№ 129
гр. К., 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20235100500169 по описа за 2023 година
С решение № 149/25.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1167/2022 г. по описа на
Районен съд – К. е признато за установено по отношение на Община К., че дължи на Г. В. Г.
от гр. К. заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата в размер на 346.48 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на падане на 22.11.2021 г. около 19,15 часа в гр.
К., на бул. „С.С.“, на източния тротоар на булеварда малко преди западната част на бл. “И.“
от счупени и разместени плочки на посочения тротоар, ведно със законната лихва върху
двете суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.06.2022 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № 318/13.07.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 817/2022 г. по описа на
Районен съд – К., като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за неимуществени
вреди в останалата му част, за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева.
С решението са присъдени разноски на ищцата съразмерно с уважената част на
исковете в размер на 712.16 лева за първоинстанционното производство, както и 557.38 лева
за заповедното производство по ч.гр.д. № 817/2022г. по описа на Районен съд - К..
Въззивното производство е образувано по подадена жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Г. В. Г., чрез представител по пълномощие. Решението
се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необосновано в отхвърлителната му част, с която предявеният иск по чл. 422 ГПК е
отхвърлен над уважения размер от 6 000 лв. до пълния му предявен размер от 20 000 лв.,
както и в частта относно датата, от която е присъдена законната лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Счита се, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е неправилно определен и се иска увеличаването
му. Сочи се, че решението на районния съд е неправилно поради противоречие с чл. 52 ЗЗД
относно прилагането на принципа за определяне на справедливо обезщетение, при който
определеният размер от 6 000 лева се явява твърде нисък и несъобразен със социално –
икономическите условия в страната и съдебна практика. Сочи се, че съдът не е обсъдил
1
събраните доказателства в тяхната съвкупност и цялост, не e обсъдил физическите и
психически травми, нанесени й в следствие на инцидента, характера и тежестта на деликта,
продължителността на лечението и страданието, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. Сочи се, че неправилно съдът е определил
дължимостта на обезщетението от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а не от
датата на увреждането. С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да се уважи в
пълния му размер, както и законната лихва се присъди, считано от датата на увреждането.
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна/ответник в първоинстанционното
производство Община К., чрез своя процесуален представител е подала писмен отговор, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуалния си представител,
който поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва
въззивната жалба.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.
269 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от страна, имаща интерес от обжалването, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на първоинстанционното
решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно, както е и допустимо в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане пред първоинстанционния съд по реда на чл. 422 ГПК от Г. В.
Г. от гр. К. против Община К. е установителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за
съществуване на вземане, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 346.48 лв. и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. в резултат на падане на
22.11.2021 г. около 19:15 часа на бул. „С.С.“ в гр. К. от счупени и разместени плочки на
източния тротоар на булеварда малко преди западната част на бл. “И.“, ведно със законната
лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумите.
Предмет на обжалване е решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до пълния му предявен размер от 20 000 лв., както и в
частта, в която законната лихва върху обезщетението, в т.ч. по иска за имуществени вреди, е
присъдена от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК 30.06.2022 г. вместо от датата на увреждането 22.11.2021 г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 718/2022 г. по описа на Районен съд – К., в полза на
Г. В. Г. против Община К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 318/13.07.2022 г. за сумата от 20 346.48 лв. – главница, представляваща общ сбор
на суми за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и
имуществени вреди в размер на 346.48 лв., в резултат на падане от счупени и разместени
тротоарни плочки на територията на Община К., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 406.93 лв. внесена
държавна такса и 1 380 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената заповед за
изпълнение, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от длъжника ответник е подадено възражение,
в резултат на което заявителят ищец е предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване на
вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Установява се от фактическа страна по делото, че на 22.11.2021 г., след 19:00 часа
ищцата си закупила хляб от магазин „Осетия“, находящ се в бл. „Зорница“ в гр. К.. Тръгнала
2
към дома си, като пресякла бул. „С.С.“ и продължила да се движи пеша по източния тротоар
на булеварда. Било тъмно, тъй като уличното осветление не работело. Малко преди
западната част на бл. “И.“, срещу входа на административна сграда „Устра“ и бившия бар
„Рим“, се спънала в счупени и повдигнати от корените на дърветата тротоарни плочки,
политнала и паднала на тротоара. Изпитала внезапна непоносима болка в двата си крака.
Започнала да вика и да плаче. В този момент св. С. А. се прибирал в дома си, осветявайки
пътя си с фенерче и излизайки на бул. „С.С.“ видял човек да минава откъм магазин
„Осетия“. В следващия момент чул силен вик и шум от падане. Отишъл до човека и видял,
че това е ищцата, с която се познавали. Тя плачела, казала, че изпитва много силни болки в
глезена на левия крак. Свидетелят й помогнал да стане и я сложил да седне на пейка на
осветено място. Опитал се да я успокои, извикал й такси и я качил в него. Рано сутринта на
23.11.2021 г., поради силните болки, които изпитвала, ищцата посетила Спешно отделение
на МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД, гр. К.. При направения рентген било установено, че е
счупен малкия пищял на дясната подбедреница в долния й край. След като била направена
промивка на раните на коляното и глезена на левия й крак, била препратена и на
травматолог, който гипсирал счупения крак. Обяснил й, че ще е с гипс 35 дни и че трябва да
ходи само с патерици, без да стъпва на счупения крак. След това ищцата посетила съдебния
лекар, който след прегледа й издал Съдебномедицинско удостоверение № 277/2021 г., в
което били описани констатираните счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в
долния му край и охлузвания на кожата на лявата подбедрица. Сочи се в удостоверението,
че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет или тъпоръбест
предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава
освидетелстваната. Счупването на малкия пищял на дясната подбедрица в долния край е
довело до трайно затрудняване движението на десния крак за повече от един месец, а
останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.
На 23.11.2021 г. от личния лекар на ищцата бил издаден болничен лист №
Е20212871912 за отпуск по болест от 23.11.2021 г. до 06.12.2021 г. На 29.11.2021 г. тя се
явила на контролен преглед и посетила травматологичния кабинет на д-р Г., като й били
направени рентгенови снимки и изписани допълнителни лекарства. На 13.12.2021 г. ищцата
се явила на ЛКК и й бил издаден болничен лист № Е20213415131 за отпуск по болест за
времето от 07.12.2021 г. до 05.01.2022 г.
На 29.12.2021 г. ищцата посетила травматологичното отделение на УМБАЛ „Д-р
Атанас Дафонски“ АД, гр. К., където й бил свален гипса. На 17.01.2022 г. се явила на ЛКК за
удължаване на болничния, след което й бил издаден болничен лист № Е20213415674 за
отпуск по болест от 06.01.2022 г. до 04.02.2022 г.
В периода от 04.01.2022 г. до 19.01.2022 г. във физиотерапевтичния кабинет на д-р
А., на два пъти й било извършено лечение с нискочестотно магнитно поле, ултразвук,
аналитична ЛФК, както и тестове за обем на движения. Тъй като по време на
рехабилитационните процедури се установило, че движенията й са силно ограничени и
съпроводени с болка, ищцата била препратена за постъпване в УМБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ АД, където постъпила на 19.01.2022 г., и била изписана на 26.01.2022 г. Била й
проведена следната рехабилитационна програма: пасивни упр., активна ЛФК, трениране на
ходене и походка, ДЕЖ, упражнение срещу съпротива, механотерапия, друга физикална
терапия - ИМП, лечение със СЧТ, лимфен дренаж и медикаментозна терапия.
Въпреки предприетите лечения и процедури, десният крак на ищцата продължавал
да боли и отича, като при натоварване, освен глезена започнало да я боли и отича и
коляното на същия крак. В тази връзка на 16.02.2022 г. посетила отново личния си лекар д-р
П.. Била пренасочена към травматологичния кабинет на д-р Г., който посетила на 17.02.2022
г. При прегледа се установил ставен излив на колянната става и й били препоръчана
физиотерапия и пункция. За времето от 21.02.2022 г. до 23.02.2022 г. ищцата излязла в
отпуск. Тъй като болките в крака продължили, на 28.02.2022 г. й било извършено ново
изследване и било предприето лечение с нискочестотно магнитно поле, лечение с ултразвук,
аналитична ЛФК и механотерапия във физиотерапевтичния кабинет на д-р А.. Оплакванията
3
от болки и ограничена подвижност в глезената персистирали и на ищцата било невъзможно
да ходи без патерици, поради което от кабинета била препратена за рехабилитация и
физиотерапия в болнична обстановка, като на 08.03.2022 г. й било издадено направление за
хоспитализация. На 10.03.2022 г. ищцата била настанена в УМБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“
АД, като била изписана на 17.03.2022 г. Бил й издаден и болничен лист № Е20220864216 за
отпуск по болест от 10.03.2022 г. до 17.03.2022 г. Била й проведена следната
рехабилитационна програма: пасивни упр., активна ЛФК, трениране на ходене и походка,
ДЕЖ, упражнение срещу съпротива, механотерапия, друга физикална терапия- ИМП,
лечение със СЧТ, фотофореза и медикаментозна терапия. След тази програма болките в
счупения крак не изчезнали, но значително понамалели.
За времето от 03.05.2022 г. до 13.05.2022 г. ищцата ползвала част от платения си
годишен отпуск. Няколко дни след като се върнала на работа, отново почувствала болки,
които всеки ден рязко се увеличавали и се появила пълзяща силна болка от глезена към
коляното. Поради това на 19.05.2022 г. ищцата посетила личния си лекар, който я насочил и
й дал направление за ортопедия и травматология. На 23.05.2022 г. ищцата посетила кабинета
на д-р Г., който при прегледа установил дясно коляно - оточно, уплътнени и болезнени меки
тъкани, силна болка, данни за излив, положителен с-м танц на пателата, походка куцаща,
щади крайник, който й изписал медикаментозно лечение.
От заключението на назначената в първоинстанционното производство СМЕ се
установява, че на ищцата било причинено счупване на малкия пищял на дясната подбедрица
в долния му край, травма на дясната колянна става, охлузвания на кожата на лявата
подбедрица. Счупването на малкия пищял на дясната подбедрица в долния му край довели
до трайно затрудняване на движението на десния крак за около два месеца, а останалите
травматични увреждания причинили болка и страдание, които по време и начин е възможно
да са възникнали както се твърди в исковата молба. В заключението е описано, че е
възможно понастоящем при продължително ходене, слизане и качване по стълби,
продължителен изправен стоеж, при неблагоприятни атмосферни условия /студ, влажност/,
ищцата да изпитва болка в областта на десните глезенна и колянна става. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че отокът в областта на дясна колянна става е констатиран
след сваляне на гипса, като гипсът е маскирал промените там и затова е логично при травма
на десния крак да има тъканни увреждания вследствие на усукване на непривични и
свръхнервни движения в областта на дясната колянна става, които да са станали видими
след сваляне на гипсовата имобилизация. Пояснява, че към настоящия момент също
персистира този забележим умерен отток в областта на дясна колянна става, който е
констатиран при прегледа на 07.02.2023 г. В случая хода на оздравяване е бил по-дълъг при
ищцата. Няма данни да е била неправилно лекувана.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите в първоинстанционното
производство писмени доказателства: лист за преглед на пациент и допълнителен лист за
преглед на пациент в Спешно отделение, съдебномедицинско удостоверение, болнични
листове, амбулаторни листове, епикризи, молби и заповеди за отпуск, всички във връзка със
заключението на приетата съдебномедицинска експертиза и изслушването на вещото лице в
съдебно заседание и събраните по делото гласни доказателства.
