Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 06.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 126 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по
оспорване на Е.Ю.Х. *** против Заповед № РД 10-403/30.03.2022г. на Министъра на
образованието и науката. С оспорения акт е прекратено служебното правоотношение
между МОН и Е.Ю.Х., на длъжност „старши експерт по
природни науки и екология“, ранг V младши, с
място на работа МОН, РУО - Шумен, отдел „Организационно-методическа
дейност и контрол“, без предизвестие,
в срока на изпитване, на основание чл.12, ал.1 и ал.4, във връзка с чл.108 от
ЗДСл.
В жалбата се навеждат аргументи за
незаконосъобразност на издадения акт, свеждащи се до твърдение, че същият е
постановен в нарушение на административно производствените правила, неспазване
на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Оспорващата сочи, че е
назначена на длъжността „старши експерт по природни науки и екология“, считано
от 05.04.2021г. след положен и издържан конкурс. Твърди, че в периода до
31.03.2022г. стриктно е изпълнявала необходимите дейности за изпълнение на
определените цели в индивидуалния работен план, както и е изпълнявала в срок
възложените ѝ индивидуални задачи. Корекциите на изготвяните от нея
документи са незначителни. Не е получавала индикации от началника на РУО –
Шумен, че не покрива необходимите изисквания за изпълнение на длъжността. Сочи,
че не е запозната с визирания в заповедта доклад вх. № 0527-269/21.03.2022г.,
като за целта е подала нарочно заявление за предоставянето му. Счита, че
информацията, представена на Министъра на образованието и науката е субективно
излагане мнението на конкретния началник и не представлява обективна оценка за работата
ѝ. Релевира доводи за наличие на злоупотреба с право, доколкото се
използва дадената от ЗДСл възможност за немотивирано освобождаване на служители
от държавна работа в едногодишния срок от назначаването им. Твърди нарушение на
чл.16, ал.3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение.
В съдебно заседание
лично и посредством упълномощен процесуален представител адв.Сн.И. заявява, че поддържа жалбата и по аргументи, изложени
в съдебно заседание и в писмени бележки настоява за отмяна на обжалваната
заповед. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – Министър
на образованието и науката, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт В.А.застъпва становище за
недопустимост на оспорването поради просрочие на жалбата. В условията на
алтернативност счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че при издаване на
заповедта е спазена разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДСл – служебното
правоотношение е прекратено от органа по назначаване с административен акт,
отговарящ по форма и съдържание на законовите изисквания. Актът е издаден при
наличие на хипотезата по чл.12, ал.1 от ЗДСл, като в конкретния случай
оспорващата е назначена за първи път на държавна служба на 05.04.2021г. Предвид
ползван платен годишен отпуск и болничен лист, едногодишният срок е удължен с
още 20 календарни дни – до 25.04.2022г. С оспорваната заповед, издадена на
30.03.2022г. е прекратено служебното правоотношение на Е.Х., считано от
01.04.2022г., т.е. преди изтичането на едногодишния срок. Наред с изложеното
ответникът релевира доводи за несправяне на жалбоподателката е преките ѝ
служебни правоотношения. Изразява несъгласие с твърдението на оспорващата, че настоящият
началник на РУО – Шумен не е запознат с нейната работа и изпълнението на
длъжността, като счита същото за необосновано по аргументи, изложени в писмени
бележки, представени по делото. Моли съда да постанови решение, с което да остави без разглеждане жалбата и прекрати
производството, а в условията на алтернативност - да отхвърли жалбата като
неоснователна.
Шуменският
административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед № РД-10-1076/31.03.2021г. на
министъра на образованието и науката, на основание чл.9
и чл.10д, ал.4, във връзка с чл.12 и чл.74, ал.2 от ЗДСл и проведен конкурс по
реда на ЗДСл и Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на
държавни служители, жалбоподателката Е.Ю.Х. е назначена за
държавен служител на длъжността „старши експерт по природни науки и екология“,
с ранг V младши, в отдел „Организационно-методическа дейност и контрол“ при
Регионално управление на образованието - Шумен, считано от 05.04.2021г.
С декларация, подадена на основание чл.111, ал.2 от ЗДСл, приложена към
служебното досие, приобщено към делото
(л.77),
Е.Ю.Х. е декларирала, че постъпва за първи път на държавна служба.
Към досието са
приложени всички документи, подадени към органа по назначаването; формуляри на
индивидуален работен план; формуляр на междинна среща; формуляр на годишната
оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателката, както и заповеди за
ползвани отпуски и представени болнични листа. От представени заповеди за
разрешен отпуск се установява, че в периода от 05.04.2021г. до издаване на
процесната заповед за прекратяване на служебно правоотношение, служителят е
ползвал общо 8 работни дни платен годишен отпуск, а съгласно болничен лист
№Е20220563292 Е.Ю.Х. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, считано
от 23.03.2022г. до 31.03.2022г. – 9 календарни дни.
С Доклад вх. №
0527-269/21.03.2022г. (л.28), адресиран до
Министъра на образовието и науката, Началникът на Регионалното управление на
образованието – Шумен посочил, че Е.Ю.Х. през периода от 05.04.2021г. до
настоящия момент среща затруднения при самостоятелно изпълнение на възложените
задачи, налага се системно да се коригират изготвените документи, годишната
оценка на изпълнението е „изпълението отговаря не напълно на изискванията“,
поради което предложил на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл служебното
правоотношение с лицето да бъде прекратено.
Със Заповед № РД-10-403/30.03.2022г.,
издадена на основание чл.12, ал.1 и ал.4, вр.чл.108 от ЗДСЛ и доклад с вх. №
0527-269/21.03.2022г. от началника на РУО – Шумен, Министърът на образовието и
науката прекратил служебното правоотношение с Е.Ю.Х. без
предизвестие и без запазване на придобития от служителя ранг, считано от
01.04.2022г. В заповедта е посочено, че на лицето следва да се изплати
обезщетение на основание чл.61 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 22 работни дни.
Заповедта е връчена
лично срещу подпис на оспорващата на 15.04.2022г.
Несъгласна с нея, Е.Ю.Х.
я оспорила пред Административен съд – Шумен с жалба, депозирана с рег. №
ДА-01-1020/29.04.2022г.
Като част от административната преписка ответната
страна представя заверено копие на служебното досие на оспорващата, както и Протокол
№1 до №6, обективиращи действия на негови служители във връзка с връчване на
издадената заповед. В Протокол №2 се съдържа констатация за проведен телефонен
разговор за здравословните проблеми на г-жа Х. и отправени пожелания за
скорошно оздравяване между началника на РУО – Шумен и оспорващата, след което
на последната била съобщена издадената заповед за прекратяване на служебно
правоотношение.
Към доказателствата са приобщени болничен лист за временна
нетрудоспособност за периода от 23.03.2022г. до 31.03.2022г. (л.27); болничен
лист за временна нетрудоспособност за периода от 01.04.2022г. до 05.04.2022г.
(л.130 – гръб) и болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от
05.04.2022г. до 14.04.2022г. (л.130).
По искане на страните е изслушана съдебна експертиза.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не
се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства,
представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е Заповед № РД 10-403/30.03.2022г. за прекратяване на служебно
правоотношение без предизвестие и без запазване на придобития от служителя
ранг, издадена от Министъра на образованието и науката – индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол
за законосъобразност от съответния административен съд по реда на АПК, съгласно
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДСл, като жалбата е подадена от нейния адресат
- надлежна страна с право и интерес от обжалване.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответната
страна за недопустимост на оспорването, поради просрочие на жалбата, предвид
следните съображения:
В ЗДСл липсва специална регламентация на
съобщаването на заповед за прекратяване
на служебно правоотношение, поради което следва да намери приложение уредбата,
разписана в АПК. С нормата на чл.18а, ал.7 от АПК е регламентирана възможност
съобщаването да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на
административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на
извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към
преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите
или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. Тъй
като съобщаването на акта има изключително значение за пораждането и
упражняването на субективното право на оспорване, установените с него правила
не могат да се тълкуват разширително и изпълнението им трябва да бъде точно,
т.е. изискванията на разпоредбата на чл.61, ал.1, вр. чл.18а от АПК трябва да
бъдат спазени и надлежно удостоверени.
