П
Р О Т
О К О Л
Габрово, 04.05.2023
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ГАБРОВО в
открито
съдебно заседание, проведено на четвърти
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Мариела Караджова, сложи за разглеждане
Адм. дело № 56 по описа за 2023 г. докладвано от съдия АТАНАСОВ.
На именно повторно повикване
в 13:35 часа страните се представиха така:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „****"
АД – СЕВЛИЕВО - редовно призовани, представляват се от адв. Н.Р. с пълномощно,
приложено по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - НАЦИОНАЛНА
ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ - редовно призовани, не се представляват.
ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ЛИЦА
И ОРГАНИ:
Т.С.К. - редовно
призована, явява се лично.
ТЕЛК ОБЩИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ „****" ЕООД - СЕВЛИЕВО - редовно призована, не се явява
представител.
АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ
- СОФИЯ - редовно призована, не се явява представител.
ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - ГАБРОВО - редовно призовано -
представляват се от юриск. К. с пълномощно, представено в днешно с.з.
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ
ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – ГАБРОВО - редовно призована, не се явява представител.
Становище по
състава на съда и хода на делото.
Адв. Р. - Да се даде ход на делото.
К. - Да се даде ход на делото.
Юриск. К. - Да се даде ход на делото.
Съдът, след като взе предвид постъпилите
по делото становища от страните и заинтересованите лица, намира за основателно
направеното от ответника и директора на ТП на НОИ Габрово възражение за
недопустимост на жалбата, като счита, че въз основа на изложените в нея
твърдения и доводи първоначално погрешно я е приел за процесуално допустима.
Съображенията за това са следните:
С
оспореното от „****“ АД гр. Севлиево Експертно решение /ЕР/ №0090 от зас. №
026/08.02.2023 г. на специализиран състав по нервни, очни и СС болести на
Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, издадено по отношение на
освидетелстваното лице Т.С.К. ***, е отменено Експертно решение № 0245/04.08.2022
г., издадено от ТЕЛК към „****“ ЕООД гр. Севлиево. С последното на Т.С.К. е
определен краен % ТНР за заболяване с общ характер на 30% ТНР съгласно
методиката от Приложение №2 към чл. 63 ал. 3 от НЕР. В ЕР се съдържа
заключение, съгласно което посочените заемани длъжности на работни места не са
свързани с условия на труд, които да пораждат професионален характер на
заболяването. Това означава, че „монтажник
изделия от метал и окачествител“ не е свързана с ръчна работа с тежести,
тежък физически труд, системно статично натоварване на раменната област.
В
оспореното ЕР на НЕЛК е прието, че се установяват несъответствия и неточности в
ЕР №0245/04.08.2022 г. на ТЕЛК при експертизата за освидетелстване, а именно:
1.
За водеща диагноза е вписана: Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, за което заболяване няма
оценка на работоспособността.
2. Същата диагноза е вписана по т.13.3 «Професионално
заболяване», за която няма процедура за проучване и признаване професионален характер.
3.
Дг. Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия е вписана
като общо заболяване по т. 13.1. В мотивите за това заболяване са определени
30% т.н. р.
4.
В МЕД са приложени две епикризи от УМБАЛ „****“ София - КПЗ - НО с Дг.
Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, заболяване,
за което е изпратено БИ и е извършено проучване на професионална болест (Пр.
№1029-07-20413/27.05.2021г. на НОИ ТП - Габрово)
В заключение на мотивите при освидетелстването
е записано: „Посочените заемани длъжности на работните места не са свързани с
условия на труд, които да пораждат професионален характер на заболяването.“
В
заключение НЕЛК отменя и връща ЕР за ново освидетелстване от ТЕЛК, при съобразяване
с установеното и дадените препоръки в ЕР на НЕЛК.
Чрез депозираната жалба се прави искане съдът да обяви
нищожността на ЕР № 0090 от зас. № 026/08.02.2023 г., изд. от
Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ на НЕЛК, поради издаването му от некомпентен
орган, заседаващ в некомпентен състав, извън законоустановените срокове и в
противоречие с императивни материални и процесуални правила, и целта на закона,
а при условията на евентуалност – да отмени посоченото ЕР като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с процесуалния и материалния закон и
целта на закона, и да върне преписката за ново произнасяне от НЕЛК с
конституиране на „****“ АД, като заинтересована страна.
Преценката на така изложените релевантни за спора
юридически факти води до извод за липсата на правен интерес на оспорващото
дружество да обжалва цитираното ЕР на НЕЛК, като същата се извежда от твърденията
в жалбата и диспозитива на акта. Съгласно
чл. 120, ал.
2 от Конституцията на РБ и законовата уредба в чл. 15
и чл. 147, ал.
