кумулативна даденост предпоставките на сложния фактически състав, чието наличие
предпоставя извод за откриване на производството по несъстоятелност, а те са следните: 1/
да е налице искане за откриване на производство по несъстоятелност, изхождащо от
кредитор по смисъла на чл.625 ТЗ до компетентния за това съд, определен по реда на чл.613
ТЗ; 2/ длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ да е налице изискуемо задължение
на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане;
4/ да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ или да е
налице свръхзадълженост на същия по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ, ако той е корпоративно
търговско дружество/; 5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно и имуществото на длъжника не е достатъчно
за покриване на задълженията му при отчитане интересите на кредиторите арг. от чл.631
ТЗ/.
Според решаващият състав безсъмнено установените релевантни за предмета на
настоящето производство факти не установяват наличието на първата и третата от
посочените по-горе предпоставки, а именно – искането за откриване на производството по
несъстоятелност в случая да е отправено от кредитор с изискуемо вземане, произтичащо от
търговска сделка.
Горният извод се налага независимо от безсъмнено установения факт, че ЕТ“ЗИП-97 Ц.
И.“ действително се явява кредитор на парично вземане в размер на 44 858,53 лв. по
отношение на „Петрос ойл“ЕООД /като правоприемник на „Петрос ойл“ООД/, което
парично вземане по арг. от чл.110 ЗЗД не е погасено по давност така, както е възразено от
въззиваемия, предвид че е възникнало към м.ноември и м.декември 2014 г., а молбата,
инициирала настоящето производство, е депозирана в съда на 20.06.2019 г. – т.е. преди
изтичането на общия петгодишен срок, с който вземането би се погасило по давност.
Решаващият извод на съда произтича от другия безсъмнено установен факт – че като
кредитор с парично вземане, произтичащо от търговска сделка, осъществена/и в периода
м.ноември – м.декември 2014 г. ЕТ“ЗИП-97 Ц. И.“ не е предявил в откритото към този
момент производство по несъстоятелност спрямо „Петрос ойл“ООД това свое вземане по
6
установения от чл.688, ал.3 ТЗ ред.
Доколкото съвкупният анализ на всички писмени доказателства и служебно
извършените справки по партидата на длъжника в ТР установиха еднозначно, че срещу
същия е било открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособността му
с Решение № 1396/01.09.2014 г., постановено по гр.д.н. № 1445/2013 г. по описа на СГС, ТО,
с начална дата – 06.11.2010 г., то следва, че към момента на сключване на трите сделки,
легитимиращи въззивника като кредитор с парично вземане, произтичащо от търговска
сделка, въззиваемият вече е бил обявен в несъстоятелност и му е бил назначен синдик.
По арг. от чл.635, ал.1 ТЗ, същият е могъл /и явно е продължил/ търговската си
дейност, но под наздора на синдика – посочените сделки е могло да бъдат сключени само
след предварителното съгласие на синдика, а изпълнението на задълженията по търговските
сделки на длъжника е могло да се предприеме само от синдика. Това състояние е
продължило до 20.01.2018 г., когато е влязло в сила Решение № 26/04.01.2018 г., с което по
реда на чл.740, ал.2 ТЗ производството по несъстоятелност по отношение на длъжника е
било прекратено.
Освен посоченото, поради обстоятелството, че паричните вземания, произтичащи от
търговски сделки, са възникнали за въззивника търговец след откриване на производството
по несъстоятелност спрямо въззиваемия, по отношение изпълнение на задълженията за
погасяване на тези вземания приложима е нормата на чл.639 ТЗ – ЕТ“ЗИП-97 Ц. И.“ е
следвало да получи плащане на падежа. И т.к. страните не спорят, че това не е станало, то
единственият начин за удовлетворение на вземането на този кредитор е по реда на чл.722,
ал.1 ТЗ – чрез извършване на разпределение на осребреното имущество на несъстоятелния
длъжник.
Този начин на удовлетворение обаче е приложим единствено и само, ако така
възникналите вземания са предявени от кредитора по реда на чл.688, ал.3 ТЗ и са включени
от синдика в допълнителния списък на приетите вземания.
В случая няма спор, че въззивникът не е предявил вземанията си по трите процесни
фактури по посочения ред.