В случая ответната страна твърди, че заповедта е
връчена на нейния адресат на 30.03.2022г. чрез устно уведомяване по телефон. Действително
от представените към преписката Протоколи от №1 до №6 (л.32 – 37) се
установява, че началникът на РУО – Шумен, както и други служители от РУО –
Шумен са предприели действия за своевременно връчване на издадената заповед.
Протокол №2
обективира данни относно проведен на
30.03.2022г. разговор между началника на
РУО – Шумен и Е.Х., при които оспорващата е уведомила началника на РУО за
своите здравословни проблеми. От своя страна началникът на РУО – Шумен е
отправил пожелания за скорошно оздравяване и е съобщил на жалбоподателката за
издадената заповед за прекратяване на служебно правоотношение.
От съдържанието на протокола е видно, че инициатор на
разговора е била Е.Х.. При това положение не би могло да се приеме, че са
предприети нарочни действия по съобщаване съдържанието на акта. Освен това, в
протокола липсва отбелязване, че на адресата е съобщено за възможността в
седемдневен срок от уведомяването да получи книжата и документите, в какъвто
смисъл е разпоредбата на чл.18а, ал.7 от АПК. С оглед на това съдът намира, че
липсват безспорни доказателства, удостоверяващи надлежно устно уведомяване в
сочения от ответника аспект – съставеният протокол обектива проведен разговор,
но не и надлежно съобщаване на издадения акт. Наред с това, всеки следващ ден
служители на ответника са търсили жалбоподателката на домашния ѝ адрес и
по телефон, като в съставените за това протоколи е отбелязано, че целта е
връчване на заповед за прекратяване на правоотношение. Следва да се има предвид, че
съобщаването на акта е нарочно
производствено действие, извършено от
компетентно длъжностно лице и само когато
разписаните законови изисквания са спазени, производственото
действие поражда целените правни последици - да постави началото на срока за
упражняване на правото на оспорване. Значимостта на съобщаването за
субективните права на адресата на заповедта изисква всяко съмнение да бъде
тълкувано в полза на адресата. В случая не само е налице съмнение, но е налице
и недоказаност на съобщаването, предвид
липсата на надлежно удостоверяване. Съдът
констатира, че във всяко едно от представените по делото копия от обжалваната
заповед (както от оспорващата, така и от ответната страна), е отразено, че дата
на връчване на заповедта е 15.04.2022г. С оглед на това приема, че заповедта е връчена
на оспорващата на така посочената дата.
Доколкото настоящата жалба е подадена на 29.04.2022г., същата се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и
е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните
мотиви:
При служебно
извършената проверка за валидност на акта, съдът приема, че оспорената заповед
е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия по чл.108, ал.1 от ЗДСл. В хипотезата на чл.12, ал.1 от ЗДСл
служебното правоотношение може да бъде прекратено без предизвестие от органа по
назначаването, какъвто за жалбоподателката се явява министърът на образованието
и науката, издал и подписал както заповедта за назначаването, така и
атакуваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение.
Заповедта е
издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити,
установени с чл.108, ал.1 от ЗДСл, а именно правно основание за прекратяване –
чл.12, ал.1 от ЗДСл, дължимите обезщетения, както и изрично посочване, че
придобитият от държавния служител ранг не се запазва. Мотиви се съдържат в
самата заповед, като е отразено, че правоотношението се прекратява в
изпитателния срок.