1 от АПК, оспорване на административен акт е допустимо, когато е
налице пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал.
1, вр. чл. 15, ал. 1
от АПК. Съгласно чл. 145, ал.
2, т. 2 от АПК, приложима на основание чл. 2, ал. 1
от АПК и чл. 112, ал.
1, т. 4 от ЗЗ, на обжалване пред съда подлежат само тези актове на
по-горестоящия административен орган, с които оспореният пред тях акт е изменен
или отменен и въпросът е решен по същество. В този смисъл решенията на
по-горестоящия административен орган, с които оспореният акт е изцяло отменен и
преписката е върната на компетентния орган с дадени конкретни указания за
издаване на нов административен акт не подлежат на съдебен контрол.
В
конкретния случай, в обжалваното ЕР № 0090 от зас. № 026/08.02.2023 г., изд. от
Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ на НЕЛК, липсва произнасяне по
същество, тъй като с това решение е отменено ЕР № 0245/04.08.2022 г., издадено
от ТЕЛК към „****“ ЕООД гр. Севлиево и преписката е върната за ново
произнасяне, съобразно дадените указания на административния орган. Оспореното решение на НЕЛК не представлява годен
административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност, по аргумент и от разпоредбата на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се
засягат пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси на
жалбоподателя, защитата на които той лично упражнява с подадената жалба. За
да е налице подобен тип засягане е необходимо наличието на възможност за реално
проявление на предвидените в административен акт правни последици, които са в
непосредствена връзка с обективираното в същия акт волеизявление на компетентния
административен орган.
В разглеждания случая такива последици от оспореното ЕР
са обективно невъзможни, тъй като същото няма пряк и непосредствен ефект, т.е.
твърдяният от
жалбоподателя интерес от обжалване не удовлетворява горепосочените изисквания,
а касае една потенциална опасност от засягане на правата и законните му
интереси чрез бъдещо, евентуално неблагоприятно за него, решение на ТЕЛК. Не
може да бъде споделен наведения в жалбата довод, че при следващо произнасяне на
ТЕЛК не би се стигнало до контрол от НЕЛК, тъй като при постановяване на ЕР,
което засяга правата и законните интереси на жалбоподателя - осигурител на
освидетелстваното лице, за него възниква възможността да го обжалва пред НЕЛК
по реда на чл. 112 ал. 1 т. 3 от Закона за здравето.
Наличието на подлежащ на обжалване административен акт,
съответно наличието на правен интерес от оспорването са от категорията на абсолютните, положителни процесуални
предпоставки за допустимостта на подадената жалба, за които съдът следи
служебно във всеки един момент от производството /в т.см. РКС № 21/26.10.1995
г. по конституционно дело № 18/1995 г./. А при отсъствиетото на тези предпоставки не са налице основанията за
упражняване на съдебен контрол върху решението на НЕЛК.
В подкрепа на формираните от съда съображения за
недопустимост на жалбата е и практиката на Върховния административен съд, изразена
в: Определение №5178 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело №4172/2021 г., VI отделение, Определение №13611 от 03.11.2020 г.,
постановено по адм. дело №10668/2020 г., VI отделение, Определение №6263 от 28.05.2020 г.,
постановено по адм. дело №3817/2020 г., VI отделение, Определение №3295 от 07.03.2019 г.,
постановено по адм. дело №1420/2019 г., VI отделение и Определение №12668 от 26.09.2019 г., постановено
по адм. дело №10440/2019 г., VI отделение. Тази практика не се намира в
противоречие с цитираната от процесуалния
представител на жалбоподателя практика на ВАС и направения от съда извод, тъй
като в последната изрично е указано, че експертните решения на НЕЛК подлежат на
обжалване, стига да са налице останалите процесуални предпоставки, вкл. да е
налице правен интерес от обжалването – така цитираното в жалбата Определение №
1784 от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 955/2023 г., VI о.
Поради изложените
съображения съдът приема, че подадената жалба не следва да бъде разглеждана по
същество, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде
прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „****“ АД гр. Севлиево, с пълномощник
адв. Н.Р., против Експертно решение /ЕР/ №0090 от зас. № 026/08.02.2023 г. на
специализиран състав по нервни, очни и СС болести на Национална експертна
лекарска комисия /НЕЛК/, издадено по отношение на освидетелстваното лице Т.С.К.
***, с което е отменено Експертно решение № 0245/04.08.2022 г., издадено от ТЕЛК към „****“ ЕООД гр. Севлиево, като преписката е
върната за ново освидетелстване от ТЕЛК при съобразяване с установеното и
дадените препоръки, КАТО НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 56/2023 г. по описа на Административен съд Габрово.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: