Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………………

гр. София, 02.07.2020 г.

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Х-ти състав, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

                                                                         мл. с-я АДРИАНА АТАНАСОВА

 

            като разгледа докладваното от съдия Алексиев ЧНД  № 2093 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл. 45, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

 

            Същото е инициирано по искане на Софийска градска прокуратура (СГП), във връзка с изпълнение на постъпила от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ – Министерство на вътрешните работи (ДМОС – МВР), по реда на чл. 38а, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА, а именно чрез Шенгенската информационна система (ШИС), Европейска заповед за арест (ЕЗА), от 31.07.2019 г., издадена от Г. С. – заместник апелативен прокурор при Апелативна прокуратура Западна Македония (АПЗМ), Република Гърция, досие  № В. Е. 5/2019, с която се иска задържане и предаване за провеждане на наказателно производство на сръбския гражданин М.Ч.. Наказателното преследване срещу исканото лице е за евентуално извършени три престъпления, квалифицирани по чл. 187, ал. 1, чл. 374, т. 2, вр. с чл. 372 от НК на Република Гърция, чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, ал. 3, т. 1 и 20, чл. 45 γ - α от закон 3691/2008 г. на Република Гърция, а именно : 1) участие в престъпна група, целяща се към извършване на множество кражби в особено големи размери ; 2) кражби в особено големи размери, извършени задружно от две или повече лица, съюзили се с цел извършване на кражби в особено големи размери по занаят, където общата стойност на откраднатите вещи надхвърля сумата от 120 000 евро и 3) узаконяване на доходи от престъпна дейност, касаещо скриването по всякакъв начин на естеството, произхода, движението, държането и ползването на това имущество, съзнателно, знаейки, че е плод на престъпна дейност (кражба), както и вида на участие в престъпна организация за узаконяване на доходи от незаконна дейност от извършители, действащи по занаят, действали в рамките на престъпна група.

            В съдебно заседание, проведено на 23.06.2020 г., исканото лице М.Ч. изрази съгласие за незабавно предаване на компетентните власти на Република Гърция, като се отказа и от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА, респективно по чл. 13, вр. чл. 27, ал. 3, б. „д“ и „е“ от Рамковото решение  № 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (по-надолу за краткост наричано само Рамково/то решение), изменено и допълнено с Рамково решение  № 2009/2992/ПВР на Съвета от 26.02.2009 година за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес.

            Съгласието е направено след разясняване на съответните възможности и права от съда, в присъствието на упълномощения защитник на лицето – адв. Георги Тодоров, САК. Съгласието е отразено в протокола и подписано от исканото лице и неговия защитник, съобразно изискването на чл. 45, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 2 от ЗЕЕЗА и на чл. 13, ал. 3 от Рамковото решение.

            Направени са и декларациите по чл. 19, ал. 1 от ЗЕЕЗА, респективно по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Рамковото решение – сръбският гражданин М.Ч. изрично заяви, че доброволно дава съгласие за предаване и разбира последиците от това. Съдът, съгласно разпоредбите на чл. 44, ал. 3 и чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА, съответно на чл. 13, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, изр. 2 от Рамковото решение, разясни на исканото лице последиците от доброволно даденото съгласие за предаване и от отказа от принципа на особеността, както и възможността да оттегли даденото съгласие в тридневен срок, считано от 23.06.2020 г.

            След изразяване на съгласието на 23.06.2020 г., на 26.06.2020 г. изтече определеният в чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото съгласие, в който срок не е постъпило такова оттегляне.

            Съдът, като съобрази доброволно даденото съгласие за предаване от исканото лице, доказателствата по делото и приложимите разпоредби на закона, намери, че са налице всички изисквания на българския закон – ЗЕЕЗА, както и на Рамковото решение, поради което искането на гръцките власти следва да бъде уважено и сръбският гражданин М.Ч. да бъде предаден за провеждане на наказателно преследване на компетентните гръцки органи.

            Сръбският гражданин М.Ч. е на 42 години, роден е на *** г., в гр. Пирот, Република Сърбия, сърбин, сръбски гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, с ЛИН №*********.