Ето защо и същите следва да се приемат за погасени по смисъла на чл.739 ТЗ, според
чийто текст непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените
права се погасяват.
В случая погасителния ефект по отношение на тези вземания е настъпил с прекратяване
на производството по несъстоятелност по гр.д. № 1445/2013 г. по описа на СГС, ТО спрямо
въззиваемия и доводите на ЕТ“ЗИП – 97 Ц. И.“ развити в обратната насока във въззивната
жалба, са правно несъстоятелни.
Вярно е, че с оглед датата на постановяване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ в случая,
сроковете за предявяване на вземанията по реда на чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ са започнали да
текат, считано от 02.10.2014 г., а вземанията по процесните тир фактури са възникнали след
тази дата.
В случая обаче общите правила на цитираните правни норми за предявяване на
вземанията от кредиторите на производството по несъстоятелност са неотносими, защото
приложение намира специалната хипотеза, уредена в чл.688, ал.3 ТЗ, която касае
предявяване в производството по несъстоятелност на друг, особен вид вземания - неплатени
на падежа и възникнали след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност до утвърждаване на оздравителния план.
Правната регламентация на посочената хипотеза касае включването на нови кредитори,
извън кръга на тези, чийто вземания са възникнали до постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, а именно – тези, чиито вземания са
7
възникнали от продължилата под надзора и със съгласието на синдика дейност на длъжника
така, както се установи и в настоящия казус.
За същите, макар предявени извън сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ,
императивът на чл.688, ал.3 ТЗ задължава синдикът да състави отделен - допълнителен
списък, който също се одобрява от съда по реда на чл.692 ТЗ, а приетите по този ред
вземания се подчиняват на различни от посочените по-горе правила за защита и ред за
удовлетворяване – чл.722, ал.1, т.7 ТЗ.
Пропускането на преклузивния срок за предявяване на вземанията, касаещи процесните
три фактури в хода на откритото производство по несъстоятелност срещу въззиваемия по
гр.д.н. № 1445/2013 г. по описа на СГС, ТО, който в случая следва да се счете изтекъл с
постановяване на решението по чл.710 ТЗ на 20.05.2016 г., е установило и погасителен
ефект по отношение на същите.
Горният извод следва по арг. от чл.688, ал.3, съобразно която разпоредба срокът за
предявяване на вземания като процесните тече, считано от възникването им до
утвърждаване на оздравителния план. В случая производство по оздравяване на
предприятието не е развивано, поради което и се налага извод, че крайният срок за
предявяване на процесните вземания е изтекъл с постановяване на решението по чл.710 ТЗ.
Стабилизирането на погасителният ефект по чл.739 ТЗ по отношение на тези вземания
изключва извод за наличие на първата и третата от визираните по-горе предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност, предвид че делегитимира молителя-
въззивник като кредитор на изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка
спрямо длъжника.
Поради необходимостта от установяване в кумулативна даденост на всяка една от
посочените предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, неустановяване
наличието на която и да е от тях, както в случая, сочи на неоснователост на молбата на
ЕТ“ЗИП-97 Ц. И.“ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Петрос
Ойл“ЕООД.
Само за прецизност и пълнота, вкл. поради въведените оплаквания във въззивната
жалба е необходимо да се посочи, че установените по делото факти изключват извод за
наличие и на четвъртата и петата от обсъжданите предпоставки.
При преценката за липсата или наличието им на първо място решаващият състав
приема, че от фактическа страна като релевантни за въпроса относно
неплатежоспособността на длъжника в настоящето производство следва да се преценяват
единствено доказателствата, касаещи финансово-икономическото състояние на длъжника
след 20.01.2018 г. – датата, на която е влязло в сила решението за прекратяване на
производството по гр.д.н. № 1445/2013 г. по описа на СГС, ТО.
Това е така, защото след влизането в сила на решението по чл.630 ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо „Петрос ойл“ООД по посоченото дело и до
прекратяването му впоследствие, съдът няма право да пререшава въпроса за
платежоспособността на дружеството, т.к. решението за откриване на производство по
несъстоятелност действа по отношение на всички.