В производството по
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Следва да се посочи, че в ЗДСл, който е специален по
отношение на АПК, няма въведено изискване преди да издаде заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, органът по назначаването да уведоми
служителя, че ще прекрати служебното правоотношение при настъпването на
определен юридически факт, нито пък има задължение преди да пристъпи към
издаване на заповед за прекратяване на общите основания да обсъди доводите и
възраженията на служителя и да събира доказателства. Изключение е предвидено
единствено при ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя, но
настоящото производство не е такова.
Предвид наличните
доказателства, че оспорващата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност
за периода от 23.03.2022г. до 31.03.2022г.; от 01.04.2022г. до 05.04.2022г. и
от 05.04.2022г. до 14.04.2022г., съдът намира за необходимо да отбележи, че
това обстоятелство не представлява пречка административният орган да осъществи
правото си по чл.12 от ЗДСл. Правният режим, на който се подчиняват служебните
правоотношения, не предвижда закрила при уволнение на държавните служители,
ползващи отпуск за временна неработоспособност. С оглед изложеното съдът
приема, че не са допуснати нарушения на административно производствените
правила при издаването на акта, които да са основание за неговата отмяна по
смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
По отношение на материалната законосъобразност на
заповедта съдът намира следното:
Съгласно чл.12,
ал.1 от ЗДСл когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в
едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по
назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В
случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за
изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.
Предвид специфичния
характер на държавната служба - заемане на платена щатна длъжност в държавната
администрация, с цел подпомагане орган на държавната власт при осъществяване на
неговите правомощия, цитираната норма предоставя възможност органът по
назначаване, в едногодишния срок, считано от датата на встъпване в длъжност, да прекрати служебното правоотношение с държавния
служител, без да има задължението да го предизвести за това, без да е задължен
да излага мотиви и без да е задължен да извършва подбор или да оценява качеството
на изпълнение на служебните задължения. Нормата е императивна и е приложима при
първоначално назначаване за всички категории служители. Според константната
практика на Върховния административен съд, прекратяването на правоотношението
на основание чл.12 от ЗДСл е право на органа по назначаване, което той
упражнява по целесъобразност, с оглед качествата, показани от служителя по
време на работата му. За реализирането му е необходимо наличието на две условия
- първо назначаване на кандидата като държавен служител и трудов стаж,
по-кратък от едногодишния изпитателен срок. В процесния случай посочените две
предпоставки са налице, като същите се установяват по безспорен начин от
приетите по делото писмени доказателства.
Не е спорно по
делото, а и от доказателствата се установява, че след проведен конкурс за
заемане на длъжността „старши експерт по природни науки и екология“, с ранг V
младши, в отдел „Организационно-методическа дейност и контрол“ при Регионално
управление на образованието – Шумен, жалбоподателката е
назначена на съответната длъжност със Заповед № РД-10-1076/31.03.2021г. на
министъра на образованието и науката, считано от 05.04.2021г.
Съгласно чл.111, ал.2, изр.второ от ЗДСл постъпването за
първи път на служба се удостоверява от държавния служител с декларация. Предвид наличието на приложена към служебното досие
и приобщена към доказателствата по делото декларация по чл.111, ал.2 от ЗДСл,
съдът прави извод, че назначаването е първо по ред
като държавен служител.
По делото е
приложен Клетвен лист от 05.04.2021г. и
това е датата
на встъпване в длъжност, по аргумент от
чл.14 от ЗДСл.