            В постъпилата в СГС ЕЗА от 31.07.2019 г., издадена от Г. С. – заместник апелативен прокурор при АПЗМ, Република Гърция, досие  № В.Е. 5/2019 г., с искане за задържане и предаване за провеждане на наказателно преследване на сръбския гражданин М.Ч., са налични всички необходими, съгласно чл. 37 от ЗЕЕЗА, респективно чл. 8 от Рамковото решение, реквизити, досежно формата и съдържанието, предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на ЕЗА.

            Исканото лице е с индивидуализирана самоличност и гражданство.

            Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на Република Гърция – заместник апелативен прокурор при АПЗМ, Република Гърция.

            Същата, съобразно императивната разпоредба на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА и на чл. 8, ал. 2, изр. 1 от Рамковото решение, е придружена и с превод на български език.

            В ЕЗА са посочени ясно наименованието, адреса, включително и електронния такъв, и телекомуникационните възможности за връзка с издаващия орган.

            Посочен е и акта за задържане, издаден спрямо исканото лице – сръбския гражданин М.Ч. – заповед за арест  № 12/2018 г., издадена от следователя на гр. Кастория.

            В ЕЗА достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на точно време, място и начин на участие в евентуалните инкриминирани деяния на исканото лице, са изложени обстоятелствата, при които твърдените престъпления са извършени от сръбския гражданин, както и приложимите за деянията материални наказателноправни норми и съответстващото им наказание.

            Според описанието на обстоятелствата, при които евентуално са извършени посочените престъпни деяния, исканото лице е заподозряно в това, че :

            1) В Република Гърция, на неуточнено точно място, около началото на м. октомври 2017 г., се включва във вече сформирана през 2013 г. организирана престъпна група, заедно с другите обвиняеми B. C. A., L. D. S., с предишни имена B.M., N. M. N., Vl.R.P., S.N.S., D.R.и M.Z.R., както и още трима неизвестни на обвинението лица – добре структурирана и с трайна дейност група, изградена от три или повече лица, в която група всички споменати членове са имали за цел извършване на множество престъпления – най-вече кражби в особено големи размери, т.е. става въпрос за престъпна група с трайна структура, оформена йерархия и трайна дейност, на която всички нейни членове подчиняват собствената си воля и която действа единно, с перспективата за трайна и планувана дейност на територията на Република Гърция.

            Деянието изпълва съдържанието на посоченото в нормите на чл. 36, ал. 3, т. 1 от ЗЕЕЗА и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Рамковото решение престъпление „участие в престъпна група“, което е наказуемо в издаващата държава с наказание „лишаване от свобода“ за максимален срок, не по-малък от три години, поради което пред българският съд не стои задължението да извършва проверка за изпълнение на изискването по чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА за двойна наказуемост. Въпреки това, с оглед прецизност, следва да се посочи, че това деяние има аналог и в българското наказателно материално право – Наказателния кодекс. То съответства на инкриминирания състав на чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, съгласно която е инкриминирано участието в организирана престъпна група, създадена с користна цел, като в случая се касае за група от три или повече предварително съгласували се лица, която си е поставила за цел извършване на множество престъпления на територията на Република Гърция – кражби, като лицата съзнават, че с дейността си подпомагат постигането на обща престъпна цел – набавяне на материална облага.

            2) Посочените по-горе участници в организираната престъпна група, включително и трите неустановени от обвинението лица, през нощта на 05.11.2017 г. срещу 06.11.2017 г., на 6-я км по национален път Касторя – Козани, в района на Диспильо, Касторя, действайки задружно, т.е. по общо решение и с разпределение на ролите, влезли в имота на предприятието за кожи „Варнис Гунарика Авее“, собственост на М.Й.В., отрязали четири железни пръта на ред от дясната страна на оградата на имота, създавайки по този начин празно пространство за влизане и излизане в имота, неутрализирали дистанционната алармена система на предприятието, като отрязали кабела на телефонния оператор „ОТЕ“ и използвали апарат за намеса в сигнала на мобилния оператор, след което се качили на терасата на сградата и извадили изцяло външната стъклена врата с алуминиева рамка на намиращото се там таванско помещение, прерязвайки пантите на същата. След това отрязали катинара и разбили ключалката на вътрешната желязна врата, поставена за по-голяма сигурност веднага след въпросната външна врата, и достигнали по този начин до страничното вътрешно стълбище на сградата, по което се качили на втория етаж на сградата, където прекъснали намиращата се там алармена система, поставяйки парчета сива лента на всички датчици, разбивайки един от тях в района на стълбището. Също така, обърнали към стената две от трите камери, намиращи се на втория етаж, за да не бъдат записани движенията им, и отнели 239 (двеста тридесет и девет) кожени палта от щандовете, където са висели, на обща стойност около 670 000 (шестстотин и седемдесет хиляди) евро, с цел да ги присвоят незаконно. Това деяние М.Ч. извършил по занаят, т.е. поради структурата, оформена заедно с други обвиняеми (организиране на конкретната кражба на особено голяма стойност, транспортирането, наемането на жилище и автомобил, транспортирането през границата на откраднатото с фалшиви документи, връзка с организираната престъпност) и с цел повторно извършване на деянието, от което се установява, че е целял осигуряването на доходи.

            Деянието изпълва съдържанието на посоченото в чл. 36, ал. 3, т. 18 от ЗЕЕЗА и чл. 2, ал. 2, т. 18 от Рамковото решение престъпление „организиран или въоръжен грабеж“, което е наказуемо в издаващата държава с наказание „лишаване от свобода“ за максимален срок, не по-малък от три години, поради което за него също не следва да се извършва проверка за изпълнение на изискването по чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА за двойна наказуемост, но с оглед прецизност може да се посочи, че съставлява престъпление и по българския наказателен закон, а именно съответстващо на това по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и 3, т. 9, вр. чл. 142, ал. 2, т. 8, пр. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а именно кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, извършена чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имота, използвайки техническо средство и специален начин, от лица, действащи в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Признакът „особено големи размери“ е този, който е даден в задължителното Тълкувателно решение  № 1/1998 г. на ОСНК – паричната равностойност на предмета на престъплението да надвишава към момента на деянието 140 (сто и четиридесет) пъти минималната работна заплата, която към 2017 г. в Р. България е била в размер на 510 (петстотин и десет) лева, съответно 140 (сто и четиридесет) минимални работни заплати са били равни на 71 400 (седемдесет и една хиляди и четиристотин) лева, като в случая стойността на отнетите вещи е в размер на около 670 000 (шестстотин и седемдесет хиляди) евро, което се равнява на около 1 306 500 (един милион триста и шест хиляди и петстотин) лева. Деянието би следвало да се квалифицира като особено тежък случай, тъй като, от една страна, самият размер на паричната равностойност на предмета на престъпно посегателство, в някои случаи, към които спада и настоящият, сам по себе си обективира особената му тежест (в този смисъл решение  № 95/23.02.1978 г., по н. д.  № 38/1978 г. на ВС, I н. о., решение  № 178/31.03.1976 г. по н. д.  № 109/1976 г. на ВС, I н. о. и др.) – инкриминираната сума надвишава 18 (осемнадесет) пъти изискуемата се за осъществяване на квалифициращия частен съставомерен признак „големи размери“ такава. От друга страна, самият механизъм на извършване на твърдяното престъпно деяние – задълбочената му и внимателна предварителна подготовка, изградената стройна организация и прецизното разпределение на ролите на всеки от участващите, усложнеността на същото – покриващо няколко квалифициращи частни съставомерни признака, проявената упоритост и неотклонност при осъществяването му – поетапното преодоляване на четири отделни, самостоятелни прегради (отрязване на метални пръти от оградата на имота, изцяло изваждане на външна врата чрез прерязване на пантите ѝ, отрязване на катинар и разбиване на ключалка на вътрешна желязна врата), унищожаване на някои от датчиците от алармената система и елиминирането на други, чрез залепването върху тях на сива лента или обръщането им към стената, повреждане чуждо имущество, непринадлежащо на ощетеното юридическо лице – срязване на кабел на телефонния оператор „ОТЕ“, с което едновременно се елиминира и възможността за пресичане на престъпната им дейност, а в тази връзка и използване на апарат за намеса в сигнала на мобилния оператор, самостоятелно водят до еднопосочния извод за особена тежест на конкретната инкриминирана проява.

            3) В Република Гърция, в района на Касторя, Халкидики, на гръцко - българската граница, на митницата на контролно пропускателен пункт (КПП) „Промахонас“, на българо - сръбската граница на КПП Калотина – Градина, и на други неустановени с точност места, в периода от м. октомври 2017 г. до датата на издаване на ЕЗА, действайки задружно с другите обвиняеми, както и трима неустановени от следствието лица, с обща престъпна умисъл извършил узаконяване на доходи (изпиране на пари) от престъпната дейност на групата, като държал и ползвал 239 (двеста тридесет и девет) кожени палта на обща стойност около 670 000 (шестстотин и седемдесет хиляди) евро, на които естеството и произхода е скрил от полицейските и митническите органи по време на извършените проверки, представяйки фалшиви документи с цел пренасянето им първоначално от Република Гърция в Република България и след това в Република Сърбия, с автомобил с рег. № PI-034-TP, мини бус, марка „Mercedes“, модел „Vito”, негова собственост.

            И това така описано в ЕЗА деяние изпълва съдържанието на посоченото в чл. 36, ал. 3, т. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 2, ал. 2, т. 9 от Рамковото решение престъпление „изпиране на имущество, придобито от престъпление“ и е наказуемо в издаващата държава с наказание „лишаване от свобода“ за максимален срок, не по-малък от три години,  поради което българският съд не следва да извършва проверка за изпълнение на изискването по чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА за двойна наказуемост. Отново само за прецизност на изложението, обаче, добре е да се уточни, че деянието съставлява престъпление и по българския наказателен закон, съответстващо на това по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, пр. 3, вр. ал. 1, пр. 2 от НК – прикриване на произхода и действителните права върху имущество, за което се знае, че е придобито чрез престъпление (кражба) от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Всички изложени по-горе съображения (за „2“), обуславящия особено големите размери и особената тежест на случая са приложими, mutatis mutandis, и към настоящото твърдяно деяние, поради което повтарянето им и тук се явява ненужно.

            Така посочените в ЕЗА три деяния са подведени под материалноправната квалификация на чл. 187, ал. 1, чл. 374, т. 2, вр. с чл. 372 от НК на Република Гърция, чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, ал. 3, т. 1 и 20, чл. 45 γ - α от закон 3691/2008 г. на Република Гърция, като същите са наказуеми, съгласни приложимото гръцко законодателство, с наказание „лишаване от свобода“ до десет години, с което е удовлетворено и изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА и чл. 2, ал. 1 от Рамковото решение ЕЗА да е издадена за деяние, наказуемо, съгласно правото на издаващата държава, с наказание „лишаване от свобода“ за максимален срок, не по-малък от една година.

            Съдът намира за необходимо да посочи, че в рамките на настоящото съдебно производство не притежава възможност за извършване на преценка доколко са налице доказателства за съпричастност на сръбския гражданин към престъпленията, чието осъществяване му е вменено във вина. Изпълняващата страна, в случая българската, основавайки се на принципа на взаимното доверие между страните от ЕС и техните съдебни системи, няма право по Рамковото решение и по ЗЕЕЗА да изисква допълнителна информация за доказаност на деянията, подробно описани в ЕЗА. В случая е достатъчно, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА и чл. 8, ал. 1, б. „г“ и б. „д“ от Рамковото решение е посочена ясно престъпната дейност, индивидуализирана по спецификата си, по време и място.

            В това производство съдебният състав следва да съобрази, освен наличието на формалните предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА, а именно издадена ли е ЕЗА в изискуемата форма и има ли в пълнота необходимото съдържание, и дали не са налице императивните или факултативните основания за отказ от изпълнение, и съобразно чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА (л. 3 и чл. 4 от Рамковото решение), въпреки че формално разпоредбата на чл. 40 от ЗЕЕЗА не е включена в обема от въпроси по чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА, подлежащи на изследване в процедурата при съгласие за предаване. Изследвайки тези въпроси, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията, при които съдът трябва да откаже изпълнението на ЕЗА, лимитативно очертани в нормата на чл. 39 от ЗЕЕЗА и чл. 3 от Рамковото решение. Престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България, исканото лице М.Ч. е пълнолетен и е неосъждан, както на територията на Република България, така и, съобразно наличните по делото доказателства, на територията на трета държава членка, по смисъла на чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 3, т. 2 от Рамковото решение, още по-малко за престъпните деяния, за които е издадена настоящата ЕЗА. Поради това обстоятелство не би могло да се претендира, че исканото лице е изтърпяло или е в процес на изтърпяване на наказание по постановена присъда за същото престъпление, за което се осъществява наказателното преследване на територията на Република Гърция, по повод на което е издадена разглежданата ЕЗА.