Т.е. – безсъмнено е установено по делото, предвид предходно развилото се
производство по цитираното дело, че „Петрос ойл“ООД е било в състояние на
неплатежоспобност, считано от 06.11.2010 г. до 20.01.2018 г. и изследването на този въпрос,
за който е налице влязло в сила съдебно решение повторно в настоящето производство, е
недопустимо.
С това пояснение заключението на изслушаната и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, еднозначно установява за релевантния период от време – след
8
20.01.2018 г., че цялостното икономическо състояние на въззиваемото дружество не е
такова, което да сочи на затруднения за същото да изпълнява задълженията си по
сключените от него търговски сделки, вкл. че е в състояние на неплатежоспособност.
Анализът на данните от заключението предпоставят положителен отговор на въпроса
относно възможността длъжника да може да погаси краткосрочните/текущите си
задължения към кредиторите на база реална ликвидност на активите с притежаваните от
него краткотрайни активи.
Съдебната практика възприема /Решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на
ВКС, І т. о./, че от значение относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи към краткосрочните/текущите задължения на предприятието, т.к. именно с
краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения.
Възприема още, че водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при
действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните активи, участващи в
неговото формиране /материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи,
налични парични средства/. Когато на пазара няма търсене на конкретните материални
запаси, т.е. - липсва ликвидност на активите, както и когато е налице несъбираемост или
обезценка на краткосрочните вземания.
В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза,
незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да
бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва
да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения; Коефициентите за финансова автономност и
задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не
сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за
евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще.
В казуса установеното от експертизата относно горните обстоятелства в насока, че всеки
един от релевантните показатели е в референтни стойности обосновават извод, че
цялостното икономическо състояние на въззиваемия търговец не може да обоснове какъвто
и да е извод, че същият е неплатежоспособен, респ. - свръхзадължен.
По тези съображения първоинстанционното решение, с което молбата по чл.625 ТЗ на
ЕТ“Ц. И.“ е отхвърлена, като правилно, следва да се потвърди изцяло.
По въззивната жалба против Решение № 260563/16.12.2020 г., постановено по същото
дело, с което е отхвърлено искането на въззивника по реда на чл.250 ГПК за допълване на
Решение № 1262/08.08.2020 г.
Същата се явява неоснователна, по следните съображения:
По реда на чл.250, ал.1 ГПК страната може да иска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
В настоящия казус се поддържа от въззивника, че с постановеното по делото решение
първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото му искане с аргумент, че не са били
разгледани и обсъдени всички негови искания и доводи.
Това му оплакване е несъстоятелно, предвид че и самият въззивник не оспорва факта, че
с диспозитива на постановения по делото краен съдебен акт СГС се е произнесъл изцяло по
искането му по реда на чл.625 ТЗ.
Що се отнася до твърдението, че първоинстанционният съд не е обсъдил и разгледал
всички твърдения и доводи на молителя, то по така поставения въпрос е налице трайна е
9
безпротиворечива съдебна практика, която настоящата инстанция изцяло споделя и се
присъединява към нея. Същата е обективирана в няколко съдебни акта на касационната
инстанция / Решение № 60 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 113/2017 г., I г. о., ГК, Решение
№ 864 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о., ГК и др./ и според нея
неразглеждането в мотивите към решението на всички правни доводи на ищеца, не поражда
непълнота на съдебния акт. Това е така, защото мотивите към решението, макар и
обективирани в един писмен документ със самото решение /неговия диспозитив/ , не
съставляват част от решението и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247
и чл. 250 ГПК.
Съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението по направените от страните
правни доводи, възражения, оплаквания, а ги разглежда само в мотивите, като непълнотата
на мотивите не води до непълнота на решението.
Като е достигнал до същия правен извод първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен, акт, който следва да се потвърди.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемия
следва да се присъдят сторените от него пред настоящата инстанция разноски за
възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 3 000 лв., установени с
представения списък по чл.80 ГПК и приложените към същия доказателства, установяващи
реалното заплащане на разноските.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1262/28.08.2020 г., постановено по т.д.№ 1157/2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260563/16.12.2020 г., постановено по т.д.№ 1157/2019 г.
ОСЪЖДА ЕТ“ ЗИП 97 – Ц. И.“, ЕИК ********* да заплати на „Петрос Ойл“ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 3 000 лв., представляваща разноски по делото пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11