Оспорващата не
представя доказателства, а и не твърди неприложимост на разпоредбата на чл.12,
ал.1 от ЗДСл относно едногодишния изпитателен срок. Безспорно се установява, че
служебното правоотношение с ответника е възникнало на 05.04.2021г. и е
прекратено, считано от 01.04.2022г., която дата в рамките на едногодишния
изпитателен срок. Доколкото заповедта е връчена на 15.04.2022г., съдът намира
за необходимо да отбележи, че при преценка спазването на едногодишния срок
следва да се отчете и разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗДСл, която указва, че
срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил
в законоустановен отпуск. В настоящия казус са представени доказателства досежно
ползването от страна на държавния служител на
платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни, както и болничен лист,
удостоверяващ временна неработоспособност на лицето за 9 календарни дни. При
тези данни следва да се приеме, че същата издадена и е проявила правния си
ефект в законоустановения срок.
С оглед изложеното
съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав на правомощието на
административния орган да прекрати без предизвестие и без мотиви служебното правоотношение
с жалбоподателката, постъпила за първи път на държавна служба в рамките на
изпитателния едногодишен срок по чл.12 от ЗДСл. Срокът на изпитване по чл.12, ал.1 от ЗДСл е предвиден изцяло в полза на
органа по назначаването и прекратяването на служебното правоотношение в рамките
на този срок е правомощие на органа по назначаването, който няма задължение да
мотивира взетото решение. Преценката на органа по назначаване е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът дължи проверка относно наличието на материалноправните
предпоставки на чл.12, ал.1 от ЗДСл, които в случая са
изпълнени.
В тази връзка
възраженията на жалбоподателката, че министърът на образованието и науката не е
имал пряк поглед над професионалните ѝ качества и работата, която
извършва, са ирелевантни. В случаите по чл.12, ал.1 от ЗДСл органът по
назначаване не дължи мотиви за прекратяване на правоотношението в срока за изпитване, като не е необходимо да бъде
отразено в какво се изразява несправянето на служителя с работата, за която е
назначен. Неотносими към осъществявания от съда контрол за законосъобразност на
административния акт са и релевираните
съображения и доводи за съвестно и качествено изпълнение на служебните
задължения, както твърдението, че Е.Х. не е преминала задължителния втори етап на обучение, поради
независещи от нея причини, доколкото провеждането на обучението изцяло зависи
от работодателя.
Доколкото в заповедта е направено позоваване на доклад с
вх. № 0527-269/21.03.2022г. (приложен по делото), от който може да се направи
извод за това какви са мотивите на органа за издаване на оспорената заповед, а именно несправяне със служебните задължения, в хода на съдебното производство бяха ангажирани
доказателства относно изпълнението на държавната служба. Съдът намира, че
същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като констатациите и изводите досежно
нивото на изпълнението на длъжността на Е.Х. са неотносими към
законосъобразността на заповета, предмет на съдебен контрол в настоящото
производство. Както вече се каза, при позоваване на разпоредбата на чл.12, ал.1
от ЗДСл в заповедта за прекратяване на служебното првоотношение, достатъчно е
същата да е издадена от компетенен орган и да са налице двете посочени в
нормата предпоставки - служителят да
постъпва за първи път на държавна служба и прекратяването на служебното
правоотношение да е извършено в едногодишен срок от възникването му. В
настоящия случай и двете предпоставки за материална законосъобразност на акта
са налице.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че материалният закон е приложен правилно. Налице са
елементите от фактическия състав на правомощието на административния орган да
прекрати без предизвестие и без мотиви служебното правоотношение с
жалбоподателката, постъпила за първи път на държавна служба в рамките на
изпитателния едногодишен срок по чл.12 от ЗДСл.
Спазена е и целта
на закона - държавната служба да се изпълнява от компетентни и професионално
подготвени служители, която преценка в рамките на едногодишния срок е преценка
по целесъобразност, неподлежаща на съдебен контрол.
Съобразно
изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна - издадена от компетентен орган, в установената от закона
форма, при съблюдаване на административно-производствените правила,
разпоредбите на материалния закон и целта му, поради което подадената против
нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на Е.Ю.Х. *** против
Заповед № РД 10-403/30.03.2022г. на Министъра на образованието и науката.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
- Шумен.
На основание
чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
|
|
|
|