            Също така, не са налице и посочените в чл. 40 от ЗЕЕЗА (чл. 4 от Рамковото решение) факултативни обстоятелства, даващи право на преценка на съда на изпълняващата страна дали да откаже изпълнението на ЕЗА. Срещу сръбския гражданин М.Ч., видно от приложените към делото справка за съдимост (вътрешна част на първа корица на папка) и справка от прокуратурата (л. 16 от делото), не са водени и не са прекратени наказателни производства в Република България, включително и за деянията, за които е издадена ЕЗА. Също така не е изтекъл и давностният срок за наказателно преследване, съобразно вътрешното на изпълняващата страна законодателство. Настоящият съд не е уведомен в рамките на съдебната процедура по делото исканият сръбски гражданин да е изтърпял или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта. Не е налице и обстоятелството, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА (чл. 4, т. 7, б. „а“ от Рамковото решение), тъй като от описаните в ЕЗА евентуално извършени престъпления няма данни да са извършени на територията на Република България, а на територията на издаващата страна. Не е налице и необходимост за преценка на посочените в чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА (чл. 4а от Рамковото решение, въведен с Рамково решение  № 2009/2992/ПВР на Съвета от 26.02.2009 година за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес) обстоятелства, тъй като в настоящия случай ЕЗА не е издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен процес.

            Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за предаване на сръбския гражданин М.Ч., в изпълнение на издадената ЕЗА от компетентните гръцки власти – заместник апелативен прокурор при АПЗМ, Република Гърция, ЕЗА от 31.07.2019 г., досие  № В.Е. 5/2019 г., с цел провеждане на наказателно производство срещу него, по обвинение за евентуално извършени престъпления по чл. 187, ал. 1, чл. 374, т. 2, вр. с чл. 372 от НК на Република Гърция, чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, ал. 3, т. 1 и 20, чл. 45 γ - α от закон 3691/2008 г. на Република Гърция.

            На основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което се предава исканото лице на гръцките власти, съдът потвърждава взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на сръбския гражданин М.Ч., до приключване на процедурата по превеждане, в изпълнение на решението и предаването му на компетентните австрийски власти.

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 45, ал. 3, чл. 44, ал. 9 и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРЕДАВА сръбския гражданин М.Ч., роден на *** г., в гр. Пирот, Република Сърбия, сърбин, сръбски гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЛИН №*********, на компетентните съдебни власти на Република Гърция, въз основа на Европейска заповед за арест от 31.07.2019 г., издадена от Г. С. – заместник апелативен прокурор при Апелативна прокуратура Западна Македония, Република Гърция, досие  № В.Е.5/2019 г., за провеждане на наказателно производство срещу него по обвинение в извършване на престъпления : 1) участие в престъпна група, целяща се към извършване на множество кражби в особено големи размери ; 2) кражби в особено големи размери, извършени задружно от две или повече лица, съюзили се с цел извършване на кражби в особено големи размери по занаят, където общата стойност на откраднатите вещи надхвърля сумата от 120 000 евро и 3) узаконяване на доходи от престъпна дейност, касаещо скриването по всякакъв на естеството, произхода, движението, държането и ползването на това имущество, съзнателно, знаейки, че е плод на престъпна дейност (кражба), както и вида на участие в престъпна организация за узаконяване на доходи от незаконна дейност от извършители, действащи по занаят, действали в рамките на престъпна група (чл. 187, ал. 1, чл. 374, т. 2, вр. с чл. 372 от НК на Република Гърция, чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, ал. 3, т. 1 и 20, чл. 45 γ - α от закон 3691/2008 г. на Република Гърция).

            ПОТВЪРЖДАВА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на сръбския гражданин М.Ч., ЛИН №*********, до фактическото му предаване на компетентните власти на Република Гърция.

            ДА СЕ УВЕДОМИ НЕЗАБАВНО за настоящото решение издаващият орган – Апелативна прокуратура Западна Македония, Република Гърция, Г. С. – заместник апелативен прокурор.

            ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НЕЗАБАВНО заверени преписи от настоящото решение на Върховна касационна прокуратура, за издаване на постановление за неговото изпълнение, както и на Министерство на правосъдието.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                         2.