От показанията на свидетелите С. А., Д. П.а и Ц. А., които са последователни,
безпротиворечиви помежду си и неопровергани от други доказателства, се приема за
безспорно доказано, че мястото, на което ищцата е претърпяла инцидента представлява
голям участък от тротоар с компрометирани, разместени и разбити тротоарни плочки,
повдигнати от корените на растящите там многогодишни дървета, както и че този участък от
бул. „С.С.“ не е осветен от улично осветление в тъмната част на денонощието, тъй като
такова изобщо липсва.
От показанията на посочените свидетели се установяват и следните релевантни по
спора обстоятелства: ищцата живее сама в апартамент на пети етаж на жилищен блок. След
инцидента, за период от 2-3 месеца за нея изцяло се грижела св. Ц. А., тъй като ищцата била
с гипсиран крак, като ползвала две патерици. Помагала й при къпане, преобличане, вършела
4
всичко необходимо в домакинството, пазарувала и й носела храна. Ищцата ходела сама
единствено до тоалетната. В този период излизала от дома си само, за да отиде на лекар.
Слизането по стълбите било изключително мъчително, продължавало около час. Навсякъде
била придружавана от свидетелката. Откритите рани на левия й крак загнояли и се
наложило да ходят на промивки и да ги обработват и в къщи. Двете патерици ищцата
използвала близо три месеца, като още месец след това се придвижвала с помощта на една
патерица. И след свалянето на гипса и независимо от проведените неколкократно
рехабилитации и лечение, продължавала да изпитва болки в счупения край, който отичал,
подувал се, накуцвала. Не можела да стои права продължително време, движенията й били
силно ограничени. Променило се психичното й състояние и поведение. Преди падането била
жизнен, весел и общителен човек. Впоследствие станала нервна и избухлива. Избивало я на
плач, не можела да говори нормално с никого, викала, карала се. Отказвала да излиза с
колегите си, избягвала приятелите си, затворила се в себе си. Спяла малко. Сънувала
кошмари, свързани с падането. Изпитвала страх да се движи сама по улицата и винаги
излизала с придружител. Преди около 10 месеца си купила лек автомобил и не слизала от
него, поради страх от падане. Понастоящем била без патерици, но накуцвала, не можела да
се качва по стълби, правела го крак по крак. Отокът и подуването на крака продължавали,
оплаквала се от болка при натоварване на крака и при промяна на времето.
При така изяснените фактически обстоятелства по делото, предявеният иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД е основателен и доказан, но завишен по размер. В случая се
претендира обезщетение за вреди от непозволено увреждане вследствие неполагане на
дължима грижа от страна на ответника Община К. по обезопасяване и поддържане на
тротоарната настилка на града. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост, вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, са
собственост на общината, от категорията на публичната общинска собственост. Съгласно §
1, т. 14 от ЗП „поддържане на пътища“ е дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Организирането на
дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е
задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, а разпоредбата на
чл. 11 от Закона за общинската собственост вменява в тежест на собственика (ответник по
иска) задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Когато общината не предприеме
предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от
това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. В случая е безспорно установено описаното във
фактическата обстановка неподдържано и лошо състояние на тротоарните плочки, в които
ищцата се е препънала и паднала, както и липсата на осветление през тъмната част на
денонощието в участъка на злополуката, всичко това – резултат от бездействието и липсата
на дължимата грижи от страна на общината за осигуряване на безопасно движение на
пешеходците по тротоарите, от съвкупността на които обстоятелства ищцата е пострадала.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за
чужди виновни противоправни действия. В случая са налице всички кумулативни
предпоставки за ангажиране отговорността на общината: противоправно бездействие от
страна на длъжностите лица при общината, причинена вреда и причинна връзка между
бездействието по служба и вредата.
Така, в обема на обсъдената доказателствена съвкупност, съдът приема за доказано,
че на 22.11.2021 г. в гр. К. ищцата е претърпяла описаното във фактическата обстановка
непозволено увреждане, с което са й били причинени неимуществени вреди и които
подлежат на възмездяване.
При определяне на дължимия от ответника размер на обезщетението за същите по
справедливост чл. 52 ЗЗД съдът взема предвид следните относими обстоятелства: характера
и броя на уврежданията, които са множество и представляват счупване на малкия пищял на
долната подбедрица в долния му край, довело до трайно затрудняване на движението на
десния крак за около два, два месеца и половина, травма на дясната колянна става,
5
охлузвания на кожата на лявата подбедрица; лечението на счупения крак се е провело с
гипсова имобилизация за срок от 35 дни, а откритите рани на другия крак са загнояли и се е
наложило лечението им с промивки и медикаментозно. След сваляне на гипса, се установила
оточност на коляното и рани на десния крак. Оздравителният процес при ищцата
продължил в по-дълъг период от обичайния, бил е съпроводен с неколкократно провеждане
на рехабилитационни процедури, в т.ч. и с двукратно лечения в болнично заведение за по
една седмица. За период от близо три месеца ищцата е била напълно лишена от
възможността да се обслужва самостоятелно, като за нея се е грижела изцяло св. Ц. А.. За
този период придвижването й ставало с две патерици, а месец след това – с една патерица. И
понастоящем персистира умерения оток в областта на дясната колянна става, ищцата
накуцва, изпитва болки при изправен стоеж, при натоварване на крака и промяна във
времето. За период от почти пет месеца с прекъсвания от по няколко дни ищцата била в
отпуск по болест. Към датата на непозволеното увреждане ищцата е била на 53 годишна
възраст, работоспособна, дейна, общителна. Водела пълноценен и активен начин на живот.
В резултат на инцидента настъпили трайни негативни промени в психо-емоционалното й
състояние – ищцата се затворила се в себе си, изолирала се от приятелите и колегите си,
спряла да общува. Станала нервна и избухлива, плачела, не можела да спи, дълго време
изпитвала страх да ходи сама по улиците, закупила си лек автомобил и понастоящем се
придвижвала само с него. Като обобщение съдът приема, че ищцата е претърпяла
значителни по интензитет болки и страдания от физически и психо-емоционален характер в
резултат на падането и причинените телесни увреждания, с последвали усложнения извън
обичайния двумесечен оздравителен период, и с неотшумели напълно и понастоящем
оплаквания, с продължително влошаване качеството й на живот, изразяващо се в лишаване
от възможност сама да се грижи за себе си и със значителни неудобства в ежедневието и
бита си. С оглед на така преценените обстоятелства от значение за определяне размера на
справедливото обезщетение на неимуществените вреди, претърпени от ищцата, съдът
намира, че такова се явява обезщетението в размер на 15 000 лв., в какъвто размер следва да
се уважи предявеният иск. В останалата му част и за разликата над този размер до пълния му
предявен такъв от 20 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При непозволено увреждане законната лихва върху обезщетението, в т.ч. за имуществените
вреди, присъдени от първоинстанционния съд, се дължи от датата на увреждането съгласно
чл. 84 ЗЗД.
По изложените съображения въззивната жалба е частично основателна. Следва да се
постанови решение, с което обжалваното решение да се отмени като неправилно в частта, с
която предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД за съществуване
на вземането на ищцата, представляващо обезщетение за претърпяните неимуществени
вреди на 22.11.2021 г. в резултат на падане на компрометиран и неподдържан общински
тротоар в гр. К. е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до 15 000 лв.; в частта, с която
законната лихва върху обезщетението, в т.ч. за претърпените имуществени вреди, е
присъдено, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК 30.06.2022 г.; както и в частта на присъдените разноски, вместо което следва
да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищцата има вземане, представляващо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, както и върху
сумата от 346.48 лв. – обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на увреждането
22.11.2021 г. до окончателното им изплащане. В останалата си част, с която искът по чл. 422
ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 15 000 лв., обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и съобразно уважената част на исковете, ответникът
дължи заплащане на ищеца на следните разноски: в заповедното производство – от
направените общо разноски в размер на 1 786.93 лв. – такива в размер на 1 340.20 лв.; в
исковото производство пред районния съд – от направените разноски общо в размер на 4
070 лв., след приспадане разноските на ответника, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 37.50 лв. от
6
разноските на ищеца съобразно уважения размер на исковете 3 052.50 лв. – разноски в
размер на 3 014.50 лв. и във въззивното производство – от направените разноски общо в
размер на 1 720 лв. – 1 105.64 лв. (след приспадане на дължимото на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 0,05 лв. от сумата 1 105.71 лв. – разноски на
жалбодателя). По отношение на възражението на въззиваемия за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1
440 лв. с ДДС следва да се посочи, че същото не се явява прекомерно, тъй като се
претендира под минималния размер на дължимото такова, което, изчислено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение
възлиза на 1 660 лв. (1 932 лв. с ДДС).
От представителя на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 150 лв. Съразмерно с отхвърлената част на иска, му се
следва възнаграждение в размер на 0.05 лв., която сума следва да се прихване от дължимите
разноски на жалбодателя, както се посочи по-горе.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 149/25.04.2023 г., постановено по гр.д. № 167/2022 г. по описа
на Районен съд – К., с което е отхвърлен предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 49 ЗЗД от Г. В. Г. с ЕГН ********** от гр. К., бул. “С.С.“ №1, вх. „Б“, ет. 5, ап. 20,
със съдебен адрес: гр. К., ул. „Р.“ 26, ет. 2 против ОБЩИНА К. с ЕИК ********** гр. К.,
бул. “Б.“ № 41 за съществуване на вземане, представляващо обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 346.48 лв. и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. в
резултат на падане на 22.11.2021 г. около 19:15 часа на бул. „С.С.“ в гр. К. от счупени и
разместени плочки на източния тротоар на булеварда малко преди западната част на бл.
“И.“, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 30.06.2022 г. – датата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното им изплащане в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 6 000 лв. до размер на сумата от 15 000 лв.; в частта, с
която законната лихва върху всяко от обезщетенията е присъдена, считано 30.06.2022 г. до
окончателното им изплащане; както и в частта, с която Община К. е осъдена да заплати на
Г. В. Г. направените разноски съразмерно уважената част на исковете, както следва: 712,16
лв. в исковото производство и 557.38 лв. в заповедното производство, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 49 ЗЗД, че Г. В. Г. с ЕГН ********** от гр. К., бул. “С.С.“ №1, вх. „Б“, ет. 5, ап.
20, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Р.“ 26, ет. 2 има вземане от ОБЩИНА К. с ЕИК
********** гр. К., бул. “Б.“ №41 за сумата в размер на 15 000 лв. (за още 9 000 лв. освен
присъдената сума от 6 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на падане на 22.11.2021 г. около 19:15 часа на бул. „С.С.“ в
гр. К. от счупени и разместени плочки на източния тротоар на булеварда малко преди
западната част на бл. “И.“, ведно със законната лихва върху тази сума, както и върху
сумата за присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 346.48 лв.,
считано от датата на увреждането 22.11.2021 г. до окончателното им изплащане, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
318/13.07.2022 г. по ч.гр.д. № 817/2022 г. по описа на Районен съд – К..
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 15 000 лв. до пълния му предявен размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К. с ЕИК ********** гр.К., бул. “Б.“ №41 да заплати на Г. В.
Г. с ЕГН ********** от гр. К., бул. “С.С.“ №1, вх. „Б“, ет. 5, ап. 20, със съдебен адрес: гр. К.,
7
ул. „Р.“ 26, ет. 2 направените в производствата разноски съобразно уважената част на
исковете, както следва: 1/ в заповедното производство по ч.гр.д. № 817/2021 г. по описа на
Районен съд – К. – в размер на 1 340.93 лв.; 2/ в исковото производство по гр.д. № 1167/2022
г. по описа на Районен съд – К. – в размер на 3 014.50 лв. и 3/ във въззивното производство
– в размер на 1 105.66 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8